Решение по дело №622/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 484
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Габриела Тричкова
Дело: 20211200500622
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Б., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500622 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Б. е образувано въз основа на въззивна жалба подадена
от М. М. ОВЧ., с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.“...“ № 5, вх.А, ет.2 чрез адв. И.Г. Д.,
САК, с адрес гр.София, ул.“.“ 14, партер, срещу Решение № 93095/06.04.2021г., постановено
по гражданско дело № 1977/2020г. по описа на РС Б., с което са отхвърлени предявените от
ищцата /въззивник/ искове с правно основание чл.439 ГПК.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и
неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага се, че за да
постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че към датата на
подаване на исковата молба не е изтекла приложимата в конкретния случай погасителна
давност за вземанията по процесния изпълнителен лист. Сочи се, че за да стигне до този
извод, съдът е приел, че постановеното ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, с което се отменя ППВС №3/18.11.1980г. поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение, като по време на действие на постановлението не е
текла погасителна давност, като без да излага други мотиви районния съд е отхвърлил
исковете. Посочва се, че тези изводи на съда са неправилни. На първо място е изложено в
жалбата, че цитираното Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС е постановено
при действието на ГПК /отм./ от 1956г. Процесният изпълнителен лист е издаден на
01.12.2009г. при действието на ГПК от 2007г., който въвежда изцяло нова законодателна
уредба, както на заповедното производство така и на изпълнителния процес. Излага се, че
съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗНА е посочено, че тълкуването на нормативен акт
има действие от деня, в който е влязъл в сила актът, който се тълкува. От изложеното
следва, че дадените разрешения и тълкувания с постановеното ТР произвеждат действие от
01.03.2008г., когато влиза в сила действащия ГПК, като обратното действие в случая е
правило, а не изключение, и е регламентирано от закона, като ППВС № 3/1980г. следва да се
смята за отменено от 01.03.2008г., като същото е загубило силата си и задължителния си
характер. В жалбата е посочена съдебна практика в поддържаната насока. Излага се, в
1
конкретния случай, че погасителната давност е започнала да тече от датата на последното
изпълнително действие в съответствие с постановките на ТР №2/2013г. на ОСГТК и към
датата на завеждане на исковата молба вземането по процесният изпълнителен лист е
погасено по давност, тъй като са изтекли три години. Поддържа се довод, че относно
момента, от който започва да тече давността е налице задължителна съдебна практика,
съгласно която давността тече от последното валидно предприето изпълнително действие –
в тази връзка ТР № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място се поддържа в
жалбата, че дори да се приемат за правилни мотивите на първата инстанция относно
приложимост на ППВС № 3/18.11.1980г. към конкретния случай и се приеме, че
погасителната давност е започнала да тече от датата на прекратяване по силата на закона на
изпълнителното дело, то отново се излага, че процесните вземания са погасени по давност
към датата на приключване на устните състезания по делото – 19.03.2021г. Твърди се, че
последното валидно извършено изпълнително действие по изп.дело № 281/2013г. на ЧСИ
Е.Х. е извършено на 07.06.2013г., когато е образувано изпълнителното дело. След тази дата
в продължение на повече от две години не са били извършвани никакви валидни
изпълнителни действия, поради което на 07.06.2015г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. След прекратяване на
изпълнителното производство последващите изпълнителни действия, се явяват недопустими
и не произвеждат правно действие по отношение на страните. Поддържа се, че от момента
на прекратяване на изпълнителното производство до приключване на съдебното дирене пред
първата инстанция са изминали повече от пет години, в който ответникът в качеството му на
взискател по изпълнителното дело не е предприел действия срещу ищцата за събиране на
вземането, като подаването на бланкови молби по прекратеното изпълнително дело не може
да се приеме като валидно изпълнително действие. Цитира се съдебна практика на ВКС в
горния смисъл. Изложено е във въззивната жалба, че факта на изтеклата погасителна
давност следва да се преценява към датата на приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, тъй като е факт настъпил в хода на процеса, и на основание чл.235, ал.3 от ГПК
следва да бъде взет предвид, тъй като е от значение за спорното право. В тази се връзка се
посочва решение № 209 от 02.02.2016г. по т.д.№ 1248/2013г. I т.о на ВКС.
Предвид изложеното в жалбата, е направено искане решението на първата инстанция да
бъде отменено и предявените искове, да бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане
на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия
„****“ ЕАД, с ЕИК ****, чрез пълномощника юрисконсулт Н.В.. В отговора е изложено, че
подадената жалба е процесуално допустима, но изцяло неоснователна. Поддържа се
становище, че постановеното решение от първоинстанционният съд е в синхрон с
материалния и процесуалния закон, както и с тълкувателната практика на ВКС. Излага се, че
в обжалваното решение правилно е прието, че ТР № 2/26.06.2015г. следва да се прилага във
времето след неговото постановяване, като преди това релевантно за съществените по
делото въпроси е ППВС № 3/18.11.1980г. В тази връзка е посочено, че заключението на
съда, че при действието на постановлението погасителната давност не е текла относно
вземанията за които е имало висящо изпълнително производство е правилно. Сочи се, че по
този въпрос е установена практика, както на ВКС, така и на окръжните съдилища. Такъв
отговор на поставения правен въпрос съответства на практиката на ЕС, цитирана в отговора,
според която при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС, отменящи
стари ППВС и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма,
да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на
ефективен достъп до съд прокламирано в чл.6, пар.1 КЗПЧОС. Цитирана е съдебна практика
на ВКС в отговора, според която се посочва, че извършената с т.10 ТР № 2/26.06.2015г. по
тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда
действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015г. Заявено е в
отговора, че основателно първоинстанционният съд е взел предвид постановките на
Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС, по гр.д.№ 1747/2020г., че когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ след като перемцията е настъпила, съдебния
изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ-той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, като единствената правна
последица от настъпилата вече перемция е, че съдебния изпълнител следва да образува
2
новото искане в ново, отделно дело изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Излага се, че в цитираното решение е прието, че новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо дали съдебния изпълнител го е образувал в ново дело или не, като във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Направено е
възражение в отговора, че изложеното във въззивната жалба становище, че при
постановяване на решението, следва да се отчете фактът на евентуално изтекла погасителна
давност по време на висящия исков процес е неоснователно. В тази насока се твърди, че
чл.115, б.ж от ЗЗД определя, че давност не тече докато трае съдебния процес относно
вземането, като това води до извод, че за да е основателен предявения иск, давността следва
да е изтекла още преди депозиране на исковата молба в съда, което в настоящия случай не е
налице.
Прави се искане обжалваният акт да бъде изцяло потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В
условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в тежест на въззиваемия, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивника, като се иска
същото да бъде намалено.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се явяват, не се
представляват. С писмени становища се поддържа подадената въззивна жалба и отговора
към нея.
По делото пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
Окръжен съд-Б., след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Районен съд-Б. е сезиран с искова молба подадена от М. М. ОВЧ., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Б., ул. „...“ № 5, вх. А, ет. 2 - партер, чрез пълномощника адв. И. Д., САК
против "****" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София 1336, район
".", бул. "П.В.“ № 21, ... „. 6“, ет. 2, представлявано от изпълнителните директори Я.Й.О. и
Б.Р..
Твърди се в исковата молба, че с изпълнителен лист (ИЛ) от 07.02.2013г., издаден по
ч.гр.д.№ 1887/2012г. по описа на РС-Д. ищцата била осъдена да заплати на "****" АД
следните суми: 1804,97 лева - главница по договор за кредит, сумата в размер на 391,65 лева
- лихва от 20.12.2010г. до 18.11.2011 г., сумата в размер на 238,98 лева - мораторна лихва от
20.01.2011г. до 26.06.2012г., както и сумата в размер на 148,71 лева - разноски по делото.
Сочи, че гореописаните вземания произтичали от Договор за потребителски кредит № ****
от 04.11.2008г., по който имала качеството на кредитополучател. Навежда, че въз основа на
издадения в полза на "****" АД ИЛ било образувано на 07.06.2013г. изп.д. № 281/2013г. по
описа на ЧСИ Е.Х., с район на действие ОС-Кюстендил. Поддържа, че след образуване на
изп.д. били извършвани действия с цел проучване на имущественото състояние на
длъжника, както и че била изпратена покана за доброволно изпълнение. Смята, че
последното изпълнително действие, което прекъсвало давността било молбата за неговото
образуване от 07.06.2013г., като след тази дата не били извършвани други изпълнителни
действия. Твърди, че на 20.05.2016г. като взискател по изп.д. бил конституиран ответникът
"****" ЕАД. Излага се, че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по
давност на основание чл. 110 ЗЗД, поради което се иска да бъде установено, че ищцата не
дължи на ответника посочените суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
1887/2012г. по описа на РС Д..
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в срок е подаден писмен отговор от
ответника.
В същия е посочено, че се оспорва предявения иск. Заявено е в отговора, че давността по
отношения на вземанията по процесния ИЛ е била прекъсвана. В тази връзка сочи, че освен
молбата за образуване на изп.д., молбата от 20.05.2016г. за конституирането му като нов
взискател също прекъсвала давността. Счита, че в тази връзка е и най-новата съдебна
3
практика.
Пред районния съд са събрани писмени доказателства.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото правилно е изяснена от първата
инстанция.
Не е спорно по делото, че на 07.02.2013г. по ч.гр.д.№ 1887/2012г. по описа на РС-Д. бил
издаден ИЛ в полза на "****" АД, с който ищцата М. М. ОВЧ. била осъдена да заплати на
"****" АД следните суми: 1804,97 лева - главница по договор за кредит, сумата в размер на
391,65 лева - лихва от 20.12.2010г. до 18.11.2011 г., сумата в размер на 238,98 лева -
мораторна лихва от 20.01.2011г. до 26.06.2012г., както и сумата в размер на 148,71 лева -
разноски по делото;
Не е спорно и, че гореописаните вземания произтичат от Договор за потребителски
кредит № **** от 04.11.2008г., по който ищцата М. М. ОВЧ. има качеството на
кредитополучател, видно от представения договор;
Установява се по делото, че въз основа на издадения в полза на "****" АД ИЛ и по негова
молба е образувано на 07.06.2013г. изп.д. № 281/2013г. по описа на ЧСИ Е.Х., с район на
действие ОС-Кюстендил. С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни
действия, като на органа по принудителното изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е
било възложено и сам да определя начина на изпълнението.
В хода на изпълнителното производство с молба от 20.05.2016г. като нов взискател по
изп.д. бил конституиран ответникът "****" ЕАД, който е придобил вземането по силата на
договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2016г., видно от представения договор,
приложение №1 към него, пълномощно и потвърждение за извършената цесия
Установява се от материалите по изпълнителното дело, че на 21.06.2013 г. до длъжника е
била изпратена покана за доброволно изпълнение.
Видно от съдържанието на поканата, със същата е наложен запор върху трудово
възнаграждение и МПС, като е насрочен опис на движими вещи на длъжника на
30.07.2013г. от 10:00 ч. в гр. Д., ул. „Площад независимост“ № 7. Длъжникът не е открит на
горепосочения адрес, поради което на 26.06.2013г. е било залепено уведомление по чл. 47,
ал. 1 ГПК за получаване на поканата за доброволно изпълнение.
На 28.06.2013г. е постъпила изисканата от НАП справка, от която е видно, че за длъжника
няма регистрирани трудови договори, не притежава недвижими имоти и движима
собственост и няма трудови договори.
Установява се, че първоначално заявените изпълнителни действия от взискателя (опис на
движими вещи от 30.07.2012) не са били приложени, а впоследствие други не са били
искани, нито са били предприемани от частния съдебен изпълнител, въз основа на
оправомощаването му по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
На 04.08.2016г., ответникът е поискал на основание чл. 429 ГПК да бъде конституиран
като взискател, в качеството му на цесионер на „****" АД, както и постъпилите и
постъпващите суми да му бъдели превеждани по посочена банкова сметка. С молбата си
новият взискател на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ сам да определя
начина на изпълнението.
С друга молба от 05.08.2016г. новият взискател "****" ЕАД е поискал от ЧСИ да връчи
уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания. ЧСИ е уважил молбата, като с
ръкописно разпореждане от 04.08.2016г., обективирано върху нея, е разпоредил да се връчи
препис за извършената цесия на длъжника.
На 11.05.2017г. ответникът, в качеството му на нов взискател, е поискал да бъде
извършена справка от БНБ за наличието на банкови сметки на длъжника, като е поискал при
наличието на такива да бъдат предприети съответните изпълнителни действия с цел
обезпечаване на вземането му.
Въз основа на молбата ЧСИ е извършил на 19.05.2017г. справка за наличието на банкови
сметки на длъжника, като такава е била установена. На 19.05.2017г. ЧСИ на основание чл.
507 ГПК е наложил и запор на банковата сметка на длъжника, като в тази връзка е било
изпратено и запорно съобщение до третото задължено лице „****“ АД, получено от него на
4
22.05.2017г.
На 16.07.2019г. ответникът е поискал ЧСИ да извърши нова справка от Електронния
регистър на БНБ за разкрити активни банкови сметки на длъжника и при наличието на
такива да бъдат предприети съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на
вземането. С тази молба е поискал също така да се пристъпи към принудително изпълнение
като се насрочи дата за извършването на опис, оценка и публична продан на движими вещи,
находящи се в дома на длъжника.
Въз основа на молбата ЧСИ е извършил на 16.07.2019г. справка за наличието на банкови
сметки на длъжника, като такива са били установени. На 02.10.2019г. ЧСИ на основание чл.
507 ГПК е наложил и запор на банковите сметки на длъжника, като в тази връзка е било
изпратено и запорно съобщение до третото задължено лице „****“ ЕАД.
ЧСИ насрочил на 28.11.2019г. опис на движими вещи на длъжника, като в тази връзка
изпратил и призовка за принудително изпълнение на длъжника от 25.10.2019г.
На 07.11.2019г. третото задължено лице „****“ ЕАД е изпратило съобщение до ЧСИ, с
което на основание чл. 508 ГПК го е уведомило, че длъжникът има банкови сметки, както и
че е наложил запор върху същите.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. В случая Окръжният съд констатира, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите в подадената
жалба, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
За да бъде уважени предявените искове, ищцата следва да установи кумулативното
наличие на следните предпоставки, че e била осъдена въз основа на несъдебно изпълнително
основание да заплати сумите, предмет на издадения Изпълнителен лист от 07.02.2013г. по
ч.гр.д. № 1887/2012г. по описа на РС-Д., въз основа на който е образувано изпълнително
производство, и че вземанията по ИЛ са погасени по давност, текла в периода 07.06.2013г. -
07.06.2018г. Ответникът следва да установи, че не са извършвани изпълнителни действия,
които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други
обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително
осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г на ВКС по тълк.дело №2/2013г. ОСГТК,
погасителната давност в изпълнителния процес не спира. Тя се прекъсва многократно с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ),
като: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Според даденото в ТР №2/2013г. на ВКС тълкуване, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изп. дело, изпращането и връчването на ПДИ,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
5
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Според същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, поради т.нар.”перемпция” и това
прекратяване настъпва по силата на закона / ex lege /, като съдебния изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното производство и
кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното по време валидно изпълнително действие.
Във връзка с въпросите повдигнати с жалбата относно това дали до постановяване на ТР
№ 2/26.06.2015г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК следва да се прилага
Постановление № 3/18.11.1980г. е налице противоречива съдебна практика, като във връзка
с това е образувано тълкувателно дело № 3/2020г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска
колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: От кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? Към настоящия момент няма
постановено тълкувателно решение по посочения въпрос.
В настоящия случай, въззивния съд намира, че ако се приеме, за правилно становището, че
давността върху вземанията предмет на изпълнително производство образувано преди
26.06.2015г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като
давност в изпълнителния процес тече, то в настоящия случай като се съобрази датата на
образуване на изпълнителното дело 07.06.2013г., когато е предприето последното валидно
изпълнително действие, петгодишния срок би изтекъл на 07.06.2018г., в случай че не е
налице прекъсване на давността. В случая обаче, както съда посочи, в петгодишния срок са
извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали давността, поради което не може
да се приеме, че същата е изтекла.
Ако се приеме другото становище, по изп.дело № 281/13г. на ЧСИ Х. образувано на
07.06.2013г. извън молбата за образуване на делото с която е направено упълномощаване на
ЧСИ по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ да извършва изпълнителни способи по собствена
инициатива в двугодишния срок нито са били поискани, нито са предприемани
изпълнителни действия, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство е било прекратено поради настъпила перемция.
В този случай давността спрямо непогасените вземания, която е петгодишна е започнала
да тече от 09.06.2015г. и ако не е била спирана или прекъсвана би изтекла на 09.06.2020г.
Към момента на прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС – на 26.06.2015 г.,
което се прилага за висящите производства и с което е обявено за изгубило сила
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, в частта в която е прието, че в
изпълнителното производство давност не тече.
След прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание от новия взискател –
въззиваемия са искани нови изпълнителни способи, които са прекъсвали погасителната
давност. Молбите на ответника от 11.05.2017г., от 16.07.2019г., са прекъсвали давността,
тъй като с тях е поискано извършване на изпълнителни действия – налагане на запори върху
банкови сметки на длъжника, опис на движими вещи на длъжника. Въз основа на
подадените молби ЧСИ е предприел изпълнителни действия, като на 19.05.2017г. и на
02.10.2019г. е наложил запор върху откритите банкови сметки на длъжника.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба, че след настъпилата перемция всички
извършени последващи изпълнителни действия са недопустими и не произвеждат правно
действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство,
въззивния съд споделя изводите на първата инстанция основани на постановеното решение
6
№ 37 от 24.02.2021г. на ВКС, по гр.д.№ 1747/2020г., IV г.о., в което е прието, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила,
съдебния изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебния изпълнител следва да
образува новото искане в ново дело – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по силата на закона. Според цитираното решение новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебния изпълнител го е образувал в ново
дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Настоящата инстанция споделя разбирането, че перемцията е без правно значение за
прекъсване на давността.
С оглед горното, съдът намира, че на посочените по горе дати, когато са поискани,
съответно са предприети от ЧСИ изпълнителни действия по налагане на запор и насрочване
на опис на движими вещи, давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност, която
не е изтекла до датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, поради
което правилно първата инстанция е отхвърлила предявените искове.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева,
тъй като въззиваемия в хода на производството пред настоящата инстанция е представляван
от юрисконсулт, който е подал писмен отговор на въззивната жалба и е осъществил
процесуално представителство. Възнаграждението е определено съобразно чл.78, ал.8 от
ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на
касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Б., Гражданско отделение, IV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93095 от 06.04.2021 г., постановено по гражданско дело №
1977 от 2020 г. по описа на Районен съд Б..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, М. М. ОВЧ., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Б., ул. „...“ № 5, вх. А, ет. 2 - партер да заплати на "****" ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1336, район ".", бул. "П.В.“ № 21, ... „. 6“, ет.
2, представлявано от изпълнителните директори Я.Й.О. и Б.Р. юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 300 лв. /триста лева/ за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7