№ 1220
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Здравка Иванова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20251000500771 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Прокуратурата на Република
България срещу Решение № 417/22.01.2025г., постановено по гр.д.№
9588/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което Прокуратурата на
Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати
на П. Х. К. сумата 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнатото на П. К.
обвинение в извършване на престъпление, във връзка с което е образувано
НОХД № 20432/2014 г. по описа на СРС, 101 състав, заедно със законната
лихва върху тази сума от 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
С решението искът до пълния предявен размер от 40 000 лв. е
отхвърлен като неоснователен.
С решението ответникът ПРБ е осъден да заплати на ищцата на
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1 010 лв., както и на
1
основание чл.10, ал.3 от ЗЗД по сметка на СГС сумата от 250.00 лв., разноски
за приетата по делото експертиза.
В жалбата се твърди, че в първоинстанционното производство не са
представени доказателства, които да установяват действително претърпените
от ищцата неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от
обвинението, липсвали доказателства, че описаните от ищцата последици са в
пряка причинна връзка с действията на Прокуратурата на Република
България. Твърди се още, че при преценка на продължителността на
наказателната репресия спрямо ищцата следвало да се съобрази, че
наказателното дело е с фактическа и правна сложност, не са допуснати
нарушения в досъдебната фаза на процеса, а събраните доказателства
установяват фактическата обстановка, ответникът не е станал причина за
продължителността на наказателното производство, в която и да е фаза на
процеса. Според жалбоподателят е нарушен принципа на чл. 52 ЗЗД,
доколкото определеният размер на обезщетението не съответствал на
принципа на справедливостта. Искането към въззивната инстанция
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответницата П. К., чрез пълномощника й адв.К., с който се оспорва
основателността й. Иска се решението в обжалваната част на бъде потвърдено,
а жалбата отхвърлена като неоснователна.
Решението в ЧАСТТА, с която искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е
отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000
лв., като необжалвано от ищцата, е влязло в сила.
Апелативен съд-София, ГО, 12 състав, като взе предвид изложените от
страните твърдения, доводите и възраженията и след преценка на
доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от П. К. срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
от незаконното й обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление
по чл. 202 ,ал.2 ,т.1 вр.чл.201 вр.чл.26 НК – длъжностно присвояване в големи
размери, за което на 13.07.2021г. е била оправдана .
2
По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупна преценка на
събраните доказателства се установява от приобщеното НОХД № 20432/2014
г. на СРС, НО, 101 състав, че на 29.11.2010 г. е образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител и е образувана пр. пр. №
42503/2005 г. по описа на СРП. На 12.12.2012 г. досъдебното производство е
образувано срещу ищцата с постановление за привличане на обвиняем.
Посоченото постановление е предявено на 17.01.2014 г. на ищцата.
Впоследствие срещу нея е внесен и обвинителен акт с обвинение за тежко
умишлено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 2 НК –
длъжностно присвояване в големи размери, въз основа на който в СРС е
образувано приобщеното съдебно наказателно производство. От приложеното
дело се установява, че в производството на първа инстанция са проведени 23
открити съдебни заседания с участието на ищцата. По делото е постановена
оправдателна присъда от 02.10.2019 г., която е протестирана от СРП. Въз
основа на подадения въззивен протест е образувано ВНОХД № 1839/2021 г. на
СГС, НО, VII възз. състав. По посоченото въззивно наказателно производство
оправдателната присъда е потвърдена с Решение № 63/13.07.2021 г., който
съдебен акт е окончателен. От изложеното следва, че в периода 12.12.2012 г.
до постановяване на окончателния съдебен акт на 13.07.2021 г. срещу ищцата
е било водено наказателно производство по посоченото обвинение в тежко
престъпление.
Пред първоинстанционният съд е прието заключение/ неоспорено
от страните/ по изготвена Съдебно-психологична експертиза, от което се
установява, че проведеното спрямо ищцата наказателно производство се е
отразило с промяна в начина на живот, отключване на артериална хиперТ.я и
промяна в емоционалната сфера : постоянни страхове и очаквания да й се
случи нещо лошо, недоверие в хората, което от своя страна е довело до
самоизолация. Налице е причинно-следствена връзка между претърпените от
ищцата отрицателни преживявания в психически и емоционален план през
процесния период в проведеното срещу нея наказателно производство. От
заключението също така се установява, че към момента на изследването се
наблюдават актуални симптоми на страхове, тревожност, недоверчивост и
самоизолация като защитен механизъм, като същите са изводими от
стресогенните преживявания през целия процесен период, като не са
дезактуализирани и понастоящем.
Пред първоинстанционният съд са събрани и гласни доказателства
посредством разпит на свидетелите П. Д. и Г. В.-колеги на ищцата.От
показанията им се установява, че колегите, с които ищцата работи в аптека,
през цялото време са знаели за воденото срещу нея наказателно производство,
което е било и причина да се съмняват в качествата като това обстоятелство е
станало известно и на работещите в други аптеки в града (гр. Враца), поради
наказателното производство срещу нея. Свидетелите сочат, че ищцата е била
травмирана и психически разстроена преди всяко съдебно заседание, била е
притеснена, разстроена, не е можела да спи, с високо кръвно налягане, като
това състояние е продължавало и след съответното заседание. Според
свидетелите през разглеждания период от 10 години ищцата не е имало други
3
причини за подобен стрес, освен наказателното дело срещу нея, като
изпитваната от нея тревожност се е отразила отрицателно и на отношенията в
семейството на ищцата. Допълнително негативно въздействие върху ищцата,
според свидетелите, е имало и обстоятелството, че ако бъде осъдена, тя няма
да има право да упражнява професията си. Свидетелите посочват и че
психичното напрежение, изпитвано от ищцата, се е отразило върху качеството
на работата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че са
налице предпоставките за основателност на исковете по чл.2 , ал.1, т.3
ЗОДОВ: срещу ищцата е било повдигнато обвинение в извършване на тежко
умишлено престъпление , за което тя е била оправдана, налице са вредоносни
последици, които се намират в пряка причинна връзка с неправомерно
образуваното и водено от Прокуратурата наказателно производство.
Отговорността на държавата за причинените вреди е обективна, като
извъндоговорният й характер – за непозволени действия – налага тя да бъде
определена като форма на деликтната отговорност. Разпоредбата на чл. 4 от
ЗОДОВ, аналогично на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, установява принципа на пълна
обезвреда: на поправяне подлежат всички вреди от непозволеното увреждане,
както имуществените, така и неимуществените, при това - както
претърпените, така и онези, които неминуемо пострадалият ще търпи, ако са
пряка и непосредствена последица от увреждането (в този смисъл е и т.10 от
Постановление на Пленума № 4/1975 г. на ВС). Обезщетението за
неимуществените от тях се определя от съда по справедливост, както
предвижда чл. 52 от ЗЗД, тъй като съгласно препращащата норма на § 1 от
заключителните разпоредби на ЗОДОВ, за неуредените случаи се прилагат
гражданските закони. Както това е прието в т. II на Постановление на Пленума
№ 4/1968 г. на ВС, понятието справедливост в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
винаги свързано и детерминирано от конкретните факти, от значение за
спорното право.
В настоящия случай, преценявайки всички обстоятелства от значение за
определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, а
именно: вид и тежест на повдигнатото обвинение предвиденото за него
наказание (от три до петнадесет години лишаване от свобода),
продължителността на наказателното производство от около 10 години ,
негативната промяна, която наказателното преследване е оказало върху
социалния живот, психиката и общественото самочувствие и
самоопределение в семейството и обществото, отрицателните емоции и
страх от възможността да бъде несправедливо осъдена, възрастта на
ищцата, чистото съдебно минало, както и икономическата обстановка в
страната, настоящият въззивен състав споделя извода на първостепенния
съд, че сумата от 20 000 лв. се явява онзи размер, който справедливо и
адекватно ще репарира в най-пълна степен претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Въпросите, свързани с определяне обезщетението за
неимуществени вреди, са доразвити в съдебната практика с решение № 480
от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г.о., в което се приема, че
обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за
4
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически терзания на
личността, накърнената чест, достойнство, доброто име в обществото. Целта
на обезщетението е да възстанови психическото и емоционално равновесие на
пострадалото лице.
По разноските: с оглед изхода на делото на ищцата следва да се присъди
сума в размер на 1200лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. По въведеното от ответника в проведеното по
настоящото дело открито съдебно заседание на 09.10.2025 г. възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно, тъй като с оглед размера на иска дължимото възнаграждение
е в размер, съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатското
възнаграждение.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение е правилно и следа да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 417/22.01.2025г., постановено по
гр.д.№ 9588/2021г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София,
бул.Витоша № 2 да заплати на П. Х. К.,ЕГН **********,
адрес:гр.***,ул.“***“№ * сумата от 1200лв.- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5