МОТИВИ по
присъда № 21/23.02.2011 г. по НОХД № 51/2007 г. по описа на Дупнишки районен
съд
Дупнишката районн прокуратура е повдигнала обвинение против Г.В.Н., роден
на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, по
настоящем в следствения арест гр.Дупница, със средно образование, с ЕГН **********; В.Т.Б., роден на *** ***,
живущ ***, българин, български гражданин, разведен, осъждан, с основно
образование, безработен, с ЕГН **********; И.Г.Д.,
роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
с основно образование, работещ, с ЕГН **********
за престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, пр.ІІ и т.3 във вр. ал.1, във вр.
чл.195, ал.1, т.3, пр.І, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
В обвинителния акт се твърди, че на
06.07.2006 г. в гр. Самоков, тримата подсъдими в съучастие, като извършители
противозаконно са отнели чуждо моторно превозно средство – товарен автомобил
(микробус) „Ивеко Дейли” с ДК № С67 74 ТХ на стойност 5 326 лева,
собственост на К.С.С., Мишел Л. Киров и Лазар Мишел Киров и тримата от
гр.София, бивши съдружници в „А.М.К.-ИМПОРТ-ЕКСПОРТ-ИНЖЕНЕРИНГ”ООД гр.София
(заличено на 22.02.2002г. от Търговския регистър), от владението на В.Л.В. ***,
без негово съгласие с намерение да го ползват и на 10.07.2006г. в с. Сапарево,
община Сапарева баня, област Кюстендил са го изоставили без надзор, като
отнемането са извършили при условията на чл.195, ал.1, т.3, пр.І от НК, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (счупили са ключалката на предна дясна
врата и контактния ключ на автомобила).
Прокурорът поддържа обвинителния
акт. Предлага съдът да наложи наказание „Лишаване от свобода” в пределите посочени в закона, в един справедлив размер при превес
на отегчаващи вината обстоятелства, за подсъдимите Н. и Б., каквито са многобройните им осъждания, а за подсъдимия Д., като смекчаващо вината обстоятелство, да се вземе предвид чистото му съдебно минало. Предлага подсъдимите Н. и Б. да изтърпят наказанията ефективно при първоначален режим на изтърпяване „Строг”, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 346 от НК да бъде наложено наказание „Ллишаване от право да управлява МПС” в справедлив
размер. Предлага да се приложи разпоредбата на чл. 68, ал.
1 от нк и да бъде приведено в изпълнение и наказанието на подсъдимия Н. по НОХ дело № 128 от 2003 г. по описа на
Районен съд гр. Самоков.
Подсъдимият
Н. не се признава за виновен. Не желае да даде обяснения.
Адв.
Р., защитник на подсъдимия Н., пледира да бъде постановена оправдателна присъда
по отношение на неговия подзащитен Н., поради липса на убедителни доказателства
относно виновността му за престъплението
в което е обвинен.
Подсъдимият
Б. не се признава за виновен. Не желае да даде обяснения.
Адв.
А., защитник на подсъдимия Б., пледира да бъде постановена оправдателна
присъда, поради допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното
производство и респ. поради липса на събрани обвинителни доказателства по
надлежния ред.
Подсъдимият
Д. не се признава за виновен. Не желае да даде обяснения.
Адв.
Н., защитник на подсъдимия Б., мпледира
да бъде постановена оправдателна присъда по отношение на нейния подзащитен,
поради липса на убедителни доказателства относно виновността му за престъплението, в което е обвинен, като счита че единственото
годно доказателство в полза на обвинителната власт, са показанията само на един
единствен свидетел, разпитан пред съдия.
Подсъдимите,
всеки поотделно, се придържат към защитните тези на упълномощения от тях
защитник, като в последната дума твърдят, че не се признават за виновни.
В хода на съдебното
следствие са събрани гласни и писмени доказателства, от които се установява
следната фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Св. В.
имал товарен автомобил /микробус/ „Ивеко Дейли” с ДК № С 67 74 ТХ, който
ползвал и управлявал по силата на
предварителен договор за покупко-продажба на МПС,сключен между него и св.С.С., като
последния имал пълномощно да управлява и се разпорежда с автомобила. Автомобилът
бил собственост на свидетелите К.С. /баща на С.С./, Мишел Киров и Лазар Киров -бивши съдружници в „А.М.К.ИМПОРТ-ЕКСПОРТ-ИНЖЕНЕРИНГ”ООД-гр.София /ликвидирано
и заличено от Търговския регистър на 22.02.2002 год./.
На
06.07.2006 год., към 17.00 часа св. В. паркирал автомобила си (товарен автомобил/микробус/ „Ивеко Дейли” с ДК № С 67 74 ТХ) в двора, пред къщата си в гр. Самоков. Тъй като не живеел
в тази къща, В. бил пуснал св. Г.Г. да
живее в нея срещу задължението да се грижи и пази имуществото в имота. След като паркирал автомобила, В. се
видял и разговарял с Г., а след това си тръгнал. Към 22.30 часа на същата дата
покрай къщата на В. *** минали подсъдимите Н., Б. и Д.. Видели паркирания в
двора микробус на В. и решили да го вземат и ползват. Влезли в двора и се
отправили към микробуса. Подсъдимите Н. и Б. успели да го отворят, като
счупили ключалката /заключващото
устройство/ на дясната му предна врата. През нея проникнали в автомобила и
отвътре отворили врата от към мястото на
водача.След това подсъдимите Б. и Д.
започнали да блъскат автомобила отзад, а подсъдимия Н. останал да го
блъска при мястото на водача, като с едната си ръка държал волана и направлявал
движението му. Тримата обвиняеми изблъскали микробуса на улицата,след
което се качили в него и го привели в движение чупейки
контактния му ключ. С автомобила управляван от подсъдимия Н.
обвиняемите се отправили в неизвестна посока .След като ползвали
товарния автомобил на св. В., подсъдимите го изоставили на 10.07.2006 год. в с.
Сапарево, община Дупница, област Кюстендил. Там на същата дата, микробуса е бил
намерен от служители на РПУ-гр. Дупница и след като му бил извършен оглед, бил
транспортиран до управлението.
Докато
отнемали автомобила на В. обвиняемите и действията им били наблюдавани от св. Г.,
който чул шум в двора на къщата и погледнал през прозореца на втория й етаж. Дворното
място било добре осветено и свидетеля видял добре обвиняемите, но го било страх да излезе и
реагира, а и не разполагал с телефон, по който да сигнализира в РПУ-гр.Самоков.
След като обвиняемите потеглили,
свидетеля веднага отишъл в РПУ-Самоков и съобщил за случая. Въз основа
показанията на Г. и твърденията му, че може да разпознае извършителите, в
РПУ-гр. Дупница е извършено разпознаване на лица по снимки, при което той категорично
е посочил, като извършители на деянието подсъдимите Н., Б. и Д., които знаел с прякорите им съответно - „Зуката”, ”Тошляка”
и „Дебелия”.
Видно от приложената по делото автотехническа
оценителна експертиза, стойността на товарен автомобил /микробус/ „Ивеко Дейли”
с ДК № С 67 74 ТХ е 5 326 лева.
Горната
фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните в хода на
наказателното производство писмени и гласни доказателства. След анализ, както
поотделно, така и в съвкупност на събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, съдът стигна до извода за виновност на тримата
подсъдими.
Съдът
кредитира показанията на св. Иринка М., А.М.,
Г.Г., А.К., И.П., относно обстоятелството, че подсъдимия И.Д. е известен, сред
кръга познати, с прякор „Будата”. Съдът не кредитира показанията на св. Иринка М.,
А.М., Г.Г., в по-голямата им част, с изключение на обстоятелството, че на
06.07.2006 г. Д. се е върнал от работа към 16:30ч., той и св. А. М. взели
детето си от детска градина, отишли напазарували от магазин от веригата „Била”,
в кв. „Надежда”, София и около 19:00 ч. се върнали с кръстника им св. Г. в
апаратамента. След което Д. ***. М. оставили
детето на св. Иринка М. и отишли в заведението на св. Г.. В останалата
част показанията на тримата свидетели съдът не кредитира изцяло по следните
съображения: Св. А.М. живее на съпружески начала с подсъдимия Д.. Същата, наред
със св. Иринка М.- майка на св. А. М., заявиха, че 07.07.2006 г. празнували
рождния ден на синът на първата свидетелка, респ. син и на подсъдмия Д.. С
оглед отбелязване на това събитие и в стремежа си да създадат алиби на подсъдимия
двете свидетелки посочиха коренно различни версии относно местонахождението на Д.
на 06.07.2006 г. и на 07.07.2006 г., времето през което е бил у дома, респ. на
работа, както и времето на провеждане на празненството на детето. Така например
св. Иринка М. заяви, че подсъдимия Д. на 07.07.2006 г. празнували раждения ден
на детето към 18:00- 19:00 ч., а св. А. М.
твърди, че празненството е проведено
между 11:00 и 15:00 ч, като е категорична, че подсъдмия И.Д. е бил с
гостите на обяд. Св. Иринка М. заяви, обаче, че подсъдмия И.Д. в деня на
рождения ден на детето е бил на работа, но се
прибрал по-рано от обичайното, за да вземе към 15:00 часа поръчаната
торта за рождения ден. Подчерта, че рождения ден е празнуван в заведение
„Бунара”, т.е. извън апратамента. След като
показанията на двете свидетелки- едната майка, а другата баба на детето,
на което празнували раждения ден и които живеят в един апартамент, се
разминават относно времето и мястото на провеждане на празненството и ходил ли
е на работа в този ден подсъдия Д., съдът не може да даде вяра на покзанията им
относно местонахождението на подсъдмия Д. за деня 06.07.2006 г. първо защото се
намират в близки отношения, второ защото показанията на двете свидетелеки
поотделно са противоречиви, трето- защото показанията на св. А. М. са вътрешно
противоречиви. Първо св. А. М. заяви, че Д. не е бил на работа, защото са имали
гости, после, че в деня на рождения ден на детето е бил на работа, като
впоследствие уточни, че празнували по обяд, в апартамента, на който присъствал и
подсъдмия Д.. От разпита на двете свидетелки се установи, че подсъдмия Д. не
работи на смени, както и в дните събота
и неделя, ходи на работа- редовна
смяна от 09:00- 09:30 до 16:00-17:00 ч., като работното му време не е
фиксирано, тъй като работи като „началник охрана” в „Мини Бобов дол” ЕООД. В
тази връзка противоречиви са показанията на двете свидетелки относно началния
час на тръгване на работа и прибирането му от работа по отношение на подсъдимия
Д.. Св. А. М. твърди, че подсъдмия Д. се е връщал винаги винаги между
16:00-17:00 ч., а св. Иринка М. твърди, че се е прибирал от работа след 17:00
ч. Св. А. М. познава другите двама подсъдими, като колеги на Д., а и поради
факта че често ходили до гр. Самоков- родното място на подсъдимия Д..
Родителите на подсъдимия Д.,***, а се
преместели да живеят в с. Сапарево, област Кюстендилска, на което място ходили
и двете свидетелки- Иринка и А. Маринови.
Противоречиви, на база показанията на св. Маринови, са и показанията на
св. Г.Г.- кръстник на детето на подсъдимия Д.. Същият твърди, че на 07.07.2006
г. празнували рождения ден на кръщелника му в апартамента, но късно следобяд-
17:00-18:00 часа, като присъствал и подсъдимия. Показанията на св. Г. се
различават от тези на св. Иринка М. относно връщането на подсъдимия Д. през
нощта на 06.07/07.07.2006 г., като св.Г. твърди, че А. М. се прибрала със
сестра си към 23:00 ч., а той заедно с Д. останали да поседят още малко в
заведението до към 00:00 ч. Св. Иринка м. твърди, обаче, че Д. и дъщеря й- св.
А. М. се прибрали към 00:00-01:00 ч.
Съдът
счита, че защитна теза на подсъдимия Г.Н.,*** през 2006 г. е бил за около 10
дни на българското Черноморие, е несъстоятелна. Тримата свидетели твърдят, че
отишли на морето заедно с подсъдмия Н., но той преспивал на друго място- „Св. Влас”, а те
били в к.к.”Слънчев бряг”, като през
деня и вечерите били четиримата заедно. Показанията на св. В.В., В.М., А.З., са колебливи, лаконични и неконкретни,
като се опровергава от приетата по делото одорологична експертиза, видно от
която мирисовата следа иззета от предна лява седалка от товарен автомобил
„Ивеко Дейли” с ДК № С 6-74 ТХ, иззета с протокол № 0024241/10.07.2006 г. е идентична с тази на
подсъдимия Г.Н.. Вещите лица Манолов и Богданов
обстоятелствено поясниха, че мирисовата следа се запазва до 63 часа в затворено
помещение и до 20 години в затворения буркан, като човешката миризма е строго
индивидуална, кучетата, чрез които се установява строго обучени, методите са
спазени при изготвяне на експертизата и процента да не бъде точна е нулев. В
тази връзка са разпитани в качеството на свидетели поемните лица, вписани в
протокола за оглед на местопроизшествие от 10.07.2006 г.- Калинка И. и К.
Иванов, както и лицето иззело мирисовата следа – мл. експерт -К.Т., тъй като
при извършването на това процесуално-следствено действие са направени
фотоснимки, иззети са дактилоскопни следи от предна дясна врата на кабината и
одорологични следи от мястото на водача. Видно от приложената на ДП експертан
справка иззети дактилоскопни следи от външна страна на дясната врата на
автомобила са идентични с пръстовите отпечатъци на св. Г.Г.. В.л. Я. е категоричен,
че представените за изследване обекти №
1 и № 2- 1 бр. ключалка- заключващо устройство от предна дясна врата на
автомобил „Ивеко Дейли” с ДК № С 6774 ТХ и 1 бр. контактен ключ /запалване/ от
същия автомобил има наличие на динамични концентрични следи върху вътрешна
повърхност патрон, получени при непълно разкодиране /прибиране/ на кодиращи
рамки и щифтове, завъртането им след прилагане на сила с отключващо устройство
/приспособление/ различно от оригиналното.
Вещото
лице Н.Г. е дал заключение за стойноста на товарния автомобил, към момента на
извършване на деянието, по цени по Шваке, чиято стойност възлиза на
5 326.00 лв.
От
така установената фактическа обстановка съдът кредетира изцяло показанията на
св. Гюдюров, дадени пред съдия, ведно с показанията на св. В., които са описали
подробно начина, по който е отнет товарния автомобил от владението на св. В.,
без негово съгласие, времето и мястото на паркирането му, начинът по който е
повредена веригата и катинара, с които св. В. заключил портата, вандалския и
безцеремонен начин по който е извършено деянието от тримата подсъдими,
изчерпателно описно от св. Г.. Последният познава подсъдемите по физономии и по
прякори, като безпогрешно ги е разпознал на предоставените му снимки, като съответното
процесуално-следствено действие е извършено по реда предвиден по НПК. Това се
доказава и от разпита на св. Е. Цветкова и св. И.М..
За
да бъде изяснено делото от фактическа и правна страна беше разпитан и св. Г.Й.-
изготвил на ДП докладна записка, в която
е установил лицата известни с прякорите, посочени от св. Г., което
обстоятелство беше установено и от приложената по делото справка относно
извършена проверка на лица в картотеката на прякорите- л. 354 от делото.
От така
събраните гласни и писмени доказателства, подробно анализирани по-горе, ведно с
всички останали, събрани допълнително в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства, се опровергават
защитните тези на подсъдимите, като изцяло се подкрепя обвинението.
От
правна страна:
С
оглед изложеното, съдът прие, че подсъдмите Г.Н., В.Б. и И.Д., са осъществили от обективна и от субективна
страна престъпния състав на чл. 346, ал.2, т.1, пр.ІІ и т.3, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.І-во, във вр.с чл.20, ал.2 от НК.
От
обективна страна подсъдимите Н., Б. и Д. *** в съучастие, като извършители
противозаконно са отнели чуждо моторно превозно средство- товарен автомобил /микробус/
„Ивеко Дейли” с ДК № С 67 74 ТХ на стойност 5 326 лв., собственост на К.С.С.,Мишел
Л. Киров и Лазар Мишел Киров и тримата от гр.София, бивши съдружници в
„А.М.К.-ИМПОРТ-ЕКСПОРТ-ИНЖЕНЕРИНГ” ООД-гр.София/ заличено на 22.02.2002 год. от
Търговския регистър/, от владението на В.Л.В. ***, без негово съгласие с
намерение да го ползват, след което на 10.07.2006 год. в с. Сапарево, общ. Сапарева
баня, област Кютендил са го изоставили без надзор и отнемането са извършили при
условията на чл.195,ал.1,т.3,пр.І-во от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот /счупили са ключалката на предна дясна врата и контактния ключ на автомобила/. Тримата подсъдими
са участвали в осъществяване изпълнителното деяние на престъплението, като
подсъдимия Н. и подсъдмия Б. са счупили ключалката на дясната предна врата на
автомобила и така са проникнали в него, след което и тримата са го изблъскали от двора на къщата на В. на улицата, счупили са контактния му ключ
и така са го привели в движение, след което всички се качили в автомобила и с
него са се отдалечили от местопроизшествието, с което са прекъснали фактическа власт на св. В. над
автомобила и са установили своя такава и
това е станало без съгласието на владелеца на автомобила и с намерение от
страна на обвиняемите да ползват автомобила. При извършване на деянието
обвиняемите са разрушили прегради здраво направени за защита на имот, като са
счупили ключалката на предна дясна врата и контактния ключ на товарния
автомобил /микробус/ „Ивеко Дейли” с ДК № С 67 74 ТХ и след като са го ползвали, на 10.07.2006
год. в с. Сапарево, общ.Сапарева баня, обл.Кюстендил са го изоставили без
надзор.
От
субективна страна подсъдмите са извършили деянието умишлено – при общ пряк умисъл за отнемане и временно ползване на отнетия
по неправомерен начин автомобил, като всеки от тях е разбирал свойството и значението на извършеното деяние,
предвиждал е обществено- опасните му последици и е искал /стремил се е и е
целял/ те да настъпят.
Видът
и начина на определяне на наказанието:
След като съдът установи по безспорен
начин, че деянието е извършено виновно от подсъдимите, начинът и мотивите за
извършване на деянието- незачитане на законите в страната, ниско правосъзнаие и
слаби морално-волеви задръжки, ги призна за виновни и им наложи наказание
предвидено в закона /за конкретното деяние е предвидено наказане „Лишаване от
свобода” от една до десет години/. Престъплението от този вид е със завишена
степен на обществена опасност предвид обстоятелството, че с отнетото чуждо МПС
може да бъде извършено друго тежко престъпление, чиято разкриваемост би била
затруднена. По отношение на подсъдимия Г.В.Н., с ЕГН ********** съдът наложи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 6 / шест / години, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС във вр.с
чл.59, ал.1 от ЗИНЗС определи да бъде изтърпяно в „Затвор” при „Строг” режим на изтърпяване. Съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, като счете че са завишени предвид миналите му
осъждания за престъпления от общ характер. Доколкото деянието е извършено в изпитателния
срок на наложеното наказание по НОХ дело № 128/2003г. по описа на Самоковски районен съд, настоящият
съдебен състав го приведе в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, което на основание чл. 61 , т. 2 от
ЗИНЗС във вр. с чл. 59, ал.1 от
ЗИНЗС следва да се изтърпи в „Затвор” при „ Строг” режим на изтърпяване. Видно от
приложената на л. 183 от делото справка подсъдимия Г. Н. е изгубил правата си
като водач на МПС, поради изчерпване на всички контролни точки по чл. 171, т. 4
със ЗПАМ № 9014/10.02.2005 г. на РДВР –София. Към 27.10.2008 г. същият не е
възстановил правата си като водач на МПС, поради което разпоредбата на чл. 346,
ал. 4 от НК е неприложима спрямо него. С така наложеното наказание, съдът
счита, че ще се постигнат специалната и
генерална превенции, предвидени в закона и подсъдимия в бъдеще няма да бъде
субект на престъпление.
Съдът
счете, че степента на обществена опасност на подсъдимия В.Т.Б., с ЕГН ********** също е завишена
предвид миналите му осъждания, поради което съдът му наложи наказание „Лишаване от свобода за срок от 6 / шест
/ години, което на основание чл.61, т. 2 от
ЗИНЗС във вр. с чл.59, ал.1
от ЗИНЗС определи да бъде изтърпяно в „ Затвор” при „Строг” режим на изтърпяване. Подсъдимият Б. е лишен от право да управлява
МПС до 28.07.2015 г., като СУМПС е
иззето на 28.11.2002 г. и е насъхранение в ОД на МВР- София. С оглед на което,
на основание чл.346, ал. 4 от
НК съдът го лиши от
право да управлява МПС за срок от 1 / една / година и 6 / шест/ месеца. С така
наложеното наказание, съдът счита, че ще
се постигнат специалната и генерална превенции, предвидени в закона и
подсъдимия в бъдеще няма да бъде субект на престъпление
Към
датата на извършване на деянието подсъдимия И.Г.Д., с ЕГН ********** е неосъждан,
като съдът огчете този факт като смекчаващо вината обстоятелство, но предвид
завишената опасност на този вид престъпление, начинът и мотивите на
извършването на деянието, съдът счете, че следва да му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок на 3 / три / години. Поради
завишената опасност на деянието и бруталния начин на неговото извършване, съдът
счете, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като не
биха се постигнали целите на наказанието, поради което на основание чл. 61, т.3 от ЗИНЗС във вр.
с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи наказанието
да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип и при „Общ „ режим на
изтърпяване. Подсъдимият Д. е правоспособен водач,
като на основание чл. 346, ал. 4 от
НК съдът го лиши от
право да управлява МПС подсъдимия Д. за срок от 1 /една / година и 6 / шест/ месеца. С така
наложеното наказание, съдът счита, че ще
се постигнат специалната и генерална превенции, предвидени в закона и
подсъдимия в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
Съдът
осъди подсъдимите да
заплатят солидарно сторените деловодни разноски
в размер на 153,00
/сто петдесет и три/ лева, които следва да внесат по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил и 66.00 / шестдесет и шест /лева по
сметка на ДРС.
На осн.чл. 53, ал.2 б.”б”
от НК съдът разпореди връщане на
свидетеля В.В. на 1 брой ключалка от предна
дясна врата на товарен автомобил
(микробус) „Ивеко Дейли” с ДК № С67 74 ТХ.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: