№ 421
гр. Разград , 22.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Ирина М. Ганева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500320 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД чрез пълномощник против
Разпореждане № 3281/ 13. 10. 2020 г. по ч. гр. д. № 1464/ 2020 г. по описа на Разградския
районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Теленор България“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. А. М. за сумата 352, 63 лв.
неустойка за прекратяването на договор за мобилен № **********; за сумата 281, 94 лв.
неустойка за прекратяването на договор за мобилен № **********; за сумата 184, 46 лв.
неустойка за прекратяването на договор за мобилен № **********. Жалбоподателят твърди,
че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде
отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от
„Теленор България“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. А.
М. за заплащане на сумата 2531, 26 лв. , от които 439, 37 лв. дължими месечни абонаментни
такси; сумата 1096, 40 лв., дължими неустойки по прекратени договори и сумата 995, 49 лв.
лизингови вноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението ,
направени по делото разноски – 50, 63 лв., 382, 31 лв. адв. възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на
„Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. А.
1
М. за сумата 352, 63 лв. неустойка за прекратяването на договор за мобилен № **********;
за сумата 281, 94 лв. неустойка за прекратяването на договор за мобилен № **********; за
сумата 184, 46 лв. неустойка за прекратяването на договор за мобилен № **********.
Приел е, че е налице противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при
сключване на договора и не е налице валидно съглашение по отношение на уговорената
неустойка, което е пречка за възникване на задължение за неустойка. Тъй като
задълженията за неустойка са възникнали след 12. 01. 18 г., размерите им следва да бъдат
намалени в съответствие с условията на чл. 1.2 във вр. с чл. 1.1 от Спогодба от 11. 01. 2018
г. между КЗП и „Теленор България“ ЕАД по гр. д. № 15539/ 14 г. и по гр. д. № 16746/ 2014
г. по описа на СГС.
В подаденото заявление по чл. 410 ГПК и допълнителна молба за уточнение на
заявлението, заявителят е претендирал, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да
заплаща цената на ползваните мобилни услуги, лизинговите вноски за предоставеното
устройство и задълженията си за неустойка, възникнали вследствие на предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането
му в забава, както следва: неизплатено задължение в размер на 982, 08 лв. по фактура №
**********/ 25. 10. 2018 г. с настъпил падеж на 09. 11. 2018 г. , включващо задължение в
размер на 465, 10 лв. за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договори;
неизплатено задължение в размер на 1142, 90 лв. по фактура № **********/ 25. 01. 2019 г.
с падеж на 09. 02. 2019 г. , включващо задължение за неустойки вследствие на предсрочно
прекратяване на договори в размер на 631, 30 лв.
Неустойките за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори за
мобилни услуги са общо в размер на 1096, 40 лв. , от които: 224, 42 лв. по договор №
********* от 18. 09. 18 г.; сумата 379, 40 лв. по договор № ********* от 15. 08. 18 г. , изм. с
допълнително споразумение № *********; сумата 465, 10 лв. по договор № ********* от
23. 05. 17 г., изм. с допълнително споразумение № *********.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното:
Частната жалба е неоснователна.
Със заявлението и допълнителната молба жалбоподателят претендира вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги общо в размер на
1096, 40 лв. , от които: 224, 42 лв. по договор № ********* от 18. 09. 18 г.; сумата 379, 40
лв. по договор № ********* от 15. 08. 18 г. , изм. с допълнително споразумение №
*********; сумата 465, 10 лв. по договор № ********* от 23. 05. 17 г., изм. с допълнително
споразумение № *********.
Съобразявайки сключената Спогодба между КЗП и „Теленор България“ ЕАД по гр.
д. № 15539/ 14 г. и по гр. д. № 16746/ 2014 г. по описа на СГС и в съответствие с приетите в
2
нея условията на чл. 1.1 и чл.1.2, районният съд е преценил, че следва да бъде уважено
заявлението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя
до размера на три месечни абонаментни такси.
Нито в заявлението по чл. 410 ГПК, нито в допълнителната молба е посочено, че
претендираните суми, по отношение на които е оставено без уважение заявлението,
представляват вземане за неустойка, относно разлика между преференциалната и
стандартната цена на закупени мобилни устройства.
Едва с частната жалба жалбоподателят е уточнил заявлението си, като е посочил, че
по договор № ********* от 18. 09. 18 г. претендира сумата 180, 18 лв. , която представлява
разлика между стандартната цена на TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10 без отстъпка и 4,
28 лв. стойност на ползвани отстъпки от месечни абонаментни планове; по договор №
********* от 15. 08. 18 г. , изм. с допълнително споразумение № ********* сумата 286, 94
лв. разлика между стандартната цена на SAMSUNG GALAXY A6 Plus Black без отстъпка
и по договор № ********* от 23. 05. 17 г., изм. с допълнително споразумение № *********
сумата 352, 63 лв. е разликата за стандартната цена на HUAWEI P20 Lite Dual Blue без
отстъпка. Неустойка, претендирана на това основание липсва в заявлението.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3281/ 13. 10. 2020 г. по ч. гр. д. № 1464/ 2020 г. по
описа на Разградския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3