Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                        30.06.2017 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 5 юни

Тринадесети наказателен състав година 2017

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело № 1192 по описа за 2017 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на З.С.К., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 17-0257-000214 от 20.03.2017 г. на Началник РУ – Долни Дъбник към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП  и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на З.С.К. административно наказание – глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца.

В жалбата са наведени доводи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно

В съдебно заседание, жалбоподателят З.С.К. се явява лично и с адв. И.Ц. ***, като молят съда да отмени наказателното постановление изцяло, с оглед допуснати процесуални нарушения, както в АУАН-а, така и в издаденото НП.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен – редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. Не е взето становище по постъпилата жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

 

Атакуваното наказателно постановление № 17-0257-000214 от 20.03.2017 г. е издадено от Началник на РУ – Долни Дъбник към ОД на МВР - гр. Плевен.

Административно – наказателното производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение, бланков № 905331 от 10.03.2017 г., съставен от М.В.М. на длъжност мл. авто-контрольор  при РУ-Долни Дъбник, в присъствието на Д.И.И., свидетел при установяване на административното нарушение и при съставяне на АУАН.

 

В АУАН е отразено, че на 10.03.2017 г. около 13:00 часа в с. Староселци, на ул. „***“ № ***, управлява влекач МАН, с рег. № ***, с прикачено полуремарке, с рег. № ***, собственост на Фирма ЕООД „Манчев – Б“ ***, като извършва маневра заобикаляне на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, за да навлезе в ляво по посока на движението в крайпътен имот, не се съобразява с габаритите на управляваното от него МПС. Удря със задната дясна ъглова част на полуремакето паркирания в д сяно лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, като настъпва ПТП с материални щети по лекия автомобил, като няма съгласие между участниците, напуска ПТП-то, без да уведоми органите на МВР.

 

При така установените факти и обстоятелства, актосъставителят е приел, че е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “а” от ЗДвП.

Актът е връчен лично на жалбоподателя, като в графа възражения, същият е отразил:

„При извършената маневра не съм разбрал за ПТП. В двора на фирмата съм разтоварвал от 13:10 на 10.03.2017 г. до 15:00 часа на 10.03.2017 г. без да бъда повикан за ПТП.

След запознаване с материалите по административно – наказателната преписка, административно наказващият орган е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушени и е издал сега атакуваното наказателно постановление.

От формална страна, съдът намира, че както АУАН, чрез който е започнало административно – наказателното производство, така и сега атакуваното наказателно постановление, са издадени от компетентните за това лица, поради което в тази насока липсват допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът категорично не споделя изложената фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, които установяват фактическа обстановка, различна от отразената в акта и в крайна сметка даваща на съда основание да приеме, че жалбоподателят не е извършил посоченото в акта нарушение или поне това нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, а никой не може да носи никаква отговорност по предположения или по презумпция, защото точно обратното, той е невинен по презумпция до влизане в сила на наказателното постановление.

На първо място е допуснат съществен порок в процедурата по установяване на административно нарушение от контролните органи.

 От свидетелските показания на свидетеля М.В.М. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта-свидетелят Д.И.И., също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели - очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт.

При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели-очевидци, каквито съобразно показанията на разпитания свидетел са били налице, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, е налице липса на свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно само на това основание. Като не е констатирал този пропуск въззивния съд е постановил неправилно решение.

На следващо място по делото, освен данните в акта, потвърдени пред съда от страна на свидетеля присъствал при съставяне на акта за установяване на нарушението, липсват събрани и приложени каквито и да било други преки доказателства, относно обстоятелствата по извършване на нарушението, неговото авторство и вината на наказаното лице.

С оглед спецификата на настоящия казус, потвърждаването пред съда на съдържанието на акта от страна на вписания в същия свидетел, който не е очевидец, не е достатъчно да обоснове извод за доказателствената му сила и достатъчност. 

Предвид характера на нарушението, изводи относно съставомерност на деянието, респективно правилно приложение на материалния закон, не могат да се основат само и единствено в съдържанието на акт, потвърдено в съдебно заседание от свидетеля по съставяне на акта за установяване на нарушението. Такъв вид нарушение е недопустимо да се установи и докаже пред съда единствено посредством показания на лице, невъзприело освен това и лично действията на водачите, участници в реализираното ПТП. От страна на административно наказващия орган, у когото именно е тежестта на доказване при съдебно обжалване, както и предвид твърденията на наказаното лице, невиновен до доказване на противното, по делото не са представяни доказателства за извършвани други процесуални действия, с оглед безспорно установяване на обстоятелствата по извършване на нарушението и неговото доказване от обективна и субективна страна.

В производството пред съда наказващият орган не е представил  доказателства, които да установят безспорно обстоятелствата по реализиране на ПТП и вината, така че да се докаже безспорно фактът на авторството на нарушението и вината на посоченото за нарушител лице.

Колкото до производството по налагане на административно наказание недопустимо е и административнонаказателно обвинение да се опре единствено в съдържанието на акт, съставен от длъжностно лице, което не е присъствало при извършване на нарушението.

Актосъставителят не е събрал достатъчно и убедителни доказателства, но въпреки това е съставил акт.

Наказващият орган на свой ред, вместо да заздрави производството  (чл. 52, ал. 4 от ЗАНН) посредством своевременно снемане на обяснения от другия участник в ПТП, от свидетели-очевидци, при нужда дори заключение на експерт и пр., се е опрял в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в нарушение на правилото на чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН е издал процесното наказателно постановление. Така в производството и преди, и при издаване на НП, са останали неустановени, като недоказани, обстоятелствата по извършване на нарушението, авторството му, а освен това и вината за реализирането му. 

Липсата на инициатива у решаващия съд служебно (чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН), с оглед необходимостта от разкриване на обективната истина, да събере допълнителни доказателства различни от акт за установено нарушение и потвърждаване на неговото съдържание от страна на свидетеля по същия се отчита като  съществено процесуално нарушение. Но, пропускът преди съставяне на акта да се извършат необходими, неотложни действия за събиране на доказателства и изготвяне на доказателствени средства, както и пълната пасивност на наказващия орган, с оглед характера на процесното нарушение, не е възможно да бъде саниран в съдебната фаза по обжалване на наказателното постановление.

По отношение на обвинението по пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.3 , б. „а“ от ЗДвП, съдът намира следното.

          Чл.123, ал.1, т.3от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът:

а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

 

      От цитираното  в НП от фактическа страна обвинение е видно, че АНО очевидно, е възприел, че водачът е отказал да съдейства за установяване на вредите от произшествието. При установената в хода на АНП фактическа обстановка, АНО е дал неправилна квалификация на деятелността на жалбоподателят.

Приетата в НП квалификация за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.”а” от  ЗДвП не съответства на приетите факти обуславящи  отговорността по чл.175 ал.1 т.5 от  ЗДвП. Последната предполага нарушение на задълженията от участник в ПТП, като конкретното фактическо описание на извършеното такова е напускане на местопроизшествието  без уведомяване на контролните органи. Подобно напускане изразява липсата на съгласие между участниците относно обстоятелствата на ПТП, при което съответстващата на тази реална фактическа обстановка правна квалификация на нарушената разпоредба е тази по чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДвП, а не дадената с НП квалификация по чл.123 ал.1 т.3 б.”а” от ЗДвП, която има предвид случаите нарушителят да откаже да съдейства за установяване на вредите от произшествието.

Така дадената от органа погрешна правна квалификация нарушава правото на защита и поради това съставлява  съществено нарушение на процесуалните правила,налагащо отмяна на НП и поради неправилно приложение на материалния закон в частта му по т.2, с която на основание чл.175 ал.1 т.5 от  ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от правото да се управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в хипотезата на буква „а”.

         С оглед на гореизложеното съдът намира, че издаденото против жалбоподателя наказателно постановление се явява незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, и като такова следва да бъде отменено в цялост.

 

         Водим от горното,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  изцяло наказателно постановление  № 17-0257-000214 от 20.03.2017 г. на Началник РУ – Долни Дъбник към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП  и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на З.С.К., с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: