Решение по дело №1451/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано по жалба от „Б. К.20-20“ ЕООД, ЕИК ********* с управител и представляващ Б. Б.К., чрез адв. Н.С. срещу Решение № 2153-03-79/22.05.2023 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата от „Б. К.20-20“ ЕООД, с управител Б. Б. К.срещу Задължителни предписания № ЗД-1-03-01318346/08.03.2023 г. по чл.108, ал.1, т.3 от КСО, дадени към Констативен протокол № КП-5-03-01317286/06.03.2023 г. от контролен орган на ТП – Варна на НОИ.

Жалбоподателят сочи, че оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания са издадени в нарушение на процесуалните правила, тъй като не е от компетентността на НОИ установяване съществуването на трудово правоотношение, което е основание за осигурително правоотношение, в този смисъл тълк. решение № 6/27.10.2022 г. на ВАС. Счита, че цитираната в решението съдебна практика е неотносима, тъй като е преди посоченото тълкувателно решение. Допуснато е нарушение на чл.35 от АПК, защото не е изяснена фактическата обстановка. Не е посочено за кой период и как органите са установили, че не е работила В.Л.. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител жалбата се поддържа. Отправено е искане за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените разноски.

Ответната страна - Директорът на ТП на НОИ - Варна, чрез юрисконсулт Е.Л. оспорва жалбата. Намира оспореното решение за правилно и законосъобразно. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага, че от представената по време на проверката информация не се установява В. Л.да е упражнявала реално трудова дейност, като „организатор дейности“ по трудов договор от 15.09.2021 г., за да се счита за осигурено лица по чл.10, ал.1, от КСО вр. §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Съдът приема за установено следното от фактическа срана:

С Решение № 2153-03-179/23.12.2023 г. на директора на ТП - Варна на НОИ, по жалба вх. № 1012-03-638/23.11.2022 г. от „Б. К.20-20“ ЕООД, са отменени Задължителни предписания № ЗД-1-03-01233665/09.11.2022 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, дадени към Констативен протокол № КП-5-03-01233434/03.11.2022 г. от контролен орган на ТП - Варна на НОИ и преписката е върната на контролните органи при ТП - Варна на НОИ, за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите към постановеното решение /л.56-57 от адм. пр./.

Трудов договор № 001/15.09.2021 г. е сключен между „Б. К.20-20“ ЕООД – работодател и В. Б. Л., ЕГН ********** – работник/служител, съгласно който на последната е възложено да изпълнява длъжност „организатор дейности“ в „Б. К.20-20“ ЕООД, считано от 15.09.2021 г. /л.166-167 от адм. пр./. Подписана е длъжностна характеристика от Л. на 15.09.2021 г. за длъжността „организатор дейности“, съставени са - протокол за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 15.09.2021 г., протокол от 15.09.2021 г. за постъпване на работа и декларации свързани с работата /л.168-176 от адм. пр./. Трудовият договор е регистриран в ТП на НОИ – Варна вх. № 303902101446990/15.09.2021 г. /л. 252 и л.258-260 от адм. пр./ и в ТД на НАП – Варна изх. № 03388213120231/15.09.2021 г. по реда на чл.62, ал.5 от КТ /л.165/.

Справка от персоналния регистър на НОИ за В. Л. посочва, през периода 15.09.2021 – 31.12.2022 г. отработените дни, ползвани болнични, заплатени възнаграждения, осигурителен доход и вноски /л.253-256 от адм. пр./.

От жалбоподателя са представени по време на административното производство относно В.Л., отчетна форма за явяване на работа съставени от „Б. К.20-20“ ЕООД за периода м.09.2021 г.-12.2021 г. /л.32-35 от адм. пр./ и разчетно – платежни ведомости за м.01-07.2022 г., м.09-12.2021 г. /л. 154-165 от адм. пр./.

По искане на органите на ТП на НОИ – Варна са представени от ТД на НАП – Варна писмени доказателства относно дейността а дружеството с писмо изх. № ЕП-4519-1/23.09.2022 г.: справка за регистрирано фискално устройство, справка за регистрирани данни от фискалното устройство за 2021 г., справка за подадени декларации за периода 25.05.2021 – 25.08.2022 г., справка за подадени данни по чл. 73, ал.6 от ЗДДФЛ, справка за продажбите с регистрирани по ЗДДС лица към ЗЛ, ГДД по ЗКПО за 2021 г., банкова сметка /***. 186-232 от адм. пр./.

Електронен регистър на болничните листова и решенията по обжалването им е представен за В. Л.към 13.09.2022 г. /л.262 от адм. пр./.

Констативен протокол № КП-5-03-01317286/06.03.2023 г. от контролен орган на ТП на НОИ – Варна е със заключение, че от извършената проверка не е установено възникване на осигурително правоотношение за осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО относно В. Л./л.21-22 от адм. пр./.

Задължителни предписания № 3Д-1-03-01318346/08.03.2023 г. са издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Варна, като е дадено задължително предписание на жалбоподателя да заличи данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за В. Б. Л.за периода 15.09.2021 до 31.01.2023 г., вид осигурен 01, декларация образец №1 /л.23 от адм. пр./. Предписанията и КП са връчени на жалбоподателя на 12.04.2023 /л. 19 от адм. пр./. Подадена е жалба на 21.04.2023 г. срещу предписанията. С Решение № 2153-03-79/22.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е отхвърлена жалба вх. № № 2153-03-179#7/21.04.2023 г. от „Б. К.20-20“ ЕООД, срещу Задължителни предписания № ЗД-1-03-01318346/08.03.2023 г. по чл. 108. ал. 1, т. 3 от КСО, дадени към Констативен протокол № КП-5-03-01317286/06.03.2023 г. от контролен орган на ТП - Варна на НОИ.

Свид. Д.Г.Д.твърди, че през 2021 г. е закупила свещ от „Б. К.20-20“ ЕООД и тогава се е срещнала с работещата в офиса на дружеството В.Л., която й е дала свещта. Свид. И.Е.М., твърди, че извършва счетоводно обслужване на жалбоподателя и е запозната с лицата, които работят в дружеството. Посочва, че В. Л.работи в „Б. К.20-20“ ЕООД от м.09.2021 г. и изпълнява длъжността „организатор дейности“.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 22.06.2023 г., жалбата е подадена на 28.06.2023 г., в законоустановения 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна – адресат на акта, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Задължителни предписания № ЗД-1-03-01318346/08.03.2023 г. са издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Варна, който е имал компетентност съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

Със Заповед № 1016-40-205/24.02.2020 г. на управителя на НОИ е определено при едновременно отсъствие на директора на ТП на НОИ - Варна и Ч.Ч. - началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" в ТП на НОИ - Варна, правомощията на директор на ТП на НОИ - Варна да се изпълняват от Т.Т. - началник отдел "Административен" в ТП на НОИ - Варна. Със Заповед № 11483/10.05.2023 г. на подуправител на НОИ е разрешено на Д.А.директор на ТП на НОИ – Варна да ползва отпуск от 22.05.2023 г. до 23.05.2023 г., определено е да бъде замествана от Т.Т. – началник отдел „Административен“. Със Заповед № 11409/09.05.2023 г. на директор на ТП на НОИ - Варна е разрешено на Ч.Ч. да ползва платен годишен отпуск от 22.05.2023 г. до 23.05.2023 г.

Т.Т. в условията на заместване, в качеството на директора на ТП на НОИ – Варна е издал Решение № 2153-03-79/22.05.2023 г., при наличие на компетентност съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО. Процесното решение е в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, визирани в чл. 117, ал. 3 от КСО. При постановяване на процесното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон.

Тълкувателно решение №6/27.10.2022 г. по тълкувателно дело № 6/2021 г. на ВАС разглежда случаите при проведени ревизионните производства по ДОПК, поради което не е относимо за настоящия спор, но доводът на жалбоподателя, че административния орган е нямал компетентност да установи действителността на трудовото правоотношение е основателен.

Подадените от осигурителя „Б. К.20-20“ ЕООД данни по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО за осигуреното лице В. Л.отразяват действителното положение съгласно сключения между страните трудов договор, изплащаните суми по ведомости за заплати и болничните листи за периода от 15.09.2031 г до 31.01.2023 г. Относно тези данни няма спор между страните. Наличието на осигурително правоотношение възниква въз основа на трудовото такова, на което се основава и подаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на В.Л..

Ответникът е приел с оспореното решение, че през периода 15.09.2021 г. до 31.01.2023 г. В. Л.не е упражнявала реално трудова дейност като „организатор дейности“ по сключения между нея и дружеството трудов договор, поради което не следва към началото на временната нетрудоспособност да се счита за осигурено лице по см. на чл.10, ал.1 от КСО вр. §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Органите на НОИ могат детайлно да изследват дадено трудово правоотношение, за да извършат преценката възникнали ли са осигурителни права, с оглед предвидените в чл. 108 от КСО широки правомощия при осъществяване на контролната им дейност. В случай, че при проверката възникнат съмнения за действителността на трудовия договор, следва да се приложи специалния ред за оспорване действителността на договора предвиден в Кодекса на труда. Съгласно чл. 74, ал.1 от КТ, трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен; ал.2 - трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета; ал.3 - в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор; ал.5 - страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните.

Действащата нормативна уредба, установява, че административният орган в случая незаконосъобразно се е позовал на недействителност на сключения между жалбоподателя и осигуреното лице трудов договор по собствени констатации въз основа на възникнали съмнения.

Съдът не приема, че на базата на събраните доказателства в административното и съдебното производство има данни, водещи до съмнения за наличие на действително трудово правоотношение, но Административният съд също не е компетентен да се произнася инцидентно по реда на косвения съдебен контрол за действителността на трудов договор в производството по оспорване на административен акт. Предвид изрично предвидения ред с чл. 74, ал.2 от КТ за обявяване недействителността на трудов договор, компетентни за това са гражданските съдилища, съгласно чл. 360, ал.1 от КТ. Поради това и настоящият съд не би могъл да обсъжда по същество събраните доказателства по повод установяване реалното осъществяване на трудови функции по трудовия договор. Наличието на трудов договор, длъжностна характеристика, уведомлението му за сключването по реда на чл.62, ал.5 от КТ до НАП и болнични листи, установяващи временна нетрудоспособност е следвало да бъдат зачетени в административното производство. При породили се съмнения в действителността на трудовото правоотношение е било необходимо административният орган да инициира производство чл. 74, ал. 3 от КТ и едва след приключването му и в зависимост от резултатите от него да пристъпи към издаване на задължителните предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни по този договор.

От ответника на са представени и посочени доказателства за започнало и приключило съдебно производство по реда на чл. 74, ал. 3 от КТ. При липсата на акт на компетентния съд, с който да е обявена недействителност на трудовия договор, задължителните предписания се явяват незаконосъобразно издадени и като ги е потвърдил ответникът е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения по адм. дела № 369/2023 г., 9298/2022 г., 2808/2022 г., № 1298/2019 г., № 14502/2018 г. и др.

Относно разноските:

Жалбоподателят е заплатил 50 лева - държавна такса и 500 лева в брой - възнаграждение за адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.10.2023 г. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, администрацията към която се числи ответника – ТП на НОИ – Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя 550 лева.

Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от „Б. К.20-20“ ЕООД, ЕИК ********* с управител и представляващ Б. Б.К., Решение № 2153-03-79/22.05.2023 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ и Задължителни предписания № ЗД-1-03-01318346/08.03.2023 г. издадени от контролен орган на ТП – Варна на НОИ.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Варна да заплати в полза на „Б. К.20-20“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия: