Определение по дело №319/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение №42/03.12.2015г. по ч.н.д. №129/2015г., в производство по чл. 243 ал.3 и сл. от НПК, Крумовградският районен съд е отменил Постановление на Р. от 16.11.2015г.,за прекратяване на ДП №66/2015г. по описа на РП К. и е върнал делото за изпълнение на указанията, дадени от съда в мотивировъчата част на определението.

От посоченото определение е останал недоволен прокурор при Р. П.-К., който го протестира,като неправилно и необосновано, излагайки съображения повтарящи отмененото постановление.Предлага на съда да отмени Определението на РС Крумовград.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Протеста е основателен.

С Постановление на РП - К. от 22.07.2015 г. е било образувано Досъдебно производство №66/2015 г., срещу И. Ц. К. от С., О., за това ,че на 13.06.2015 г. в С., О. е повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил, марка „О.”, модел „В.” с номер на двигател: и номер на рама: WOL, собственост на Т. К. Т. от С., О.- престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

В хода на това производството е било прието, че свидетелите Т. К. Т. и М. Ю. Т. притежавали лек автомобил, марка „О.”, модел „В.” с номер на двигател: и номер на рама:, с Per. № К АВ. На 05.12.2014 г. регистрацията на превозното средство била прекратена със заявление до сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - К., като собственикът декларирал, че автомобилът е негоден за движение и ще го съхранява в двора на дома си в С., О..Свидетелката М. Т. била технически сътрудник в кметството на С., О., а съпругът й бил управител на „М. - МТ” ЕООД - С., О. и стопанисвал заведение в селото. От 2014 г. двамата били във влошени отношения с И. К., който като клиент на заведението, след употреба на алкохол ставал агресивен - чупел витринни стъкла, обръщал маси, предизвиквал конфликти с други посетители. Поради хулиганските му прояви, собствениците отказвали да го допускат в обекта.

Вечерта на 13.06.2015 г. около 21.00 часа свидетелката М. Т. имала неотложна служебна работа в кметството и тъй като ползваният от семейството лек автомобил бил повреден, свидетелят Т. Т. я откарал с автомобила „О. В.”. Преминавайки през центъра, видели, че свидетелят К. е пред магазин в компанията на други лица. В сградата на кметството, свидетелката Тоскова съставила необходимия документ, след което установила, че поради технически проблем с принтера, той не може да бъде отпечатан. Съпругът й отишъл да докара брат си-свидетеля В. Т., който след като дошъл започнал да работи на компютъра. Около 22.30 часа чули силен шум и свидетелите Т. и М. Т. излезли на терасата на кметството. Видели И. К., който се намирал до паркирания лек автомобил, тяхна собственост и с брадва нанасял удари по него. Попитали го защо унищожава автомобила им, на което той отговорил, че го прави, защото не го допускали в заведението. След като нанесъл множество повреди: счупени предно челно стъкло, задно панорамно стъкло, 4 броя странични стъкла на вратите, 2 броя стопове, 2 броя фарове и деформация на предния капак, свидетелят К. си тръгнал. На местопроизшествието дошъл свидетелят Е. Х. К., който преминавал оттам на път за дома си. Пострадалият подал сигнал за случилото се на телефон ЕЕН - 112 и след полунощ на 14.06.2015 г. пристигнал дежурният полицейски наряд, в чийто състав били свидетелите К. О. и И. И.. Те съставили констативен протокол, а сутринта на следващия ден съставили протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР на свидетеля К., който бил задържан за срок от 24 часа, на основание чл.72 от ЗМВР.От заключението на съдебната оценителна експертиза по делото било видно, че стойността на лек автомобил марка „О.”, модел „В.” с номер на двигател: и номер на рама: възлизала на 627.00 лева, а стойността на отделните унищожени елементи е 267, 96 лв.Съгласно заключение на съдебно - психиатрична експертиза № 126/ 19.09.2015 г. И. К. не се водил на учет в ДПБ - К. и не страдал от психично заболяване и психични недостатъци, които да му пречат да носи наказателна отговорност и да участва в наказателния процес. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване с намалена критичност и конфликтно - агресивни прояви. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, бил е вменяем. Не било налице краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието.

Поради изложеното,прокурорът е приел,че И. Ц. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК,защото стойността на причинената щета е ниска - възлизала на 267, 96 лв. ( под минималния размер на работната заплата в страната),като щетите следвало да се изчисляват отделно за повредените и унищожени части на автомобила, тъй като към датата на деянието регистрацията на превозното средство е била прекратена от собственика и същото не е било годно за използване по предназначение, съгласно Закона за движение по пътищата. Това определяло ниската степен на обществена опасност на увреждане на обществените отношения, тъй като обектът на престъплението и преди неговото извършване не е бил в състояние, за да бъде употребен.Освен това от деянието не били налице наст·пили други вредни последици, които да са засегнали в някаква степен и други значими обществени отношения. Свидетелят К. бил неосъждан (реабилитиран по право) и е бил мотивиран, за да извърши престъплението от влошените междуличностни отношения с пострадалите. Действията на И. К. следва да се квалифицират като дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ или като нарушение на Наредба № 1 на Общински съвет Крумовград за поддържане и опазване на обществения ред в община К., а съгласно Допълнителната разпоредба на чл.218в, т. 1 от НК наказателното преследване за престъпление по чл.216, ал.4 от НК се възбуждало по тъжба на пострадалия пред съответния първоинстанционен съд, когато предмет е частно имущество, т. е. деянието не съставлявало престъпление от общ характер,поради което и прекратил досъдебното производство.

Първоинстанционния съд е приел,че постановлението за прекратяване на наказателното производство е неправилно и незаконосъобразно,защото прокурорът се бил задоволил безкритично и без да анализира доказателствата по делото да приеме изложените от разследващия полицай правни изводи и да ги преповтори, като не бил изложил мотиви защо счита, че тези изводи са правилни.На следващо място съдът е приел, че е повредена противозаконно чужда движима вещ, която била на стойност надвишаваща минималната работна заплата и експертното заключение не било достатъчно ясно относно крайния извод за стойността на повреденото имущество.Не бил обсъден факта, че вредите не били възстановени,както и начина на извършване на деянието. Общата оценка на обстоятелствата преди, по време и след извършване на деянието не сочела, че извършеното престъпление било с по - ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. От страна на К. била проявена престъпна упоритост при извършване на престъплението по чл.216 ал.1 от НК, съпроводена с изключителна дързост и цинизъм, а именно нанасяне на удари с брадва по лекия автомобил „О.", модел „В.", вследствие на което автомобила е получил увреждания - счупени предно челно стъкло, задно панорамно стъкло, 4 броя странични стъкла на вратите, 2 броя стопове, 2 броя фарове и деформация на предния капак.На последно място е приел, че действията на И. К. били хулигански,защото били непристойни, грубо нарушавали обществения ред и изразявали явно неуважение към обществото и в случая, надхвърляли рамките на личната разпра. Личният мотив в поведението на дееца не изключвал умисъла и когато нанасянето на щетата, причиняването на други подобни действия е станало по чисто личен мотив , тези действия можели да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако били съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразявали явно неуважение към обществото, каквито били тези в настоящия случай.

Предвид на тези факти, съдът е намерил, че по досъдебното производство са събрани доказателства, които не били преценени и изследвани обстойно от прокурора, липсвал задълбочен анализ на събраните доказателства и съответно мотивирана преценка точно какви престъпления са извършени при тези доказателства. В тази връзка, следвало да се има предвид, че събирането на нови доказателства, в т.ч. справка за съдимост, назначаването на допълнителна задача на вещото лице или назначаване на нова съдебно - оценителна експертиза, въз основа на събраните по надлежния ред доказателства и извършването на оглед на автомобила, ако с оглед на събраните доказателства се установяла необходимост за това и задълбоченият разпит на всички установени по делото свидетели и последващо снемане на обяснения от обвиняемия, би допринесло за изясняване на обективната истина и спорните по делото факти. На следващо място, след изпълнение на горното, прокурорът следвало да прецени и дали в случая не били налице достатъчно данни за извършено от дееца престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Настоящата инстанция намира извода на първоинстанционния съд, че делото следва да се върне за доразследване, за неправилен.По отношение на престъплението по чл.216 от НК са събрани достатъчно доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност водят да извода,че обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, и това е така защото стойността на причинената щета действително е ниска-267, 96 лв., а и към датата на деянието регистрацията на превозното средство е била прекратена от собственика и същото не е било годно за използване по предназначение, съгласно Закона за движение по пътищата.Категорично това води до ниска степен на обществена опасност на увреждане на обществените отношения, до какъвто правилен и обоснован извод е стигнал и прокурора.Начина на извършване на деянието и невъзстановяването на вредите по никакъв начин не противоречи на горното.Процесуалните действия, които съдът иска да бъдат извършени допълнително, няма да внесат яснота по случая и не се налага тяхното извършване.Нито справката за съдимост/която е представена пред тази инстанция и потвърждава извода на прокурора/нито нов оглед на автомобила или задълбоченият разпит на всички установени по делото свидетели и последващо снемане на обяснения от обвиняемия, биха допринесли за изяснената фактическа обстановка по делото.Що се отнася до обсъдените от съда „..проявена престъпна упоритост при извършване на престъплението, съпроводена с изключителна дързост и цинизъм..”то настоящата инстанция намира,че такива факти не са събрани по делото.

По отношение на евентуалното престъплението по чл.325 ал.1 от НК, което съдът е обсъдил пространно, настоящата инстанция не споделя неговите съждения и изводи.Право единствено на прокурора е да повдига обвинения и в случая той надлежно е упражнил това право, като е приел,че действията на лицето К., следва да се квалифицират като дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ или като нарушение на Наредба №1 на ОбС Крумовград.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които са били преценени и изследвани обстойно от прокурора, който им е направил задълбочен анализ, както и мотивирана преценка точно какви престъпления са извършени при тези доказателства.

Поради това настоящата инстанция намира,че атакуваното определение на Районния съд, като неправилно и необосновано, следва да бъде отменено, а Постановлението на РП от 16.11.2015г., като правилно, обосновано и заносъосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Определение №42/03.12.2015г. по ч.н.д. №129/2015г., на Крумовградския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Р. от 16.11.2015г. за прекратяване на досъдебно производство №66 /2015 г. по описа на РУ Полиция – К., водено срещу И. Ц. К. от С., О. за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/