Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16.11.2020 г. град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
шести октомври 2020 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Съдебен
секретар: Диана Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията докладчик
МИНЧЕВ търговско
дело № 363 по описа за 2019 година, за да постанови решението, взе
предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата молба, че между него като „Заемодател“ от една
страна и ЕТ „К. - К.П.“, с ЕИК ***, като „Заемополучател” и К.П.П., с ЕГН **********
в качеството на „Солидарен длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“ от друга страна, е
сключен Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №5610 от 21.08.2017 г. с
нотариално заверени подписи от Нотариус Д.Н., с район на действие Р.С. С.З., с
peг. №181 на Нотариалната камара, с главница на заема в размер до EUR 13 000
(тринадесет хиляди евро).
Сочи се, че като
обезпечение по Договора за заем в полза на Заемодателя е учредена договорна
ипотека върху имот, описани в чл. 4.1, б. (а) от Договор за Заем Бизнес кредит
- Клиентски №5610 от 21.08.2017г., собственост на Ипотекарния длъжник.
Договорната ипотека е обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот №27, том VII, peг. № 14081, дело №959 от 2017 г. с
вх. peг. № 9449, акт№ 178, том III, дело № 5077 от 28.08.2017 г. при Нотариус Д.Н.
с район на действие РС С.З..
Твърди се, че
заемодателят изпълнява задълженията си по Договора за заем, като по смисъла на
чл.2.1б. (b) от Договора за заем предоставената
заемна сума се усвоява поетапно, както следва:
В първия етап, при
подписване на Договора и с цел финансово подпомагане на Заемополучателя, преди
учредяване на необходимите обезпечения се отпускала част от целия Заем в размер
на EUR 500.00 (петстотин евро), представляващи BGN 977.92 (деветстотин
седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки). От сумата за финансово
подпомагане се приспадали EUR 61.36, представляващи BGN 120.00 за извършване на
експертна оценка на недвижимото имущество, представляващо обезпечение на
заемната сума. В същия етап се удържала и сумата от EUR 58.39, представляващи
BGN 114.20 за изплащане на разноските по нотариалното удостоверяване на подписа
на Страните по Договора. Останала сума по първи етап, равняваща се на EUR
380.25, представляващи BGN 743.70 се отпускала по сметка на Заемополучателя.
Съгласно втория етап, с
цел сключване на имуществена застраховка за срок от 1 (една) година на
имуществото предмет на Обезпечението по чл. 4.1., б. (а), т. (ii) от Договора за заем, се усвоявала и се превеждала
директно по сметка на Застрахователна компания „У.“ АД сумата от EUR 24.70,
представляващи BGN 48.31.
Посочено е, че съгласно
чл. 2.2 б. (b) от Договора за заем се приспада и
общата сума от EUR 478.37, представляващи BGN 935.61 се предоставят и удържат
за такси, разходи и разноски свързани с Договора за заем, които страните са се
уговорили да са за сметка на Заемополучателя.
Остатъкът от сумата по
Заема в размер на EUR 11 996.93, представляващи BGN 23 463.96, видно от
приложените към настоящата молба платежни нареждания, се отпускал по посочена
от Заемополучателя сметка по смисъла на чл. 2.2., б. (а) от процесния документ.
Твърди се, че по
сметките на Заемодателя - „Л.“ АД (с предишно наименование „Т.К.М.” АД) не са
постъпили пълни плащания по падежиралите вноски, като плащанията направени от
страна на Заемополучателя са следните:
На 21.09.2017 г. е
заплатена сумата от EUR 342.70 (триста четиридесет и две евро и седемдесет евро
цента)
На 20.10.2017 г.
заплатена сумата от EUR 342.70 (триста четиридесет и две евро и седемдесет евро
цента)
На 20.11.2017 г.
заплатена сумата от EUR 342.70 (триста четиридесет и две евро и седемдесет евро
цента)
На 20.12.2017 г.
заплатена сумата от EUR 342.23 (триста четиридесет и две евро и двадесет и три
евро цента)
На 22.12.2017 г.
заплатена сумата от EUR 17.90 (седемнадесет евро и деветдесет евро цента)
На 29.12.2017 г.
заплатена сумата от EUR 92.03 (деветдесет и две евро и три евро цента)
На 22.01.2018 г. е
заплатена сумата от EUR 347.68 (триста четиридесет и седем евро и шестдесет и
осем евро цента)
На 22.02.2018 г. е
заплатена сумата от EUR 458.35 (четиристотин петдесет и осем евро и тридесет и
пет евро цента)
На 23.03.2018 г. е
заплатена сумата от EUR 347.68 (триста четиридесет и седем евро и шестдесет и
осем евро цента)
На 26.04.2018 г. е
заплатена сумата от EUR 347.68 (триста четиридесет и седем евро и шестдесет и
осем евро цента)
На 28.05.2018 г. е заплатена
сумата от EUR 347.68 (триста четиридесет и седем евро и шестдесет и осем евро
цента)
На 02.07.2018 г. е
заплатена сумата от EUR 347.90 (триста четиридесет и седем евро и деветдесет
евро цента)
На 01.08.2018 г. е
заплатена сумата от EUR 347.68 (триста четиридесет и седем евро и шестдесет и
осем евро цента)
На 19.08.2018 г. е
заплатена сумата от EUR 347.68 (триста четиридесет и седем евро и шестдесет и
осем евро цента)
Заявено е, че поради
обстоятелството, че на основание чл. 2.3., б. (с) и б. (d) от Договора за заем,
в случай на неизпълнение от страна на Заемополучателя на съответния падеж на
задължението си, както и при предсрочна изискуемост на кредита, същият дължи
неустойка за забава в размер на 0.23% (нула цяло и двадесет и три на сто) върху
сборът от цялата непогасена част от Заема и натрупалата се до момента договорна
лихва. Последната се начислявала от деня, следващ падежа на съответното
задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на база реално
изминали дни. Именно поради обстоятелството, че на 20.12.2019 г. заплаща
по-малка сума от дължимата съгласно погасителния план към Договора за заем. От
този момент нататък, ищецът сочи, че задълженото лице изпада в просрочие и
внесените суми не покриват натрупалата се неустойка, като поради това
обстоятелство на основание чл. 5.2. от Договора за Заем, а именно настъпване на
неизпълнение по чл. 5.1., (i) забава на плащане и чл. 5.1, (iv) - неизпълнение
на задължения по Договора, продължаващо 281 дни към 29.10.2018г., Заемодателят
използвал правото си да обяви Заема за предсрочно и незабавно изискуем, като е
уведомил Заемополучателя с Нотариална покана с peг. №2828, том 1, акт 155,
връчена на 31.10.2018г. от Нотариус Елка Тенчева с район на действие Р.С. С.З.,
per. №364 на Нотариалната камара и Солидарния и Ипотекарен длъжник с Нотариална
покана с peг. №20467, том 5, акт 80, връчена на 08.11.2018 г. от Нотариус Д.Н.,
с район на действие Р.С. С.З., peг. №181 на Нотариалната камара.
Съгласно чл. 2.5., б. (b), т. (i) към заема се начисляват разходи и разноски по
изпращане на покана или нотариална покана за предсрочна изискуемост в размер на
1.5% от размера на заема по чл. 2.1., б. (а) от Договора за заем, но не
по-малко от EUR 100 (сто евро) за всяко лице Заемополучател, Солидарен или
Ипотекарен длъжник.
Изложено е, че според
разпоредбата на чл. 5.2. б.(а) при обявяване на Заема за предсрочно и незабавно
изискуем срокът за плащане, предвиден в чл. 2.4 б. (а) от Договора не се
прилага, а Заемополучателят се задължава да изплати на Заемодателя усвоената
сума по Заема и всички други дължими суми по Договора (включително такса за
предсрочно погасяване по чл. 2.4, б. (е), т. (ii) в срок от 7 (седем) дни от
датата, на която са станали предсрочно изискуеми, като поради тази причина се
дължи и сумата от EUR 2 076.76 (две хиляди седемдесет и шест евро и седемдесет
и шест евро цента)
Към 19.11.2018 г. е
изтекъл 7-дневния срок, съгласно чл. 5.2. (а) от Договора за заем, в рамките на
който длъжниците могат да погасят доброволно задълженията си при обявяване на
заема за предсрочно и незабавно изискуем. Поради липса на доброволно изпълнение
от страна на длъжниците - Заемодателят използвал правото си да пристъпи
незабавно към принудително изпълнение по Обезпечението и/или по останалото
имущество на Заемополучателя, Солидарните и Ипотекарните длъжници. На
01.04.2019г. Заемодателят подавал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК за дължимите по заема суми. Въз основа на
Заявлението в Районен съд - гр. С.З. е образувано ч. гр. д. № 1863 от 2019 г.,
като в резултат съдът издал Заповед № 1054 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.04.2019 г., както и Изпълнителен
лист от 02.04.2019 г., като единствено съдът намалил юрисконсултското
възнаграждение на BGN 100 (сто лева).
На 06.11.2019 г. в
ищецът получил съобщение с препис от Разпореждане, с което се съобщавало за
постъпило възражение от страна на длъжниците ЕТ „К. - К.П.“, с ЕИК *** и К.П.П.,
с ЕГН ********** по делото.
Ищецът моли съда да
постанови решение, въз основа на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, с
което да установи вземанията присъдени със Заповед №1054 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.04.2019 г.,
както и Изпълнителен лист от 02.04.2019 г., постановени по ч.гр.д. № 1863 от
2019 г. на Районен съд - гр. С.З., Гражданско отделение в полза на „Л.“ АД
срещу ЕТ „К. - К.П.“, с ЕИК ***, като „Заемополучател” и К.П.П., с ЕГН **********
в качеството на „Солидарен длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“, а именно:
EUR 12 917.45
(дванадесет хиляди деветстотин и седемнадесет евро цента) - главница по Договор
за Заем Бизнес кредит - Клиентски №5610 от 21.08.2017 г.;
EUR 4 790.12 (четири
хиляди седемстотин и деветдесет евро и дванадесет евро цента) по чл. 2.3., (а)
и (Ь) - падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение №1-Погасителен план
за периода от 22.12.2017 г. до 21.03.2019 г.;
EUR 13 542.17
(тринадесет хиляди петстотин четиридесет и две евро и седемнадесет евро цента)
по чл. 2.3., (с) и (d) от договора - неустойка за забава за периода от
22.02.2018г. до
г.;
EUR 390 (триста и
деветдесет евро)- такса за разходи и разноски по изпращане Покана или
Нотариална покана за предсрочна изискуемост по смисъла на чл. 2.5., б.(Ь),
T.(i) от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №5610 от 21.08.2017 г.;
EUR 2 076.76 (две хиляди
седемдесет и шест евро и седемдесет и шест евро цента) - такса за предсрочно
погасяване по смисъла на чл. 5.2. б.(а) във връзка с чл. 2.4. б. (е) от Договор
за Заем Бизнес Кредит - Клиентски №5610 от 21.08.2017 г.;
Ведно със законна лихва
за забава за всеки ден на забава от 29.03.2019 г. до пълно изплащане на
вземането;
Моли, съда да постанови
решение, с което да осъди ЕТ „К. - К.П.“, с ЕИК ***, като „Заемополучател” и К.П.П.,
с ЕГН ********** в качеството на „Солидарен длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“ да
заплати на „Л.“ АД, с ЕИК *** дължимите съдебно деловодни разноски по
горепосоченото заповедно дело, а именно:
Държавна такса за
образуване на заповедно производство BGN 1 318.87 (хиляда триста и осемнадесет
лева и осемдесет и седем стотинки);
Юрисконсултско
възнаграждение за заповедно производство BGN 150 (сто и петдесет лева).
Претендират
се разноските и в настоящото производство.
В
законния срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата К.П.П. чрез особен представител адв.И.С. С..
Изложено
е, че съгласно Определение № 69 от 13.01.2020 г. постановено по ч.гр.д.№
1647/2019 г. по описа на Окръжен съд гр.С.З., издадената Заповед за изпълнение
№ 1054/02.04.2019 г. постановена по ч.гр.д. 1863/2019 г. в частта й за
претендираната неустойка за забава в размер на 13 542.17 евро е обезсилена,
като това прави настоящия установителен иск в тази му част недопустим. В
останалите предели, така подадената искова молба, счита за допустима, но по
същество неоснователна.
Заявено
е, че придобиването на търговско качество от физическото лице не води до
възникване на нов правен субект. Титуляр, както на търговскоправните, така и на
гражданскоправните права и задължения, е едно и също физическо лице, предвид
което моли всички оспорвания и възражения в настоящия отговор да се считат
обвързващи и сторени и от името на лицето включително и в търговското му
качество. Евентуално, ако не се приеме това, то моли да се отнесе към решението
релевираните „общи възражения“ от „ответниците“.
Оспорва
изцяло обстоятелството за наличието на договорните предпоставки за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането, а именно забава в плащанията от страна на
длъжника, която би довела до тази възможност на кредитора. Евентуално, в
случай, че бъде доказана забава по отношение на една или повече вноски, то моли
съда да има предвид, че последната се явява явно незначителна с оглед интереса
на кредитора, а упражненото от него право за обявяване на предсрочна
изискуемост, като извършено недобросъвестно.
Счита,
че макар и да е налице обявяване на предсрочна изискуемост, последната не
следва да се счита за породила своите последици, което от своя страна води до
неоснователност на претендираната главница по договора за кредит, както по
основание, така и по размер.
Оспорва
претендираната възнаградителна лихва изцяло, като неоснователна. Аргументира се
с Тълкувателно решение 3/2017 по тълкувателно дело № 3 по описа за 2017 г. на
ОСГТК на ВКС, с което в точка втора изрично е посочено, че при предсрочна
изискуемост за кредитора не е налице възможността да претендира възнаградителна
лихва след датата на нейното обявяване (в настоящия случай - 30.10.2018 г.). По
отношение на периода преди това, видно от представените от ищеца кредитни
известия, последната е заплащана редовно, като тук следвало да се приложи и
чл.76, ал. 1, изр.3-то от ЗЗД.
По
отношение на претендираната сума в размер на 390 евро, представляваща такса за
нотариална покана. Последната също счита за неоснователна, все пак ставало
въпрос за едно лице, като изпращането на повече от едно известие следвало да
остане изцяло и за сметка на ищеца, предвид, че втората покана (видно от
общ.рег. на заверения подпис при нотариус) до нея, в качеството й на едноличен
търговец, остава лишена от смисъл.
Направени
са следните възражения:
Счита
настоящия договор за изцяло недействителен, при условията на евентуалност
отделните неговите клаузи, на които се позовава ищеца. Сключването му под
формата на договор за бизнес кредит прикривал един договор сключен с
потребител. Посочва, че това е видно и от приложената справка за регистрацията
на едноличния търговец (шест дни преди сключването на договора). Отбелязва, че
поставените цели, за които се сключва договора - „оборотни средства“, по
същество не могат да доведат до противен извод. Евентуално, моли да се има
предвид, че качеството „потребител“ се притежава от съдлъжника по договора за
кредит и като такъв се ползва от зашитата предвидена в ЗЗП. В този смисъл
посочва съдебна практика.
Възразява
за недействителност и спрямо клаузите определящи такса за предсрочно погасяване
на кредита и такса за разходи по изпращане на нотариална покана.
Възразява
и за недействителност на клаузата за неустойка, макар и изрично да е заявено,
че в тази част иска е недопустим.
Изложено
е, че доколкото е налице служебно задължение за Съда да следи за наличието на
недействителни (неравноправни) клаузи в потребителските договори, счита, че в
настоящия случай следва да се приложат именно тези правила, моли в случай, че
се констатират такива, да се дадат на страните указания по тяхното
установяване.
Моли,
да се отхвърлят изцяло исковите претенции, като неоснователни и недоказани.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба,
с която взема становище по възраженията на ответника.
Счита твърденията на
ответника за недопустимост на установителния иск за неоснователни и лишени от
правен смисъл, като излага подробни съображения и посочва съдебна практика.
За неоснователни намира
и твърдението на ответника, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
задължението.
Взето е и становище по
възражението на ответника за недействителност на клаузите, касаещи такса за
предсрочно погасяване на заема, както и по отношение на претендираната
възнаградителна лихва и вземането за такса за нотариални покани. Изложени са
подробни аргументи.
Моли, съда да постанови
решение, с което да отхвърли, като неоснователни и недоказани възраженията на
ответниците.
Моли съда да признае за
установено вземания на ищеца съгласно процесния договор за заем, съгласно
заповед за изпълнение на парично задължение.
Претендира за разноските
в заповедното и настоящото производство.
Постъпил е допълнителен
отговор от ответниците чрез особения представител, в който е взето следното
становище:
По отношение на
претендираните неустойки - мораторна (начислявана за забавените вноски) и
обезщетителна (представяваща таксата за предсрочно погасяване), счита
последните за противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави, в
разрез с присъщата на неустойката обезщетителна функция. В настоящия случай,
намира, че е налице солидарна отговорност на две лица, ведно с предоставено
обезпечение на значителна стойност, гарантиращо правата на кредитора. Сочи, че
функцията на неустойката е да репарира вреди, а не да донесе на изправната
страна по договора по-голяма „печалба“ отколкото би получил при редовно
изпълнение на договора.
По отношение на
претендираната възнаградителна лихва, счита, че е неправилно твърдението на
ищеца за нейната недължимост, предвид приемането на тълкувателно решение спрямо
нея, след завеждане на иска.
Счита договора за
„Бизнес кредит“, евентуално отделни негови клаузи за недействителни, предвид че
физическото лице - съдлъжник по договора за кредит, който той също така е
обезпечил и с договорна ипотека, притежава качеството „потребител“ по смисъла
на Закона за защита на потребителя. В случая, физическото лице е действало за
цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Бланкетното
вмъкване на термина „оборотни средства“ се оборвал и от превеждането на
средствата по изцяло лична сметка на солидарния длъжник, а не по сметка на
регистрирания от него едноличен търговец. Отбелязано е, че видно от ТР при АВ,
по партидата на ЕТ „К.-К.П.“, обстоятелства, за които съгласно чл.23, ал.6 от
ЗТТРЮЛНЦ изрични доказателства не следва да се представят, въпросния едноличен
търговец не е осъществявал каквато и да е търговска дейност.
Предвид възражението за
недействителност на договора, евентуално отделни негови клаузи, прави
възражение за прихващане на неоснователно платените суми с дължимата се
главница по него. В това число, следвало да се включи и сумата в размер на
508.52 лв. „такса за проучване и изготвяне на документи“. Последната се явявала
получена без основание, освен на гореизложените основания и на основанието, че
дейността на ответника е предоставянето на кредити, а въпросното „проучване и
изготвяне“ са част от тази дейност.
Моли,
да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани предявените искови
претенции. Моли да се обяви за недействителен сключения между страните договор,
при условията на евентуалност отделни негови клаузи, които противоречат на ЗПК
и за които Съда следи служебно.
Безспорно установено между
страните по делото е, че:
Видно от приложеното частно гражданско дело № 1863/2018г. по описа на
Районен съд – С.З., на основание чл. 417 от ГПК съдът е издал заповед за парично
задължение № 1054/02.04.2019 г. в полза на кредитора „Л.“ АД гр. С., за
сумите: 12 917,45 евро застрахователно обезщетение,15 лева ликвидационни
разноски,законна лихва върху сумата EUR 12 917.45 (дванадесет хиляди деветстотин и седемнадесет евро цента) -
главница по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №5610 от 21.08.2017 г.; EUR
4 790.12 (четири хиляди седемстотин и деветдесет евро и дванадесет евро цента)
по чл. 2.3., (а) и (Ь) - падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение
№1-Погасителен план за периода от 22.12.2017 г. до 21.03.2019 г.; EUR 13 542.17
(тринадесет хиляди петстотин четиридесет и две евро и седемнадесет евро цента)
по чл. 2.3., (с) и (d) от договора - неустойка за забава за периода от
22.02.2018г. до 29.03.2019 г.
г.; EUR 390 (триста и деветдесет евро)- такса за
разходи и разноски по изпращане Покана или Нотариална покана за предсрочна
изискуемост по смисъла на чл. 2.5., б.(Ь), T.(i) от Договор за Заем Бизнес
кредит - Клиентски №5610 от 21.08.2017 г.;EUR 2 076.76 (две хиляди седемдесет и
шест евро и седемдесет и шест евро цента)- такса за предсрочно погасяване по
смисъла на чл. 5.2. б.(а) във връзка с чл. 2.4. б. (е) от Договор за Заем
Бизнес Кредит - Клиентски №5610 от 21.08.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда, както и сумата 1242,82
лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. От длъжника е пfстъпило
възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. В указания му едномесечен срок ищецът е
предявил иска, по който е образувано настоящото производство.
От представените
доказателства се установява, че между ищеца като „Заемодател“ от една страна и
ЕТ „К. - К.П.“, с ЕИК ***, като „Заемополучател” и К.П.П., с ЕГН ********** в
качеството на „Солидарен длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“ от друга страна, е
сключен Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №5610 от 21.08.2017 г. с
нотариално заверени подписи от Нотариус Д.Н., с район на действие Р.С. С.З., с
peг. №181 на Нотариалната камара, с главница на заема в размер до EUR 13 000
(тринадесет хиляди евро).
Като обезпечение по Договора за заем
в полза на Заемодателя е учредена договорна ипотека върху имот, собственост на
Ипотекарния длъжник, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот №27, том VII, peг. № 14081, дело №959 от 2017 г. с
вх. peг. № 9449, акт№ 178, том III, дело № 5077 от 28.08.2017 г. при Нотариус Д.Н.
с район на действие РС С.З..
На 01.04.2019г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за дължимите
по заема суми. Въз основа на Заявлението в Районен съд - гр. С.З. е образувано
ч. гр. д. № 1863 от 2019 г., по което е издадена Заповед № 1054 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.04.2019 г.,
както и Изпълнителен лист от 02.04.2019 г..
По делото е
назначена и изслушана ССЕ, от заключението на която се установява, че Размерът на
дължимата непогасена договорна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 21.03.2019
г. е 4790.12 евро. За периода от 22.02.2018 г. до 29.03.2019 г. дължимата
неплатена неустойка за забава е в размер на 13542,17 евро. За периода от
21.09.2017 г. до 21.01.2018 г. са извършени плащания съгласно Погасителния план
към Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 5610 в размер на 82,55 евро .
Размерът на непогасената дължима главница е в размер на 12917,45 евро. За
периода от 21.09.2017 г. до 30.10.2018 г. са извършени плащания от
кредитополучателят в размер на 4019.91 евро, с които са погасени следните
задължения по договора : Главница- 82,55
евро Редовна лихва -1297,30 евро, Наказателна лихва/неустойка за забава/ -
2640,06 евро. Заплатените суми от кредитополучателят до датата на изготвяне на
експертизата са в размер на 39084.32 евро. За периода от 21.09.2017 г. до
30.10.2018 г. са извършени плащания от кредитополучателят в размер на 4019.91
евро, с които са погасени следните задължения по договора : Главница- 82,55 евро, Редовна лихва - 1297,30 евро, Наказателна лихва /неустойка за
забава/ - 2640,06 евро.
С оглед така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Между страните не се спори, че между
страните „Л.“ АД, като „Заемодател“ от една страна, и ЕТ „К. - К.П.“, като
„Заемополучател” и К.П.П., в качеството на „Солидарен длъжник“ и „Ипотекарен
длъжник“ от друга страна, е сключен Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски
№5610 от 21.08.2017 г. С подписването на въпросния договор за заем за бизнес
кредит между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което
ищецът е изпълнил основното си задължение - да отпусне на заемополучателя
определената в договора сума. С отпускане на заема е започнало и
усвояването му от заемополучателя срещу задължението му да го върне в
определените срокове, ведно с договорената лихва.
Установи се от заключението на ССЕ, че последното плащане, което е
направено от ответника е на 01.08.2018г., като след това е било налице забава
на плащанията, като на 15.08.2018 г. кредита е изцяло погасен, но е просрочен.
Поради горното, заемодателят е обявил заема за предсрочно изискуем. От
представените покани за предсрочна изискуемост е видно, че „Л.“ АД е обявило
надлежно предсрочна изискуемост, с достигане на волеизявлението на кредитора до
длъжника, чрез изпратените до него нот. покани.
По отношение на предявения иск за
дължимост на сумата от 12 917,45 евро, главница по договора за заем за
бизнес кредит, съдът намира същия за неоснователен. Видно от заключението на
ССЕ се установява, че кредита е изцяло погасен.
По отношение на предявения иск за
сумата от 4790,12 евро, лихва за забава по договора за заем за бизнес кредит,
съдът намира следното: в конкретния случай е уговорена фиксирана лихва в размер на 30 % на
година върху усвоената и непогасена част от главницата по договора за заем в сума
от 13 000 евро. Към датата на
сключването на договора следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена
в разпоредбата на чл. 26, ал.1
от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите
нрави. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В
този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г.,
Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. №
662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка,
нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила
на ЗЗД също намират приложение – чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави
от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали
уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД.
В случая съдът
намира, че уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 30
% годишно е трикратния размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът
намира, че уговорката противоречи на добрите нрави /критерии за норми на
поведение, установени в обществото/ и се явява нищожна. Поради това, че
нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че
лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не
е възникнало за ответника. Чрез нея се излиза извън присъщия
на възнаградителната лихва резултат - възнаграждение за предоставеното ползване
на парични средства, и се стига до неоснователно обогатяване на заемателя.
Ето
защо предявения иск за заплащане на сумата от 4790,12 евро, лихва за забава по
договора за заем за бизнес кредит ще се отхвърли изцяло, като неоснователен,
недоказан и поради противоречието на клаузите от процесния договор на добрите
нрави.
По
отношение на предявения иск за неустойка за забава за периода от 22.02.2018 г. 29.03.2019 г. в размер на EUR 13 542.17. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за
противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза. Претендирания размер е над
100 % от цялата заета сума /13 000 Евро/. Съдът приема, че е договорен неморално висок размер на
неустойката по договора за заем, като това договаряне е в противоречие с
добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД клаузата, с която
страните са договорили този размер на неустойката, е нищожна. Тя не е породила
права за заемодателя. По изложените
съображения, съдът намира, че неустоечната клауза по сключения между страните
договор за заем е нищожна поради противоречие с добрите нрави и като такава, не
е породила действие още към датата на сключване на договора. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по чл. по чл. 2.3., (с) и (d) от договора. Ето защо
предявения установителен иск за дължимост на тази сума е неоснователен.
Като
противоречиви на добрите нрави съдът възприема клаузите за такса предсрочно
погасяване на кредита и разходи за нотариални покани. Същите целят
неоснователно обогатяване на ищеца, поради което предявените искове за дължимост
на сумата 390 евро - такса за разходи и
разноски по изпращане Покана или Нотариална покана за предсрочна изискуемост по
смисъла и сумата 2 076.76 евро - такса за предсрочно погасяване следва да се оставят без
уважение.
В
заключение следва да се отбележи, че ответникът е погасил изцяло заема
предоставен му от ищеца като му е заплатил сумата от 39 084.32
евро или три пъти отпуснатия заем. При
това положение да се претендират сумите, предмет на настоящето производство
освен, че противоречи на добрите нрави е и социално и морално
несправедливо.
С оглед изхода не делото, и
предвид факта, че ответникът се представлява от назначен от съда особен
представил, съдът намира, че не следва да присъжда разноски в това
производство.
Ето защо, Окръжен съд- гр.С.З.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Л.“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., *** против ЕТ „К. - К.П.“, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: обл. С.З., общ. С.З., гр. С.З., *** като
„Заемополучател” и К.П.П., с ЕГН ********** в качеството на „Солидарен длъжник“
и „Ипотекарен длъжник“, да се признае за установено, че дължат на ищеца сумите:
EUR 12 917.45
(дванадесет хиляди деветстотин и седемнадесет евро цента) - главница по Договор
за Заем Бизнес кредит - Клиентски №5610 от 21.08.2017 г.;
EUR 4 790.12 (четири
хиляди седемстотин и деветдесет евро и дванадесет евро цента) по чл. 2.3., (а)
и (b) - падежирала договорна лихва по
смисъла на Приложение №1-Погасителен план, за периода от 22.12.2017 г. до
21.03.2019 г.;
EUR 13 542.17
(тринадесет хиляди петстотин четиридесет и две евро и седемнадесет евро цента)
по чл. 2.3., (с) и (d) от договора - неустойка за забава за периода от
22.02.2018 г. до 29.03.2019 г.;
EUR 390 (триста и
деветдесет евро)- такса за разходи и разноски по изпращане Покана или
Нотариална покана за предсрочна изискуемост по смисъла на чл. 2.5., б.(b), т.(i) от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски
№5610 от 21.08.2017 г.;
EUR 2 076.76 (две хиляди
седемдесет и шест евро и седемдесет и шест евро цента)- такса за предсрочно
погасяване по смисъла на чл. 5.2. б.(а) във връзка с чл. 2.4. б. (е) от Договор
за Заем Бизнес Кредит - Клиентски №5610 от 21.08.2017 г., ведно със законна
лихва за забава за всеки ден на забава от 29.03.2019 г. до пълно изплащане на
вземането по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №5610 от 21.08.2017 г., ведно
със законната лихва за забава за всеки ден забава от 29.03.2019 г. до пълно
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1054 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.04.2019 г. по
гр. дело № 1863/2019 г. на СтРС, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З.
пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………..