Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260029
град Шумен, 07.11.2022 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на трети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Станислава Стойчева като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №4 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от В.Ц.Х., ЕГН **********,*** против „Ванитекс” ЕООД, ЕИК-12554124, гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „....“ №3, представлявано от управителката С.И.Г., с искане за прекратяване на дружеството в хипотезата на чл.517, ал.4 от ГПК – когато срещу едноличния собственик на дружеството се води изпълнително производство вземането, по което не може да бъде удовлетворено по друг нтачин. Сочи се, че ищецът имал вземане по изпълнителен лист №63 издаден по гр. д. №1483/2014 г. по описа на РС – Търговище. По негова молба срещу длъжника В.Б.Н.било образувано изпълнително дело №20203610400067 по описа на ДСИ при РС Велики Преслав. По делото не е постъпило изпълнение. Било установено, че длъжника е едноличен собственик на капитала на „Ванитекс“ ЕООД. В рамките на производството по изпълнителното дело бил наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в дружеството, а с постановление №75/08.01.2021 г. ДСИ овластил ищеца, като неудовлетворен взискател по изпълнителното дело да предяви по седалище на дружеството претенция за неговото прекратяване на основание чл.517, ал.4 от ГПК. Към момента на издаване на постановлението от ДСИ не е имало постъпили суми по делото от длъжника. Моли да бъде прекратено дружеството на основание чл.517, ал.4 от ГПК.
Ответникът е депозирал отговор на ИМ. В него се заема становище, че искането е неоснователно. Твърди се наличие на висящо производство, заведено като отрицателен установителен иск от В.Б.Н.., с който е следвало да се установи, че последният не дължи на ищеца в настоящото производство сумите по горепосоченото изпълнително дело. Изложени са подробни съображения в отговора защо не се дължи, включително и възражения за изтекла погасителна давност по отношение на дължимите суми. Моли да бъде оставено без уважение искането за прекратяване на дружеството ответник.
Във връзка с отговора ищецът е депозирал допълнителна ИМ. В нея са изложени съображения срещу аргументите в отговора, но не се излагат нови твърдения относно значими за спора факти и обстоятелства. Не се правят и доказателствени искания.
Представено е от ответника и отговор на допълнителната ИМ. В последния са повторени възраженията направени с първоначалния отговор на ИМ.
В съдебно заседание за ищеца В.Ц.Х. се явява лично. Последният поддържа ИМ така както е подадена и моли да бъде прекратено дружеството. Намира, че капиталът на дружеството, който е в размер над 5000 лв. би следвало да удовлетвори цялото му вземане.сочи, че предявеният иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК е основателен и доказан и моли да бъде уважен. Моли съдът да му присъди и сторените разноски в производството за платена държавна и преводна такса.
Молбата, като отговаряща на процесуалните изисквания, е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
След като се запозна с доказателствата по делото съдът констатира следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с иск за прекратяване на търговец в особената хипотеза на чл.517, ал.4 от ГПК. Подобно производство се води срещу търговец, чиито единствен собственик на капитала е задължен по изпълнително дело и вземането на взискателя по изпълнителното дело не може да бъде удовлетворено по друг начин. Това може да се разглежда като особена хипотеза на изпълнение върху дял на длъжника.
Съгласно нормата на чл. 517, ал. 1 и 4 от ГПК запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор. Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Освен наличието на висящо изпълнително дело, по което взискателят не е удовлетворен, за да може да се предяви искът с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК следва взискателят да бъде овластен да го предяви. Това става чрез нарочно постановление издавано от съдебният изпълнител. Същото е процесуална предпоставка за предявяване на иска. Законът – чл.517, ал.4, изр.2 от ГПК дава възможност да бъде осуетено уважаването на иска в хипотезата, ако до края на първото заседание бъде удовлетворено изпълняемото вземане.
В настоящото производство не е спорно и се установява наличието на изпълнително дело водено от ищеца В.Ц.Х. като взискател против В.Б.Н.ЕГН ********** под №20203610400067 по описа на ДСИ при РС – Велики Преслав. От електронния ТР се установява, че В.Б.Н.е едноличен собственик а капитала на дружеството ответник „Ванитекс” ЕООД. От наличното по делото Постановление изх. №75/08.01.2021 г. (л.5 по делото), издадено по изпълнително дело №20203610400067 по описа на ДСИ при РС Велики Преслав се установява, че ДСИ е овластил ищеца В.Ц.Х. да предяви иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК против „Ванитекс” ЕООД.
До този момент не са постъпвали данни за извършване на плащане за задълженията по изпълнителното дело, за да е налице хипотезата на чл.517, ал.4, изр.2 от ГПК.
Предвид гореизложеното налице са всички изискуеми по закон предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК и прекратяването на „Ванитекс” ЕООД.
Следва да се има предвид, че в настоящото производство не може да се разглежда спорът за съществуването на вземането, чието принудително изпълнение се цели с предприетия изпълнителен способ – Определение №6/08.01.2010 г. по ч.т.д. №401/2009 г. ІІ ТО на ВКС, Определение №86/04.02.2010 г. по ч.т.д. №903/2009 г. на ІІ ТО на ВКС. Ето защо направените от ответника възражения в тази връзка не са основателни и следва да бъдат оставени без да бъдат обсъждани.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и всички направени от последния разноски в производството, които се свеждат до платени 30 лв. за държавна такса и 1.19 лв. за преводна такса или общо 31.19 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА „Ванитекс” ЕООД, ЕИК-12554124, гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „....“ №3, представлявано от управителката С.И.Г. на основание чл.517, ал.4 от ГПК, по иск предявен от В.Ц.Х., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА „Ванитекс” ЕООД, ЕИК-12554124, гр. Велики Преслав да заплати на В.Ц.Х., ЕГН **********,*** сумата от 31.18 лв. (тридесет и един лева и осемнадесет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски за водене на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Варна.
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на прекратяването и започване на производство по ликвидация.
Окръжен съдия: