Р Е Ш Е Н И Е
№683/21.2.2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и осемнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова, като
разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №12547 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявена искова
молба от „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
*** срещу Е.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, за приемане на установено, че ответникът дължи сумата от 377,63 лв. –
ГЛАВНИЦА дължима по Договор за потребителски
кредит №*********/28.09.2014г. което задължение е придобито от ищеца по силата
на договор за цесия от 28.07.2016г., ведно със сума в размер на 70,21 лв. –ДОГОВОРНА
ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА за периода
от 03.12.2014 год. до 24.11.2015 год.,
сума в размер на 95.35 лв. –
ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от 03.12.2014 год. до 30.05.2017 год.,
сума в размер на 238,24 лв.
– ТАКСИ за периода
от 03.12.2014 год. до 24.11.2015 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 22.06.2017 год. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат
твърдения, че кредиторът „Провидент Файненшъл България” ООД е отпуснал на ответницата кредит в
размер на 400 лева, като длъжникът поел задължението да върне заетата му сума в
срок до 24.11.2015г., като задължението е следвало да бъде заплатено на 60
седмични вноски. Сочи, че падежа на първата незаплатена месечна вноска е
настъпил на 02.12.2014г. Твърди, че на 28.07.-2016г. кредитора е прехвърли в
полза на ищеца вземането си по договора за кредит, като с настоящата искова
молба на ответницата се връчва уведомление за осъществената цесия.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор – лично от ответницата, в който предявения иск се оспорва
като неоснователен. Не оспорва, че е получила кредит в размер на 400 лева.
Излагат се възражения, като се сочи, че същата е заплатила сума в размер на 120
лева по обслужване на главницата. Сочи, че кредитора е поел задължение да
осъществява посещение в домът на ответницата с оглед събиране на съответната
седмична вноска по договора за кредит. Излага, че за периода от 12/2014г. до 01/2015г., както и за периода след
07/2015г. до изтичане срока на договора за кредит, не е заплатила дължимите
вноски, доколкото кредиторът не е изпълнил задължението си да осигури служител,
който да посети адреса на ответницата с оглед заплащане на седмичната
погасителна вноска. Излага възражения, че не е уведомена за осъществената
цесия.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор за
потребителски кредит от 28.09.2014г., по силата на който кредитора „Провидент Файненшъл България” ООД
предоставя на ответника в качеството й на кредитополучател сумата от 400 лева.
Уговорено е заплащане на сумата от 20 лева – такса за оценка на досие, 78,89
лева – общ размер на фиксираната лихва, както и сумата от 313,19 лева – такса
за услугата „домашно посещение”. Общия размер на задължението по договора е
посочено от 812,08 лева, което задължение е уговорено да бъде изплащано на 60
седмични вноски от 13,54 лева и последна погасителна вноска в размер на 13,22
лева. Първото дължимо седмично задължение е уговорено, че е с падеж 05.10.2014г.,
като е уговорено, че вторник е денят от седмицата, в който се дължат
плащанията.
С договор за прехвърляне на
вземанията от 28.07.2016г. „Провидент Файненшъл България” ООД прехвърля на ищеца Ф.И. ЕАД процесното вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит от 28.09.2014г.
Представено е уведомление от Ф.И. ЕАД в качеството му на пълномощник на „Провидент Файненшъл
България” ООД, с което ответникът е уведомен за договора за цесия.
Представено е заключение по
съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д.П., в което се сочи, че ответникът е
заплатил общо 126 лева по договора, от които главница 22,37 лева, лихва 8,68
лева, такса домашно посещение – 57,35 лева, такса оценка на кредита 37,60 лева.
Посочва се, че общия размер на задълженията на ответника възлиза на 686,08 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
От представения по делото договор за потребителски кредит
се установява, че ответницата в качеството й на кредитополучател е получила в
заем от кредитора „Провидент Файненшъл България” ООД сумата от 400 лева. Факта на
получаване на сумата от 400 лева, съставляваща главница по договора за
потребителски кредит от 28.09.2014г. не се оспорва.
На първо
време ответника обективирана в отговора на исковата си молба възражения, че не
е надлежно уведомена за осъществената цесия, с която настоящия ищец се
легитимира като кредитор по процесното вземане.
Уведомяването на
длъжника няма отношение към валидността
на договора за цесия, а има отношение за
момента, от който новия кредитор
може да поиска
изпълнение на вземането си като
насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Съгласно теорията
и трайно установената практика разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД предвижда задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането. Преследваната цел
с това уведомяване е да се защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение,
в смисъл да се защити срещу
изпълнение на лице, което не
е носител на вземането. Принципно, с оглед
характера и естеството на съществувалата до момента на
цесията стара облигационна връзка /стар кредитор (цедент) – длъжник/ и възникналата на базата на
договора за цесия нова облигационна
връзка (цесионер-длъжник),
в закона е акцентирано на изискването съобщението за прехвърляне на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор
(от цедента). Уведомяването, извършено по този начин
ще създаде в достатъчна степен сигурност за длъжника
за извършената замяна на стария му кредитор
с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията
му. Поставя се въпроса дали
лично цедента трябва да извърши
това съобщаване или може да
го възложи чрез упълномощаване на трето лице
или на цесионера, още повече, че
в случая съгласно разпоредбата на чл.5 от договора за
цесия е учредено упълномощаване на цесионера вместо
цедента да извърши това съобщаване. Съдът намира, че ще е налице валидно
съобщаване както в случаите, когато това е направено
лично от цедента, така и в случаите когато по пълномощие на
цедента, цесионерът извърши такова съобщаване. Съобщаване може да се
направи дори от което и да
е друго лице, стига същото да
се легитимира като пълномощник на стария кредитор.
В случая, не
се касае за лично, непрехвърлимо
действие, което може да бъде
извършено само и единствено от стария
кредитор. Не може по никакъв начин да
се игнорира института на упълномощаването,
като способ и начин да се
постигне в крайна сметка целта, преследвана
от цесията, а именно да се
обвърже валидно длъжника към новия
кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане. Затова следва да
се приеме, че съобщение, извършено от цесионера като пълномощник на цедента е правно валидно, действително е и поражда правните си последици.
Не би
имало пречка уведомлението да се извърши и с подаването на исковата
молба, в хипотезата когато цесионера действа и като пълномощник на цедента.
В настоящия
случай, към исковата молба е приложен договора за цесия, както и изрично пълномощно от 08.09.2016г. с нотариална заверка на подписа
рег. № 13835 по описа на нотариус Валентина Благоева с район на действие СРС, с
което настоящия ищец и изрично упълномощен от кредитора да осъществи
уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД. Договорът за цесия с препис от представеното
пълномощно е връчен на ответницата на 15.09.2017г., ведно с разпореждането на
съда по чл. 131 ГПК, при което следва извода, че за осъществената цесия същата
е надлежно уведомена.
По
отношение следващото възражение на ответницата, че ищеца е поел задължение да
осъществява ежеседмично посещение на адреса с цел събиране на дължимата
седмична погасителна, съдът намира следното:
Изложенията
на тези факти по своята същност съставляват твърдения за отрицателен факт, т.е.
твърди се в случая неизпълнение на задължение, което произтича от договора за кредит. В
действителност ответницата и кредитора са постигнали уговорка, съобразно която
кредиторът ще организира посещение в дома на кредитополучателя с оглед
заплащане на дължимото седмично задължение, за което длъжника дължи и такса в
размер на 313,19 лева. Доказването изпълнението на това си договорно задължение
пада върху страната, която се ползва от него, а именно от ищеца. Въпреки разпределената
доказателствена тежест, ищеца в хода на съдебното
производство не ангажира гласни или писмени доказателства, с което да установи
факта на ежеседмично посещение в домът на ответницата, което му задължение
произтича от чл.25 от договора. Следва да се сподели от съда възражението на ответницата за неоснователност
на претендирата такса „кредит у дома”, доколкото дължимостта на същата е обусловена не от простото
й уговаряне в договора, а от реалното предоставяне
на услугата, за която тази
такса е уговорена. Въпреки разпределената му тежест да
установи, че първоначалният кредитор е изпълнил задълженията си по договора
за кредит съобразно уговореното, в които задължения се включва и предоставянето
на въпросната услуга, ищецът не ангажира доказателства
за това, че услугата „кредит
у дома” реално е била предоставена на ответницата. Смисълът на същата, съгласно
уговореното в чл. 25 от договора за кредит, е служител
на кредитора да предаде на
ответницата на посочения в договора адрес сумата по
кредита, както и всяка седмица да
посещава адреса, за да събира
вноските по кредита. В същия
този чл. 25 е посочено, че
30 % от таксата се равнява на
разходите, свързани с организирането на тази услуга (напр.
транспортни разходи).
Т.е. ако задълженията по договора не са
обявени за предсрочно изискуеми или не са
заплатени предсрочно от ответницата, за кредиторът е съществувало задължение всяка седмица да
организира посещения на негов служител
на адреса, включително ако при тези посещения кредитополучателят не е намерен или не
е предал дължимата седмична вноска. Доказателства за предаване на
сумата по кредита на адреса
на ответницата, както и такива за ежеседмични посещения на служител
на кредитора на адреса на
последната за събиране на вноските,
не са ангажирани
по делото. Предвид това ищецът следва
да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на това обстоятелство.
Доказателства за предоставяне на услугата „оценка на досие” от
страна на първоначалния кредитор също не бяха
ангажирани по делото - в какво конкретно се изразява
тази услуга, от кога и кога
е предоставена, поради което и претенцията за нейното заплащане
също се явява
недоказана.
Относно реда за погасяване
на вземанията по договора приложение
намира уговорената между страните в чл. 9 от същия поредност при погасяване на задълженията - първо възнаградителна лихва и след това
и главницата, доколкото съдът намери за
недоказана претенцията относно начислените такси. При така изложеното от заключението на ССчЕ
на в.л. П., което се кредитира от съда изцяло, като обективно и компетентно
дадено се установява, че общия размер на осъществените плащания от страна на
ответницата възлиза на 126 лева. При прилагане на правилото по чл.9 от Договора
следва да бъдат приспаднати първо всички дължими договорни лихви, които
възлизат в общ размер от 78,89 лева, след което остатъка от погасяването следва
да бъде отнесен към главницата, при което задължението за последната възлиза в
размер на 352,89 лева. В този размер
претенцията за главница е основателно и следва да бъде уважено, а за разликата
над уважения размер до пълно предявения от 377,63 лева искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Върху уважената главница се дължи и законна
лихва от депозиране на заявлението в съда – 22.06.2017г.
Следва да се има в предвид,
че главницата по договора се
дължи на основание чл. 23
от ЗПК, дори ако договорът е обявен за недействителен. Частично основателна
се явява и акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва считано от
датата на изпадане в забава на длъжника
- 03.12.2014г. до 30.05.2017г., или за сумата от 89,28 лева, при което за разликата над уважения размер до пълно
предявения от 95,35 лева претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли. Възражението
по чл. 83 ЗЗД се релевира за пръв път едва в писмената защита от ответника, не
е посочено в отговора на исковата молба, при което съдът намира, че същото като
правопогасяващо възражение е късно релевирано и не
следва да бъде разглеждано.
Претенцията за сумата от 70,21 лева
– договорна възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлена, доколкото съдът
прие, че същата е погасена от ответницата при приложение на правилата по чл.9
от Договора. Както вече съдът посочи неоснователни са и претенциите за
заплащане на сумата от 238,24 лева, от която 161,88 лева – такса посещение и
76,36 лева – такса оценка и администриране на кредита.
По
отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно уважената част на предявените искове или сумата
от 246,14 лева, сторени в исковото производство, както и 42,43 лева разноски
сторени в заповедното производство, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
С оглед отхвърляне на предявените
искове за сумата от общ размер от 339,26 лева, то ищеца следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от
130,24 лева, предвид назначения от бюджета на съда особен представител на
ответницата.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Е.И.П., ЕГН **********, с адрес
*** дължи на Ф.И.
ЕАД ЕИК ***със
седалище и адрес на управление *** сумата от 352,89 лева съставляваща главница дължима по Договор за потребителски
кредит №*********/28.09.2014г., което задължение е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от
28.07.2016г. ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на заявлението в съда – 22.06.2017г. до окончателно изплащане на задължението,
като отхвърля
предявения иск за разликата над 352,89
лева до предявения размер от 377,63 лева, както
и сумата от 89,28 лева съставляваща мораторна лихва върху уважения
размер на главницата, за периода 03.12.2014г.-30.05.2017г., като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 89,28 лева до пълно
предявения размер от 95,35 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 4442/23.06.2017г., постановена по ч.гр. дело № 8401/2017г. на
ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.
Отхвърля предявените искове от Ф.И. ЕАД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** срещу Е.И.П., ЕГН **********, с адрес
*** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 70,21 лева –ДОГОВОРНА
ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА за периода
от 03.12.2014 год. до 24.11.2015 год.,
както и сумата от 238,24 лева – ТАКСИ за периода от 03.12.2014 год. до
24.11.2015 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
4442/23.06.2017г., постановена по ч.гр. дело № 8401/2017г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.
Осъжда
Е.И.П., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Ф.И. ЕАД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата от 246,14 (двеста четиридесет и шест лева и 14
ст.) лева, сторени в исковото производство
съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 42,43 (четиридесет и два лева и 43 ст.) лева съдебно – деловодни разноски
сторени в заповедното производство, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
Осъжда
Ф.И. ЕАД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата
от 130,24 (сто
и тридесет лева и 24 ст.) лева, съставляващи
съразмерно отхвърлената част разноски за назначаване на особен представител на ответника,
заплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :