Р Е Ш Е Н И Е
№ 3/09.01.2020 г.
Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно
отделение
На четиринадесети
ноември
Година две хиляди
и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
Секретар: С.
Дичева
Прокурор: Вилен
Мичев
като разгледа
докладваното от съдия Павлина Димитрова
НДВ № 350 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по Глава
тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на задочно осъдения за престъпление от общ характер А.М.С. чрез адв. Б.И. /ШАК/ за възобновяване на НОХД № 346/2017 г. по описа
на Районен съд – Нови Пазар.
Първоначалната молба на осъденото
лице е била адресирана до ВКС с твърдения за нарушено право на лично
участие в процеса. Отправено е било искане за отмяна на съдебният акт и
връщане на делото за ново разглеждане, за да му бъде предоставена възможност да
се защитава лично и чрез ангажиран от него защитник. С решение №
172/03.10.2019г по НД
№ 663/19 на ВКС, І
НО е оставено без уважение искането на задочно осъдения С. за
възобновяване на производството по НОХД № 346/2017 г. по описа на Районен съд – Нови Пазар на основание
чл. 423 НПК, и делото е изпратено по
компетентност на Апелативен съд - Варна за произнасяне по основанието за
възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Доводите, изложени в молбата за възобновяване се основават на оплакване за
неправилно приложение на материалния закон, доколкото отнетото имущество е било
възстановено на пострадалото лице до приключване на съдебното следствие пред
първоинст. съд, поради което е следвало да бъде преквалифицирано по ал. 3 на
чл. 194 от НК, съответно и за несправедливост на наложеното наказание по
смисъла на чл. 197 т. 1 от НК. Искането е за преквалифициране на деянието по
чл.197 т. 2 вр. чл. 194 ал. 3 от НК и налагане на наказание „глоба“ или
„пробация“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, искателят С., редовно
призован се явява лично и се е представлява от защитника си - адв.Б. И. /ШАК/,
който поддържа искането. Осъденото лице
моли за намаляване на наложеното наказание.
Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира молбата на осъдения
за неоснователна.
Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи
следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от
общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок /искането до ВКС е направено на 17.06.2019 г. от задочно осъдения, а решението на ВКС с отказ да се възобнови
наказателното дело и същото е изпратено по компетентност на Апелативен съд - Варна за произнасяне
по основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е от 03.10.2019г/.
Искането има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните
в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК - присъда,
непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се
претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.
С присъда № 07/26.02.2019г., постановена по НОХД № 346/2017 г.,
Районен съд – Нови Пазар е признал подсъдимия А.М.С., за виновен в това, че на 17.08.2016 г. в гр. Нови пазар, обл. Шуменска, отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на 50 лв., от владението на Ерол
Еминов Алиев от с. Стоян Михайловски, обл. Шуменска, собственост на последния,
без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд отнетото имущество е било възстановено, поради което и на основание
чл.197 т.1 вр. чл. 194 ал.1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година при „общ“
режим. С така постановения акт, РС –
Нови Пазар се е произнесъл и по веществените доказателства.
Присъдата не
е обжалвана и след изтичане на законния срок, на 14.03.2019 г. е влязла в сила.
Внимателният прочит на материалите по делото показва, че аналитичната дейност на първостепенния
съд, обективирана в проверявания съдебен акт, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в
съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани
съобразно действителния им смисъл и значение. Изводите на районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъденото лице са правилни, респ. материалният закон е бил
правилно приложен, доколкото по
делото са били налични безспорни доказателствени източници /писмени и гласни
такива/ за това, че отнетата парична сума е била възстановена доброволно от
подсъдимото лице на собственика й – св. Ерол Алиев. /протокол за доброволно
предаване от 18.08.2016г – л. 47 от ДП, разписка за връщане на сумата на
собственика й - л. 48 от ДП; показания на постр. св. Алиев, дадени пред съда на
29.01.2019г – л. 181-182 от НОХД/ Правилно и обосновано деянието,
предмет на обвинението е било преквалифицирано в по-леко наказуемо такова – по
чл. 197 т. 1 от НК.
Неоснователно е твърдението на защитата за това, че деянието представлява
маловажен случай. При разискване на въпросите, които
поставя правната квалификация на престъплението, при условията на чл. 93, т. 9 НК и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна
воля, следва да се преценят в кумулативна даденост, както обстоятелствата
относно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и
пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите
инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражение
и отзвук на престъплението, така и фактическите данни досежно личността на
автора на престъпното посегателство. В този смисъл
съвсем обосновано първоинст. съд е отказал да приеме, че извършеното
престъпление представлява изолиран случай в живота на подс. С.. Напротив, от
приложената по делото справка за съдимостта /л. 50-52 от ДП/ се установява, че
същият е с богато съдебно минало. Кражбата е едно от най-разпространените престъпления против собствеността,
а високата честота и интензитет на тези деяния, сами по себе си обосновават
извод за завишена степен на обществена опасност. Ниската стойност на предмета
на посегателство в случая, не може да бъде решаваща при преценката за
маловажност на деянието, т. к. равностойността на
предмета на престъплението не е единственото обстоятелство, което съдът следва
да отчете, дали деянието представлява
маловажен случай на престъпление по смисъла на чл. 93, т. 9 НК (т. 7, р. II от Постановление №
6/71 г. на ВС на Република
България). Съвкупната преценка на обстоятелствата в тяхната взаимна
връзка, характеризиращи конкретното деяние и дееца, разкриват проява на изключителна дързост при неговото
извършване и очертава в неблагоприятна светлина личността на подсъдимия С., поради което не обуславя по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Правната квалификация, която съдът е дал, отговаря на
установените по делото факти и от гледна точка на материалния закон не е
допуснато нарушение.
Лишено е от основание и оплакването за явна несправедливост на наложеното
на осъдения С. наказание. Същото е определено над минималния
към средния, визиран в санкцията на закона размер, като са били отчетени всички обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията му, включително и изтъкнатото от защитата пред настоящата
инстанция /направените самопризнания и съдействие при провеждането
на досъдебното производство/. Не се
установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени и да
обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на
осъдения, така че претенцията за явна несправедливост на наложеното му
наказание следва да се възприеме като неоснователна.
Поради изложеното, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати
процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка,
не са налице основания за възобновяване на делото и преквалифициране на
извършеното деяние в по-леко такова, каквото искане се прави.
Предвид всичко изложено по-горе съставът на АС-Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 346/17г по описа на Районен съд- Нови Пазар, направено
от А.М.С. чрез адв. Б.И. /ШАК/.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: 1. 2.