№ 547
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000503337 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д. Р. Е.
(лично за себе си и като майка и законен представител на М. Н. К.), Н. Н. К., С. Р. В. (лично
за себе си и като законен представител на Н. Г. Е.) и Е. Д. Е. (всички чрез адв. Д. от САК) и
насрещна въззивна жалба на „Лев Инс” АД (чрез юрк. И.), насочени против Решение 66 от
26.07.2022 г. по т.д. 149/2021 г. по описа на Врачанския окръжен съд (ВрОС), с което по
предявени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ са присъдени обезщетения за неимуществени вреди
поради смъртта на Г. Д. Е. при ПТП, реализирано на ******** г. Първата инстанция е
присъдила обезщетения от по 80 000 лв. за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. (а исковете са
отхвърлени за разликите над 80 000 лв. до 200 000 лв.) и 120 000 лв. за Н. Г. Е. (с
отхвърлителен диспозитив за разликата над 120 000 лв. до пълно предявения размер от
200 000 лв.), както и мораторна лихва за забава върху главниците, считано от 18.09.2021 г.
до окончателното изплащане. Изцяло са отхвърлени исковите претенции на М. Н. К. и Е. Д.
Е. – за сумите от по 60 000 лв. за всяка от тях ведно с мораторната лихва от 18.09.2021 г.
Съдът се е разпоредил и с отговорността за такси и разноски по правилата на чл. 78 ГПК и
определил възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) в полза на адв. Д. за
безплатно процесуално представителство на ищците в производството.
Във въззивната жалба на физическите лица се развиват оплаквания само по
приложението на чл. 52 ЗЗД, като се счита, че разпоредбата е приложена неправилно от
окръжния съд. Присъдените обезщетения били занижени и не отговаряли на критерия за
„справедливост”, посочен в тази норма. Настоява се, че болките и страданията следвало да
1
се обезщетят със сумите от по 150 000 лв. за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В., както и 200 000 лв
за Н. Г. Е.. Акцентира се и върху това, че макар, че били сестри на починалия, то М. Н. К. и
Е. Д. Е. следвало да получат сумите от по 50 000 лв. за търпени неимуществени вреди.
Търси се и акцесорното вземане за лихва върху главниците, считано от 18.09.2021 г., както и
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В насрещната въззивна жалба на „Лев Инс” АД се счита, че ВрОС е присъдил
завишени обезщетения за болки и страдания, като решението се оспорва в частите, в които
са определени главници от над 60 000 лв. за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. и над 100 000 лв. за
Н. Г. Е.. Желае се намаляване на обезщетенията до посочените размери, а по отношение на
ищците М. Н. К. и Е. Д. Е. се намира, че правилно исковете им са отхвърлени изцяло.
Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване (чл.
51, ал. 2 ЗЗД), като се твърди, че обективно имало такова и обезщетенията трябвало да се
намалят поради принос на починалия.
Въззивните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, като не са
искани и не са събирани нови доказателства пред настоящата инстанция. Подаден е писмен
отговор по чл. 263 ГПК относно насрещната въззивна жалба от застрахователя - от
процесуалния представител на ищците адв. Д., в който жалбата се преценява като
неоснователна.
От материалите по делото САС намери следното:
Исковото производство е образувано по молба на Д. Р. Е. (лично за себе си и като
майка и законен представител на М. Н. К.), Н. Н. К., С. Р. В. (лично за себе си и като законен
представител на Н. Г. Е.) и Е. Д. Е. (всички чрез адв. Д. от САК) против „Лев Инс” АД по
реда на чл. 432, ал. 1 КЗ и със следните твърдения:
На 05.05.2021 г., около 16.30 часа, по пътя между Козлодуй и Лом, П. А. П. губи
контрол върху управлявания от него автомобил „Опел Вектра” с рег.номер *** поради
многократно превишена скорост и реализира катастрофа, преобръщайки колата няколко
пъти. Вследствие на произшествието, почива на място водачът П., а пътниците в
автомобила, сред които и Г. Д. Е. са откарани с различни травми в болница, но на 27.05.2021
г. в лечебно заведение почива и Г. Е..
Поради това, ищците претърпели неимуществени вреди, които не били
обезщетени, въпреки проведената кореспонденция със застрахователя на виновния за ПТП
водач „Лев Инс” АД. Твърди се, че Г. Е. бил син на Д. Е. и Н. К. (въпреки че те нямали брак,
а Н. К. не го е припознал като свое дете), С. В. съжителствала на семейни начала с
починалия, а Н. Е. бил негов син от С.. Е. Е. и М. Е. пък били сестри на Г.. Оценяват
неимуществените си вреди на сумите от по 200 000 лв. за първите четирима ищци и на по
60 000 лв. за сестрите М. и Е., като сумите се претендират със законната лихва от 18.09.2021
г., когато изтекъл тримесечният срок за произнасяне по доброволната претенция за плащане
от страна на застрахователя.
При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че решението на
2
Врачанския окръжен съд е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Апелативният съд намира, че съобразно оплакванията във въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба, както и обстоятелството, че първоинстанционното решение се
обжалва частично от застрахователя, не се спори по следното: а) че отговорността на
делинквента е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, която е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б) не е
заплащано застрахователно обезщетение за търпените вреди извънсъдебно от ответника; в)
отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори
и относно вината на водача на процесния автомобил, както и за механизма на процесното
ПТП, вкл. и за това, че е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД с всичките елемнти от
фактическия състав.
Спорни се явяват следните въпроси:
Първият от тях е дали правилно са отхвърлени изцяло исковите претенции на
сестрите на починалото лице М. К. и Е. Е..
С ТР 1/21.06.2018 г. по ТД 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък, са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление №
5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице (вкл.
братя и сестри), което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик
да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия. Посочено е също, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
3
САС намира, че през призмата на горепосоченото тълкувателно решение тези две
ищци не са доказали главно и пълно, че са имали особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди, които са съществени.
Съображенията са следните:
Към настъпване на произшествието М. К. е била на 5 години, а Е. Е. -на 26 години.
При анализа и преценката на неимуществените вреди, претендирани от тези две
ищци, съдът намира, че гласните доказателства, събрани от ВрОС (показанията на
свидетелите А. К. и Б. К.) не съдържат конкретни данни за характера и съдържанието на
връзката им с починалия, нито за начина на приемане на неговата смърт от тях и изживените
от тях страдания.
Това е така, защото свид. А. К. (сестра на Н. К.) твърди в показанията си, че е
израснала заедно с Н. К. и с неговото семейство и деца. Свидетелката твърди, че същите са
добро семейство - майката и бащата, децата също, включително и Г., че родителите са
грижовни и че С. и Г. били в много добри взаимоотношения. Свидетелката установи с
показанията си, че когато е разбрала за катастрофата е отишла в болницата, където намерила
Н. и Д., а след като Г. бил преместен в болницата във Враца те също го посещавали, ходили
всеки ден. Според свидетелката двамата реагирали много тежко на вестта за неговата смърт
и им прилошало. За този период от една година не се е променило положението, става все
по-тежко, за всички тях е така.
Свидетелят Б. Б. К. (съсед на ищците) твърди в показанията си, че в семейството на Н. и Д.
не е имало проблеми и всичко било наред, всички живеели на едно място, а С. живее при
баща си и идва при тях с детето. Според свидетеля майката и бащата на Г., а също и С.,
преживели много лошо загубата му и още не са го преживели, не им е отминало.
Поради това и в този случай изводите на съда се базират основно на заключенията на
съдебно-психологическата експертиза от първата инстанция, като се съобрази
обстоятелството, че данни за връзката между М. и починалия й брат вещото лице е
почерпило от майката на ищцата – Д..
От информацията, събрана в хода на психодиагностичната беседа с детето М., както и от
наблюдението над поведението му по време на беседата и анализа на използваните
проективни методики, се установява, че Г. се грижел с много любов и внимание не само за
своя син, но и за по-малката си сестра, което обуславя силната връзка на двете деца с него.
М. и родителите й Д. и Н. живеят в една къща със семейството на Г., а Е. Е. напуснала дома
на родителите си, когато била на 18 години и отишла да живее в гр.***, след това работила в
Испания, а понастоящем живее в гр.***. Според заключението, ищцата Е. Е., въпреки че от
години не живее в родната си къща в град *** и не е постоянно със семейството си и това на
брат си Г., има силна емоционална привързаност с него и трайни родови връзки, които са
засегнати от неговата смърт. Страданията и мъката по загубата му са оставили трайни
негативни белези върху психичното състояние, емоционалното възприятие на околния свят,
себеоценката и самочувствието на ищцата Е. Е..
4
Традиционно в българското общество връзките между брат и сестра се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, каквато
е установена по делото в заключението на съдебно-психологическата експертиза. По делото
обаче липсват конкретни факти от живота на двете сестри и брат им, от които да се направи
извод, че връзката им е била особено близка и различна от нормалните взаимоотношения на
обич и привързаност, характерни за традиционните за българското общество семейни
отношения. Загубата на близък родственик е събитие, което неминуемо има за последица
душевна болка и тъга в близките хора и в случая е установено, че ищците М. К. и Е. Е. са
били разстроени от инцидента и са преживели трагедията емоционално. Липсват обаче
доказателства двете ищци да са търпели от смъртта на брат си Г. Е. морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
родствената им
връзка, каквото е изискването в посоченото
тълкувателно решение.
Установеното в заключението на вещото лице-психолог, че след
смъртта на брат си ищците изпитвали страдания и мъка по загубата му, са нормални
страдания, изпитвани от загубата на близък за тях човек. Присъждането на обезщетение в
този случай е само по изключение, когато е установено, че лицата имат не само формално
родство, не само привързаност и близост, но когато специфични житейски ситуации са
преформулирали традиционната връзка. Приетата по делото СПЕ установява обема на
търпените болки и страдания, но не и наличие на изключителна, трайна и дълбока
емоционална връзка.
Вторият спорен въпрос по делото е за приложението на чл. 52 ЗЗД и дали присъдените
от първоинстанционния съд обезщетения са справедливи.
Според САС в настоящия си състав, показанията на двамата разпитани пред ВрОС
свидетели (А. К. и Б. К. – пресъздадени по-горе) са лаконични и повърхностни и в тях няма
данни за някаква особена връзка между ищците и починалия, която
поради определени житейски обстоятелства да се различава от нормалната .
Свидетелите споделят основно квалификации по отношение на семейството, в което живеел
пострадалия като „добро семейство”, в което „не е имало проблеми и всичко било наред”,
по отношение на неговите майка и баща като „грижовни родители”, по отношение на
взаимоотношенията между починалия и съжителстваща на съпружески начала с него жена
като "много добри", както и квалификации по отношение възприемането на факта на
смъртта на Г. Е. като „много тежко” и „много лошо”. Свидетелите не заявяват факти,
относно съдържанието на тези отношения и грижа, тяхното проявление, интензитета и
адекватността им. Същите не установяват емоционална обвързаност, резултат от
пълноценно общуване, от чиято именно липса ищците да страдат. Що се отнася до данните
от съдебно-психологическата експертиза, то вещото лице е работело преимуществено с
данни и информация, събрани от самите изследвани лица (многократно подчертавано от
експерта), което в немалка степен намалява достоверността в резултатите, макар и при
5
проявена добросъвестност на вещото лице. В тази връзка, например, не сочи на особено
здрави семейни връзки, голяма сплотеност и привързаност обстоятелството, че Н. К. никога
не е припознал Г. като свой син, дори и да са живели в общ дом и да са си помагали.
Първоинстанционният съд е посочил критериите, по които е определил
обезщетенията за неимуществени вреди, в т.ч. и тези, които се съблюдават в практиката на
ВКС, като възраст на починалия и на обезщетяваните лица, годината на настъпване на
застрахователното събитие, социано-икономическите условия и т.н. Съдът препраща към
тези мотиви на основание чл. 272 ГПК, понеже счита, че правилно обезщетенията са
определени на по 80 000 лв. за родителите и живялата на семейни начала с починалия,
респективно 120 000 лв. за детето Н.. Данните за неговото състояние при извършването на
СПЕ са почерпени основно от майката С., но става ясно от проведеното психологиеско
изследване, че поради възрастта си, детето все още не разбира както точно се е случило с
неговия родител и защо не може да разговаря вече с него. Следователно, обезщетението за
търпени болки и страдания не би могло да бъде високо и тук.
Неоснователно е и оплакването в насрещната въззивна жалба за това, че било
налице съпричиняване от пострадалия, изразяващо се в неносене на предпазен колан и то
било неправилно отхвърлено от окръжния съд. Това не би могло да бъде споделено, тъй
като на л. 235, в.л. инж. П. е посочил ясно, че заради преобръщанията на колата при ПТП и
настъпилите вследствие на това деформации по тавана и купето на автомобила, то и при
правилно поставен предпазен колан, са щели да настъпят травмите, довели до летален изход
при катастрофата. Ето защо, липсва причинна връзка (каузалитет) между неносения колан и
вредоносния резултат (травмите и причинената от тях смърт), поради което и правилно
възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е оставено без уважение. Правилно е уважен акцесорния
иск за мораторна лихва върху обезщетенията – в съответствие с приложимото право и
заявеното в исковата молба.
В обобщение, неоснователни се явяват и двете жалби, като атакуваното с тях
решение на ВрОС трябва да се потвърди в обжалваните му части. При това положение, не
следва да се присъждат разноски, освен юрисконсултско възнаграждение в полза на „Лев
Инс” АД от 100 (сто) лева, а върху материалния интерес по отхвърлената насрещна въззивна
жалба на застрахователя (80 000 лв) следва да се присъди възнаграждение за безплатно
процесуално представителство за втората инстанция в полза на адв. Д. в размер на 7050 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 66 от 26.07.2022 г. по т.д. 149/2021 г. по описа на
Врачанския окръжен съд в обжалваните му части.
6
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата да заплати
на адв. Й. Д. от САК сумата от 7 050 (седем хиляди и петдесет) лв. възнаграждение за
безплатно процесуално представителство във втората инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК Д. Р. Е. (лично за себе си и като майка и
законен представител на М. Н. К.), Н. Н. К., С. Р. В. (лично за себе си и като законен
представител на Н. Г. Е.) и Е. Д. Е. да заплатят на „Лев Инс” АД сумата от 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7