Р Е Ш Е Н И Е

                       №  1988

 

гр.Варна,07.06.2010 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти състав в публично заседание на четиринадасети май  през две хиляди и  десета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА                 

 

при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4055 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.50 от СК.

Образувано е по молба на Г.А.В. и Х.В.  В. излагат, че са съпрузи от 28.11.1982 г.,като от брака си имат две  деца , които към настоящия момент са пълнолетни. Излагат също, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод и със споразумение са уредили своите лични и имуществени отношения помежду си за след развода. Поради горното, молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака,без да издирва мотивите за това и утвърди постигнатото между тях споразумение, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие,съгласно чл.50 и чл.51 от СК, и което е  в следния смисъл:

1. След прекратяване на брака, жената ще носи предбрачното си фамилно име - В.
2. Семейното жилище, съпружеска имуществена общност, съставляващо апартамент № ***, находящо се в гр.****, състоящо се от : дневна, кухня, спалня, входно антре, баня – тоалет, и тераса, ще се ползва от двамата съпрузи без  да се определя разпределение на помещенията.
3. Издръжка помежду си съпрузите няма да си заплащат.
4. Останалите движими вещи съпрузите са поделели извънсъдебно, нямат имуществени отношения за уреждане .
5. Съдебно – деловодните разноски се поемат по равно от всеки от съпрузите.

                        В съдебно заседание по същество молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие. Поддържат споразумението и молят същото да бъде утвърдено.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак Г.А.А. и Х.В.В. са сключили граждански брак на 28.11.1982 год.,за което е съставен акт № ***  от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, като съпругата е приела да носи фамилното име В. .

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата за развод по взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. 

Съдът, като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, че решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, че не желаят съда да издирва мотивите за прекратяване на брака и като прецени, че постигнатото споразумение по чл.51 от СК отговаря на изискванията на закона, намира подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена като развода между двамата съпрузи бъде допуснат, на основание чл.50  от СК и постигнатото от тях споразумение – утвърдено.

Предвид характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лева, на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ, като съгласно постигнатото споразумение същата следва да се внесе от двамата съпрузи по равно. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 330 ал.3 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Г.А.В. ЕГН **********  и Х.В.В. ЕГН ********** сключен на 28.11.1982г. с акт № ***, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна, по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЧЛ.51 ОТ СК, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие, както следва:

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ В.

 

ИЗДРЪЖКА между съпрузите след прекратяване на брака  не се дължи.

 

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ находящо се в гр.****, състоящо се от : дневна, кухня, спалня, входно антре, баня – тоалет,  представляващо СИО на Г.А.В. ЕГН ********** и Х.В.В. ЕГН **********.

 

ОСЪЖДА Г.А.В. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса по развода в размер на 20.00 /двадесет/ лева на основание т.3, чл.6 от Тарифа  към ЗДТ  

 

ОСЪЖДА Х.В.В. ЕГН ********** *** заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса по развода в размер на 20.00 /двадесет/ лева на основание т.3, чл.6 от Тарифа  към ЗДТ  

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: