№ 358
гр. Варна , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ в публично заседание на десети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина А. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20203110110408 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от А. С. И., ЕГН ********** с настоящ
адрес РФранция срещу С. С. И., ЕГН ********** с настоящ **** за прекратяване с развод
на сключения с ответницата граждански брак на 24.06.1989г. поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: С ответницата сключили
граждански брак на 24.06.1989г., като от него нямат ненавършили пълнолетие деца. Твърди,
че от 2007г. отношенията между съпрузите се задълбочили. Различията в характерите и
интересите били големи, водели до охладняване отношенията между съпрузите и
отчуждаването им един от друг. През 2014г. съпругата му напускала два пъти семейното
жилище представляващо къща на ****. От м.11.2018г. се сочи, че ответницата напуснала
семейното жилище за дълъг период, в който се прибирала само няколко пъти, за да си вземе
някой необходими неща. Счита брачната връзка за изчерпана, при липса на възможност за
нейното възстановяване. Молбата е за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е ангажирала писмен отговор. Потвърждава, че
от м.11.2018г. с ищеца са фактически разделени. По негово искане напуснала семейното
жилище. Твърди, че ищецът е подал молба за развод и във Франция и желае да стане ясно
къде иска ищецът да се разведат.
В с.з. ищецът се явява лично, представлява се от адв. Ц.. Поддържа исковата молба,
желае развод. Уточнява, че действително през м.12.2020г. е подал молба за развод във
Франция. Понастоящем все още няма постановено решение.
1
Ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба постъпила
след проведеното открито съдебно заседание потвърждава, че действително има образувано
дело за развод във Франция и желае прекратяване на настоящото производство. Посочва, че
делото във Франция е насрочено за 07.06.2020г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази
становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Настоящото производство е допустимо учредено. На основание чл. 7 КМЧП спорът е
подведомствен на българския съд, тъй като и двамата съпрузите са български граждани,
независимо че обичайното им местопребиваване е в Република Франция, страна членка на
ЕС. Приложение намира Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителсктата отговорност, с който се отменя Регламент /ЕО/ №
1347/2000. Съгласно чл. 19, т.1 от цитирания регламент, когато дело за развод между същите
страни е заведено пред съдилища в различни държави- членки, съдът, пред който искът е
предявен по- късно, спира съдебното производство до установяване на компетентността на
първия сезиран съд, а т. 3 предвижда, че след установяване на компетентността на първия
сезиран съд, съдът пред който искът е предявен по- късно, се отказва от компетентност в
полза на първия сезиран съд. Безспорно по- късно заведеното дело е това във Франция,
доколкото настоящата искова молба е депозирана на 26.08.2020г. Няма пречки настоящият
съд да се произнесе по спора.
Страните са сключили граждански брак на 24.06.1989г. в гр. Варна, за което е съставен акт
№ 1283 на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна.
За доказване на твърдяните факти и обстоятелства от брачния живот на страните по
делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Сузана
Начева Бръшнарова /без дела и родствени връзки със страните/. Същата добросъвестно
разказа пред съда впечатленията си относно взаимоотношенията между съпрузите.
Познавала ги от около 20години. Посочва, че двамата не са заедно от година и половина-
две. За пореден път съпругата напуснала семейното жилище, каквито действия е
предприемала и назад във времето. Почти не поддържали контакти помежду си. Съпругата
му живеела в семейното им жилище с друг мъж. Не смята, че отношенията им биха се
подобрили.
Относно прекратяване на брака:
Предвид изложените от ищеца твърдения, подкрепени от събраните гласни
доказателства, за съда не остава съмнение, че е прекъсната физическата и духовна близост
между съпрузите. Двамата са във фактическа раздяла от достатъчно дълъг период от време,
през който липсват опити и желание за събиране на семейството. Комуникацията помежду
2
им е прекъсната. Това фактическо положение е продължило достатъчно дълго време.
Налице е трайно неизпълнение на задълженията, вменени им с разпоредбите на чл. 14, чл.15
и чл. 17 СК. Бракът е лишен от дължимото съдържание, доколкото настъпилата фактическа
раздяла е довела до липса на общност в грижи за семейството. След като така сключеният
брак е непригоден да изпълнява вменената му социална функция, то запазването му е
лишено от смисъл. Очевидно между съпрузите са изчезнали са чувствата на обич, взаимност
и привързаност. Липсват каквито и да е желание и постъпки за преодоляване на настъпилото
отчуждение. Поради горното съдът приема, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен и следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.
На основание чл. 329, ал.1, изречение второ от ГПК разноските следва да останат в
тежест на страните така, както са направени.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50лева, като
всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати сумата от 25лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак на А. С. И., ЕГН ********** с постоянен адрес в
**** и С. С. И., ЕГН ********** с настоящ **** сключен на 24.06.1989г. в гр. Варна, с акт
№ 1283 на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 СК.
ОСЪЖДА А. С. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд- Варна,
окончателна държавна такса в размер на 25лева, на основание чл. 329, ал.1, изречение второ
от ГПК вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд- Варна,
окончателна държавна такса в размер на 25лева, на основание чл. 329, ал.1, изречение второ
от ГПК вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3