РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. ХАСКОВО, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20235600600412 по описа за 2023
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Решение №88 от 29.03.2023 год. по Анхд №197/2023 год. РС – Хасково в
производство по реда на глава ХХVІІІ - чл.375 и сл. от НПК е признал обв.А. Г. А. от гр.Х.
за виновен в престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК затова, че на 21.12.2021
год. на третокласен път №5074 в землището на с.К., община Х., при управление на МПС -
лек автомобил „Хюндай И20”, рег.№ ******** нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20 ал.2 и чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Д. П. И. от гр.М., изразяваща се в трайно затруднение
движението на снагата, дължащо се на счупване на четири ребра вдясно, поради което и на
осн. чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност за същото, като му наложил
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., а на осн. чл.78а ал.4 вр. чл.343г и
вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК наложил на обвиняемия и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца. На осн. чл.189 ал.3 от НПК възложил в негова тежест
направените по делото разноски.
Недоволен от така постановеното решение в частта, само досежно наложеното по
реда на чл.78а ал.4 вр. чл.343г от НК наказание „лишаване от право да се управлява МПС” за
1
срок от 6 месеца е останал обвиняемият, който в законния срок го обжалва с оплакване, че в
тази му част то е неправилно и необосновано, и искане да бъде частично отменено в същата.
В допълнително писмено изложение към въззивната си жалба развива подробни доводи и
излага съображения в подкрепа на оплакването и искането си. Решението на
първостепенния съд да приложи нормата на чл.78а ал.4 от НК не било съобразено с по-
ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние, а и не дееца в сравнение с
типичния случай на извършване на престъпление от същия вид. То било извършено при по-
леката разновидност на непредпазливостта – небрежност, причиненият резултат не бил
особено тежък, пострадалото лице било само едно. Доказателствата по делото давали
основание да се приеме, че е налице привилегироващото обстоятелство „оказана помощ след
деянието“, а с това то да се преквалифицира по по-лекия състав по чл.343а б.“а“ вр. чл.343
ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК. Загрижеността на обвиняемия за пострадалия и неговото
състояние и предприетите от действия по оказване на помощ не били отчетени от съда, с
което било допуснато нарушение на материалния закон. Характеристиката на личността на
обвиняемия била изцяло положителна, били установени множество смекчаващи
обстоятелства – добър социален статус, обществено полезен начин на живот, млада възраст,
чисто съдебно минало, искрено съжаление за стореното, оказано съдействие за разкриване
на обективната истина. Въпреки последното обаче, разследването се проточило неоправдано
дълго. Налице било и съпричиняване от страна на пострадалия, който пътувал без поставен
предпазен колан. Неправилно били оценени от районния съд данните за допуснати минали
нарушения на правилата за движение, които били съвсем дребни и не обосновавали
тенденция в поведението на обвиняемия като водач. Предвид изложеното, налагането /и то
закъсняло/ на административното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ не
било оправдано, още повече би го лишило от възможността да упражнява професията си, да
полага труд и се издържа.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
По въззивната жалба не са направени доказателствени искания, такива страните
нямат и на въззивното производство.
В с.з. пред въззивната инстанция въззивният жалбоподател и неговият защитник
поддържат жалбата по изложените доводи, оплаквания и отправеното искане
Окръжна прокуратура- Хасково не изпращат представител и не вземат становище.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното решение по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, от надлежна страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима. По допустимостта й следва да се изтъкне, че нормата на чл.78а ал.4 от НК не
установява императивно налагане и на административно наказание лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако такова е предвидено
за съответното престъпление, а това е предоставено на конкретната преценка на съда във
2
всеки отделен казус. В настоящия случай предмет на обжалването е именно преценката на
първинстанционния съд да наложи и това наказание.
Преценена по същество е основателна.
По фактическата обстановка няма оплаквания по жалбата.
Още пред първоинстанционния съд обвиняемият е заявил, че не оспорва изложените в
постановлението на РП - Хасково фактически положения и изводи за неговата вина.
Изложените по обстоятелствената част на постановлението фактически положения са
намерили подкрепа във всички събрани на досъдебното производство доказателства. Ето
защо напълно обосновано е било прието за установено следното:
Обв.А. Г. А. е от гр.Х., понастоящем на ** год., ******* гражданин, ******, ******, с
****** образование, работи като ***** ******* в *** “**** *******“АД. С много *****
характеристични данни за личността. Правоспособен водач от ** години. За този период е
бил санкциониран за нарушения на правилата за движение общо 7 пъти – пет пъти за
управление с превишена скорост между 11 и 20 км/ч над разрешената /50 лв. глоба/ и два
пъти за управление с превишена скорост между 21 и 30 км/ч над разрешената /100 лв. глоба/.
Служебните задължения на обв.А. като******* ******* в *** “**** ********“АД
включвали извършването на огледи на претърпели щета от ПТП застраховани автомобили.
Тъй като това налагало да пътува до различни населени места, бил му предоставен за
служебно ползване лек автомобил „Хюндай И20“, рег.№ ********, собствен на
дружеството. На 21.12.2021 год. той трябвало да извърши оглед на застрахован, увреден
автомобил, който се намирал в с.Ж. б., община Х. и също бил служебен, но управляван от
свид.К. Е., чието работно място било в Д. Двамата се уговорили да се срещнат в Х., след
което се отправили за с.Ж. б. Движели се по пътя Х. – К. по маршрут -с.М. - с.К. – с.Ж. б. с
лекия автомобил „Хюндай И20“, рег.№ ********, управляван от обвиняемия.
Около 11 часа навлезли в с.К. и настигнали тежкотоварен камион, който се движел
бавно. Обвиняемият изчакал да излязат от селото и като видял, че отминават табелата за
край на населено място, предприел изпреварване. Навлязъл в насрещната лента за движение.
На това място участъкът от пътя е прав със следващ ляв завой по посока на движението му.
По същото време и по същия път в обратна посока се движел от гр.М. към гр.Х. лек
автомобил „Форд Мондео“, рег.№ *******, управляван от свид.Г. Д., в който като пътник на
задната седалка пътувал Д. П. от гр.М. Последният бил в тежко здравословно състояние
вследствие на вирусно заболяване и свид.Д. го карал към спешното отделение на МБАЛ АД
– Хасково за оказване на медицинска помощ. Пътникът Д. П. не е бил фиксиран с предпазен
колан.
При изпреварването, управляваният от обвиняемия автомобил достигнал средата на
изпреварвания товарен автомобил, когато от завоя се задал насрещно движещия се „Форд
Мондео“. Обвиняемият се дал сметка, че няма да може да завърши маневрата и предприел
аварийно спиране с цел да се върне в своята лента за движение. Когато установил, че няма
3
да може да направи и това, завил наляво, с цел да излезе от пътното платно на банкета.
Свид.Д. на свой ред възприел опасната ситуация и също предприел аварийно спиране, като
същевременно се насочил плътно вдясно в своята лента към банкета на пътя. Въпреки
усилията на двамата водачи, последвал челен, кос удар между двата автомобила. И за двата
контактът на удара бил вдясно от средата на предната броня.
След удара и двата автомобила преустановили движението си. Обв.А. веднага помолил
свид.Е. да се обади на тел.112, а сам излязъл от своя автомобил и се насочил към другия, за
да провери състоянието на пътуващите в него. Свид.Д. също бил излязъл от автомобила и
уверил обвиняемия, че няма сериозни наранявания. Уведомил го, че на задната седалка има
пътник. Обвиняемият влязъл при него и установил, че от рана на челото му тече кръв.
Извадил аптечката от своя автомобил и започнал да бърше с марли и да притиска раната.
Пътникът Д. П. му споделил, че не е ударен лошо, но се чувства зле, защото има задух
вследствие на корона-вирус, а има и други хронични заболявания.
На място най-напред пристигнала линейка, която качила пострадалия П., за да го
откара в МБАЛ АД – Хасково, но по пътя той починал.
Малко по-късно пристигнал екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково в
състав свидетелите Н. М. и К. В. Двамата водачи били тествани за употреба на алкохол и
наркотични вещества, пробите им били отрицателни. Свид.М. съставил протокол за ПТП, а
на обвиняемия – АУАН за допуснато нарушение на чл.42ал.2 т.2 от ЗДвП.
Около 13:20 часа разследващ орган започнал оглед на местопроизшествие, за който бил
съставен протокол с фотоалбум – първо действие по разследването, с което по реда на
чл.212 ал.2 от НПК е започнало ДП.
Със заключение на назначена на ДП съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ е
установено, че причина за смъртта на Д. П. е белодробна тромбоемболия, която се е развила
вследствие на вирусен възпалителен процес в белите дробове и системна тромбоза на
венозната мрежа на долните крайници. Смъртта му е била неминуема и няма връзка с
претърпяното ПТП. Травматичните увреждания, причинени при същото се изразяват в рана
на главата и счупване на четири ребра вдясно и са резултат от въздействие на твърди, тъпи
предмети.
Заключение на назначена на ДП авто-техническа експертиза /АТЕ / сочи, че скоростта
на движение на лекия автомобил „Хюндай“ в момента на възникване на опасността за
същия е била 39,9 км/ч, при която неговият водач е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди линията на удара. Лекият автомобил „Форд Мондео“ се е
движил в момента на излизане от десния завой със скорост 76,5 км/ч и също е нямал
техническа възможност на спре преди мястото на удара, тъй като е възприел навлезлия в
неговата лента насрещно движещ се автомобил едва, когато е излязъл от завоя – на
разстояние 54 м от мястото на удара. За да избегне удара е било необходимо да се движи със
63,4 км/ч, но нищо не го е задължавало към това.
Като причина за настъпване на ПТП се приема предприемането на маневра
4
„изпреварване“, без водачът /в случая обвиняемият/ да се е уверил, че не създава пречки за
превозните средства, движещи се в насрещната лента, която заема.
Гореописаната фактическа обстановка безпротиворечиво се установява въз основа на
всички събрани на ДП производство доказателства. Тя не се оспорва, не е предмет на
оплаквания по въззивната жалба, така е възприета и от първостепенния съд, поради което
по-подробното ѝ обсъждане не се налага.
Следва да се отблежи, че правната квалификация на деянието не е напълно прецизна и
то в няколко насоки.
От протокола за оглед и снимките от фотоалбума към същия е видно, че на мястото, на
което обвиняемият е предприел маневрата „изпреварване“ и вкл. до мястото на удара
пътната маркировка е от две линии, като прекъсната /разрешаваща навлизането в
насрещната лента за движение/ е тази в посока към с.К., а в посоката на движение на
обвиняемия е непрекъсната, т.е. пресичането ѝ не е разрешено. Следователно не е разрешено
и изпреварването. Полагането на непрекъсната осева линия на това място е предупреждение
към водачите, че на това място няма видимост, евентуално няма свободен път на достатъчно
разстояние за предприемане на изпреварване, което навежда на извод по-скоро за нарушено
правило за движение по чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП, а не по ал.2 т.2 от същия. В тази насока
обаче няма жалба против решението, нито оплаквания,поради което въззивната инстанция
няма основания за намеса, тъй като не следва и да се влошава положението на
жалбоподателя.
Основателно е обаче оплакването, че както прокурорът, така и съдът на първата
инстанция не са съобразили установени по делото факти и обстоятелства, даващи основания
за преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.343а ал.1 б.“а“ в
случая във вр. чл.343 ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК.
Безспорно е доказано, че веднага след настъпването на ПТП, обвиняемият първо е
помолил свид.Е. да се обади на тел.112 и уведоми за същото. Не се е обадил самият той,
защото е искал час по-скоро да провери състоянието на пътуващите в другия автомобил-
участник. След това е попитал свид.Д., който вече е бил излязъл от своя автомобил, дали е
добре. Когато е научил от него, че на задната седалка пътува пътник, който има нужда от
медицинска помощ заради друго заболяване, веднага е влязъл при него. Установил е, че този
пътник има рана на челото, от която тече кръв, отишъл е до своя автомобил, взел е аптечка и
притиснал раната с марля.
Настоящата инстанция не намира, че обв.А. е могъл да направи нещо повече в тази
ситуация, за да окаже помощ на пострадалия, поради което следва да се приеме, че е
направил „всичко, зависещо от него“ затова по смисъла на разпоредбата на чл.343а от НК.
Поради това, макар без изрично искане по въззивната жалба в тази насока, деянието на
обв.А. следва да бъде преквалифицирано на такова по чл.343а ал.1 б.“а“ предл.II вр. чл.343
ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК.
По основното оплакване и искане по жалбата:
5
Както вече се изтъкна, редакцията на нормата на чл.78а ал.4 от НК води до извода, че
за разлика от случаите, когато престъпления по транспорта се разглеждат по общия ред, а не
по този на глава ХХVІІІ от НК, налагането на наказание по реда на чл.343г от НК не е
императивно. Съдът може да го наложи, стига да прецени, че същото има място и роля за
постигане целите на индивидуалната и генерална превенции, както и на поправителния и
възпитателен ефект спрямо извършителя.
По делото първоинстанционния съд е мотивирал, че налага това алтернативно
наказание, тъй като обвиняемият е допуснал две нарушения на правилата за движение, както
и защото имал множество административни нарушения на правилата за движение, всички,
свързани с превишена скорост.
Както вече се посочи, настоящата инстанция няма основание да се занимава с
квалификацията на допуснатите нарушения по ЗДвП, но същите са дискусионни. Заслужава
напр. да се изтъкне, че разпоредбата на чл.20 ал.2 от същия намира приложение преди
всичко, когато до ПТП се е достигнало, въпреки че не е било допуснато друго нарушение на
правилата за движение, което да е в непосредствена причинна връзка с настъпването му –
нито превишена скорост, нито несъобразяване със светлинен сигнал, пътен знак, пътна
маркировка и пр. В конкретния случай не е така, причината за настъпване на процесното
ПТП е напълно изяснена и тя не е свързана с нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от
ЗДвП.
Съдът на първа инстанция е оценил в известна степен повърхностно данните по
делото, съдържащи се в справката за нарушения на правилата за движение на водача А..
Правоспособен водач, който за **-годишен стаж е санкциониран едва 7 пъти не е тежък,
нито системен нарушител. При това става ясно, че изпълнението на служебните задължения
на обвиняемия му налага чести служебни пътувания, вкл. на дълги разстояния.
Превишаването на скоростта с между 11 и 20 км/ч /в пет от случаите/, пък и с между 20 и 30
км/ч /в два от случаите/ често се дължи на разсейване и забавена реакция на ограничението,
но не би могло да се възприема като признак за агресивно, арогантно поведение на пътя,
опасно за останалите участници в движението, нито е израз на някакво пренебрежително
отношение към закона.
Всички, изтъкнати в допълнителното изложение към въззивната жалба обстоятелства
са налице по делото – характеристиката на личността на обвиняемия е изцяло положителна,
установяват се множество смекчаващи обстоятелства - добър социален статус, обществено
полезен начин на живот, сравнително млада възраст, чисто съдебно минало, искрено
съжаление за стореното, оказано съдействие за разкриване на обективната истина. Следва да
се сподели и аргументът, че деянието е извършено при форма на вината – небрежност, а не
самонадеяност. В крайна сметка основателен е доводът, че в конкретния казус степента на
обществена опасност и на деянието, и на дееца са по-ниски в сравнение с типичния случай
на извършване на престъпление от същия вид.
Пострадалият се е намирал в момента на настъпване на ПТП в тежко здравословно
състояние по други причини и заради други свои заболявания, поради което до известна
6
степен е житейски разбираемо, че не е пътувал с поставен колан, макар на задната седалка.
Чисто формално обаче е допуснато съпричиняване, тъй като счупването на ребрата има
връзка с това, че е бил напълно отпуснат, трудно подвижен и практически в невъзможност
да реагира. Последното не би следвало да утежнява положението на обвиняемия. Факт е, че
другият пътуващ в насрещно движещия се автомобил – неговият водач, не е получил
съставомерни телесни увреждания.
В крайна сметка уместен е и аргументът на защитника, че неоправданото забавяне на
разследването на досъдебното производство и протакането му повече от година практически
само по себе си е изиграло роля за постигане на поправителен и възпитателен ефект, тъй
като обвиняемият е съпреживявал случилото се, изпитвал е угризения и терзания, както и
този, че налагането /и то закъсняло/ на административното наказание „лишаване от право да
се управлява МПС“ вече не се явява оправдано, още повече би го лишило от възможността
да упражнява професията си, да полага труд и се издържа.
В крайна сметка като прецени всички изложени по-горе доводи и аргументи в
съвкупност, настоящата съдебна инстанция приема, че за постигане целите на наказанието,
както и на генералната и индивидуална превенции, в конкретния случай не се налага към
наложеното административно наказание “глоба” да се присъединява и наказанието
“лишаване от право да се управлява МПС”.
Поради това въззивната жалба се преценява като основателна и следва да бъде
уважена. Обжалваното решение ще следва да се измени, веднъж като се преквалифицира
деянието на обв.А. в такова по чл.343а ал.1 б.”а” предл.II вр. чл.343 ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1
от НК и втори път, като се постанови отмяна на приложението на чл.343г и налагането на
наказание “лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
В останалата му част решението следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.334 т.3 от НПК вр. чл.337 ал.1 т.2 и 5 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №88 от 29.03.2023 год. по анхд № 197/2023 год. по описа на РС –
Хасково, както следва:
В частта досежно правната квалификация на деянието на обвиняемия, като
ПРИЕМА, че обв.А. Г. А. от гр.Х. след деянието направил всичко, зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия, поради което ГО ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН в
престъпление по чл.343а ал.1 б.”а” предл.II вр. чл.343 ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК, като
ГО ОПРАВДАВА по първоначално предявеното му обвинение в престъпление по чл.343
ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от същия.
В частта, досежно приложението на чл.78а ал.4 от НК, като
7
ОТМЕНЯ приложението на чл.78а ал.4 вр. чл.343г и вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК и
наложеното на обв.А. Г. А. от гр.Х. административно наказание “лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8