Присъда по дело №356/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 30
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 14 май 2022 г.)
Съдия: Миглена Руменова Маркова
Дело: 20225300200356
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 30
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Миглена Р. Маркова
СъдебниГеорги Илиев Георгиев

заседатели:София Георгиева Хаджииванова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
и прокурора Георги Г. Гешев
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Наказателно дело от общ
характер № 20225300200356 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия З.С.К. – роден на ***** г. в с. Б., общ. Р, обл.
Пловдив, живущ в с. Б, ул. "***" № **, б., български гражданин, със средно
образование, работещ като ***, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 18.05.2021 г., около 04:10 ч., на път ІІІ-565, км. 8,
между с. Маноле и с. Рогош, обл. Пловдив, при управление на моторно
превозно средство – л.а. „Пежо 206“ с рег. № ********, в посока от изток на
запад (от с. Маноле към с. Рогош), със скорост от 96 km/h, нарушил
правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: категория
„В“ извън населено място 90 km/h) и по непредосъдебно
производствоазливост причинил смъртта на Б.Х.В. от с. Рогош, обл. Пловдив,
поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. В, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК го
ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
1
наложеното на подсъдимия З.С.К. наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия З.С.К. наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР, считано
на 18.05.2021 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия З.С.К. от право да управлява моторно превозно средство за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата
в сила.
Вещественото доказателство – 1 брой компакт диск, приложен на л.
194 от досъдебното производство ДА ОСТАНЕ ПО ДЕЛОТО до неговото
унищожаване.
Вещественото доказателство – 1 брой полеви тест за употреба на
наркотици – приложен на л. 198 от досъдебното производство ДА БЪДЕ
УНИЩОЖЕН като вещ без стойност след влизане на присъдата в законна
сила.
Вещественото доказателство – л.а. „Пежо 206“ с рег. № ********,
намиращ се на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив ДА БЪДЕ ВЪРНАТ на подсъдимия З.С.К. след влизане на присъдата
в законна сила.
Вещественото доказателство – 1 бр. въздушна възглавница /еърбег/, от
л.а. „Пежо 206“ с рег. № ********, намиращ се в ОС – Пловдив, ДА БЪДЕ
ВЪРНАТА на подсъдимия З.С.К. след влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия З.С.К. да
заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 963 (деветстотин
шестдесет и три) лева, представляваща направени разноски в хода на
досъдебното производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 30/28.04.2022 година по НОХД N356/2022 г. по
описа на ПОС.

Пловдивска окръжна прокуратура е повдигнало обвинение срещу
подсъдимия З.С.К. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В, предл.1, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, за това че: 18.05.2021 г., около 04:10 ч., на път ІІІ-565, км. 8,
между с. Маноле и с. Рогош, обл. Пловдив, при управление на моторно
превозно средство – л.а. „Пежо 206“ с рег. № ****, в посока от изток на запад
(от с. Маноле към с. Рогош), със скорост от 96 km/h, нарушил правилата за
движение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h: категория „В“ извън
населено място 90 km/h) и по непредпазливост е причинил смъртта на Б.Х.В.
от с. Рогош, обл. Пловдив.
Производството по делото протeче по диференцираната процедура,
уредена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият З.С.К.
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Пред съдът са депозирани писмени молби от пострадалите лица Х.Б.В.,
И.Б. В. и П.И.В., с искане същите да бъдат конституирани в качеството на
частни обвинители по делото. С определение на съда, исканията им са
уважени.
Прокурорът поддържа обвинението, което счита за доказано по
категоричен и безспорен начин. Пледира за налагане на подсъдимия на
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на една година
лишаване от свобода, предвид наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Като такива се сочат- чистото му съдебно минало,
липса на криминални регистрации, трудова ангажираност, добри
характеристични данни, движение със скорост надвишаваща разрешената в
ЗДвП само с шест километра в час, наличие на съпричиняване при
извършване на престъплението от пострадалия В., който се е движел по
пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Изпълнението на така
определеното наказание държавното обвинение предлага да бъде отложено на
осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от права в размер не по- малък от лишаването
от свобода. Иска се в тежест на подс.К. да бъдат възложени направените по
делото разноски, както и съда да се произнесе по веществените доказателства,
приложени по делото.
Частните обвинители: Х.Б.В., И.Б. В. и П.И.В. редовно уведомени за
съдебното заседание не се явяват. Явява се повереника им -адв. Р.М., която
поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание в минимален
размер, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК.
1
Излагат се обстойни съображения, че движението на пострадалия не е било в
нарушение на ЗДвП, поради което и не е налице съпричиняване към
настъпилия вредоносен резултат. Твърди се, че подсъдимият не е съобразил и
задължението си като водач на МПС да се движи с изключително внимание
към възрастните хора, поради което и се сочи, че не следва наказанието му да
бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия адв. В.В. пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, предвид
наличието на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства-
направените самопризнания, оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство, трудова ангажираност, добри характеристични
данни, липса на криминални регистрации, подадения сигнал на тел.112 с
оглед оказване на първа помощ на пострадалия, както и извършените
нарушения на ЗДвП от пострадалия, с които същия е допринесъл за
настъпване на съставомерния резултат. Счита, че изпълнението на
наказанието следва да бъде отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК. По отношение
на наказанието лишаване от право се пледира да бъде наложено в
предложения от представителя на държавното обвинение срок.
Подсъдимият К. изразява съжаление за извършеното и се признава за
виновен. Моли да му бъде наложено наказание в минимален размер.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за
доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият З.К. е правоспособен водач на МПС, с категории "С, В, АМ
и ТКТ" и е притежавал свидетелство за управление на МПС № ********,
валидно до 17.08.2021 г.
На 18.05.2021г. около 04.10 ч., т.е. в тъмната част на денонощието
подсъдимият управлявал собствения си лек автомобил "Пежо 206" с рег.№
****** по път ІІІ-565, км.8 между селата Маноле и Рогош, обл.Пловдив в
посока от изток на запад. Движението се осъществявало по хоризонтален,
прав, равен участък от пътя, при намалена видимост, на изкуствена светлина
от автомобилните фарове. Пътната настилка била асфалтова и мокра, тъй като
валял слаб дъжд. Подсъдимият К. управлявал автомобила с 96 км/ч., въпреки,
че в посочения участък от пътя, който бил извън населено място, важала
забраната за водачите на пътни превозни средства от категория "В" при
избиране на скоростта на движение да превишават 90 км/ч. Освен, че била
превишена, скоростта от 96 км/ч, с която се движел подсъдимия била и
технически несъобразена с конкретната пътноклиматична обстановка, както
за движение на къси, така и при движение на дълги светлини от автомобилни
фарове.
По същото време и на същото място, в северната лента на пътното платно
на посочения път, се намирал пешеходецът Б.Х.В., който бил с предната си
част към автомобила. Поради движението си със скорост над нормативно
2
определената, която била и несъобразена с конкретната пътноклиматична
обстановка, подс.З.К. забелязал твърде късно намиращият се на пътното
платно пешеходец и не реагирал със задействане на спирачната система на
автомобила. Последвал удар между предната дясна част на л.а."Пежо 206",
управляван от подс.К. и пешеходеца Б.В., който настъпил върху дясната
(северната) лента на платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която приблизително се намирала по дължина на
около 5-6 м. западно от ориентир 2, приет в протокола за оглед и по
широчина на около 0,54 – 1,0 м. южно от северната граница на платното за
движение. Първоначалният контакт настъпил в дясната част на предната
броня на колата и левия крак на пострадалия, който бил опорен. Това довело
до травматична ампутация на лявата подбедрица на пострадалия.
Непосредствено след това настъпил удар и в десния крак, като последвало
възкачването му (с предната част) на предния капак на автомобила,
достигане до предното обзорно стъкло и разкъсването му, при което тялото
описало движение на полукълбо, като задната му част се ударила в рамката на
тавана под масовия център на тялото, след което тазът и краката се възкачили
отгоре на тавана на автомобила и го увредили. Последвало изпадане на
ампутираната част на крака от тавана, а тялото на пешеходеца паднало на
предната дясна седалка в салона на автомобила. От удара същият получил
съчетана гръдна и коремна травма, която причинила увреждания
несъвместими с живота. След спирането на автомобила подс.З.К. подал
сигнал за случилото се на тел.112 и останал на място, за да изчака
правоохранителните органи.
На местопроизшествието пристигнал полицейски екип, в който бил
свид.Г.В., ****** при РУ на МВР – Труд. Той изпробвал подс.З.К. с
техническо средство за употреба на алкохол и му направил тест за употреба
на наркотични вещества. Двете проверки показали отрицателни резултати.
Въпреки това, подс.К. бил откаран в лечебно заведение където му била взета
кръв за изследване.
На мястото пристигнала и дежурната оперативно-следствена група, като
разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествието, при който като
веществено доказателство бил иззет л.а."Пежо 206" с рег.№ ****** и
въздушната възглавница на волана. Трупът на пострадалия бил откаран за
аутопсия, като първоначално ампутираната част на левия крак не била
намерена. Това наложило извършване на повторен оглед на
местопроизшествието, при който тази част от тялото на пострадалия била
намерена и иззета. Извършени били също така оглед на трупа на пострадалия
и разпознаване, при което свид.Х.В. разпознал трупа на баща си Б.Х.В..
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно
медицинска експертиза на труп № 92/2021 г. /л.115-119/, според чието
заключение при огледа и аутопсията на трупа на Б.Х.В. били установени:
наличие на кръв в гръдната и коремната кухини; разкъсване на аортата;
3
счупване на гръдната кост; кръвонасядане на средостението; разкъсване на
залавното място на левия бял дроб; счупване на множество ребра двустранно;
контузия на двата бели дроба; оток на мозъка; кръвонасядане на мастната
капсула на десния бъбрек; счупване на тялото на 7-ми шиен прешлен;
разкъсване на междупрешления диск между 3-ти и 4-ти гръден прешлен;
счупване на първи поясен прешлен с пълно прекъсване на гръбначно-
мозъчното вещество; многофрагментно счупване на всички кости на таза;
травматична ампутация на лява подбедрица; счупване на лявата раменна кост;
счупване на лъчевата и лакътната кости на дясна ръка; счупване на дясна
бедрена кост; счупване на големия и малкия пищял на дясна подбедрица;
разкъсно-контузна рана на главата; порезни рани по главата; разкъсно-
контузна рана на долната устна; разкъсно-контузна рана в хълбочната област
вдясно; разкъсно-контузни рани на дясна длан и дясна подбедрица;
охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош, поясната област и крайниците;
слабо изразени, бледи послесмъртни петна. Според вещото лице причината за
смъртта на Б.В. е съчетана тежка гръдна и коремна травма, причинила
засягане на жизненоважни органи. Установените травматични увреждания по
трупа са били причинени по механизма от удар с или върху твърд тъп
предмет или неговото тангенционално действие, както и от действието на
предмети с режещ ръб /за порезните рани по лицето/ и е възможно според
вещото лице да са получени при ПТП –пешеходец блъснат от лек автомобил.
Налице е причинно-следствена връзка както между травматичните
увреждания по тялото и възникналото на 18.05.2021г. ПТП, така и между
травматичните увреждания и смъртта. Преценено по послесмъртните
изменения, както и от представената медицинска документация, според
вещото лице трупът е отговарял на смърт от първо денонощие. При
извършената аутопсията била взета кръв от трупа на Б.В. за изследване за
употреба на алкохол.
Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта № А-92 от 03.06.2021 г. /л.128 от ДП/, в
изпратените за изследване проби кръв на Б.В. не се доказало наличие на
етилов алкохол в кръвта.
Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта № 360 от 03.06.2021г. /л.123 от ДП/, в
изпратените за изследване проби кръв взети от подс.З.К. не се доказало
наличие на етилов алкохол в кръвта.
В досъдебното производство е назначена и изготвена и Автотехническа
експертиза /л.45-112/, според чието заключение разположението на предните
колела на автомобила след произшествието и графично мащабно построение
на пътната ситуация дават основание да се изгради извод, че най-вероятно
ударът е настъпил върху дясната /северна/ лента на платното за движение в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се
намирала по дължина на около 5-6 м. западно от ориентир 2, приет в
4
протокола за оглед и по широчина на около 0,54 – 1,0 м. южно от северната
граница на платното за движение. Скоростта на автомобила при удара на
пешеходеца е била около или над 96 км/ч, предвид скоростта на л.а."Пежо
206" в момента на удара, определена от деформациите му получени от
контакта с пешеходеца. Поради липса на установени спирачни следи на
местопроизшествието следва да се приеме, че скоростта на автомобила в
удара около 96 км/ч, за скорост на автомобила преди удара с пешеходеца. С
тази скорост, от момента, в който водачът на автомобила е можел да
възприеме пешеходец на платното за движение, е нямал техническа
възможност да спре автомобила преди мястото на удара. Скоростта на
автомобила около 96 км/ч е била технически несъобразена в конкретната
пътноклиматична обстановка както за движение на къси, така и при движение
на дълги светлини от автомобилни фарове. В случая, технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на
осветеност при движение на къси светлини е била 75 км/ч, а технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на
осветеност при движение на дълги светлини е била 118 км/ч, но технически
правилно е било да бъде съобразена с нормативно определената в условия на
движение извън населено място. В случая опасната зона на автомобила е била
109,09 м., а времето необходимо на автомобила да измине дължината на
пълния спирачен път е било 6,18 секунди.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно
изготвени, с необходимите професионални знания и опит в съответните
област, отговорили в пълнота на поставените им въпроси.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от
самопризнанието на подс. З.К., което е подкрепено от свидетелските
показания на разпитаните в досъдебното производство свидетели – Г.В. /л.30
от ДП/, Х.Б.В. /л.34-35 от ДП/, И.Б.Р. / л.36 от ДП/, П.И.В. /л.37 от ДП /,
Б.Х.В. /л.38 от ДП /, Й.С.Т. /л.39/, П. Р. Р. /л.41 от ДП/, П.Х.Л. /л.40 от ДП /,
Й.И.Л. /л.42 от ДП /, В. Р. Ж. /л.43 от ДП /, подкрепено е от: протоколи за
оглед на местопроизшествие с фотоалбуми /л. 3 -19, 21-25 от ДП/, заповед за
задържане на лице- /л.144 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на труп /л.
115-119 от ДП/, химически експертизи /л. 123 и л.128 от ДП/, автотехническа
експертиза- /л.45 – 112 от ДП/, справка за съдимост /л. 130 от ДП/,
характеристична справка- /л.131 от ДП/, протоколи за оглед на труп - /л.31-32
от ДП/, протокол за разпознаване на труп /л.33 от ДП/, справка от тел.112-
/л.133 от ДП/, талони за изследване и протоколи за медицинско изследване,
Акт за смърт- л.158 от ДП, удостоверение за наследници- л.159 от ДП,
справка за нарушител от региона /л. 174-175 от ДП/, справка за собственост
на лек автомобил марка „Пежо“ 206 с рег.№ ********- л.148, л.171 от ДП,
справка от Агенция “Пътна инфраструктура“- л.154 -156 от ДП, справка от
ЦПЗ-Пловдив- л.163 от ДП, справка от Национален институт по метеорология
и хидрология филиал Пловдив- л.165 от ДП, както и справки от БДС.
5
Горните по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от
съда за установена фактическа обстановка по делото.
Описаната фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт, съдът
приема за безспорно и категорично установена от самопризнанието на
подсъдимия направено за целите на съкратеното съдебно следствие,
проведено по реда на чл. 371 т.2 от НПК, което кореспондира с
доказателствата, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса. От значение
за установяване на обективната истина по делото се явяват показанията на
разпитаните свидетели: Г.В., Х.В. и П.И.В., от които се установява времето,
мястото и механизма на осъществяване на деянието. В показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установяват противоречия по
отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства,
които да налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и
анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Същите са в унисон и със
заключението на АТЕ, съдебно медицинската експертиза на труп и
протоколите за оглед на местопроизшествие. Поради това съдът възприема и
кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите
относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и
последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на
доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и
приложени по делото, писмени доказателства и заключения на изготвените
експертизи.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият З.С.К. е годен субект на престъплението, в което е
обвинен, извършил го е като пълнолетно лице и в състояние на вменяемост.
Подсъдимият З.С.К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В, предл.1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това
че: 18.05.2021 г., около 04:10 ч., на път ІІІ-565, км. 8, между с. Маноле и с.
Рогош, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – л.а.
„Пежо 206“ с рег. № ****, в посока от изток на запад (от с. Маноле към с.
Рогош), със скорост от 96 km/h, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал.
1 от Закона за движение по пътищата (При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: категория „В“ извън населено място 90 km/h)
и по непредпазливост е причинил смъртта на Б.Х.В. от с. Рогош, обл.
Пловдив.
Подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, като това нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – визира
6
задължение водачите да се движат с „разрешена скорост”, която са длъжни
да съобразяват, след като с предупредителни знаци същата им е указана. В
случая движението с неразрешена скорост се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на предвидените в престъпния състав
последици, тъй като движейки се в извън населено място със скорост от 96
км/ч., която е по-висока от максимално разрешената от 90 км/ч. във всички
случаи се явява несъобразена с пътната инфраструктура. Превишавайки
посочените стойности водачът на МПС винаги се поставя в невъзможност
адекватно да реагира на обстоятелствата, наложили ограничението на
скоростта в посочените от закона параметри.
Настъпилите вредоносни последици субсимират и релевантните за
повдигнатото обвинение елементи от състава на престъплението –
причиняване на смърт на Б.Х.В..
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. З.С.К. е извършил престъплението
при форма на вината непредпазливост. Същият не е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.

При индивидуализацията на наказанието на подс. З.С.К. съдът взе
предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на
минали осъждания, критичното отношение към извършеното деяние, добрите
му характеристични данни, трудовата ангажираност, направеното
самопризнание, изразеното критично отношение към деянието,
сигнализирането на тел.112 с искане за оказване на помощ на пострадалия,
наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице за настъпване на
ПТП-то, както и безукорното му процесуално поведение в хода на
досъдебното и съдебно производство. Отегчаващи отговорността
обстоятелство съдът не отчита. Предвид това съдът като прецени изложените
по- горе обстоятелства приема, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, поради които и най- лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко и следва на подс.Славчев да се
наложи наказание под установения в нормата на чл.343 ал.1 б.“в“ най- нисък
предел, съобразно чл.55 ал.1 т.1 от НК, в размер на една година лишаване от
свобода.
Така определеното наказание в размер на една година лишаване от
свобода на основание чл.66 ал.1 от НК следва да отложи за изтърпяване с
изпитателен срок от три години. Подс.К. не е осъждан и за постигане на
целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия не е
наложително същия да изтърпи ефективно наказанието, тъй като деянието е
изолирана проява на противоправно поведение и съдът счита, че нормата на
чл.66 от НК би оказала нужното предупредително и възпиращо въздействие
върху подсъдимия.
7
На основание чл.59 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НК съдът приспадна
времето, през което подс. З.С.К. е бил задържан по ЗМВР от наложеното му
наказание, на 18.05.2021г., като един ден задържане следва да се зачита за
един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК на подсъдимият
следва да се наложи и кумулативното наказание лишаване от право да
управлява МПС, което с оглед на високата степен на обществена опасност на
деянието, нарушенията на ЗДвП и съгласно нормата на чл. 49 от НК се
индивидуализира в размер на една година и четири месеца лишаване от
право да се управлява МПС.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: 1 брой компакт диск,
приложен на л. 194 от досъдебното производство следва да остане по делото
до неговото унищожаване.
Вещественото доказателство – 1 брой полеви тест за употреба на
наркотици – приложен на л. 198 от досъдебното производство да бъде
унищожен като вещ без стойност след влизане на присъдата в законна сила.
Вещественото доказателство – л.а. „Пежо 206“ с рег. № ********,
намиращ се на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив следва да бъде върнат на подсъдимия З.С.К. след влизане на
присъдата в законна сила.
Вещественото доказателство – 1 бр. въздушна възглавница /еърбег/, от
л.а. „Пежо 206“ с рег. № ********, намиращ се в ОС – Пловдив, да бъде
върната на подсъдимия З.С.К. след влизане на присъдата в законна сила
На основание чл.189 ал.3 от НПК следва подсъдимия З.С.К. да бъде
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски
в хода на досъдебното производство за експертизи в размер на 963лева
/деветстотин шестдесет и три лева/.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.


Председател:
8
Съобщи за изтекли лични данни