Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 09.06.2020 год.
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13824/2019год. по описа на Районен съд гр.
Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ от Е.С.С. *** ЕГН
**********, К. ****от гр. Варна, ул. ****, ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Е.С.С.
и от Е.А.С. *** ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Е.С.С.,
за осъждане на ответното дружество „М.Г." ООД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление:*** 9000, ****, ****,
да заплати на всяка от ищците сумата от по 70 000 лева, представляваща
обезщетение за неимущесвени вреди – душевни болки и морални страдания,
претърпени вследствие смъртта на ****, резултат от трудова злополука от
11.08.2017г., настъпила на обект в гр. Варна, ****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2017г. до окончателното изплащане на паричното обезщетение.
В исковата молба ищците
твърдят, че са наследници на ****, като първата ищца е негова съпруга, а
останалите ищци са негови непълнолетни деца. Заявяват, че през 2017 год. той работел в ответното дружество по трудов договор на
длъжност „тенекеджия" в отдел Тенекеджийска работилница находяща се в
гр.Варна, ****, съгласно трудов договор № 12/07.03.2017 год. на
пълно работно време- 8 часа, за неопределен срок. Твърдят, че
съгласно длъжностната му характеристика, той имал задължение да разкроява
ламарина, да участва с монтаж на сферични, параболични и пирамидални покриви и
обшивки, монтаж на обшивка, улуци и водосточни тръби и др. Твърдят, че на основание договор №****между фирма „****като
възложител и фирма „М.Г." ООД като строител, ответното дружество е
приело да извърши монтаж на ламаринени обшивки, улуци и водосточни тръби на
обект: Жилищна сграда в УПИ 1-64, кв.32, м-н 24, гр.Варна, ****.
Твърдят, че на
11.08.2017г. **** изпълнявал обичайните си трудови задължения на строителния
обект в гр.Варна, ****, възложени от ****.-управител на „М.Г." ООД, като
след обедната почивка, около 14.00 часа **** заедно с Д.О.Г.-
общ работник в „М.Г." ООД се качили на покрива на
сградата за да довършат работата останала от предишни дни по монтиране на
улуци. Твърдят, че около 14.30-15.00 часа Д.О.Г. бил в
помещението под покрива за да подготвя улуците които предстояло да монтират, а ****
се намирал на покрива на сградата, когато Г. чул шум от сгромолясване. Д.О.Г. излязъл на терасата и видял, че **** е паднал на земята от
разстояние /височина/ около 21 метра. Твърдят, че в
резултат на получената тежка съчетана травма, изразяваща се в несъвместими с
живота увреждания на жизнено важни органи, като водещо значение за настъпването
на смъртта има черепно-мозъчната травма, **** починал на 11.08.2017г.
Твърдят, че работодателят
е заявил злополуката като трудова с декларация № 5101-03-195/14.08.2017г., като
във връзка с инцидента ТП на НОИ-Варна е провело разследване, като с
разпореждане 5104-03-43/12.03.2018г., на основание чл. 60, ал. 1 КСО злополуката е приета за трудова по чл. 55 ал. 1 КСО и е настъпила на 11.08.2017г.
през работно време и при изпълнение на трудови
задължения. Твърдят, че цитираното разпореждане е влязло в
законна сила на31.03.2018г.
Твърдят, че злополуката,
причинила смъртта на **** е трудова, по смисъла на чл. 200, ал. 1 КТ. Твърдят, че в резултат на
злополуката загубили своя съпруг и баща, с когото приживе ги свързвала
изключително здрава връзка, живеели заедно, били неразделни, а в отношенията им
царели разбирателство, любов и хармония. Твърдят, че ****
винаги ги е обичал, помагал, напътвал и бил тяхна морална и материална опора в
живота. Той бил пример за подражание в семейството и
пред децата си, както и за всички техни близки и приятели. Твърдят, че не могат да приемат, че най-скъпия им човек си отишъл
така изведнъж, по този толкова нелеп начин. Твърдят,
че не могат да се възстановят от този шок и ужас, в живота им настъпила
празнота, която с всеки изминал ден чувствали все по-осезателно. Не можели да свикнат с мисълта, че техния съпруг и баща не е сред
тях. Твърдят, че болката и страданието им от загубата
му са огромни, а загубата непрежалима. Твърдят, че
негативните изживявания и стреса довели до влошаване на здравословното им
състояние, което не били преодолени и до днес. Твърдят,
че първата от тях след загубата на съпруга въпреки изтеклото време, все още
била в постоянен тежък стрес с разстройства в адаптацията - протрахирана
депресивна реакция. Твърдят, че е налице е негативна
промяна и в психичното й състояние-емоционално лабилна, непрестанно плаче без
конкретен повод, стана затворена, мълчалива и потисната, съня й се нарушил -
трудно заспивала и сънувала кошмари, трудно се справяла с ежедневието си и
грижите за децата. Твърдят, че децата изгубили връзката с любящия си
баща в много ранна възраст- на 7 и на 4 години, което се отразявало негативно
на цялостното им развитие и което ще търпят през целия си живот. Детето ********загубило баща си непосредствено преди да започне
училище в първи клас, поради което се наложило във връзка с нормалното му
адаптиране към училищната среда, да провежда срещи с психолог. Приемат, че претърпените от тях неимуществени вреди — душевни болки
и морални страдания, свързани със загубата на баща и съпруг оценяват на по 70
000 лева за всеки един от тях.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата Е.С.С., чрез процесуален представител отправят искане за изменение на предявения иск по размер, чрез
неговото увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения
размер 70000 лв., на 100000 лв. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове, поради което молят за
тяхното отхвърляне. В условие на евентуалност, ако съдът прецени, че предявения
иск е основателен, то твърдят, че претендираната сума за обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука е прекомерно
завишена, както и че е налице съпричиняване от страна на шщеца в размер на 95%.
Не оспорват обстоятелството, че
между страните в процеса съществува трудово правно отношение. Не оспорва
обстоятелството, че на 11.08.2017 г. между 14.30 и 15.00ч. на адрес:гр.Варна, ****
в УПИ 1-64, кв.32, е настъпила трудова злополука, при която е починал ****.
Изтъкват, че непряк свидетел на злополуката е бил Д.О.Г. – работник във
фирмата. Твйрдят, че по силата на договор ****ответното дружество бил
подизпълнител ****ЕООД. На 11.08.2017г., управителят на ответното дружеството
Недко Х. закарал служителите си Д.Г. и **** със служебния микробус на обект,
находящ се в гр.Варна, ****. Твърдят, че преди да тръгнат за обекта, на двамата
работници бил проведен ежедневен инструктаж, също така било извършено
разпределението на задачите за деня, като на Д.Г. и **** било възложено да
монтират водосточни тръби на западната фасада на обекта, находящ се на ****,
т.к. изпълнителят на строежа "****се нуждаел от обезопасителното скеле,
което било поставено там за работещите в ответното дружество. Твърдят, че между
12.00ч-13.00ч. двамата работници излезли в обедна почивка. Твърдят, че според
обясненията на Д.Г., дадени по досъдебно производство 118/2017г. по описа на
ОСлО, двамата с **** си купили пици и за всеки по една еднолитрови бутилка
бира, която била с промоция -допълнителни 300 милилитра. След като изяли
храната и изпили бирите подновили трудовата си дейност. Твърдят, че работата по
поставената им задача приключили около 14.30ч, но понеже работното им време
било до 17.30ч. решили, без да им е възлагана такава задача от работодателя, да
се качат на покрива на бл.№3 за да проверят има ли работа за довършване. Там
установили, че има два улука за монтаж на последно ниво-покрива на мезонета.
Твърдят, че ****, без да използва необходимите предпазни средства, се качил на
покрива на мезонета и монтирал първия улук, след което двамата работници взели
размера с ролетка за втория улук и Д.Г. влязъл в мезонета където били оставени
материалите за изработване на втория улук, където започнал да изрязва
ламарината. В този момент чул трополене по покрива. Излязъл навън и видял, че ****
е паднал от покрива на мезонета в двора, пред входа на подземните гаражи.
Твърдят, че повикания екип на ЦСМП-Варна констатирал смъртта на ****.
Твърдят, че от заключението на
вещите лица, извършили съдебномедицинската експертиза е видно, че причината за
смъртта на починалия **** е тежка съчетана мозъчно-черепна и травма. Твърдят,
че било установено наличие на 1,4% алкохол в кръвта и 1,7% алкохол в урината на
починалия.
Твърдят, че образуваното във
връзка с инцидента ДП 118/2017г. по описа на ОслО-Варна, е прекратено с
постановление на наблюдаващия прокурор на основание чл.243, ал.1,т.1, вр.чл.24,
ал.1,т.1 и чл.199 от НПК.
Твърдят, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия – наследодател на ищците в настоящото
производство. Твърдят, че при извършване на трудовите си задължения **** е
допуснал груба небрежност.
Съдът, след като прецени
събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна,
следното:
В хода на съдебното производство
бяха представени и приети следните пидсмени доказателства: договор
№МГ-01/21.04.2017г.; удостоверение за наследници; препис извлечение от акт за
смърт, трудова книжка; длъжностна характеристика; декларация за трудово
злополука № 5101¬03-195/ 14. 08. 2017г.; протокол №5101-03-195#15/19.02.2018г.
за извършено разследване на злополуката с приложени към него обяснения; писмо
изх. № 5104-03-43#2/05.07.2018г., разпореждане № 5104-03-43/12.03.2018 год.;
заповед №*********/12.08.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение;
удостоверение за раждане на ****Атанасов ****; удостоверение за раждане на Е.А.С.;
медицински удостоверение №204/15.08.2019г. издадено от д-р Р
.Бояджиева-психиатър; постановление по Пр.Пр. 10665/17г., протоколи за разпит
на Д.Г. от 14.08.2017г. и 26.10.2017г., СМЕ 1-132/17г. депозирана по ДП
118/17г. по описа на ОСлО-Варна; СХЕ 1-64/2017г. депозирана по ДП 118/2017г. по
описа на ОСлО-Варна; писмо от ТП на НОИ гр.Варна изх.№ 5104-03-43#4, от
19.11.2019 г. с приложена преписка – 117 листа документи съдържащи се в досие
за трудова злополука на ****, ЕГН **********; постъпило от ОСО при ВОП – три
тома от материалите по ДП № 118/2017 г. по описа на ОСО при ВОП.
Съдът приема за безспорно
установено, че съгласно сключен между пострадалия **** и ответното дружество
трудов договор №12/07.03.2017г., **** е назначен на длъжност „тенекеджия“ в ответната
фирма. Съгласно длъжностната характеристика, описанието на длъжност „строителен
тенекеджия“ включва рязане на листове ламарина за покривни работи;
разкрояване на ламарината за ниски сгради с наклонени покриви; участие при скрояване на
сферични, параболични и пирамидални покриви
и обшивки при монтаж на обшивки, олуци, водосточни тръби, есове, щурцове, улами и водосъбирателни казанчета;
почистване и грундиране на ламарина и закрепващи детайли, обшивка на покриви с наклон до 30 градуса;
изработване и монтиране на шапки за димни
и вентилационни комини,направа на покриви със стоманена и цинкова ламарина; обшивки около комини, капандури, под и над
прозоречни корнизи; монтаж на разширителни фуги, обикновени казанчета, водосточни тръби и есове,
изработка на шаблони за тенекеджийски
работи; изготвяне на сметки за необходимите материали, покривни и тенекеджийски работи с цинкова, медна,
оловна, стоманена и алуминиева ламарина по всички видове покриви с всички видове свръзки,
запояване и закрепване; изработка и монтаж
на декоративни тенекеджийски изделия.
Конкретните трудови задачи и
задължения на **** са били да разкроява водосточни тръби, улуци,
водосъбирателни казанчета; скрояване на шаблони за тенекеджийски работи;
извършване тенекеджийски свързвания без и със запояване. В задълженията на ****
е било да чете всякакви планове за тенекеджийски работи, да спазва нормативната
уредба за безопасност и здраве при работа, за противопожарна защита и
Правилника за вътрешния трудов ред, както и да спазва инструкциите за лична
хигиена и хигиена на работното място. **** се е задължил да работи само с
изправни съоръжения, да спазва Инструкциите за безопасна работа, да се грижи за
собствената безопасност и безопасността на лицата пряко засегнати от неговата
дейност, като при възникване на ситуации застрашаващи безопасността на
работещите, незабавно да информира ръководителя си. **** е запознат с
длъжностната си характеристика, което е удостоверено с негов подпис.
От събраните и приложени доказателства
съдът установява, че въз основа договор №МГ-01/21.04.2017г., сключен между
фирма „****като възложител и ответника „М.Г.“ ООД като строител, ответника е
приел да извърши монтаж на ламаринени обшивки, улуци и водосточни тръби на обект:
Жилищна сграда в УПИ 1-64, кв.32, м-н 24, гр.Варна, ****. Установява се, че на ****
са проведени начален инструктаж, съгласно издадена Служебна бележка №
60/08.03.2017 г. и периодичен инструктаж. Установява се, че на 11.08.2017г.
сутринта, в производствения цех на ответното дружество е проведен и
документиран инструктаж за безопасна работа на височини на ****. На същата дата
- 11.08.2017г. **** изпълнявал обичайните си трудови задължения на строителния
обект в гр.Варна, ****, възложени от ****.-управител на „М.Г." ООД.
Работата на обекта е започнала около 10:00 часа, като задачата е била да се
монтират водосточни тръби на лицевата страна на сградата, ползвайки изграденото
в тази част на сградата скеле. Обектът се намирал на ул. Добровник №54.
Пострадалият **** и общия работник Г. не са ползвали предпазни средства за
височинна работа, тъй като не е трябвало да се качват на покрива, а единствено
да се прикрепят посредством обезопасителни колани към скелето. По време на обедната
почивка двамата не нахранили и всеки от тях изпил по 2бр. бутилки бира, всяка в
вместимост от 500мл. След обедната почивка, тъй като били приключили с
планираната за деня работа, пострадалият
**** решил да се качат на последния етаж и да монтират върху покрива улуци,
които щели да бъдат задачата им за следващия ден. Влезли в апартамент, намиращ
се на последния етаж на сградата и св.Г. започнал да подготвя елементите за
монтаж, а самия монтаж бил задача на пострадалия ****. Въпреки, че не трябвало
да се качва върху покрива, а да извършва монтажа от самата тераса, той решил да
се качи на покрива. Тъй като не им била подсигурена стълба, поради забраната да
се качват на покрива, пострадалият **** решил да се качи, стъпвайки върху
намиращо се там дървено „магаре“. Покривът бил наклонен, плосък и с керемиди в
двата края. Св. Г. се намирал на терасата на апартамент на последния етаж на
сградата, а пострадалия **** се качил на покрива, за да направи замервания.
След като св. Г. подал последната заготовка от предния улук на ****, около
15,00 ч. се преместили да вземат размери от другата страна, като **** преминал
по покрива на сградата, а св. Г. измервал размери по терасата и влязъл в
помещението за да подготви улука за срещуположната страна. В този момент св.Г.
чул шум от падане и повикал ****, но той не му отговорил. Св. Г. излязъл на
терасата и видял, че **** е паднал на земята. Пристигналия на място екип от
медици от Спешна помощ констатирал, че **** е починал.
С разпореждане № 5104-03-43 от 12.03.2018г. на ТП на НОИ – Варна, на
осн. чл.60, ал.1 КСО, декларираната злополука вх. № 5101-03-195 от 14.08.2017г.
от осигурителя „М.Г.“ ООД, станала с **** на 11.08.2017г. е приета за трудова
злополука по чл.55, ал.1 КСО.
Приобщен по
делото е Протокол № 5101-03-195#15 от 19.02.2018г. на ТП на НОИ Варна за резултати от извършено разследване на
злополука по повод получени документи от ТП –Варна на декларирана злополука,
станала с лицето ****. Посочено е, че при извършване на разследването,
наследничката Е. Станчева С. е присъствала. Поради липса на преки свидетели на
злополуката, такива не са вписани, а първи узнали за злополуката са Д.О.Г. -
общ работник и ****. - управител на „М.Г." ООД.
Прието по
делото е копие на досие на трудова злополука, станала на 11.08.2017г. с **** на ТП на НОИ – Варна.
Съгласно
удостоверение изх. №АУ075263МЛ/21.08.2017г., издадено от Община Варна,
наследници на ****, починал на 11.08.2017г., са съпругата му ****С., сина му ********и
дъщеря му Е.А.С..
Представено
е извлечение от книга за инструктаж на „М.Г.“ООД, в която под номер 5 е положен
подпис от инструктирания **** на 11.08.2017г.
Приобщени в
настоящото производство са заверени преписи на материалите по ДП №118/2017г. по
описа на ОслО в ОП – Варна. С постановление от 16.02.2018г. на Окръжна
прокуратура – гр. Варна, е прекратено наказателно производство по ДП
№118/2017г. по описа на ОП – Варна, водено за престъпление по чл.123, ал.1 НК.
В
материалите по ДП са приложени оригинал на попълнена от пострадалия ****Декларация
за запознаване с правилата за безопасност на труда в предприятието „М.Г.“ ООД,
за запознаване с инструкциите за безопасност за заеманата от него длъжност
„тенекеджия“, с правилата за вътрешния ред и със задължението да го спазва
стриктно, правилата за безопасност на труда и задължението да ги спазва
стриктно.
Приложени са
карта за проведен медицински преглед и заключение от Служба по трудова
медицина, удостоверяващи годността на Славов да изпълнява възложената му
работа.
Приложена е
Инструкция за безопасна работа при извършване на покривни работи, заверено от
ответното дружество.
Приложен е списък на работното облекло и личните предпазни средства,
утвърден от Управителя на ответното дружество се установява, че фирмата
предоставя на работниците освен стандартните задължителни облекла, обувки и
каски, но и осигурителни въжета и предпазни колани.
Ангажирани
са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ****-без родство е
дела със страните. Св.Проданова заявява, че познавам семейството на ищците от 10 - 11 години и са в приятелски отношения. Твърди, че семейството било сплотено, като
основната грижа за издръжката била на съпруга – пострадалия ****. Ищцата Е.
също започнала работа, след приключване на отпуска й по майчинство. Твърди, че
за децата се грижели основно родителите, като след смъртта на Атанас единствено
Е. се грижела за тях. Нейната майка – баба на децата също помагала, но
починала. Твърди, че ищцата Е. изключително тежко понесла смъртта на съпруга
си. Променила се много в негативен аспект. Заявява, че Атанас не е употребявал алкохол,
а единствено е виждала да пие бира по повод някакво празнуване. Изтъква, че
синът им – ****също много тежко понесъл загубата на баща си, тъй като бил
по-голям. Трябвало да започне училище в първи клас, но баща му починал малко
преди това. На дъщерята – Е., която тогава била на три години, било обяснено,
че баща й е звездичка и тя по-леко приела смъртта му.
В полза на
ответника показания даде св. Д.О.Г., без родствени връзки със страните – работник в ответното дружество. Св.Г.
заявява, че в деня на злополуката е работил заедно с пострадалия **** на
строителния обект на ****, където монтирали
водосточни тръби на осем етажна жилищна сграда. Там работели от около 2 –
3 години. Заявява, че сутрин, преди да тръгнат за обекта се събират в
производствената база на фирмата се провежда инструктаж и съответно се подписват в специална книга за инструктаж. Там се подготвяли и заготовките на елементите, които ще
поставят на строежа. След това със служебен автомобил ги закарали до обекта.
Монтирането през съответния ден зависело от работата на другите строителни
дейности и когато е подготвен фронт, те започвали с монтажа им. Взаимодействали
си и се координирали с другите работници, по другите строителни дейности. Тъй
като в
момента се е строял
обекта, когато може да се монтира, те
вземали размери, правили
заготовка на ламарината и отивали да монтират. Монтажа се извършвал от изградено на фасадата скеле, или посредством
стъбли, когато се налага монтаж встрани от скелето. Заявява, че ответното
дружество осигурявало стълби при монтаж на улуците. В конкретния ден нямали
стълба, тъй като през този
ден трябвало да монтират водосточни тръби и се работело от скелето. Тази именно
работа им била възложена за деня. При монтажа от скелето се обезопасявали,
последством обезопасителни колани, с които се привързвали към скелето.
Приключили работата си около обяд. Обядвали и всеки от тях изпил по две
стъклени бутилки бира, всяка с вместимост от 500мл. След обедната почивка се
качили отново в сградата и пострадалия **** решил да продължат с работата, като
монтират улуци по покрива. Този монтаж на практика следвало да извършат на
следващия ден, но той решил да си помогнат по-рано. Като
се качили на покрива нямали
предпазни средства, тъй като св.Г. бил на
терасата, а **** не е трябвало изобщо де се качва на покрива. Мястото, където
решили да поставят улуци на покрива, било встрани от изграденото скеле. Тъй
като не им била предоставена стълба, **** използвал дървено „магаре“ и
стъпвайки върху него се качил върху покрива на сградата. Следвало монтажа да се
извърши от терасата на последния етаж, но **** решил да се качи върху покрива,
тъй като по този начин монтажа бил по-лесен. Св. Г. бил на терасата и от там подавал
елементите на пострадалия ****. Покривът бил наклонен,
плосък и с керемиди в двата края. Двамата измерили улуците
от едната страна и ги монтирали. След
това св.Г. отишъл в друга част на апартамента, за да вземе
ламарина. Пострадалият **** се придвижил, преминавайки през самия
покрив. В този момент св.Горгиев чу звук от
падане. Часът бил около 14-15ч.
Прието е по
делото заключение на вещо лице д-р. Д.Д. по допусната съдебно-медицинска
експертиза. В заключението си вещото лице изтъква, че от резултатите от Съдебномедицинска експертиза № 1-132/2017г., изследвала кръв и урина от пострадалия **** за определяне
съдържанието на алкохол в тях по метода на Видмарк се установява наличие на 1,4%о ЛРВ в
кръвта и 1,7%о в урината, в това число и етанол. Вещото лице
заключава, че наличието концентрации на 1,4%о алкохол в
кръвта и 1,7%о в урината съответстват на гранична лека-средна
степен на алкохолно повлияване във фазата на елиминацията. Приема, че при такава концентрация
е налице нарушение в координацията на движението, адекватната преценка на
собствените постъпки, околната действителност, налице са надценяване на
собствените възможности, нарушения в преценката на околната ситуация и други. В с.з. вещото лице
изтъква, че гранична лека – средна степен на алкохолно опиянения
във фазата на елиминацията, означава, че количеството на етилов алкохол, което
е установено е по - голямо в урината, което означава, че е бил във фаза на
елиминация към момента на инцидента. Фазата на елиминация започва, когато се
достигне пика, а именно изравни се концентрацията на алкохол в кръвта и
концентрацията в урината и когато започне концентрацията в кръвта да спада, се
увеличава концентрацията в урината,
което означава, че той вече елиминира поетото количеството етилов алкохол. Изтъква, че от 0.5 промила до 1,5 промила е лека степен на
алкохолното влияние, при тази лека степен също са налице такива затруднения, но
са изразени в по – слаба степен. Когато премине в средната
степен тези нарушения в координацията на движенията, адекватни преценки на
околна действителност се увеличават, като разбира се следва да се отчете конкретния индивид. Изтъква, че при
хора, които употребяват системно алкохол в количества, които могат да се
отразят с такива стойности на алкохола в кръв и урина, т.е.
на тренирани организми, са по -
слабо проявени тези качества.
В
хода на производството бе допусната и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза. В заключението си
вещите лица д-р Т.А. психиатър и психологът А.Ц. изтъкват, че смъртта
на Атанас за неговата съпруга Е. е събитие предизвикало силен и
внезапен стрес - дистрес, което се съпътства от разнообразни психологични и
психосоматични симптоми. Получените психологични данни от направените тестове показват
невротична и личностова реакция на дистрес с очертани отклонения от нормата.
От невротичните реакции най-силно са изразени тревожност и
депресия, а от личностовите - на недоверие, съмнение, по-дълбока личностова
дестабилизация и дезадаптация. Характера на случката е
възприет от Осв. като травмиращ, в резултат на което са настъпили разстройства
и/или промяна в социалното и емоционално функциониране. Осв. е загубила своят пратньор в живота и баща на децата й, с
когото са били в много добри отношения. Нейната загуба
е необратима - тя трябва да съществува без човека, който е ценяла и обичала.
Скръбта е емоционално страдание, което е породено от загубата
- реакциите на скръб са основно физиологични и психични. При ищцата Е.
внезапната загуба на значим човек като съпруг и баща на децата й е имала
характеристика на тежка психотравма.
Непосредствено след съобщаване на новината за инцидента и смъртта на Атанас и в
следващите няколко дни ищцата е развила психични симптоми характерни за Остра
стресова реакция F43.0 по МКБ 10 -състояние на зашеметеност, напрежение,
тревожност, отричане на събитието, афективни колебания, безсъние, безапетитие и
др. В следващите дни водещи са симптомите на дистреса и
последващата Реакция на скръб при загуба на близък човек, чиито етапи съвпадат
с периода на Разстройство в адаптацията код F40.21 по МКБ 10. Описаните изживявания /чувства и мисли/ от ищцата и времето на тяхната поява и
продължителност отговарят на етапите на неусложнена, но тежка Реакция на скръб.
За тежестта на преживяванията й важно значение са оказали
емоционалните реакции на децата и материалната й несигурност. Изтъкват, че при ищцата и
към настоящият момент остават да персистират симптоми на тревожност и
хиподепресивност, като последствие на реакцията на дезадаптация след загубата,
симптомите могат да се разгледат като прояви на Депресивна невроза /Дистимия/. Приемат, че трудовата
злополука, настъпила на 11.08.2017г. с **** е довела до
влошаване на здравословното състояние на съпругата му Е.С.С. изразяващо се в
развитие на психични симптоми от кръга на реакции на стрес и разстройство в
адаптацията. Непосредствено след съобщаване на
новината за инцидента и смъртта на Атанас и в следващите няколко дни ищцата е
развила психични симптоми характерни за Остра стресова реакция F43.0 по МКБ 10
- състояние на зашеметеност, напрежение, тревожност, отричане на събитието,
афективни колебания, безсъние, безапетитие и др. В следващите
дни водещи са симптомите на последващата Реакция на скръб при загуба на близък
човек, чиито етапи съвпадат с периода на Разстройство в адаптацията код F40.21
по МКБ 10. Към настоящият момент остават да
персистират симптоми на тревожност и хиподепресивност, които могат да се
разгледат като прояви на Депресивна невроза /Дистимия/. Приемат, че реакцията
на скръб е реактивно състояние което преминава през отделни фази и при
неусложнено протичане, както е при ищцата не се налага лечение. Промените
които са настъпили при ищцата след загубата на съпруга й са били от
психотравматичен характер - страх, тревожност, несигурност за будещето. Реакцията
на скръб е реактивно състояние което преминава през отделни фази и при
неусложнено протичане постепенно тежестта на депресивния синдром отзвучава в рамките
на осем месеца до една година. Вещите лица заключават, че при
ищцата понастоящем остават да персистират симптоми на тревожност и
хиподепресивност, които могат да се разгледат като прояви на Депресивна невроза
/Дистимия/.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
С
разпоредбата на чл.200 КТ
се въвежда отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, или смърт на работника или служителя, независимо дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на вредите.
Изисква се вредните последици да са резултат на пряка или косвена връзка с
трудовата дейност на този работник - при или по повод изпълнението на
възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но
в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в
предприятието или по пътя към местоработата му. Законът изисква още да е налице
причинна връзка между увреждането и настъпилите вреди. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер, т.е.
работодателят отговаря независимо от това дали негов орган или друг работник
имат вина за настъпване на вредите.
С оглед
горното, за успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищците е да установят, че наследодателят им се е намирал в трудово правоотношение с ответника, че е настъпила
трудова злополука, от която наследодателят е претърпял травматични увреждания, които са довели до смъртта му, както и обстоятелствата, обосноваващи размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди. Ответникът
следва да установи заплащането на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, или обстоятелствата изключващи дължимостта на обезщетението, включително
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия при условията на груба
небрежност.
Легалната
дефиниция на понятието „Трудова злополука“ е дадено от законодателя в
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, съгласно която трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
В
настоящия случай следва да се има в предвид, че не е спорно между страните
обстоятелството, че към 11.08.2017г.,
съпругът, съответно баща на ищците **** е бил в трудови правоотношения с „М.Г.“
ООД и е заемал длъжността „тенекеджия“, както и че на 11.08.2017 г. служителят е претърпяла
трудова злополука, в следствие на която е настъпила неговата смърт, на
основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
След
като злополуката от 11.08.2017 г. , на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО е призната за
трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят
дължи обезщетение за претърпените от ищците болки и страдания, пряка и
непосредствена последица от претърпяната вреда.
Вследствие
на изложеното, съдът намира, че исковата претенция е установена по основанието
си.
За да
бъде определен размера на обезщетението, съдът има предвид разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, която повелява, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. При определяне на справедлив размер се взема предвид
обстоятелствата, при които е настъпил
инцидента, вида на увредата, наложилите се интервенции, продължителността и
интензитета на търпяните от пострадалия болки.
Съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД, приложима и към обезщетенията по чл. 200 КТ по силата на
препращащата разпоредба на чл. 212 КТ, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на
обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено
от критерия на справедливостта - чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за
съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС №
4/1968 г. /Раздел II-ри от Постановлението/ определянето на размера на
паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане
на характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при
които е извършено, допълнително влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания
и др.
Размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства
и да го определи по справедливост, на осн.чл. 52 ЗЗД, като съобрази обществения
критерий за справедливост и действително претърпените от ищците неимуществени
вреди, като съобрази и степента, характера на болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект. Т.е. свързано е с преценката на
редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, каквито могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и пр. /ППВС № 4/1968г /.
В
случая неимуществените вреди за първия ищец са настъпили, поради смъртта на нейния съпруг, а по
отношение на втория и трети ищци, на техния баща. Въз основа на събраните
гласни доказателства съдът приема, че между починалия наследодател на ищците ****
и ищците е била налице силна емоционална връзка.
Въз
основа на събраните гласни доказателства съдът приема, че между починалия баща
на ищеца **** и ищеца ****е била налице силна емоционална връзка. Установи се по делото, наличието на взаимоотношения между бащата и сина му, основани на взаимна обич,
бащата е осъществявал не само финансова подкрепа, но и морална подкрепа на сина си и между тях е била
създадена стабилна емоционална връзка. Установи се, че
смъртта на бащата е повлияла изключително негативно върху неговия син, доколкото детето е било на 7 години и е
предстояло да започне училище в първи клас. Освен емоционалната загуба, той е изгубил и бащиния мъжки пример в живота
си.
Въз
основа на събраните гласни доказателства съдът приема, че между починалия баща
на ищцата
**** и ищцата Е. е
била налице силна емоционална връзка. Установи се по делото, наличието на взаимоотношения между бащата и дъщеря, основани на взаимна обич. В същото време следва да се отчете факта, че към момента на смъртта на
баща си, тя е била на навършени 4 години, поради което не е била изградена стабилна емоционална връзка.
Безспорно се
установи, че ищцата – Е. също е понесла тежко загубата на съпруга си, с когото са били в брак от 08.08.2014г. – т.е. 3 години,
поради което след неговата смърт е изживяла и
продължава да изживява мъка и страдание. Едновременно с
това преждевременната и внезапна смърт на съпруга й в работоспособна възраст
неминуемо води до затруднения за нея и във финансов аспект. Следва да се
отчетат обаче и обстоятелствата, че същата е в трудосопособна възраст и не са
налице данни да не е трудово заета. В същото време с оглед настоящата
социално-икономическа обстановка в Р България, ищцата е загубила освен своя
другар и житейска опора, но и човека, върху когото е падала основната грижа за
материално и финансово осигуряване на четиричленното семейство с две малки
деца, за които родителите следва да полагав грижи в следващите минимум 14 години.
В заключението си вещите лица по допуснатата КСППЕ изтъкват, че трудовата злополука, настъпила на
11.08.2017г. със съпруга й е довела до влошаване на
здравословното състояние на съпругата му –
ищцата Е.С.С. изразяващо се в развитие на психични симптоми от кръга на реакции на
стрес и разстройство в адаптацията. Непосредствено след съобщаване на
новината за инцидента и смъртта на Атанас и в следващите няколко дни ищцата е
развила психични симптоми характерни за Остра стресова реакция
F43.0 по МКБ 10 - състояние на зашеметеност, напрежение, тревожност, отричане на
събитието, афективни колебания, безсъние, безапетитие и др. В следващите дни
водещи са симптомите на последващата Реакция на скръб при загуба на близък
човек, чиито етапи съвпадат с периода на Разстройство в адаптацията код
F40.21 по МКБ 10. Към настоящият момент остават да персистират симптоми на
тревожност и хиподепресивност, които могат да се разгледат като прояви на
Депресивна невроза /Дистимия/. Изтъкват, че реакцията на скръб е реактивно състояние което преминава през отделни фази и
при неусложнено протичане, както е при ищцата не се налага лечение.
Промените
които са настъпили при ищцата след загубата на съпруга й са били от
психотравматичен характер - страх, тревожност, несигурност за будещето.
Реакцията
на скръб е реактивно състояние което преминава през отделни фази и при
неусложнено протичане постепенно тежестта на депресивния синдром отзвучава в
рамките на осем месеца до една година. Изтъкват,
че при ищцата понастоящем остават да персистират симптоми на тревожност и
хиподепресивност, които могат да се разгледат като прояви на Депресивна невроза
/Дистимия/.
Съобразно смисъла
на цитраната норма на чл. 52 ЗЗД, като адекватно
репариране на претърпените от ищците неимуществени вреди изразяващи се в негативни емоции, съдът намира, че в настоящия случай следва да бъде определено обезщетение в
размер на 50000 лева за ищеца Кристиян, сумата от 40000лв. за
ищцата Е. и 100000 лв. за ищцата Е..
В настоящия случай съдът намира, че не се установи наличието на чл. 201 ал.
1 КТ, тъй като събраните по делото доказателства не разкриват субективно
отношение на починалия работник, целящо или съзнателно допускащо настъпването
на злополуката.
В същото време съдът възприема наличието на хипотезата на чл. 201 ал. 2 КТ,
според която отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият
е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите
последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа. При
трудовата злополука обезщетението може да се намали само, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
– поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството
на дейността и условията за извършването. Грубата небрежност не се отличава по
форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност (в този
смисъл Решение № 1429 от 10.11.1993 г. по гр. д. № 86/93 г. по описа на ВКС,
Решение № 348 от 11.10.2011г. по гр.д. № 387/2010г. по описа на ВКС, Решение с № 194/ 21.06.2011г. по гр.д. № 1248/2010г. и др.).
При анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че е налице
съпричиняване от страна на ****, поради проявената от него груба небрежност при
изпълнение на трудовите му задължения. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата
дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да
бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност
е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната
груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване). В този смисъл са
още Решение № 135/08.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4075/2013 г. на IV г.о,
Определение № 1285/18.11.2013 г. по гр.д. № 3040/2013 г. на IV г.о., Решение от
19.10.2005 г. на ВКС по гр.д. № 1202/2003 г. на III г.о., Решение №
1884/14.12.2005 г. на ВКС по гр.д. № 1404/2003 г. на III г.о., Решение №
291/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 951/2011 г. на IV г.о., Решение №
414/21.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1543/2011 г. на IV г.о., Решение №
432/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 392/2009 г. на IV г.о. и Решение от
25.04.2006 г. на ВКС по гр.д. № 2615/2003 г. на III г.о.
Съдът приема за доказано, че пострадалия **** е допуснал нарушения
на безопасността на труда и технологичните изисквания при извършване на
възложената му работа. От
показанията на св.Г. се установява, че на
сградата е било изградено скеле, от което те е следвало да извършват работата
си по монтаж на улуци и водосточни тръби през
конкретния работен ден. Разполага
ли са с необходимите средства за безопасност, като при работа от скелето са
ползвали колани, посредством които са се привързвали към скелето, като по този
начин е предотвратяване възможност от падане. Освен това се установява,
че е следвало монтажа на конкретните улуци, които са решили да монтират след
приключване на задълженията си за този ден, да бъде извършен от терасата на
апартамента, който се е намирал под покрива на сграда, посредством „протягане“,
без покачване на покрива. От приложената по делото Инструкция за безопасна
работа при извършване на покривни работи, изготвена от ответното дружество се
установява, че
обшиването на корнизи, монтирането на
водосточни тръби, улуци и други, както и изпълнението на куполообразни покриви
или покриви с наклон, по-голям от 30°, задължително да се извършва от скелета и
работни платформи, които отговарят на нормативните изисквания за безопасност на
труда. Указано е, че при покриви с наклон, по-малък от 20°, които са пригодени
за движение по тях, за спускане и качване на работещите, да
се използват положени временни хоризонтални елементи за стъпване върху
наклонената покривна повърхност. Изрично е забранено
изготвянето на покривни елементи (ламаринени обшивки, водосточни тръби,
казанчета) върху покрива. По делото е доказано, че към стената на
сградата, в участъка, на който са работили пострадалия и св.Г., е било
изградено скеле и те именно от това скеле, към което са се закрепвали с
обезопасителни колани, са извършвали работата си по монтаж на водосточни тръби.
В същото време се установи, че пострадлият ****, въпреки указанията за начина, по който е
следвало да извърши дейността си, решил за облекчаване на работата си, да се
покачи на покрива.
Установено е, че този покрив е бил с наклон 45 градуса, т.е. абсолютно
забранено е било работата да се извършва от друго място, освен от скеле,
каквото в случая е било налично. Именно защото е било
забранено това да се прави, е липсвала и стълба, която той да използва. Пострадалият **** обаче е ползвал дървено „магаре“, предназначено
за опора, върху която да се поставят различни строителни елементи.
Стъпил е върху това „магаре“ и се е качил на покрива.
Съдът приема, че
са налице и нарушения от пострадалия работник,
допринесли за настъпване на трудовата злополука, като същите се изразяват в
неспазване на трудовата дисциплина, правилата за здравословни и безопасни
условия на труд, да използва предоставените му лични предпазни средства по
предназначението им. Неизползването на предпазни средства – предпазен колан за
извършване на работа, която не му е била изрично възложена, неотчитането на
риска и пренебрегване на изричната забрана за работа върху покрива, е проява на
липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила на
безопасност. Като е работил на височина от 23 метра без поставяне на предпазни
средства, пострадалият не е положил грижата, която и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност, при подобни условия би положил. Установява
се, че същият е подписал декларация от 20.08.2012г. за
запознатост с длъжностната характеристика, ПВТП, правилата за безопасност,
проведен му е би инструктаж, което е отразено в служебна бележка №
49/20.08.2012 г., запознат е бил с правилата за безопасност на труда видно от
декларация от 20.08.2012г. Освен това, изхождайки от
заключението на вещите лица, както по изготвената в хода на настоящото
производство СМЕ, така и на изготвените и приобщени към доказателствения
материал по делото СМЕ в хода административното и наказателното производство
вещото лице приема, че установените със Съдебномедицинска експертиза №
1-132/2017г. и Съдебно-химическа експертиза №
1-64/2017г. концентрации на етилов алкохол, съответно
в кръвта на **** 1,4%о и в урината му - 1,7%о, съответстват на гранична
лека-средна степен на алкохолно повлияване във фазата на елиминацията. Вещото лице приема, че при такава концентрация е налице нарушение в
координацията на движението, адекватната преценка на собствените постъпки,
околната действителност, налице са надценяване на собствените възможности,
нарушения в преценката на околната ситуация и други. Гранична лека – средна степен на
алкохолно опиянения във фазата на елиминацията, означава, че количеството на
етилов алкохол, което е установено е по - голямо в урината, което означава, че
е бил във фаза на елиминация към момента на инцидента. Фазата на елиминация започва, когато се достигне пика, а
именно изравни се концентрацията на алкохол в кръвта и концентрацията в урината
и когато започне концентрацията в кръвта да спада, се увеличава
концентрацията в урината, което
означава, че той вече елиминира поетото количеството етилов алкохол, като е налице
нарушение на координацията и адекватна преценка и други, си съществуват. Вещото
лице изтъква, че концентрации от 0.5 промила до 1,5 промила представляват лека
степен на алкохолното влияние и при тази лека степен също са налице такива
затруднения, но са изразени в по – слаба степен. Когато премине в средната
степен тези нарушения в координацията на движенията, адекватни преценки на
околна действителност се увеличават, съобразявайки конкретния индивид, т.е. при
хора, които употребяват системно алкохол в количества, които могат да се
отразят с такива стойности на алкохола в кръв и урина на тренирани организми,
тези нарушения в координацията са по слабо проявени. В същото
време от събраните по делото доказателства, а именно от показанията на
св.Проданова, която е семейна приятелка от много години на ищците, пострадалия ****
не е злоупотребявал с алкохол, като в редки случаи употребявал единствено бира.
Съдът
приема, че установената концентрация на алкохол в кръвта и урината на
пострадалия и доказателствата, че той е употребил алкохол през работно време
формира извод, че **** е действал при условията на „груба небрежност“,
пренебрегвайки основните правила за безопасност, като употребявайки алкохол по
време на работа, сам се е поставил в ситуация на повишен риск и сам е създал
възможност за настъпване на вредата, т.к. алкохолното опиянение е довело до
нарушение в равновесието, координацията на движението и до липсата на реална
преценка на обективната действителност. В
случая е безспорно наличието на употребен от пострадалия работник алкохол преди
инцидента, с което е нарушил императивната забрана на чл. 126, т. 2 КТ и не е
положил дължимата грижа за осигуряване на собствената си безопасност на
работното място. Това е и тежко нарушение на трудовата дисциплина – в т.см.
Решение № 291/ 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, Решение № 421/
10.11.2011 г. гр. д. № 1135/2010 г. на ВКС по, Решение № 988/14.07.2008 г. по
гр. д. № 4071/2007 г. на ВКС.
Предвид
изложеното съдът счита, че поведението на работника сочи висока степен на
съпричиняване на вредите, настъпили изключително в резултат на проявената груба
небрежност, поради което дължимото обезщетение от работодателя, носещ
професионалния риск за травматичното увреждане, следва да бъде намалено със 80%,
което съотношение съответства в по-пълна степен на съпричиняването от страна на
пострадалия. Това е така, защото ищецът сам се е поставил в
ситуация на повишен риск. При грубо нарушаване на основните правила за
безопасност и въпреки производствения си опит пострадалият е предприел действия
за извършване на дейност, която не му е била възложена за този работен ден, не
е спазил изискванията за безопасност, както и технологичните изисквания за
начина на извършване на тази работа и под въздействието на употребения алкохол
е надценил възможностите си и е подценил значително поетия риск, вследствие на
което е загубил равновесие и тъй като не е бил обезопасен срещу падана, е
паднал от покрива на сградата – височина от 23 метра, с които действия е
допринесъл в значителна степен за настъпване на злополуката.
Съдът приема, че така определеното обезщетение от 50
000 лв. по отношение на ищеца К. следва
да бъде намалено при условията на чл. 201, ал.2 КТ съобразно приноса на пострадалата за увреждането със
80%, като следва да бъде присъдено такова в размер на 10000 лева - съобразено
както с изискванията за справедливост при обезвъзмездяване на вредите, така и
със задължителната съдебна практика на ВКС досежно размерът на обезщетение
дължимо за такъв вид травматично увреждания. /в този см. решение №
290/18.11.2015 г. на ВКС по гр. дело № 15/2015 и решение 125/04.05.2016г на ВКС
по гр. дело № 4417/2015 г./.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ****мораторна лихва върху приетия за
основателен размер на главницата в размер на 10000лв. за претендирания период,
считано от деня на увреждането, т.е. от датата на злополуката - 11.08.2017год.
до 28.08.2019г. включително , която
изчислена с помощта на софтурен продукт за изчисляване на лихви
"Апис-Финанси" възлиза на 2077.78 лева.
С оглед направеното
искане, следва да бъде постановено от съда, че
върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Съдът приема, че така определеното обезщетение от
40000 лв. по отношение на ищеца Е. следва
да бъде намалено при условията на чл. 201, ал.2 КТ съобразно приноса на пострадалата за увреждането със
80%, като следва да бъде присъдено такова в размер на 8000 лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Е. мораторна лихва върху
приетия за основателен размер на главницата в размер на 8000лв. за
претендирания период , считано от деня на увреждането , т.е. от датата на
злополуката - 11.08.2017год. до 28.08.2019г. включително , която изчислена с помощта на софтурен продукт за
изчисляване на лихви "Апис-Финанси" възлиза на 1662.22 лева.
С оглед
направеното искане, следва да бъде постановено от съда, че върху главницата се дължи и законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Съдът
приема, че така определеното обезщетение от 100000 лв. по отношение на ищеца Е.
следва да бъде намалено при условията на чл. 201,
ал.2 КТ съобразно приноса на пострадалата за увреждането
със 80%, като следва да бъде присъдено такова в размер на 20000 лева
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Е. мораторна лихва върху
приетия за основателен размер на главницата в размер на 10000лв. за
претендирания период, считано от деня на увреждането, т.е. от датата на
злополуката - 11.08.2017год. до 28.08.2019г. включително , която изчислена с помощта на софтурен продукт за
изчисляване на лихви "Апис-Финанси" възлиза на 4155.55 лева.
С оглед
направеното искане, следва да бъде постановено от съда, че върху главницата се
дължи и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на
спора и направеното от ищците искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 78
ал.1 ГПК такива следва да му бъдат
определени съобразно уважената част
от исковите претенции. Предвид представените Пълномощни
за процесуален представител и изявлението, че представителството се осъществява
при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, то следва ответника да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищците
дължимото се адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията след изменението с ДВ бр. 45 от 2020 г., съобразно
Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева/ в размер от 1670,00
лева.
На ответника следва
да бъдат определени разноски на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от исковете и представените доказателства за реално заплатено възнаграждение на
представлявалия го упълномощен адвокат – договор за правна помощ, възнаграждение
на вещо лице и списък за разноски по чл. 80 ГПК в размер на 2693,33 лева.
Съобразно с чл. 78 ал. 6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС дължимата държавна такса съобразно уважената част от иска – 1367,33 лв. и сумата от 79,17лева представляваща разноски за депозит за вещи лица, съразмерно уважената част на исковете.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление:*** 9000, ****, **** ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.С. *** ЕГН ********** сумата от 20000,00 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени страдания в следствие
на смъртта на съпруга й **** ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, настъпила в
следствие на възникнала на 11.08.2017г. трудова злополука, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 11.08.2017г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 100000,00 лв., като неоснователен, на основание чл.200 КТ и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление:*** 9000, ****, **** ДА ЗАПЛАТИ на К. ****от гр. Варна, ул. ****, ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Е.С.С. *** ЕГН ********** сумата от 10000,00
/десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени страдания в следствие на смъртта на баща му ****
ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, настъпила в следствие на възникнала на
11.08.2017г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането - 11.08.2017г., до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 70000,00 лв., като неоснователен, на основание чл.200 КТ и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление:*** 9000, ****, **** ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.С. *** ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е.С.С.
*** ЕГН ********** сумата от 8000,00 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени страдания в следствие
на смъртта на баща й **** ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, настъпила в
следствие на възникнала на 11.08.2017г. трудова злополука, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 11.08.2017г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 70000,00 лв., като неоснователен, на основание чл.200 КТ и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.Г.“
ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:*** 9000, ****, **** ДА ЗАПЛАТИ НА
адвокат В.Д.П. от
Адвокатска колегия гр. Варна, в качеството му на пълномощник
на ищците Е.С.С. ЕГН **********, К.
****ЕГН ********** и Е.А.С. ЕГН ********** по гр.д. № 13824/2019г., по описа на ВРС, ХLІХ състав, сумата
от 1670.00 лева /хиляда шестстотин и седемдесет лева/, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА
Е.С.С. *** ЕГН **********, действаща в лично качество и като законен
представител на децата си К. ****ЕГН ********** и Е.А.С. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „М.Г.“ ООД, ЕИК****,
със седалище и адрес на управление:*** 9000, ****, **** сумата от 2693,33 лева /две
хиляди шестстотин деветдесет и три лева и
0,82 стотинки/, представляваща реализирани от
ответната страна съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част на
исковата претенция, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„М.Г.“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:*** 9000, ****, **** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 1520 /хиляда
петстотин и двадесет/ лева, представляваща дължимата държавна
такса, съобразно уважената част на исковата претенция и сумата от 79,17лева
/седемдесет хи девет лева и 17 стотинки/, представляваща
разноски за депозит за вещи лица, съразмерно уважената част на исковете, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.