Решение по адм. дело №615/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Р. В. Т. от гр.Горна Оряховица, [улица] против Заповед № 910 / 11.02.2025г. на Кмета на община Горна Оряховица, с която е прекратено наемното правоотношение между общината и Т.. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като няма доходи, няма къде да отиде той и семейството му. Моли се за отмяна на оспорения административен акт.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърляне на същата.

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № 910 / 11.02.2025г. на Кмета на община Горна Оряховица, с която е прекратено наемното правоотношение между общината и Т..

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 1046 / 23.04.2012г. на кмета на община Г. О. Р. В. Т. и трите й деца са настанени в имот частна общинска собственост, представляващ апартамент от 36,63 кв.м., като нуждаещо се лице. Договор за наем от тази година не е представен. Със Заповед № 3223 / 24.10.2018г. на кмета на община Г. О. Р. В. Т. и трите й деца са пренастанени в имот частна общинска собственост, представляващ апартамент от 31,30 кв.м. На 22.01.2019г. между Община Горна Оряховица и Т. е сключен Договор за отдаване под наем на общинско жилище за срок от 6 месеца. От ответника не са представени други договори или анекси към съществуващия договор за наем. Р. Т. подава на 06.06.2024г. молба да бъда настанена в по-голямо жилище, съседно, като настаненото в това жилище лице също е съгласно да бъде извършена замяна на жилищата. С протокол № 45 / 28.06.2024г. е документирано проведено заседание на комисия за картотекиране на нуждаещи се граждани, като е взето решение за пренастаняване на Р. Т.. Въз основа на това решение е издадена Заповед № 2962 / 18.07.2024г. от кмета на Община Горна Оряховица, с която Т. и трите й деца са пренастанени в общинско жилище от 37,10 кв.м. В заповедта изрично е посочено, че действието на договор от 22.01.2019г. се счита за прекратен с подписването на нов договор за жилище. Заповедта е връчена на Т. на 07.10.2024г. Представен е договор за наем от 2024г., без дата, подписан от страна на наемодателя община Горна Оряховица, но без подпис от наемателя Т., който договор е за срок от 6 месеца. Административният орган приема, че срокът на договорът за наем е изтекъл на 18.01.2025г., не е продължен чрез подписване на анекс и на основание чл.46, ал.1, т.6 от ЗОбС наемното правоотношение е прекратено с оспорената заповед.

В хода на съдебното производство от страните не се представят нови доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед представените заповеди за делегиране на права.

Заповедта обаче е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила – основание по чл.146, т.3 от АПК.

Като основание за прекратяване на наемното правоотношение е посочено изтичането на срока на договор за наем на 18.01.2025г.

В административната преписка е приложен само един договор за наем и той е от

Извън това, настоящата инстанция намира и, че е нарушен принципа, заложен в разпоредбата на чл.6, ал.5 от АПК.

Прекратяването на наемния договор на практика накърнява непропорционално правото на неприкосновеност на жилището по смисъла на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Това е международен договор, по който България е страна и нормите му имат предимство пред тези на националните закони, когато му противоречат, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. В тази връзка, националният съдия е задължен да прилага пряко Конвенцията и да се произнесе в защита на нарушени права, закрепени в същата, като е обвързан от тълкуването на нормите на Конвенцията, дадено от ЕСПЧ. Независимо дали има изрично позоваване на такова правно основание в жалбата или фактите по същество и вида на търсената защита насочват към този въпрос, както в случая.

По отношение на правата, защитени по чл.8 от ЕКПЧ допустимите изключения са предвидени в §2 на чл.8 от същата. Разпоредбата гласи, че намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В тази връзка, при изследване на въпроса за нарушение на права по чл.8 от Конвенцията, ЕСПЧ изследва наличието на следните критерии: налице ли е в конкретния случай защитим по чл.8 от Конвенцията правен интерес; дали е налице намеса в упражняването на това право от страна на държавните власти; дали намесата е обоснована с национална правна норма и дали е оправдана с някое от основанията по чл.8, §2 от Конвенцията, т.е. дали преследва легитимна цел; след което да се изследва въпросът дали такава намеса е необходима в едно демократично общество.

В случая общинският апартамент покрива представата за жилище по смисъла на Конвенцията. Лицето е трайно свързано с него от 3 год. При това жилището е единствено за него. В тази връзка съдът намира, че е налице защитим интерес по смисъла на Конвенцията. Несъмнено е налице и намеса на орган на държавна власт /местна власт/ в правото на неприкосновеност на жилището. Администрацията счита, че са налице основания за реализиране на правомощието й да прекрати наемното ПО и да изведе лицето от жилището му. Правото да прекрати наемното ПО е обосновано с национална правна норма и преследва легитимна цел. Общината да се разпорежда с общински жилища за реализиране на своите функции, предвидени в закона.

Остава да се прецени дали такава намеса е необходима в едно демократично общество. Отговорът на този въпрос ще е ключов за извода постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес/да бъде освободено общинското жилище за др. нуждаещи се лица/ и личния интерес на засегнатото лице/да запази дома си/. Настоящият съдебен състав намира, че намесата в неприкосновеността на жилището /чрез заповедта/ не се явява необходима и пропорционална мярка. Според ЕСПЧ преценката за съразмерност /пропорционалност/ е винаги конкретна и основана на личните обстоятелства на засегнатото лице. Тази преценка е основана на следните конкретни обстоятелства, установени в случая. Общинското жилище е единственият дом за жалбоподателя съжителстващите с него жена и дете, който е в уязвимо социално положение, доколкото е безработен и не получава доходи. Няма данни за подкрепа от близки или роднини.

Съгласно чл.8 от Конвенцията, заповедта може да се счита за "необходима в едно демократично общество", ако тя отговаря на "належаща обществена нужда" и е пропорционална на преследваната законна цел. В случая ответникът освен, че не е изследвал личните обстоятелства на жалбоподателя и на домакинството му, не е изложил съображения, нито е представил доказателства, че е налице належаща нужда това общинско жилище да се освободи и да се предостави на някой по-нуждаещ се от него в по-уязвимо социално или здравно положение, нито е извършена преценка в какъв риск би го поставило изпълнението на акта. Ползата от изпълнението и за общината ще се състои в освобождаване на жилищен общински имот, в който евентуално могат да бъдат настанени други нуждаещи се от общинско жилище граждани. В мотивите на заповедта не се сочи лице или лица, които ще бъдат настанени в освободената част от жилищния имот, както и тяхната нужда, така че тя да бъде съпоставена и преценена спрямо степента на неблагоприятно засягане за жалбоподателя. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че обжалваната заповед не е необходимо в едно демократично общество и не преследва пропорционален резултат.

Издаването на оспорената заповед при наличните доказателства съдът определя и като противоречаща на законовата цел, която може да бъде извлечена от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 910/ 11.02.2025г. на Кмета на община Горна Оряховица.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.