Р Е Ш Е Н И Е
№ 489 15.07.2019 г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар Стойка Стоилова
Прокурор…………………….
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело N 1102 по описа за 2019 година.
Производството
е образувано след повторното му изпращане от РС – Стара Загора, с писмо от
13.03.2019г., по въззивни жалби, подадени от А.Н., Ц.Н.
и Р.М. чрез адв. В.А. и от „Рудин“ ООД чрез адв. М.О., и двете против решение №
885 от 20.07.2018г., постановено по гр.д. № 2578/2017г. по описа на
Старозагорския районен съд.
В
процеса на обжалване на решението е починала ищцата А.Й.Н., поради което на
нейно място са конституирани наследниците й Ц.Д.Н. и Р.Д.М..
Постановено
е решение № 164 от 06.02.2019г. на основание чл.247 ГПК, с което съдът допуска поправка
на ОФГ в диспозитива на решението си досежно размера на уважения иск, същият да
се счита 3500 лв.
Въззивниците
Ц.Н. и Р.М. обжалват решението на първоинстанционния съд в частта относно отхвърлянето
на предявения иск срещу ответника по първоинстанционното дело „Рудин"ООД
за сумата над 3000лв. до 15000лв., както и за присъдените разноски в полза на
„Рудин"ООД в размер на 2283,15лв. Излагат подробни съображения. Молят
съдът да отмени решението в обжалваните
части и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен
предявения иск до размера 15000лв.
Въззиваемият
„Рудин“ ООД, чрез адв. М.О., оспорва жалбата като неоснователна. Излага
подробни съображения по оплакванията. Моли да се остави жалбата без уважение и
да бъде постановено съдебно решение, с което да се потвърди решението на
Районен съд Стара Загора, както и да им бъдат присъдени направените разноски
пред въззивната инстанция.
Третото
лице помагач на страна на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД чрез
юрисконсулт Й.Д. счита, че подадената жалба е неоснователна. Излага подробни
съображения. Съдът правилно, законосъобразно и обосновано определил, че исковете
на въззивниците следва да бъдат уважени само до размера на 3500лв. Моли съдът
да остави жалбата без уважение.
Подадена
е и насрещна въззивна жалба от „Рудин“ ООД, чрез адв. М.О., против съдебното
решение в уважената му част. Излага
подробни съображения и моли съдът да отмени решението в
частта, в която Районен съд Стара Загора е приел, че е налице трудова
злополука, както и относно размера на присъденото обезщетение, като се приеме
съпричиняване 80 %. Моли да им бъдат присъдени направените в двете съдебни
инстанции разноски.
Въззиваемите
по жалбата на „Рудин“ ООД, гр.Стара Загора, Ц.Д.Н. и Р.Д.М. не са подали писмен
отговор, в съдебно заседание редовно призовани, не се явяват, не изпращат
представител и не вземат становище по насрещната жалба.
Въззиваемият
Я.Д.Н. не представя писмен отговор по въззивната и насрещната въззивна жалба.
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Производството
е с правно основание чл.200 от КТ.
Ищецът
Д.Н.Н. твърди в исковата си молба, че работил по трудов договор в ответното
дружество на длъжност „строителен работник". На 26.01.2016 г. в гр.Стара
Загора около 15.30 часа на строителен обект „Жилищна сграда с гаражи" в
УПИ VIII-760, кв.6517, кв.Железник по плана на
гр.Стара Загора при изпълнение на служебните си задължения в резултат на
трудова злополука му било причинено увреждане, изразяващо се в пълна и частична
ампутация на ІІІ-ти и IV-ти пръсти, довели до ампутационен чукан и разкъсна
рана на втори пръст на лявата ръка. След инцидента бил отведен до Спешно
отделение в гр.Стара Загора където му е била оказана първа помощ. След това
ищецът продължил лечението си при домашни условия. Вследствие от така
настъпилата трудова злополука му били причинени значителни и продължителни
болки и страдания, напълно бил лишен от възможността в бъдеще да ползва лявата
си ръка. За първите месеци след инцидента болката била много силна, което
наложило да приема постоянно обезболяващи, а за повечето обичайни дейности
следвало да бъде подпомаган от своите близки. Предвид обстоятелството, че
изкарвал прехраната си с физическа работа като строителен работник така
причиненото увреждане щяло да се отрази на получаваните от него средства за
издръжка до края на живота му. Причинените неимуществени вреди оценява на 50
000 лева. Сочи също, че ответникът изготвил от негово име неистинска молба за
ползване на два дни платен отпуск считано от 25.01.2016 г. до 26.01.2016 г.,
т.е. по време на трудовата злополука, с цел да избегне отговорност за нея. На
молбата била поставена резолюция от 25.01.2016г. и издадена заповед
№208/31.01.2016 г. Това обстоятелство било констатирано при проверките на
Инспекция по труда Стара Загора и на ТП на НОИ Стара Загора. Използвайки
служебната си зависимост, ответникът принудил част от работниците си да дадат
писмени обяснения, в които да посочат, че ищецът употребил алкохол. Такива били
обясненията на техническия ръководител В.Б., дадени пред Инспекция по труда по
повод подадена от ищеца жалба, както и обяснението на Д.С., дадени по повод
проверката от ТП на НОИ Стара Загора. Поради упражнен от техническия
ръководител В.Б. натиск върху ищеца да не заявява злополуката като трудова,
придружен със заплахата да твърди, че употребил алкохол по време на работа,
както и поради влошеното здравословно състояние и изпитваната силна болка,
ищецът при издаването на първия болничен лист заявил, че злополуката е
нетрудова. По-късно, след направени консултации променил основанието на
болничния лист, като заявил действителния характер на злополуката. Вследствие
на създалите се отрицателни отношения между ищеца и ответника, ищецът подал
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и със
заповед №183/21.08.2016г. трудовото му правоотношение било прекратено считано
от 21.08.2016 г. С Разпореждане №145/01.11.2016 г. на НОИ-ТП-Стара Загора
злополуката била призната за трудова, поради което счита, че отговорност за
причинените му вреди следва да носи ответното дружество. Моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
50 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди за причинени болки и страдания от пълна и частична
ампутация на IІІ-ти и IV-ти пръсти и
разкъсна рана на втори пръст на лявата ръка, вследствие на трудова злополука,
станала на 26.01.2016 г. в гр.Стара Загора, около 15.30 часа на строителен обект
„Жилищна сграда с гаражи" в УПИ VIII-760, кв.6517,
кв.Железник по плана на гр.Стара Загора, заедно с лихва за забава считано от
26.01.2016 г. до окончателното изплащане.
Тъй
като в хода на делото на 02.08.2017г. , ищецът е починал, с определение от 25.10.2017г.
на основание чл.227 ГПК като страни – ищци по делото са конституирани законните
му наследници – А.Й.Н., Я.Д.Н., Ц.Д.Н. и Р.Д.М.. Същите молят съда да постанови
решение, с което да уважи предявения от наследодателя им иск.
Ответникът
„Рудин” ООД Ст.Загора оспорва предявения иск като недопустим. Ищецът
не представил решение на ТЕЛК, от което да произтичат правата му да претендира
отговорност от „Рудин" ООД, а без посочения документ не можело да се
установи степента на работоспособността му към момента на завеждане на иска,
нито срокът, за който е определена тази степен на неработоспособност,
респективно не можело да се установи дали иска е предявен в срок. В случай, че иска се приеме за допустим счита,
че същия е неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца: за настъпила трудова
злополука по повод изпълнение на служебни задължения от страна на ищеца;
твърдението, че била изготвена неистинска молба за ползването на отпуск от името
на ищеца за периода 25.01.2016г. - 26.01.2016г.; че това обстоятелство било
констатирано при проверките на Инспекцията по труда и НОИ, като заявява, че
такава констатация не е налице; че техническият ръководител В.Б. оказал натиск
върху ищеца да не заявява злополуката като трудова, както и оспорва да бил
заплашван ищеца с твърдения, че бил употребил алкохол. Сочи, че Н. пожелал да
ползва отпуск от два дни за 25.01.2016 г. и 26.01.2016г., поради което се
обадил на работодателя. Отпускът му бил разрешен устно, като в края на м.януари
2016г. била издадена и заповедта на работодателя. Въпреки ползването на отпуска,
на 26.01.2016 г. Н. отишъл на работа след началото на работния ден и след като
вече бил осъществен инструктажа на другите работници. Ответникът твърди, че Н.
употребявал алкохол на работното си място и идвал пийнал на работа, не само в
деня на случилото се. Това му станало известно след като разпитал работниците и
техническия ръководител, имащи преки впечатления за работата на Н. По този
повод и във връзка с инцидента „Рудин" ООД предприело действия по
изясняване на действителната обстановка, като били поискани обяснения от
работниците, които били заедно с Н. Част от работниците, които били този ден с
Н. потвърдили, че същия употребил алкохол. Н. сам споделил, че употребил
алкохол в деня на злополуката пред колегата си С.М.А. и пред техническия
ръководител В.Б., което било констатирано в разпореждането на НОИ, както и от
писмените обяснения на работниците. В болницата Б. казал на ищеца Н., че ако
действително бил употребил алкохол по време на работа, то докато свършат
манипулациите сигурно ще бъде уволнен. Ищецът Н., за да предотврати уволнението
си, както и изследвания на кръв и урина за установяване концентрация на алкохол
заявил, че била настъпила битова злополука. Относно
болничните листове, представени от Н. ответникът сочи, че в деловодството
на дружеството ищецът представил два болнични листа и едва на третия болничен
лист било посочено трудова злополука и диагноза: „травматична ампутация на два
и повече пръста на ръката (пълна) (частична)", с бележка, че причината за
издаването на листа била променена по желание на Н. Счита, че при удължаване на
домашното лечение с третия поред болничен лист било фактически невъзможно и
правно недопустимо да бъде променена причината за издаването на листа от
„злополука - нетрудова" на „злополука - трудова по чл.55 ал.1 КСО" по
желание на Н. На 04.04.2016 г. Н. представил в „Рудин" ООД следващ болничен
лист, издаден като продължение на предходния болничен лист, със същото
съдържание. Дружеството подало жалби до ТЕЛК при МБАЛ Хасково АД срещу болнични
листове № № Е20153527551 и Е20153527609, с цел изясняване на обстоятелствата
при издаването на тези болнични листи, тяхната правилност и законосъобразност. В
последствие ТЕЛК се
произнесла с решение, с което посочения болничен лист се анулирал и се издал нов БЛ № Е
201666892615/26.01.2017г., в който като причина за издаването било посочено
„злополука нетрудова". Жалбата против втория болничен лист още
не била разгледана от ТЕЛК. Ответникът счита, че бил налице
инцидент, който не следвало да се приема като трудова злополука. Не
оспорва, че увреждането настъпило на
работното място на Н. и довело до неработоспособност, но счита, че това
увреждане не било в резултат на изпълнение на трудови задължения, т.е. не било
в резултат на извършвана работа по възлагане от страна на „Рудин" ООД.
Решението на ищеца да отиде на работния строеж на „Рудин" ООД по време на
отпуск било негово лично решение, поради което не следвало да се приема, че
инцидентът настъпил по време на изпълнение на служебните му задължения.
Ответникът не бил издал заповед за прекъсване на ползвания от ищеца отпуск и не
бил възлагал на Н. извършването на някаква служебна дейност.Моли на основание
чл. 17, ал.2 от ГПК съдът да се произнесе инцидентно по валидността на
представения с исковата молба административен акт - разпореждане на НОИ № 145/01.11.2016г.,
с което инцидентът бил приет като трудова злополука. Оспорва,
че са налице твърдените в исковата молба болки и страдания. Заявява, че Н.
започнал да работи при друг работодател (частно търговско дружество в гр.
София) веднага след прекратяване на трудовия договор с ответното дружество,
поради което счита за неверни твърденията, че инцидентът щял да попречи на
ищеца да се издържа до края на живота си, тъй като изкарвал прехраната си с
физически труд. Счита, че ищецът сам се поставил в ситуация на повишен риск от
увреждане, като вината за настъпване на инцидента била 100 % на ищеца, поради
което ответникът не следвало да носи отговорност. В случай, че ищецът ползвал
отпуск, то инцидент нямало да настъпи на строителния обект на Рудин ООД. В
случай, че Н. изпълнявал задълженията си и спазил трудовата дисциплина и не бил
употребил алкохол на строителния обект, то инцидент нямало да настъпи. В
случай, че Найденов послушал многократните
предупреждения на Д.Н.С. отправени към работниците да се пазят, тъй като капакът
бил тежък, то инцидент нямало да настъпи. В случай, че Н. спазил Инструкция №
24 за безопасна работа с товарен автомобил и не бил нарушил чл. 34, ал. 1, т. 1
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - инцидент нямало да
настъпи. За извършеното нарушение на Инструкцията и на чл. 34, ал.1, т.1 от
ЗЗБУТ на Н. било съставено Наказателно постановление №24000940/01.09.2016г. от
Инспекцията по труда Ст.Загора, с което му била наложена глоба. Счита, че с
поведението си Н. станало причина за настъпването на инцидента, като приносът
му за случилото се бил 100 %. Ответното дружество не било допринесло за
създаване на условия за настъпване на инцидента. В разпореждането на НОИ било
установено нарушение от страна на Рудин" ООД, изразяващо се в липса на
дневен инструктаж на Н., както и неупражнен достатъчен контрол при извършване
на работата. Ответникът уточнява, че в случая, на 26.01.2016 г. инструктажът бил
проведен в началото на работния ден, преди появата на Н.; техническия
ръководител знаел, че ищецът бил в отпуск, поради което не го търсили за
инструктаж. Предвид факта, че инцидента настъпил не в резултат на работа с
машина или специфична друга дейност, нуждаеща се от инструктаж, а в резултат на
неадекватните реакции на Н., причинени от употребения алкохол, то следвало да
се приеме, че инцидента бил настъпил в пряка причинна връзка с виновното
поведение на Н.. Ответното дружеството не било допринесло за настъпване на
увреждането, поради което счита, че е налице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ.
Цялостното поведение на ищеца водело до извод, че причинил умишлено
увреждането, поради което ответникът не следва да носи отговорност. Алтернативно,
в случай, че се приеме, че не е налице хипотезата на чл. 201, ал.1 от КТ,
ответникът счита, че исканото обезщетение не кореспондира с характера и
степента на увреждане; с начина и обстоятелства, при които е получено; с
последиците, продължителността и степен на интензитет, с възрастта на
увредения, обществено и социалното му положение. Предвид обстоятелствата, при
които настъпил инцидента и вината на пострадалия за степента на увреждане,
както и предвид факта, че неработоспособността се проявила като последица в
доста къс период, след който ищеца започнал работа, то счита, че дори и съдът
да приеме, че ответното дружество носило някаква отговорност за случилото се,
то предявената от ищеца претенция от 50 000 лв. не съответствала на
отговорността на ответника за настъпването на инцидента. Счита, че с
поведението си и най - вече с употребата на алкохол, ищецът проявил „груба
небрежност", вследствие на което
съпричинител увреждането, като приноса му за случилото бил 95 %.Дори и
да се приемело, че „Рудин" ООД има някаква отговорност тя се ограничавала
до факта, че на Н. не бил проведен дневен инструктаж, причина за което бил
самия Н., поради отсъствието си в началото на работния ден; инцидента настъпил при съвсем обикновена ситуация, в
която не се изисквали специални технически познания и/или управление на машини
и съоръжения, инструктажът при които би имал по - голяма тежест, отколкото
инструктажа да се спазват елементарни видими за всички с нормален житейски опит
опасности, да не се наранят. Ако се приеме, че ответникът дължи обезщетение,
същия счита, че за справедливо обезщетението, равняващо се на отговорността за
непроведен инструктаж – 1500лв., съизмеримо с имуществената санкция по чл.413
ал.2 КТ за нарушение на чл.13 ал.2 вр. с чл.2 ал.1 от Наредба №РД-07-2/2009г.
за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите.
Ответникът
по първоначалния иск „Рудин” ООД Ст.Загора предявява насрещен иск срещу третото
лице помагач „ЗД Евроинс" АД и моли съдът, ако уважи първоначалния иск и
„Рудин" ООД бъде осъдено да плати обезщетение на Д.Н. за настъпила
„трудова злополука", то на основание сключения застрахователен договор,
третото лице „ЗД Евроинс" АД да бъде осъдено да плати на „Рудин" ООД
сумите, присъдени по иска с правно основание чл. 200 от КТ, ведно със законната
лихва до окончателното плащане на сумата и направените по делото разноски.
Ответникът
по обратния иск – ЗД „Евроинс” АД София оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен.
Предявеният
насрещен иск е отхвърлен като неоснователен. Решението в тази част не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Районният
съд след преценка на събраните по делото доказателства е приел, че са налице
предпоставките на чл.200 КТ: увреждане; причинено по време на работа; довело до
временна неработоспособност; причинна връзка между увреждането и настъпилата
временна неработоспособност за ангажиране отговорността на работодателя. По
възражението на ответника „Рудин” ООД Ст.Загора по чл.201 ал.1 и 2 от КТ, първоинстанционният съд е намерил, че предвид
дългогодишен стаж и опит на наследодателя на ищците, явявайки се на работа в
нетрезво състояние и пренебрегвайки предупрежденията на другите работници да се
отстрани от камиона при поставянето на капака, същият е извършил действия, застрашаващи
собственото му здраве, довели до увреждането, с което е допуснал груба
небрежност. Съдът е изложил съображения, че с оглед възрастта, житейския и
професионалния му опит пострадалият е имал представа за риска от настъпване на
неблагоприятни последици и въпреки всичко не е предприел действия по
предотвратяването им. Приел е, че същия не е положил грижата, която би положил
и най-небрежният човек, зает с подобна дейност, не е проявил внимание и е
пренебрегнал правилата за безопасност, поради което е налице съпричиняване на
вредоносния резултат в размер 50%. В останалата част причините за настъпване на
вредата са във връзка с упражняването от страна на работодателя на задълженията
му да осигури безопасни и здравословни условия на труд и инструктаж на работниците.
Пострадалият Д.Н.Н. е получил следните увреждания: частична травматична
ампутация на ІІІ и ІV пръст на лявата ръка и разкъсноконтузна рана на ІІ пръст
на лявата ръка, в резултат на които е настъпило трайно затруднение движението
на лявата ръка за цял живот, без да се касае за осакатяване; процесът на
зарастване на раните и оформяне на ампутационните чуканчета е продължил около
2,5 месеца и е бил съпроводен със силни болки и страдание. Съдът е приел, че за
период около три месеца след инцидента Д.Н. е имал много силни болки и е бил на
обезболяващи, като през този период е имал нужда от чужда помощ в ежедневието
си. Приел е, че Н. е започнал работа около година след инцидента. Изхождайки от
принципа за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът е определил обезщетение
в размер на 7000 лв. Така определеното обезщетение е намалил с 50% при
приложението на чл.201 ал.2 КТ, поради което е присъдил сумата 3500 лв.
Страните
не спорят, че ищецът Д.Н.Н., починал в хода на производството, на 02.08.2017г.,
е работил при ответника „Рудин” ООД Ст.Загора, по силата на сключен трудов
договор № 59 от 24.08.2009г. на длъжност “строителен работник”. Със заповед № 183/21.08.2016г.
трудовото му правоотношение с ответника
е прекратено, считано от 21.08.2016г. на основание чл.326 ал.1 КТ.
От събраните по делото на районния съд писмени
доказателства се установява, че на 26.01.2016г. работници на „Рудин” ООД
Ст.Загора, сред които Д.Н.Н. са
извършвали почистване на строителна площадка на строителен обект „Жилищна
сграда с гаражи” в УПИ VІІІ-760, кв.6517 по плана на гр.Ст.Загора, кв.Железник
от растителност и отпадъци, които с помощта на колесен багер CATERPILLAR 428Е
са товарени в товарен автомобил МАН; за целта е бил демонтиран задния капак на
товарния автомобил, който в края на работния ден е бил монтиран от работниците,
в т.ч. и пострадалия, с помощта на горепосочения багер. Около 15,30ч.
работещите на обекта с помощта на багера са повдигнали капака на товарния
автомобил, сложили са горните болтове и са казали на водача на багера да
изтегли багера назад; при тази маневра греблото е издърпало и долния край на
капака и при освобождаването му е притиснало пръстите на пострадалия Д.Н.Н. към
каросерията /коша/ на товарния автомобил. В резултата на притискане на пръстите
на пострадалия към каросерията /коша/ на товарния автомобил се е наложила
частична ампутация на трети и четвърти пръст на лява ръка.
В
протокол №22/31.10.2016г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 26.01.2016г. на НОИ – ТП Стара Загора, в раздел ”Анализ
на причините за възникване на злополуката” е отразено, че не са спазени
изискванията на т.ІІІ.2 на Инструкция №24 за безопасна работа с товарен
автомобил. С разпореждане №145/01.11.2016г. на НОИ – ТП Ст.Загора,
декларираната злополука вх.№145/29.09.2016г. е приета за трудова злополука по
чл.55 ал.1 от КСО.
Възражението
на ответника, че в случая не е налице трудова злополука, съдът намира за неоснователно,
тъй като разпореждането на органа по чл.60 ал.1 КСО представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука и е официален
удостоверителен документ за установените в него факти. Предвиден е специален
административен ред за установяване на трудовата злополука, при който работодателят
е имал възможност да обжалва разпореждането на ТП на НОИ, с което злополуката е
приета за трудова. За такова обжалване на разпореждането на ТП на НОИ не са
налице данни.
Съгласно
разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Трудовата
злополука се характеризира със следното: травматично увреждане на
здравословното състояние, т.е. внезапно еднократно външно въздействие върху
човешкия организъм, което уврежда неговите нормални функции; функционална
връзка на увреждането с работата по трудовото правоотношение, изразявана чрез
формулата “през време и във връзка или по повод на извършваната работа”;
специфичен резултат от травматичното увреждане – временна неработоспособност,
трайна неработоспособност /инвалидност/ или смърт; причинна връзка между
травматичното увреждане и настъпилата неработоспособност или смърт.
Надлежният
ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на
обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл.200 ал.1 КТ е
нормативно определен с разпоредбите на чл.57 и сл. КСО и Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. В
случая е налице установена по надлежния ред
трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по чл.200 КТ. Налице са предпоставките на чл.200 КТ
увреждане, причинено по време на работа, временна неработоспособност и причинна връзка между увреждането и
настъпилата временна неработоспособност. Предвид гореизложеното съдът намира,
че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на
работодателя.
От
представения по делото на районния съд, протокол за резултати от извършено
разследване на злополука, станала на 26.01.2016г. №22/31.10.2016г., раздел Х
“Лица допуснали нарушения” е посочено, че всички 11 работници, осъществявали
трудова дейност на строителния обект, в т.ч. и Д.Н.Н. не са спазили
изискванията на т.ІІІ.2 на Инструкция №24 за безопасна работа с товарен
автомобил, с което са нарушили чл.34 ал.1 т.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд. Посочено е също, че са допуснати нарушения и от
ответника „Рудин” ООД Ст.Загора и техническия ръководител на обекта – В.Г.Б.;
както и че са съставени актове на установени административни нарушения на
всички 11 работници, в т.ч. и на Д.Н.Н., на „Рудин” ООД Ст.Загора и на В.Г.Б.
От
показанията на свидетеля А. -очевидец на инцидента се установява, че по време
на работа работници на ответното дружество, включително пострадалият Д.Н.
товарили боклуци в камион. На края на работния ден трябвало да поставят капака на
камиона, който бил много тежък и го поставяли с багер. Д.Н. бил подпрян с ръка
на камиона, говорил с колеги. Свидетелят
твърди, че той и други работници го предупредили да се махне от там, но той не
го направил; при спускането капакът прерязал пръстите на Н. След инцидента Н.
бил отведен в Бърза помощ, където се погрижили за него. Твърденията на свидетеля
относно механизма на настъпване на злополуката се потвърждават от протокола за
резултати от извършено разследване на злополука, станала на 26.01.2016г.
№22/31.10.2016г. В показанията си свидетелите А., Б., С. и Т. твърдят, че в
деня на инцидента Н. е употребил алкохол. Св.Б. твърди, че докато били в
Спешния център, пострадалия му споделил, че е употребил алкохол.
Съдът
намира, че не следва да дава варя на показанията на посочените по – горе свидетели
относно обстоятелството, че пострадалият е употребил алкохол на работното си
място в деня на злополуката, като отчита заинтересоваността на тези свидетели,
намиращи се в трудово правоотношение с ответника „Рудин“ ООД, съгласно чл.172 ГПК и предвид липсата на други доказателства по делото в тази връзка.
Съгласно
разпоредбата на чл.201 ал.1 от КТ, работодателят не отговаря, ако пострадалия е
причинил умишлено увреждането. Това означава, че за да отпадане отговорността
на работодателят изцяло, следва да е установена вина в работника при двете
форми на умисъл - искал или допускал да бъде увреден - пряк или евентуален
умисъл. В настоящия случай доказателства в тази насока липсват, поради което
съдът намира, че възражението на ответника по чл.201 ал.1 от КТ е недоказано.
Съгласно
разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност е неполагане на грижа,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност, изразяваща си в липса на елементарно старание и внимание,
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. При
приемане на наличието на хипотезата на чл.201 ал.2 КТ, отговорността може да се
намали, но не и изцяло да отпадне, като следва да се съобрази обективното
съотношение на приноса на пострадалия в настъпването на вредата.
Като
взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът счита, че в настоящия случай
е налице хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ, по следните съображения. Безспорно е
по делото, че наследодателят на ищците е бил работник с дългогодишен стаж и
опит, поради което пренебрегвайки предупрежденията на другите работници да се
отстрани от камиона при поставянето на капака и нарушавайки правилата за
безопасност на труда, пострадалият е извършил действия, застрашаващи собственото
му здраве и довели до увреждането. Тези му действия следва да се преценят като
груба небрежност, тъй като с оглед възрастта, житейския и професионалния му
опит, пострадалият би следвало да има представа за риска от настъпване на
неблагоприятни последици и въпреки всичко не е предприел действия по
предотвратяването им. Това поведение на пострадалия налага извода, че същият не
е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает с подобна
дейност, не е проявил внимание и е пренебрегнал правилата за безопасност.
Предвид това следва да се приеме, че поведението на пострадалия е съпричинило
вредоносния резултат в размер 50%. В останалата част причините за настъпване на
вредата са във връзка с упражняването от страна на работодателя на задълженията
му да осигури безопасни и здравословни условия на труд и инструктаж.
От
заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че при
инцидента на 26.01.2016г. Д.Н.Н. е получил следните увреждания: частична травматична
ампутация на ІІІ и ІV пръст на лявата ръка и разкъсноконтузна рана на ІІ пръст
на лявата ръка; тези увреждания са от действието на твърди тъпи предмети; в
резултат на посочените по-горе травматични увреждания е причинено трайно
затруднение движението на лявата ръка за цял живот, без да се касае за
осакатяване; процесът на зарастване на раните и оформяне на ампутационните
чуканчета е продължил около 2,5 месеца и е бил съпроводен със силни болки и
страдание.
От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че около три месеца след
инцидента Д.Н. е имал много силни болки и е бил на обезболяващи. През този
период съпругата на Н., която е била безработна и му е помагала да се справя в
ежедневието. Н. е започнал работа около година след инцидента. При определяне
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът се съобрази
с принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. В този смисъл следва да се
вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата
цялост на пострадалия, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета,
продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства и др. Съдът
намира, че на ищеца е причинено увреждане, имащо характера на средна телесна
повреда, изразяваща се в частична травматична ампутация на ІІІ и ІV пръст на
лявата ръка, разкъсноконтузна рана на ІІ пръст на лявата ръка; в резултат което
е причинено трайно затруднение движението на лявата ръка за цял живот, без да
се касае за осакатяване; процесът на зарастване на раните и оформяне на
ампутационните чуканчета е продължил около 2,5 месеца и е бил съпроводен със
силни болки и страдание. Посоченото увреждане е свързано с физическо страдание,
оздравителният процес е продължил около 3 месеца, съществено е бил нарушен
нормалния ритъм на живот на ищеца, затруднението на ищеца в движението на
лявата му ръка е било непоправимо. Съдът намира, че следва да определи
обезщетение в съответствие със справедливостта, добрите нрави в обществото в
размер на 15000 лв. Предвид разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ, така определеното
обезщетение следва да бъде намалено с 50%, поради което въззивната инстанция
намира, че същото следва да бъде в размера на
7500 лв.
Така
определеното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от
датата на увреждането 26.01.2016г. , съгласно на чл.86, във вр. чл.84 ал.3 ЗЗД.
Предвид
гореизложените съображения, съдът намира, че иска за неимуществени вреди се
явява основателен и доказан в горепосочения размер 7500 лв., в който следва да
бъде уважен. В останала част до претендирания размер 15000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Неоснователно
е оплакването на въззивника по насрещната въззивна жалба, че непредставянето на
решение на ТЕЛК от страна на ищеца води до неоснователност на претенцията по
чл.200 КТ. По делото пред първата инстанция е назначена и изслушана съдебно
медицинска експертиза, която е представила заключение. От заключението на
вещото лице се установява продължителността на неработоспособността на
пострадалия.
Неоснователно е оплакването на „Рудин“ ООД, относно
непроизнасянето на съда по искането на основание чл.17, ал.2 ГПК относно
законосъобразността на Разпореждане № 145 от 01.11.2016г. на НОИ – ТП – Стара
Загора. Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал.3 и ал. 4 КСО, разпореждането
по чл.60, ал.1 КСО се изпраща на осигурения и на осигурителя/предприятието и
подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117 КСО. Тъй като работодателят –
ответник е страна в производството пред НОИ, във връзка с установяване на
трудовата злополука, налице е забрана на чл.17, ал.2 ГПК за произнасяне на съда
по законосъобразността на Разпореждането на НОИ, ТП – Стара Загора по реда на
чл.60, ал.1 КСО. Съдът може да се произнесе единствено по валидността на разпореждането. В случая не са налице
оплаквания по валидността му от страна на ответника, не са налице данни и
обстоятелства, които да обуславят невалидност на процесното разпореждане № 145
от 01.11.2016г. на НОИ, ТП – Стара Загора. Поради изложеното оплакванията на въззивника в
насрещната му въззивна жалба, касаещи законосъобразността на процесното
разпореждане по чл.60, ал.1 КСО не следва да се обсъждат в настоящото производство.
С
оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната
жалба на Ц.Н. и Р.М. е основателна, а насрещната въззивна жалба на „Рудин“ ООД е
неоснователна. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в
която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за размера над 3500 лв. до размера 7500лв., като ответникът „Рудин“ ООД, следва да бъде
осъден да заплати на ищеца още 4000 лв. за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди.
В
останалата си част решението на районния съд, доколкото не е обжалвано е влязло
в законна сила.
По
делото пред настоящата инстанция е представен отказ от наследство от страна на
наследника на Д.Н.Н, Я.Д.Н., вписан под № 53 от 12.10.2018г. в особената книга
при РС – Харманли. Предвид направения отказ от наследство, Я.Д.Н. загубва
качеството наследник на починалия в хода на производството ищец Д.Н.Н., поради
което решението на районния съд по отношение на него следва да бъде отменено, а
искът в тази част – отхвърлен като неоснователен.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса върху уважената
част от иска във въззивната инстанция в размер на 160 лв. и още 20 лв.,
съразмерно на уважената част от районния съд, или общо ДТ в размер на 180 лв.
Решението в частта за разноските, следва да бъде отменено, като вместо това
въззивната инстанция следва да присъди съразмерно на уважената и отхвърлена
част от исковете разноски на страните. Разноските на ответника „Рудин“ ООД
гр.Стара Загора за първоинстанционното производство са 400 лв. за изготвяне на
отговор и 400 лв.- внесени от уговорените 2050 лв., съгласно материалния
интерес по делото, а за въззивната инстанция – 1000 лв. Тъй като в договора за
правна помощ не е уточнено каква част от възнаграждението е за отговор на
жалбата на другата страна и каква част е за изготвяне на насрещна въззивна
жалба, съдът намира, че за отговора разноските са наполовина. Съразмерно на отхвърлената част от иска,
ищците следва да заплатят на ответника разноски в размер на 400 лв. за първата
инстанция и 250 лв. за въззивната инстанция. Ответникът следва да заплати на
ищците разноски за първата инстанция в размер на 490 лв., съразмерно на
уважената част от иска и 490 лв. за въззивната инстанция, определени съгласно
чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА, в общ размер на 980 лв.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 885 от 20.07.2018г. и решение № 164 от
06.02.2019г., постановени по гр.д. № 2578/2017г. по описа на Старозагорския
районен съд, в частта, с която предявения иск от Д.Н.Н., починал в хода на
делото на 02.08.2017г., б.ж. на гр.Х., общ. Х., обл. Хасково, заместен в производството от наследниците си А.Й.Н.,
Я.Д.Н., Ц.Д.Н. и Р.Д.М. против „Рудин“ ООД, гр.Стара Загора с правно основание чл.200 от КТ е уважен за
сумата 3500 лв. по отношение на наследника Я.Д.Н., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.Н., починал в хода на
делото на 02.08.2017г., б.ж. на гр.Х., общ. Х., обл. Хасково, заместен в производството от наследника си Я.Д.Н.
*** против „Рудин“ ООД, гр.Стара Загора иск с правно основание чл.200 от КТ за
сумата 3500 лв. по отношение на ищеца Я.Д.Н., поради отказ от наследство.
ОТМЕНЯ решение № 885 от 20.07.2018г. и решение
№ 164 от 06.02.2019г., постановени по гр.д. № 2578/2017г. по описа на
Старозагорския районен съд, в частта, с която предявения от Д.Н.Н., починал в
хода на делото на 02.08.2017г., б.ж. на гр.Х., общ. Х., обл. Хасково, заместен в производството от наследниците си
А.Й.Н., Ц.Д.Н. и Р.Д.М. против „Рудин“ ООД, гр.Стара Загора иск с правно
основание чл.200 от КТ е отхвърлен за сумата над 3500 лв. до 7500 лв., както и
в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “РУДИН” ООД Ст.Загора, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Св.Княз Борис І,
№ 98, ет.1, представлявано от Ж.Ж. и Д.Д. да заплати на Ц.Д.Н., ЕГН **********,***
и Р.Д.М., ЕГН **********,***, заместили в производството наследодателя си Д.Н.Н.,
починал в хода на делото на 02.08.2017г., б.ж. на гр.Х., общ. Х., обл. Хасково,
още
по 2000 /две хиляди/ лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от наследодателят им Д.Н.Н. в резултат на трудова
злополука настъпила на 26.01.2016г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 26.01.2016г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ц.Д.Н., с п.а. и Р.Д.М. с п.а.
да заплатят на “Рудин” ООД Ст.Загора, с п.а. направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лв.
за двете инстанции.
ОСЪЖДА “Рудин” ООД
Ст.Загора, с п.а. да заплати на адв.В.Х.А.,***, пл.Възраждане №6 при условията
на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 980 /деветстотин и осемдесет/ лв. за двете
инстанции.
ОСЪЖДА “Рудин” ООД
Ст.Загора, с п.а. да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 180/сто и осемдесет/ лв. по сметка на ОС – Стара
Загора.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: