Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 04.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря
***, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 5779 по описа за 2020 година на Районен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от Ц.П.С., ЕГН **********, срещу ЧСИ ***, с номер 712 при ВОС, с
искане да бъде постановено решение, по силата на което, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на
ищцата сумата от 1349,35 лв., представляваща
претърпени имуществени вреди - обща стойност на незаконосъобразно изпълнение
върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение,
причинени по изп.д. с номер ***по описа на ЧСИ ***,
за периода от м.01.2018г. до м.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху всяка сума от момента на удръжката до окончателното
изплащане. Претендира се и осъждане на ответницата да заплати в полза на ищцата
сумата от 3000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес, страх и страдания, мизерия и бедност, поради незаконосъобразно
изпълнение върху несеквестируем доход от трудово
възнаграждение, причинени по изп. д. с номер ***по
описа на ЧСИ ***, за периода от м.01.2018г.
до м.03.2020г., ведно със законната лихва от момента на удръжката до
окончателното изплащане.
Твърди се, че ищцата дължала суми, подлежащи
на принудително изпълнение по изп. дело с номер ***по
описа на ЧСИ ***. По това изпълнително дело бил наложен запор на трудовото
възнаграждение на ищцата при работодателя „***“ АД. През последните години
всеки месец се извършвали удръжки от заплатата на ищцата по наложения запор.
Работната заплата рядко надхвърляла несеквестируемия
минимум по ГПК, но работодателят чинно изпълнявал запорното
си задължение. Сочи се, че е нарушена несеквестируемата
част по смисъла на чл. 446 ГПК. За периода от 01.01.2018г.
до 01.04.2020г. е наложен запор на сума от 1349,35
лв., която следва да бъде възстановена на ищцата. Към момента на запорното съобщение ищцата имала малолетна дъщеря, била
самотна майка. С оглед събирането на несеквестируемо
имущество ЧСИ причинило на ищцата неимуществени вреди. След запора ищцата
получавала изключително ниска заплата, поради което години наред живяла с
дъщеря си в мизерия и бедност. Последното довело до огромен страх, стрес и
тревожност. Излага се, че ЧСИ извършило неправомерни действия, от които
настъпила вреда. Неправомерните действия се изразявали в това, че ЧСИ не е
указал точно, ясно и в какъв размер да се изпълнява наложеният запор.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, който излага становище за неоснователност на претенцията. Не се
спори, че ищцата е длъжник по изпълнително дело с номер ***по описа на ЧСИ ***.
Изпълнителното дело било образувано на 20.05.2016г. Установено било, че ищцата
имала публични задължения в размер на 677,54 лв. Изпратено било запорно съобщение до работодателя. Уведомлението за
образуваното дело било връчено на ищцата на 24.06.2016г. лично. Последната
депозирала молба за разсрочено погасяване на задължението, като се задължила да
внесе 600,00 лв., представляващи 30 % от задължението, а след това всеки месец
по 10%. Поискала отмяна на запора. Молбата била уважена, като на работодателя
било указано да не изпълнява запора. Поради неизпълнение на поетия ангажимент
изпълнението по запора било възстановено. Поради липса на отговор от длъжницата
ЧСИ сметнало, че удръжките от работната заплата били секвестируем
доход. Излага се, че сумата от 180,00 лв. – м.01.2018г. от 110,00лв. и
м.02.2019г. не са постъпвали по изпълнителното дело. Няма спор, че останалите
суми са постъпили. Запорното съобщение имало действие
занапред, поради което за 2018г. сумите не подлежали на връщане. Поведението на
ответницата не било противоправно. Не са допуснати
нарушения. Удръжките за м.02, м.04. и м.12 2019г., както и м.03.2020г. в размер
на общо 400,00 лв. били преведени на ТД НАП – Варна, като били погасени
публични вземания. Към него момент несеквестируемата
сума при погасяване на публични задължения била 250,00 лв. Ищцата получава и
купони за храна от по 42,00 лв. месечно. Липсва вреда за ищцата. Със събраните
суми са погасени задълженията й.
По делото е конституирано трето лице
– помагач на ответната страна, а именно З. „Л.И.“ АД.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от запорно
съобщение до „***“ АД, изпратено от ЧСИ ***, с рег. номер 712 и район на
действие ОС – Варна, по изп. дело с номер
20167120401034, че на ищцата Ц.П.С. е наложен запор на трудовото възнаграждение
и всяко друго вземане до размер на дълга от 1595,75 лв. В запорното съобщение е посочено, че при
запор на трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на
правилата на чл. 446 ГПК.
Видно от удостоверение с изх. номер
57/30.03.2020г., издадено от „***“ АД, ищцата е получава нетни доходи, както
следва:
- м.12.2017г. – 567,90 лв.;
- м.01.2018г. – 408,13 лв.;
- м.02.2018г. – 452,44 лв.;
- м.03.2018г. – 240,36 лв.;
За този период по изпълнителното дело
са направени следните удръжки – от трудово възнаграждение за м.01.2018г. –
110,00 лв. и м.02.2018г. – 110,00 лв.
Установява се от удостоверение с
номер 569/06.03.2020г., издадено от „***“ АД, че за 2019г. ищцата е получава
нетно възнаграждение и е удържана сума в размер на:
- януари – 504,70 лв.; удръжка
60,00 лв.;
- февруари – 440,76 лв.; удръжка – 60
лв.;
- март – 649,61 лв.; удръжка – 120
лв.;
- април – 613,65 лв.; удръжка – 120
лв.;
- май – 561,04 лв.; удръжка – 120
лв.;
- юни – 511,17 лв.; удръжка – 120
лв.;
- юли – 769,05 лв.; удръжка – 120
лв.;
- август – 560,85 лв.; удръжка –
120 лв.;
- септември – 510,96 лв.; удръжка –
120 лв.;
- октомври – 685,26 лв.; удръжка –
120 лв.;
- ноември – 625,50 лв.; удръжка –
120 лв.;
- декември – 514,86 лв.; удръжка –
120 лв.;
- януари 2020г. – 298,46 лв.; удръжка
– 120 лв;
- февруари 2020г. – 401,09 лв.;
удръжка – 100,00 лв.;
- март 2020г. – 596,46 лв.; удръжка
100,00 лв.;
- април 2020г. – 724,82 лв.;
удръжка 110,00 лв.
Видно от удостоверение за раждане на ***С.,
ЕГН **********, ищцата е нейна майка, а произходът от втори родител е
неизвестен.
Установява се от приложената по делото
застрахователна полица с номер 03018152/13121710000562, че ЧСИ *** и З. „Л.И.“
АД се намират в застрахователни правоотношения, по силата на които предмет на
застраховане е отговорността на частните съдебни изпълнители и овластените от тях помощник – изпълнители за имуществени
вреди, причинени на страните, другите участници в изпълнителното производство и
на всички трети лица, вследствие на виновно неизпълнение на задълженията.
От извършена справка в КЧСИ се
установява, че по партида на ищцата Ц.С. са образувани пет изпълнителни
производства при ЧСИ ***, ЧСИ ***, ЧСИ ***и ЧСИ Ивета – ***.
В открито съдебно заседание е разпитан св. ***,
майка на ищцата, която заяви следното: „Зная защо съм тук. Дъщеря ми има запор
и й е удържано неправомерно, защото тя е под минималната заплата. Живеем в едно
домакинство с дъщеря ми. Парите й ги удържа ЧСИ ***. Дъщеря ми е самотен
родител и се грижи сама за детето си. След запора започнаха да не й достигат
парите. Вземаше пари от мен на заем. Много пъти съм я виждала да плаче. *** не
е откликнала на молбата на дъщеря ми да й удържа по - малко или да спре да й удържа
суми, защото не и достигат парите.“
По делото е изготвено заключение по
допуснатата ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното:
Размерът на МРЗ за 2017г. е в размер на 460,00 лв., за 2018г. – 510,00 лв., за
2019г. – 560,00 лв. и за 2020г. – 610,00 лв. Нетното трудово възнаграждение,
получено от ищцата преди удръжка за ЧСИ за периода от м. януари 2018г. до м.
май 2020г. се равнява на общо 9 671,91 лв. Изложеното в таблицата съответства
на приетото от съда по – горе. Направените удръжки само за ЧСИ *** се равняват
на 1860,00 лв. Удръжката за м.12.2017г. е преведена по сметка на ЧСИ ***. От
двете удръжки от възнагражденията за м.01 и м.02.2019г. по 60,00 лв. са
преведени по сметка на ЧСИ Ивета ***. Размерът на оставащото за получаване НТВ
след удръжките е в размер на 7064,01 лв.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е по реда на чл. 441 ГПК, който урежда, че частният съдебен изпълнител
отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. В случая се твърди неправомерно удържане на несеквестируемо имущество. Чл. 446 ГПК урежда какъв е несеквестируемият доход. Ако изпълнението е насочено върху
трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд,
както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да
се удържа, само ако осъденото лице
получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и
двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без
деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа. Месечното трудово възнаграждение
се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни
осигурителни вноски. Следователно, получаваното нетно трудово
възнаграждение на месец е базата, върху която следва да се преценява дали
доходът е секвестируем или не. НТВ в размер под
минималната работна заплата за периода е изцяло несеквестируем
доход. Ако НТВ е в размер над минималната работна заплата, то доколкото ищцата
отглежда дете, може да се удържа максимум ¼ от получаването
възнаграждение.
От заключението на вещото лице, което
съдът кредитира изцяло се установява следното:
- 1) за м.01.2018г. НТВ на ищцата е
било в размер на 408,13 лв., при МРЗ от 510,00 лв., поради което удръжката от 110,00 лв. е била несеквестируем
доход;
- 2) за м.02.2018г. НТВ е било в
размер на 452,44 лв., поради което удържаната сума от 110,00 лв. е била несеквестируем доход;
- 3) за м.01.2019г. НТВ е било
504,70 лв. при МРБ от 560,00 лв., поради което удържаната сума в размер на 60,00 лв. е била несеквестируем
доход;
- 4) за м.02.2019г. НТВ е 440,76
лв., т.е. удържаната сума от 60,00 лв.
е несеквестируем доход;
-
5) за м.03.2019г.
НТВ е било в размер на 649,61 лв. при МРЗ от 560,00 лв., поради което
удържаната част до минималния размер от 560,00 лв. не е бил несеквестируем
доход. Поради това, че удържаната сума е била в размер на 120,00 лв., то сумата
от 30,39 лв. се явява несеквестируем доход;
-
6) за м.04.2019г. НТВ е било в размер на 613,65 лв.
при МРЗ от 560,00 лв., поради което удържаната част до минималния размер не е
бил несеквестируем доход. Разликата от 66,35 лв. се явява несеквестируем
доход;
-
7) за м.05.2019г. НТВ е било в размер на 561,04
лв., поради което удържаната част от 118,96
лв. е била несеквестируем доход;
-
8) за м.06.2019г. НТВ е било в размер на 511,17
лв., поради което цялата удържана сума от 120,00
лв. е била несеквестируем
доход;
-
9) за м.07.2019г. НТВ е било в размер на 769,05
лв., поради което удържаната част не е била несеквестируем
доход;
-
10) за м.08.2019г. НТВ е било в размер на 560,85
лв., поради което удържаната част в размер на 119,15 лв. е била несеквестируем доход;
-
11) за м.09.2019г. НТВ е било в размер на 510,96
лв., поради което цялата удържана сума е била несеквестируем
доход;
-
12) за м.10.2019г. НТВ е било в размер на 685,26 лв., поради което
удържаната сума от 120,00 лв. не е била несеквестируем
доход;
-
13) за м.11.2019г. НТВ е било в размер на 625,50
лв., поради което удържаната част от 54,50
лв. е била несеквестируем доход;
-
14) за м.12.2019г. НТВ е било в размер на 514,86
лв., поради което цялата удържана сума от 120,00
лв. е била несеквестируем доход;
-
15) за м.01.2020г. НТВ е било в размер на 298,48
лв. при БТВ от 610,00 лв., поради което цялата удържана сума от 120,00 лв. е била несеквестируем
доход;
-
16) за м.02. и м.03.2020г. НТВ не е надвишавало БТВ
от 610,00 лв., поради което общо удържаната сума от 200,00 лв. е била несеквестируем доход.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че общият размер на неправилно удържаното трудово възнаграждение,
поради несеквестируемост, е 1409,35 лв. за периода от м.01.2018г. до м.03.2020г.
Следва да се обсъди чия е
отговорността в случая. На работодателя е било изпратено запорно
съобщение с текст – „при запор върху
трудовото възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на
правилата на чл. 466 ГПК“.
За настоящият съдебен състав
препратката, която ЧСИ е направило към правната норма, която работодателят
следва да прилага при удържане на суми от получавано трудово възнаграждение, е
достатъчно, за да освободи ЧСИ от последваща
отговорност. Ясно е, че частните съдебни изпълнители не могат да следят
ежемесечното получавано НТВ на всеки длъжник по изпълнителни дела, поради което след даване на съответните
указания на работодателя, последният е този, който следва да следи размера на
удръжките да не засяга несеквестируем доход. В тази
връзка е и съдебната практика по дела с подобен предмет: „В запорното съобщение ЧСИ изрично е
указал удръжките да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК. По този начин се
вменява на работодателя задължение да не насочва изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника и запорът се счита
наложен не върху цялото трудово възнаграждение, а само върху онази част, която
надвишава несеквестируемия доход и може да бъде обект
на принудително изпълнение. В този смисъл следва да се има предвид, че след
налагане на запора именно работодателят, а не съдебният изпълнител, следва да
съобразява правилата на чл.446 от ГПК при превеждане на секвестируемата част от дохода“ (Решение № 1027 от 26.07.2017 г. по гр. д. № 1191 /
2017 г. на V състав на Окръжен съд – Пловдив); „съдебният изпълнител
изрично е указал на работодателя, че удръжките следва да се извършват при
спазване на разпоредбите на чл. 446 от ГПК, с което му е вменил
задължение да не насочва изпълнението върху несеквестируемо
имущество на длъжника. По този начин запорът се счита наложен не върху цялото
възнаграждение, а само върху онази част от него, за която законът изрично
предвижда, че може да бъде обект на принудително изпълнение. Доколкото
трудовото възнаграждение може да варира и да бъде различно всеки месец, то след
налагане на запор върху него, размерът на удръжките следва да бъде съобразяван
от работодателя при спазване на разпоредбата на чл. 446 от ГПК, а не от съдебния изпълнител, за когото това
на практика е изключително трудно“ (Решение
№ 491 от 27.6.2013 г. по гр. д. № 589/2013 г. на Окръжен съд – ***).
Предвид изложеното съдът намира, че
ответната страна не е извършила действие, което да бъде определено като
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, поради което не следва
да отговаря по реда на чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД за
настъпилите вреди. В действителност вреди има, както се уточни по – горе, но за
тяхното обезщетение отговорност следва да носи самият работодател, чието
длъжностно лице не е съобразило разпоредбата на закона при удържане на размер
от получаваното от ищцата трудово възнаграждение. Искът се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Поради липсата на противоправно
деяние от страна на ответната страна неоснователен се явява и вторият предявен
иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди. За
претърпените от нея страдания отговорност носи отново трето за спора лице.
По разноските:
С
оглед изхода на спора разноски не се дължат, тъй като ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски в производството, а ответникът не е
сторил такива в производството.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ц.П.С., ЕГН **********,
срещу ЧСИ ***, с номер 712 при ВОС, да бъде постановено решение, по силата на
което, ответникът ЧСИ *** да бъде осъдена
да заплати в полза на ищцата Ц.П.С. сумата от 1349,35 лв., представляваща претърпени имуществени вреди - обща
стойност на незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем
доход от трудово възнаграждение, причинени по изп. д.
с номер ***по описа на ЧСИ ***, за периода от м.01.2018г. до м.03.2020г., ведно със законната лихва върху всяка
сума от момента на удръжката до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ц.П.С., ЕГН **********,
срещу ЧСИ ***, с номер 712 при ВОС, да бъде постановено решение, по силата на
което, ответникът ЧСИ *** да бъде осъдена
да заплати в полза на ищцата Ц.П.С. сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживян стрес, страх и страдания, мизерия и бедност,
поради незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем
доход от трудово възнаграждение, причинени по изп. д.
с номер ***по описа на ЧСИ ***, за периода от м.01.2018г. до м.03.2020г., ведно със законната лихва от момента на
удръжката до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ЧСИ 712 ***, а именно З. „Л.И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: