Р Е Ш Е Н И Е
06.07.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.
V
Районен съд – Дупница състав
24.06. 2020
на Година
Страхил
Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 411 2020
дело №
по описа за година.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0000266 от 30.03.2020 г.,
издадено от Директора на РД „АА“ София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
по чл. 93, ал.2 от ЗАвт.П, на К.И.М.,***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва:
- По т.1 - „глоба”, в размер на 500,00
лева, за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г, на МТ;
- По т. 2. - „глоба”, в размер на 500,00
лева, за нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г, на МТ.
НП е обжалвано в срок от санкционирания субект. В жалбата се излагат
подробни съображения против атакувания акт. Твърди се, че са допуснати
множество съществени процесуални нарушения, както и че е налице неправилно
приложение на материалния закон. Сочи се липса на доказателства за
териториалната компетентност на служителите на РД „АА“ София извършили
проверката на водача. Иска се от съда отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен адв. С., който
поддържа жалбата и допълва съображенията изложени в нея с пледоарията си.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но също не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена
жалбата до съда въззиваемата страна взема становище по жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2020г., около 10:50 часа, на път II-62, км. 32+200м.,
на разклона за ТЕЦ „Бобов дол“, с посока на движение към с. Бабинска река
жалбоподателят, като водач на товарен автомобил „Астра ХД 8 84.45“, с рег. №
РК3552ВР, собственост на превозвач „Централна ремонтна база – 2001“ ООД, гр.
Перник е извършвал обществен превоз на товари /земна маса/, съгласно заверено
копие на Лиценз № *********, валиден до 31.12.2026 г., по маршрут от с. Катрище
до с. Бабинска река, посочен в кантарна бележка № 06757 от 19.02.2020 г.
Процесният автомобил бил спрян за проверка от свидетелите – служители на РД
„АА“ София Т.Б. и Б.Б., при която било установено, че превоза се осъществява от
водача, без да разполага с попълнен пътен лист
и издадена товарителница. Ето защо на К.М. бил съставен АУАН, който му
бил връчен срещу подпис в момента на съставянето, без последният да изложи
възражения в него. АУАН е подписан от актосъставителя Б. и свидетеля при
установяване на нарушението и съставяне на акта Б..
Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП с № 42-0000266 от 30.03.2020
г., издадено от Директора на РД „АА“ София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
и по чл. 93, ал.2 от ЗАвт.П, на К.И.М.,***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва:
- По т.1 - „глоба”, в размер на 500,00
лева, за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г, на МТ;
- По т. 2. - „глоба”, в размер на 500,00
лева, за нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г, на МТ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло доказателствената съвкупност, като намира,
че всички събрани доказателства са еднопосочни и не съществуват никакви
противоречия между тях. Двамата свидетели не дават подробности по фактите и се
съсредоточават относно това да поддържат изцяло констатациите изложени в АУАН.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето
на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и нарушения по приложение на материалния закон.
Съдът намира, че неправилно е приложена Нормата
на чл. 93 ал. 2 от ЗАвт.П. В текста на същата се предвижда, че се санкционира
онзи водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари и не
представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешението, документа, за регистрация или други документи /в случая пътен лист и товарителница/, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или
подзаконовите нормативни актове по прилагането му /в случая цитираната Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Р. България на МТ /, се
наказва с глоба от 500 лв.
Чл.
89 т. 2 и т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Р. България на МТ гласят следното: „По време на работа водачът представя при
поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 - 3 от
Закона за движението по пътищата и следните документи: т. 2. попълнен пътен лист по образец (приложение №
11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на
територията на Република България до товарен пункт, като част от международен
превоз и т. 3. товарителница
(приложение № 15)“;
С
оглед на тези законови разпоредби Неправилно АНО словесно е приел в НП, че при
извършената проверка водачът е бил без попълнен пътен лист и товарителница, т.
е. прието е, че такива не просто не са представени, а изобщо не са били
издадени и липсват. Въз основа на събраните доказателства по делото, не се
установява изобщо такива документи да са били издадени във връзка с превоза,
като безспорно същите не са били и представени от водача при проверката
извършена от свидетели Б. и Б.. Според св. Б., ако водачът е разполагал с такива
документи, които макар и некоректно попълнени им е представил при проверката,
то същите биха били иззети от тях с АУАН и приложени по АНП, което не е сторено
в конкретния случай. Според описаното в обстоятелствената част на акта с израза
„Без“, документите изобщо не са
съществували при извършената проверка, водачът е бил без пътен лист и без товарителница,
като не е извършвана никаква последваща допълнителна проверка, дали изобщо
такива са му били издадени във връзка с превоза. Въпреки това е предпочетена и приложена санкционната разпоредба на
чл. 93, ал.2 от ЗАвтП, вместо приложимата в такава хипотеза на изначална липса
на документи - норма на чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвтП. От всичко това следва, че е
налице допуснато съществено и непреодолимо противоречие между релевираните
обстоятелства и дадената им правна квалификация, като наказанието в конкретния случаи е наложено за нарушение различно от
това, което наказващият орган е приел словом, че е извършено. Изцяло в този
смисъл виж и практиката на касационната инстанция отразена в Решение № 117 от 06.04.2012 г. по н. д. № 70
/ 2012 г. на Административен съд – Кюстендил.
Извън
горното, на следващо място, следва да се сподели като основателно и
възражението на жалбоподателя, че неправилно са му били наложени две глоби за
извършване на превоз без посочените документи, като в същото време е
употребена норма предвиждаща една
санкция и то единствено за непредставяне в момента на проверката на такива
документи. Видно от новелата на чл. 93, ал.1 от ЗАвтП, която съответства на
даденото от АНО словесно описание, е че в нея не се съдържа изискване за
налагане на отделни наказания при липса на повече от един от изискуемите
документи, в случая са предвидени квалифицирани състави само по отношение на
повторност и системност. Липсата на повече от един от тези документи не е
основание, за да се приеме, че е налице извършване на повече от едно
административно нарушение. Аналогична е редакцията и на посочената в НП норма
на чл. 93, ал.2 ЗАвтП. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира,
че с квалифицирането на нарушението като две отделни, самостоятелни такива
административнонаказващият орган е извършил съществено нарушение на
производствените правила, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено В този смисъл относно значимостта на това нарушение виж Решение от 15.12.2009 г. по к.н.а.х.д. №
1499/2009 г. на Административен съд Пловдив. В цитираното решение изрично е заявена невъзможността според касационните
съдии, въззивния съд сам да изменя основанието на обжалваната глоба. Действително
съгласно чл. 61, ал.1 от ЗАНН, районният съд може да се произнесе с решение, с
което може да измени наказателното постановление, но изменението на НП е
допустимо само по отношение на размера, а не на основанието на наложеното
наказание. В случая, както се констатира по-горе нарушението е неправилно
квалифицирано и съдът е длъжен да отмени обжалваното НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000266 от 30.03.2020
г., издадено от Директора на РД „АА“-София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
и по чл. 93, ал.2 от ЗАвт.П, на К.И.М.,***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва:
- По т.1 - „глоба”, в размер на 500,00
лева, за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г, на МТ;
- По т. 2. - „глоба”, в размер на 500,00
лева, за нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г, на МТ, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Кюстендил,
на основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: