Решение по дело №156/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 263
Дата: 29 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20217100700156
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

263/29.07.2021 год., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

               ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

НЕЛИ КАМЕНСКА

 

             при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, сложи на разглеждане докладваното от съдия Сандева к.адм. дело № 156 по описа на съда за 2021год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

             Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с § 19 от ЗИД на АПК.  

             Образувано е по касационна жалба на ОС “Земеделие” – Балчик срещу решение № 260013/11.02.2021 г., постановено по гр. д. № 474/2020 г. по описа на Балчишкия районен съд, с което е отменено решение № 359/19.08.2020 г. на ОСЗ – Балчик, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 600 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че изводите на съда не са съобразени с доказателствения материал по делото и фактическата обстановка по спора. Счита се, че неправилно районният съд е приел, че не са спазени указанията на Добричкия административен съд, дадени в решение № 218 от 07.06.2019 г. по к.адм. дело № 218/2019 г., тъй като общинската служба е издала решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ и едва след влизането му в сила е издала и обжалваното решение по чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ. Твърди се, че отмененото решение на ОСЗ – Балчик е в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ и установените в нея ограничения за възстановяване на правото на собственост до размерите, определени в отменените чл.8, ал.1 и чл.10 от ЗТПС (отм.). Сочи се, че на наследници на Р. Н.**** са възстановени 300 дка от общо признати 380, 324 дка, поради което и в изпълнение на чл.35 от ЗСПЗЗ ОСЗ – Балчик им е определила обезщетение с ПКБ за горницата от 80, 324 дка. Излагат се доводи, че в чл.19, ал.14 от ППЗСПЗЗ ясно е разписано, че в случаите на чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ за земите над 200 и 300 дка общинската служба по земеделие определя по размер дължимото обезщетение с компенсационни бонове. Сочи се, че правната норма на чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ предвижда обезщетяването на собствениците с признати над 300 дка земеделски земи да се извърши по реда на чл.35 от същия закон, а там е уредено задължително обезщетяване с ПКБ. Твърди се, че в тези случаи законовите и подзаконовите норми са от императивен характер и не позволяват обезщетяване със земя, поради което правноирелевантно е обстоятелството дали съществува фактическата възможност за това или не. Излага се, че в преписките по възстановяване не са налични протоколи/решения на общинска комисия за ТПС, които да доказват, че на децата на Р. Н.**** са оставени допълнителни декари работна земя по реда на чл.10, ал.3 от ЗТПС (отм). Твърди се, че при издаване на оспорваното решение административният орган се е ръководил от определените в ЗСПЗЗ норми за възстановяване на земеделска земя, като е взел предвид общия размер на възстановените земеделски земи по подадените заявления от наследниците на ****, който надхвърля допустимите според чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ 300 дка. Сочи се, че решението на ОСЗ – Балчик е правилно и законосъобразно, като при постановяването му са спазени предвидените в закона норми, поради което неправилно и необосновано районният съд го е отменил. Оспорват се също и присъдените в полза на жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение по съображения, че са прекомерни. Поради това се иска цялостна отмяна на решението на съда като неправилно и противоречащо на материалния закон. 

             Ответниците – С.М.М., Й.С.М. и С.С. Шукри, конституирани в хода на производството на мястото на починалата Н.Р.М., оспорват основателността на касационната жалба по подробно изложени в писмен отговор съображения. Твърдят, че ОСЗ Балчик не е имала материално и фактическо основание да определя обезщетение във вид на ПКБ, а е следвало да определи стойността на обезщетението със земеделска земя, тъй като разпоредбата на чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ препраща към чл.8, ал.1 и чл.10 от ЗТПС (отм.). Считат, че според чл.10, ал.3 от ЗТПС (отм.) правото на собственост се възстановява в пълния размер на притежаваните земи, без да се ограничава от размерите, определени в чл.8, ал.1 от ЗТПС (отм.). Твърдят, че няма императивна норма, която да забранява обезщетението за признатите над 300 дка земеделски земи да бъде във вид на земеделска земя. Сочат, че дължимото обезщетение се определя с ПКБ, когато собствениците са поискали това или пък не са упражнили правото си на избор в указания в закона срок, както и в хипотезата на чл.19а, ал.9 от ЗСПЗЗ. В случая не е налице нито едно от тези условия, поради което административният орган е следвало да се съобрази със заявеното от Неджие Р.М. искане за обезщетение със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Ако ОСЗ – Балчик е приела, че наследниците на Р. Н.**** следва да бъдат обезщетени за горницата над 300 дка по реда на чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ само с ПКБ, без да е заявявано такова искане, е следвало да посочи в решението си законовите основания за това. Оспорват като неоснователно и възражението на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар с мотива, че той е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Искат решението на БРС да бъде оставено в сила. Претендират и присъждане на сторените разноски по делото. 

             Представителят на Добричка окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на БРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

             След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, административният съд намери за установено следното от фактическа и правна страна:

             Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.    

             Производството пред БРС е образувано по жалба на Н.Р.М. срещу решение № 359 от 19.08.2020 г. на ОСЗ – Балчик, постановено на основание чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ, с което наследниците на Р. Н.**** са обезщетени за 80, 234 дка на стойност 53014 лева с 53014 броя ПКБ на стойност 53014. В решението си районният съд е приел, че ОСЗ не е изпълнила указанията на Административен съд – Добрич, дадени в мотивите към решение по к.адм. дело № 218 / 2019 г., като не е спазила етапната процедура по чл.19а от ЗСПЗЗ, във вр. чл.19 от ППЗСПЗЗ и не е издала решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ преди да постанови решението по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ. Посочил е, че е напълно неясен представеният от ОСЗ протокол № Б-6/11.01.2018 г., с който е взето решение за признаване на право на обезщетение на наследници на **** в размер на 60, 800 дка, без да са изложени мотиви за разликата до 131, 360 дка, които са признати с решение на РС – Балчик. Приел е, че обжалваното решение е немотивирано, издадено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви, че ОСЗ не е спазила разпоредбата на чл.35 от АПК, като не е изяснила фактите и обстоятелствата относно начина, по който жалбоподателката и останалите наследници следва да бъдат обезщетени. Въз основа на това е направил извод, че обжалваното решение на ОСЗ - Балчик е незаконосъобразно по същество, в резултат на което го е отменил, като на основание чл.173, ал.2 от АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при стриктно спазване на етапите на провеждане на обезщетителната процедура и след изясняване на въпроса за възможностите за обезщетяване със земя от общинския или държавния фонд или ПКБ. Присъдил е и разноски в полза на жалбоподателката в размер на 600 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение.                 

         Така постановеното решение е правилно, но при следните коригиращи и допълващи мотиви.   

         Няма спор по делото, че обжалваното пред районния съд решение е постановено в производство по обезщетяване по ЗСПЗЗ, образувано по заявление на жалбоподателката в първоинстанционното производство Н.Р.М. с вх.№ ВС-01-159 от 13.07.2016г., с което е поискано обезщетяване с равностойно количество и качество земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд за признато със съдебно решение право на собственост на наследници на Р. Н.**** върху 131, 360 дка земеделски земи, находящи се в землището на гр.Балчик.

Първоначално по това заявление е постановено решение № 357/17.01.2018г. на ОСЗ – Балчик, с което на наследници на Р. Н.**** е определено обезщетение само с ПКБ по чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ за 60, 800 дка, а за 51, 036 дка от общо признатите 131, 60 дка е постановено решение от 11.01.2018 г. за възстановяване правото на собственост на основание чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ.

Решението за обезщетяване с ПКБ е обжалвано по съдебен ред, като с решение № 218 от 07.06.2019 г. по к.адм. дело № 218/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич е отменено и преписката е върната на общинската служба за ново произнасяне по заявлението. Основните мотиви на съда за това са били, че при издаването му не са спазени нормативно определените етапи на провеждане на обезщетителната процедура. Прието е, с решението на ОСЗ са определени едновременно начинът и стойността на обезщетяване съгласно чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ, без преди това да е издадено и влязло в сила решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. С решението са дадени указания на административния орган след връщане на преписката да спази процедурата по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ и едва след влизане в сила на решението в това производство да предприеме действия по постановяване на решение по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, като е обърнато внимание, че подлежащата на обезщетяване земя по заявлението възлиза на 80, 324 дка, а не 60, 800 дка.      

Именно в изпълнение на това съдебно решение е постановено решение № 358 от 01.07.2019 г. на ОСЗ – Балчик, с което на основание чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ е определена стойността на обезщетението за признато, но невъзстановено право на собственост върху 80, 324 дка земеделска земя. По делото не се спори, че решението е връчено на заявителката и не е обжалвано в срок.        

След влизане в сила на това решение Н.Р.М. е подала ново заявление с вх.№ ПО-15-1-1/ 26.02.2020 г. с искане за обезщетяване със земя от държавния и общинския поземлен фонд за признатото, но невъзстановено право на собственост на наследници на Р. Н.**** в размер на 80, 324 дка.

На 19.08.2020 г. е издадено обжалваното пред районния съд решение № 359 от 19.08.2020 г. на ОСЗ  - Балчик, с което на основание чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ правоимащите лица са обезщетени с ПКБ за признатите, но невъзстановени земеделски земи на площ от 80, 324 дка.

Следователно поетапната процедура по обезщетяване е спазена, като решението по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ е издадено след влизане в сила на решението по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в какъвто смисъл са били и указанията на касационната инстанция по к.адм.дело № 218/2019 г. Преписката е върната на общинската служба за отстраняване на констатираните от съда процесуални нарушения, без да са давани указания по приложението на закона и вида на обезщетение, поради което и с оглед наличието на две отделни решения по чл.19, ал.8 и чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ следва да се приеме, че общинската служба е изпълнила указанията в съдебното решение, като е съобразила и действителния размер на подлежащата на обезщетение земя. Приемайки обратното, без да отчете, че след постановяването на протокол № Б-6/11.01.2018 г. за признаване на правото на обезщетение на наследници на **** в размер на 60, 800 дка е последвало издаването на решение № 358 от 01.07.2019 г., с което им е определено право на обезщетение в размер на 80, 324 дка, районният съд е стигнал до неправилни фактически и правни изводи, които не се споделят от настоящата касационна инстанция.   

Правилно и законосъобразно обаче съдът е приел, че са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, водещи до незаконосъобразност на оспореното решение.

Като правно основание за издаване на обжалваното решение на ОСЗ – Балчик е посочен чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ, съгласно който дължимото обезщетение се определя с ПКБ – в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез ПКБ, както и в случаите по чл.19а, ал.9 от ЗСПЗЗ. Последната разпоредба гласи, че общинската служба по земеделие се произнася с решение за определяне на право на обезщетение по ал. 4, т. 3 (обезщетяване на собствениците с ПКБ), когато при условията на чл. 35, ал. 1 актовете на съда или на органите по поземлената собственост, на които то се основава, са били постановени или представени след определяне на коефициента по ал. 5. В случая правоимащите лица не са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез ПКБ, а доказателства за наличието на втората предпоставка по чл.19а, ал.9 от ЗСПЗЗ не са налице, поради което неправилно и незаконосъобразно административният орган е постановил решението си по чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ.        

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че общинската служба не е изследвала възможностите за обезщетяване със земя преди да пристъпи към обезщетяване с ПКБ, с което е допуснала съществено нарушение на изискването на чл.35 от АПК. От данните по делото е видно, че основният спор между страните е бил относно приложението на чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ, съгласно който правата на собствениците на земеделски земи се възстановяват до размерите, определени по отменените чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост, включително и тези, отчуждени по Закона за трудовата поземлена собственост. За земеделски земи над тези размери собствениците се обезщетяват по реда на чл. 35, където е уредено задължително обезщетяване с ПКБ. В случая административният орган е приел, че след като на наследници на Р. Н.**** са възстановени реално 300 дка, то за горницата подлежат на обезщетяване само с ПКБ на основание императивните разпоредби на чл.10, ал.8, чл.35, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.19, ал.14 от ППЗСПЗЗ. Действително съгласно чл.8, ал.1 от ЗТПС (отм.) ограничението в размера, до който може да се възстановява правото на собственост, е 300 дка за района на община Балчик, но чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ препраща не само към тази разпоредба, а и към разпоредбите на чл.10 от ЗТПС (отм.), където в ал.3 изрично е посочено, че когато семейството на собственика има повече от две деца, без тези по ал.2, тогава за всяко трето или следващо дете, без разлика на занятие и семейно положение, се оставят по 20 дка работна земя. Именно тази хипотеза не е изследвана от административния орган, който при наличието на доказателства, че наследодателят Р. Н.**** е имал шест деца, най-голямото от които е родено през 1935 г., е бил длъжен да прецени дали в случая ограничението на чл.8, ал.1 от ЗТПС (отм.) не важи и императивът на чл.10, ал.8, изр. второ, във вр. чл.35, ал.1 от ЗСПЗЗ за обезщетяване само с ПКБ е неприложим. Като не е сторила това, а е пристъпила направо към обезщетяване с ПКБ, общинската служба е действала в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което правилно и обосновано районният съд е преценил, че обжалваното решение е незаконосъобразно по същество и следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. При новото разглеждане на заявлението административният орган следва да се съобрази с мотивите към настоящото решение, като прецени дали са налице предпоставките за приложение на чл.10, ал.3 от ЗТПС (отм.), във вр. чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ, след което да определи видът на обезщетението съобразно възможностите за обезщетяване със земя от общинския или държавния поземлен фонд или с ПКБ, както е постановил и районният съд. При този анализ общинската служба по земеделие следва да има предвид, че е без значение наличието или не на протоколи/решения на общинска комисия за ТПС, които да доказват, че на децата на **** са оставени допълнителни декари работна земя по реда на чл.10, ал.3 от ЗТПС (отм). Тези доказателства имат отношение към процедурата по възстановяване на земеделски земи, а не към процедурата по обезщетяване. Препращането към чл.8, ал.1 и чл.10 от ЗТПС (отм.) не е условие за възстановяването на собствеността, а само правнотехнически способ, чрез който законодателят е очертал пределите, до които реално се реституират земеделските земи. В случая процесните 80, 324 дка са признати на наследниците на **** и въпросът е само относно конкретния начин на обезщетяване, поради което и единственото условие, което общинската служба следва да установи при приложението на чл.10, ал.3 от ЗТПС (отм.), във вр. чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ, е броят на децата на наследодателя и представляват ли те част от семейството му по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗТПС (отм.), т.е. дали са незадомени. Едва след отговора на този въпрос комисията може да реши какъв да е видът на обезщетението и има ли възможност за обезщетяване със земя.              

Правилно и законосъобразно районният съд е присъдил в полза на жалбоподателката сторените от нея разноски по делото, макар и да не се е произнесъл изрично по възражението на ответника за тяхната прекомерност. Разноските се изразяват в платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, което не е завишено в сравнение с нормативноопределения минимален размер от 500 лева по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не подлежи на намаление.

 По изложените съображения обжалваното решение е правилно като краен правен резултат и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.     

 С оглед на изхода от спора в полза на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на по 200 лева за всеки един от тях, съставляващи платено адвокатско възнаграждение за един адвокат съобразно представените договори за правна защита и съдействие.   

Воден от горното, както и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд                           

                                 

Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260013/11.02.2021г., постановено по гр. д. № 474/2020 г. по описа на Районен съд - Балчик.  

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – Балчик да заплати на С.М.М., ЕГН **********, Й.С.М., ЕГН ********** и С.С.Ш., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на по 200 лева за всеки един от тях.        

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                         

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ :