Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Татяна Щерева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 703 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят – Н.А.ЗА П., твърди,
че ответникът - „Е.” ЕООД, има изискуеми публичноправни задължения към
държавата, както следва: 1) публични вземания за ДДС, дължим за периода от
19.12.2007 г. до 31.12.2010 г., в размер на 12 790 825, 64 лв.; 2) публични
вземания за лихви за забавено плащане на задълженията за ДДС, начислени до
30.07.2012 г., в размер на 2 514 488, 04 лв. Посочва, че ответникът не е
изпълнил тези свои задължения нито на падежа, нито към настояшия момент, поради
което е налице хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ. С оглед на това
приложение намира презумпцията, уредена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и това дружество е
неплатежоспособен търговец. Заявявява, че ответникът не е заявил за обявяване
годишните си финансови отчети за 2015 г., за 2016 г. и за 2017 г., поради което
по отношение на него приложение намира и презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ за
непалтежоспособност. Предвид изложеното, иска от съда да обяви
неплатежоспособността на „Е.” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност
по отношение на него.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Е.” ЕООД, не заявява становище по нейната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, както и 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в тежест на ответника „Е.” ЕООД са възникнали публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от НАП, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, като такива, легитимиращи този правен субект да иска по отношение на ответника да бъде открито производство по несъстоятелност.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в тежест на ответника „Е.” ЕООД са възникнали следните задължения: задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 19.12.2007 г. до 31.12.2010 г., в размер на 12 790 825, 64 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, което е в размер на 2 514 488, 04 лв. Това е видно от Ревизионен акт № **********/ 30.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който тези задължения на молителя са установени в хода на проведено ревизионно производство. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице по реда на чл. 32 ДОПК на 05.09.2012 г., като няма данни същият да е обжалван пред по горестоящия административен орган или пред съда, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила.
Вземанията на държавата за получаване на данък върху добавената стойност представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци. Тези публичноправни задължения на ответника трябва да се приеме, че са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като данъкът, чийто размер е установен с ревизионния акт, е начислен за облагане на извършени за ревизирания период възмездни доставки на стоки, които с оглед вида им са такива, имащи за цел да обслужват дейността, която този търговец извършва по занятие. Следователно те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от длъжника е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. По делото се доказа, че ревизионен акт № **********/ 30.07.2012 г., с който са начислени задълженията за заплащане на данък върху добавената стойност, е връчен на „Е.” ЕООД на 05.09.2012 г., от която дата тече срокът за доброволното им изпълнение. Този срок изтича на 19.09.2012 г. и считано от тази дата задълженията за заплащане на данъци са изискуеми, тъй като след настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на ответника са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми и следователно са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ. Това означава, че НАП е легитимирана да поиска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговеца „Е.” ЕООД, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на това дружество.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали „Е.” ЕООД е неплатежоспособен търговец по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание за откриване на производство по несъстоятелност е това, което е заявено от молителя.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест задължения към държавата, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъде съобразена, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ, от друга страна, това дали по делото са събрани доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, а също така и да бъдат приложени правилата за разпределение на доказателствената тежест за установяване в процеса на фактите, определящи това състояние на ответника и съответно за възлагане на неблагоприятните последици от непредставяне на достатъчно доказтелства за това.
В тази връзка съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „Е.” ЕООД не е изпълнил на падежа свои публичноправни парични задължения за заплащане на данъци и лихви за забава върху тях, т.е. имат характер на такива, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект, като това състояние съществува от момента, в който те са станали изискуеми, което е считано от 19.09.2012 г., и продължава до настоящия. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че „Е.” ЕООД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност е поставено в доказателствена
тежест на ответника, който следва да установи, че неговото
финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови
показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова,
което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения
към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
По делото от „Е.” ЕООД няма представени никакви доказатества, от които да е видно, че това дружество притежава някакви активи, с които да погасява своите задължения към кредиторите както към 19.09.2012 г., към който момент се установява, че то е неплатежоспособен търговец при прилагане на презумпшцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, така и към края на всяка една от отчетните години, които следват, които са тези, приключващи на 31.12.2012 г., на 31.12.2013 г., на 31.12.2014 г., на 31.12.2015 г., 31.12.2016 г., на 31.12.2017 г., на 31.12.2018 г. Предвид изложеното, следва да се заключи, че при прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, която не е оборена от ответника, в производството е установено, че последният е неплатежоспособен търговец.
Освен горното, съдът счита, че по делото следва да се приложат и неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК спрямо ответното дружество, което създава пречки за събиране на допуснати от съда доказателства, и да се приеме за доказано обстоятелството, че към 19.09.2012 г., 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г. то не е притежавало никакви краткотрайните активи. Ответникът изрично е задължен от съда да представи всички съставени от него годишни финансови отчети за периода от 2012 г. до 2018 г., тъй като те са били необходими на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, за да даде заключение за финансово-икономическото състояние на това дружество към тези дати, включително за това дали то притежава някакви краткотрайни активи, включително парични средства, както и какъв е техния размер. За съда и вещото лице не е съществувала друга възможност да се снабдят с тези счетоводни документи, защото търговецът не е изпълнил задължението си да представи съставените от него годишните финансви отчети за обявяване в търговския регистър, нито пък ги е представил пред НАП при подаване на годишните си данъчни декларации. Наред с това с определение, постановено в о.с.з. от 19.06.2019 г., на тази страна изрично са указани и неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК, които съдът може да приложи при неизпълнение на задължението за представяне на изисканите документи, в резултат на което се е стигнало до възпрепятстване на доказването по делото. Ответникът, обаче, не е изпълнил това свое процесуално задължение съгласно изрично постановения акт на съда, с което той е създал пречки за изготвяне на СИЕ, която да установи финансово-икономическото му състояние за периода от 2012 г. до 2018 г. и конкретно да установи дали този търговец притежава към тези дати краткотрайни активи, включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата, че ответникът „Е.” ЕООД не притежава никакви краткотрайните активи към всяка една от следните дати: 19.09.2012 г., 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г.
Следователно, по делото е установено, че към 19.09.2012 г., 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. ответникът няма никакви краткотрайни активи, като същевременно към тези дати той има възникнали и изискуеми публичноправни задъллжения за заплащане на данъци и лихви за забава върху тях в особено големи размери от общо 15 305 313, 68 лв. При съпоставяне на тези данни за стойността на активите и задълженията, следва да се заключи, че към всеки един от посочените моменти „Е.” ЕООД не е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на дружеството през целия изследван период.
След като ответникът не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в нито един момент в периода от 19.09.2012 г.до 31.12.2018 г., то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя НАП, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „Е.” ЕООД да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения продължава седем последователни години, като липсва каквато и да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Е.” ЕООД трябва да бъде открито производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Е.” ЕООД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 19.09.2012 г. ответникът „Е.” ЕООД е имал изискуеми публичноправни задължения за заплащане на данък върху добавената стойност и лихва за забавеното му плащане, които са в общ размер от 15 305 313, 68 лв. Тези задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно, в производството при прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ се доказа, че към 19.09.2012 г. ответникът вече освен, че е имал изискуеми задължения, не е притежавал и достатъчно краткотрайни активи, с които да ги погаси и с оглед на това е неплатежоспособен търговец. В производството не са представени доказателства, от които да се определи по - ранен момент, към който да е сигурно, че дружеството не е притежавало достатъчно краткотрайни активи за заплащане на изискуемите си парични задължения към молителя и другите свои кредитори. Ето защо и 19.09.2012 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори, така и не притежава краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Е.” ЕООД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че по делото се установява, че към момента това дружество не разполага с никакви краткотрайни активи, включително и с парични средства, с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 18.09.2019 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Е.” ЕООД в двуседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 20.09.2019 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече двуседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 04.10.2019 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „Е.” ЕООД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
По присъждане на направените по делото разноски:
От страна на молителя не е направено искане за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях с решението.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 19.09.2012 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Е.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „Е.” ЕООД, с
ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.” ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА
производството по т.д. № 703/2019
г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Е.” ЕООД и на длъжника,
че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно
искане в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице
достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „Е.” ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията
не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: