10.01.2022г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на десети декември две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1055 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба на П.Т.З. *** против Община Несебър.
Твърди се, че от сайта на общината ищецът се информирал за реда и правилата за
предоставяне на достъп до обществена информация. В Секция Достъп до информация
било публикувано извлечение от чл.119 от Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Несебър, а според т.6 от нормата за
писмена справка се дължали разноски от 2 лева. Ищецът подал заявление на 12.12.2020г.
/по имейл/ до Председателя на Общински съвет Несебър, за да му се укаже колко
са изразходените средства за „представителни разноски“ от ОбС Несебър за
2017-2019г. – поотделно всяка година, като към това заявление приложил разписка
№0200012115985064 от 12.12.2020г. за платените 2 лева. Получил търсената
информация – писмена справка с Решение от 29.12.2020г. на Председателя на ОбС
Несебър. По жалба на ищеца срещу разпоредбата на чл.119 от Наредба №11 било
постановено решение №620/23.04.2021г. по адм.д.№2646/2020г. на АС Бургас, като
с него разпоредбата била прогласена от съда за нищожна. Въпреки задължението,
което има на основание чл.195, ал.2 от АПК, общината не предприела служебно
уреждане на правните последици за времето, когато е действала разпоредбата на
чл.119 от Наредба №11. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ ответникът носел отговорност за
причинените вреди от обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, а
имуществената претенция от 2 лева била пряка и непосредствена вреда, която била
причинена на ищеца при действието на разпоредбата на чл.119, т.6 от Наредба
№11. Затова ответникът дължал на ищеца обезвреда в размер на 2 лева, които бил
заплатил по посочената разписка. Иска съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществена вреда в размер на 2,00
лева, както и направените по делото разноски.
Ответникът по иска – Община Несебър, не
депозира писмен отговор по предявения иск, както и не взема становище в с.з.
Окръжна прокуратура Хасково считат, че не е
осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което и
предявеният иск е неоснователен.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното заявление по ЗДОИ – л.7
от делото, същото е изпратено по електронна поща от ищеца до Председателя на
Общински съвет Несебър, като в него е посочено, че се иска предоставяне на
информация на хартиен носител и на електронна поща, както и че прилага разписка
за 2,00 лева по чл.119, т.6 от Наредба №11 за ОАМТЦУТОНесебър. С приложената
разписка №0200012115985064 от 12.12.2020г. се доказва, че е заплатена сума от
2,00 лева от ищеца З. *** с посочено основание за плащането - чл.119, т.6 от
Наредба №11 за ОАМТЦУТОНесебър.
С Решение от 29.12.2020г. Председател на
Общински съвет Несебър предоставя исканата по заявлението информация, като
изрично посочени суми за представителни разходи през всяка от годините от
2017-2019г. са част от съдържанието на приложено писмо/справка изх.№Н4-ОА4-5255-01/23.12.2020г.
С Решение №620/23.04.2021г. по а.д.№2646 по
описа на АдмС Бургас за 2020г. е обявена за нищожна разпоредбата на чл.119 от
Наредба №11 за определянето и администрирането на местни данъци и такси и цени
на услуги на територията на Община Несебър. Видно от отбелязването върху
представеното по делото като доказателство копие от решението, същото е влязло
в законна сила на 26.05.2021г.
При така
установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим поради
твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменен по
съдебен ред като незаконосъобразен текст – в случая това е чл.119 от Наредба
№11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Несебър, която разпоредба е обявена за нищожна, тъй като
е приета от некомпетентен орган. Съгласно определените в разпоредбата цени при
предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя за
писмена справка се е предвиждала такса в размер на 2,00 лева.
Доколкото на страните не са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание, то не са изпълнени условията за постановяване на
неприсъствено решение и съдът дължи произнасяне по същество.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В
случай, че административният орган не уреди правните последици от действието на
акта в посочения в чл.195, ал.2 от АПК тримесечен срок от влизане в сила на
съдебното решение, то причинените вреди от действието на акта до обявяването му
за нищожен подлежат на обезщетение по ЗОДОВ.
Но предявеният иск за обезщетение за
материални вреди в размер на 2,00 лева е неоснователен, тъй като не е налице
един от изискуемите в кумулация елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - изисква се наличие на вреда, причинена от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия, като между вредата и незаконосъобразния акт следва да
е налице пряка и непосредствена причинна връзка. В настоящия случай не е налице
пряка и непосредствена причинна връзка, тъй като таксата е заплатена при подаване
на заявлението и преди административния орган да е изискал заплащане на такса.
Таксата по чл.19, т.6 от Наредба №11 е заплатена по инициатива на самия ищец и
след запознаване с разпоредба на наредбата, която впоследствие е обявена за
нищожна по искане на самия ищец. Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДОИ достъпът до
обществена информация е безплатен, а съгласно ал.2 разходите по предоставяне на
обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на
финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето.
Именно поради последното и в тази връзка разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗДОИ
предвижда, че в решението по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, с което се предоставя достъп
до исканата обществена информация, задължително се посочват освен степента на
осигурения достъп до исканата обществена информация; срокът, в който е осигурен
достъп до исканата обществена информация; мястото, където ще бъде предоставен
достъп до исканата обществена информация; формата, под която ще бъде
предоставен достъп до исканата обществена информация, а също и разходите по предоставянето на достъп до
исканата обществена информация – т.5. Така може да бъде направен извод, че
законът предвижда разходите за достъп до обществената информация да бъдат
определени или съответно поискани едва с решението, с което задълженият субект
се произнася по искането за достъп до обществена информация. В представените
като доказателства по делото Решение от 29.12.2020г., с което е предоставен
достъп до информацията, която е поискана със заявлението на ищеца, не са
определени разходи за заплащане на достъпа. Ищецът предварително на
12.12.2020г. е заплатил сумата от 2,00 лева, което изрично е посочено и в
самото заявление. В този смисъл сумата, която се претендира като вреда
безспорно е внесена без да е била поискана от административния орган – нито
преди предоставяне на достъп, нито след постановяване на решението по ЗДОИ.
Освен това, в случая следва да се има предвид, че ищецът е поискал информацията
да бъде предоставена „в комбинация“ – на хартиен носител на посочен адрес,
както и на посочена електронна поща. Съобразно Заповед №ЗМВ-1472/2011г. на
компетентния орган -Министъра на финансите, обнародвана в ДВ, бр.98/2011г., не
се дължат разходи за предоставяне на обществена информация по електронна поща,
но са дължими разходи за писмена справка. Доколкото обаче в посоченото решение
на административния орган няма изрично произнасяне относно дължими разноски, а
и като се има предвид предварителното внасяне на сумата по инициатива на ищеца,
то не може да се обоснове безспорен извод за пряка причинна връзка между
незаконосъобразния акт и претендираните
вреди и доказаност на предявения иск.
Поради това съдът приема, че ищецът не е
претърпял пряка имуществена вреда вследствие действието на отменената
разпоредба на наредбата, а така не е налице елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.З. *** против
Община Несебър иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2,00 лева,
представляваща заплатена такса за достъп до обществена информация /Разписка
№0200012115985064 от 12.12.2020г./, причинени от обявена за нищожна с Решение
№620/23.04.2021г. по адм.д. №2646/2020 г. на АС Бургас разпоредба на чл.119 от
Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Несебър, като недоказан и
неоснователен.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия: