№ 4564
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело
№ 20231100513308 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №
242277/30.08.2023 г., подадена от ищците в първоинстанционното
производство А. И. Р. и И. В. Т., чрез адв. П. Ш., срещу Решение №
13812/10.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 1490/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 157 с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените от А.
И. Р. и И. В. Т. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
искове за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника при
условията на солидарна отговорност чрез принудително изпълнение сумата
над 11999,76 лв. до 14050,21 лв. (или сумата от 2050,45 лева)– главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 25.06.2014 г., ведно със
законната лихва от 19.04.2019 г. до изплащането на вземането въз основа на
изпълнителен лист от 01.06.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 22550/2019 г. по
описа на СРС, 157 с-в, за събирането на които суми е образувано
изпълнително дело № 20229240401619 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното
от първоинстанционния съд решение в обжалваната му част. Твърди се, че от
всички събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства
се установява, че кредитополучателят е погасил изцяло чрез плащане на
задължението си по договора за кредит, поради което е отпаднала и
отговорността на ищците. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна
на постановеното от Софийски районен съд решение в обжалваната му част и
за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба вх. № 255798/15.09.2023 г., подаден от „Профи Кредит България“
ЕООД, чрез юрк. Г.П., в който се излага становище за нейната
1
неоснователност, като се отправя искане същата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в
обжалваната част. Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба вх. № 299688/25.10.2023 г., подадена от
ответника в първоинстанционното производство „Профи Кредит България“
ЕООД, чрез юрк. Н.Л., срещу Определение № 34492/02.10.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1490/2023 г., по описа на СРС, 157 с-в, в частта му, в
която съдът е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Поддържа се, че
постановеното от Софийски районен съд определение в обжалваната му част е
неправилно. Сочи се, че в случая не са налице обстоятелства, които да
обосновават в полза на всеки от ищците да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение, доколкото се твърди, че всички процесуални
действия по делото са извършени общо за двамата. В допълнение се отбелязва,
че в тежест на ответника не следва да бъдат възлагани разноски в толкова
висок размер, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за
завеждане на делото. С оглед на изложеното се отправя искане постановеното
от първоинстанционния съд определение да бъде отменено в обжалваната
част, като вместо него бъде постановено друго, с което в тежест на ответника
да бъде възложено само едно общо адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната
жалба вх. № 333298/21.11.2023 г., подаден от насрещната страна А. И. Р. и И.
В. Т., чрез адв. П. Ш.. Изложено е подробно становище за недопустимост на
подадената частна жалба, като се отбелязва, че съдът вече веднъж е уважил
релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като е намалил същото, поради което и липсва правен
интерес от обжалване на постановения съдебен акт. Отделно от това се сочи,
че не е налице основание да се присъди едно общо възнаграждение за двамата
ищци, тъй като всеки от тях е длъжник и има самостоятелно право положение
в производството. С оглед на изложеното се отправя искане постановеното
определение да бъде обезсилено, а в условията на алтернативност –
подадената частна жалба да бъде оставена без уважение.
Решение № 13812/10.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 1490/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 157 с-в, в частта му, в която съдът е признал
за установено по предявените от А. И. Р. и И. В. Т. срещу „Профи Кредит
България“ ЕООД искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, че
ищците не дължат на ответника при условията на солидарна отговорност чрез
принудително изпълнение следните суми: сумата от 11999,76 лв. – главница
по Договор за потребителски кредит № ********** от 25.06.2014 г., ведно със
законната лихва от 19.04.2019 г. до изплащането на вземането, както и сумата
от 331 лв. – разноски по делото, въз основа на изпълнителен лист от
01.06.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 22550/2019 г. по описа на СРС, 157 с-в, за
събирането на които суми е образувано изпълнително дело №
20229240401619 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, като необжалвано е влязло
в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
2
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, като по направените във въззивната
жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при
уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен.
Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е
да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за
недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да
докаже факта, от който вземането му произтича.
В процесния случай в тежест на ищците е да докажат, че
претендираните от ответника суми, за събирането на които е образувано
изпълнително дело № 20229240401619 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, са
погасени чрез плащане.
Не се спори между страните, а и се подкрепя от представените пред съда
писмени доказателства, че със заповед за изпълнение на парично задължение
от 07.05.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 22550/2019 г. по описа на СРС, 157
състав е разпоредено длъжниците Ф.В.Т., А. И. Р. и И. В. Т. да заплатят
солидарно на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 14050,21
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
********** от 25.06.2014 г., както и разноски в размер на 331 лв. Заповедта е
влязла в сила по отношение на А. И. Р. и И. В. Т., тъй като те не са подали
възражение по чл. 414 ГПК, поради което е издаден изпълнителен лист срещу
тях за горепосочените суми.
Не се спори също така и относно обстоятелството, че въз основа на
издадения изпълнителен лист от 01.06.2020 г., по молба на ответника срещу
ищците е образувано изпълнително дело № 20229240401619 по описа на ЧСИ
Г.К., рег. № 924 за събиране на следните вземания: сумата от 14050,21 лв. –
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 25.06.2014 г.,
ведно със законната лихва от 19.04.2019 г. до изплащането на вземането, както
и сумата от 331 лв. – разноски по делото, както и че между страните и трето на
спора лице Ф.В.Т. е сключен Договор за потребителски кредит №
**********/25.06.2014 г.
Не е спорно, че длъжникът-кредитополучател Ф.В.Т. е подала
възражение срещу издадената заповед, поради което кредиторът „Профи
Кредит България“ ЕООД е предявил иск срещу нея за установяване на
вземанията си в размер на 14050,21 лв., както и за присъждане на сторените
деловодни разноски.
Безспорно по делото е също, че по предявения установителен иск е
постановено Решение от 20.04.2021 г. по гр. д. № 29213/2020 г. по описа на
СРС, 157 с-в, влязло в сила на 13.05.2021 г., с което е признато за установено,
че Ф.В.Т. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, на основание чл. 240,
3
ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 3807,99 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит, сключен на 25.06.2014 г., ведно
със законната лихва от 19.04.2019 г. до погасяване на сумата, както и на
основание чл. 240, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от
2400,04 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит, сключен на 25.06.2014 г., за периода 03.06.2015 г. –
03.11.2018 г., като предявените искове са отхвърлени за горницата до пълните
претендирани размери, както и изцяло е отхвърлен искът по чл.422, ал.1,
чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
плащане на сумата 675 лв., представляващо възнаграждение за отлагане на
вноски.
Пред Софийски районен съд е прието заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, в което вещото лице е посочило, че към момента на
изготвяне на експертизата всички задължения по процесния договор за кредит
са погасени, като е заплатена сума в общ размер от 11 671,80 лв.
Съдът е приел в обжалваното решение, че при изчисленията си вещото
лице не е включило законната лихва върху главницата, поради което и
съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е достигнал до извод, че с
извършаните от кредитополучателя плащания до дата 15.07.2022 г. са
погасени възнаградителна лихва в размер на 2400,04 лв., разноски в размер на
434,51 лв., както и дължимата законна лихва върху главницата от дата
19.04.2019 г. до 15.07.2022 г., като е останал непогасен остатък от главницата в
размер на сумата от 2050,45 лв.
Като писмени доказателства са допуснати и приети от въззивния съд
преводно нареждане за кредитен превод от 13.01.2025 г., както и
удостоверение от „Профи Кредит България“ ЕООД от 13.01.2025 г. От същите
се установява, че на 13.01.2025 г. Ф.В.Т. е заплатила на ответника „Профи
Кредит България“ ЕООД сума в размер на 2940,00 лева с основание
„погасяване по кредит дог**********“., с което е погасила всички свои
задължения по процесния договор.
Съгласно съдебната практика „Доказателствената сила на документите
се определя от закона. Всеки подписан документ доказва, че
материализираното в него изявление е направено и че изхожда от лицето,
което го е подписало като негов издател. Съдът е длъжен да приеме за автор
на изявлението лицето, подписало документа. Това е същността на
формалната доказателствена сила на документите. Тя е прогласена в чл.180
ГПК само за частните документи, но важи еднакво и за официалните
документи. С формална доказателствена сила се ползва всеки подписан
документ, независимо дали е свидетелстващ или диспозитивен. Материалната
доказателствена сила е присъща за свидетелстващите документи. Тя се състои
в доказателственото значение на свидетелстващия документ за този стоящ вън
от него факт, който се удостоверява от материализираното в свидетелстващия
документ удостоверително изявление. Материалната доказателствена сила е
различна за официалните свидетелстващи документи и за частните такива.
Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила
само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти.“ (така
Решение № 249/12.11.2012 г. по гр.д.№ 270/2012, II Г.О. на ВКС).
Предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав приема, че
представеното удостоверение се ползва с материална доказателствена сила,
доколкото удостоверява неизгодни за ответника факти, а именно, че Ф.В.Т. е
погасила изцяло задълженията си по договор за кредит № **********.
Пълното погасяване на дълга по договора за кредит е факт, настъпил след
приключване на съдебното дирене по делото, по което е издадено
4
изпълнителното основание срещу ищците, поради което и предявеният от тях
иск с правно основание чл. 439 вр. чл .124, ал. 1 ГПК се явява основателен и за
сумата от 2050,45 лв.
С оглед липсата на съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната
част, включително в частта на присъдените в полза на ответника разноски,
като вместо това бъде поставено друго, с което бъде признато за установено,
че ищците А. И. Р. и И. В. Т. не дължат на ответника „Профи Кредит
България“ ЕООД, при условията на солидарна отговорност чрез принудително
изпълнение сумата от 2050,45 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 25.06.2014 г., ведно със законната лихва от
19.04.2019 г. до изплащането на вземането, въз основа на изпълнителен лист
от 01.06.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 22550/2019 г. по описа на СРС, 157 с-в, за
събирането на която сума е образувано изпълнително дело № 20229240401619
по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски на основание чл. 273 вр. чл.
78, ал. 1 ГПК има въззивниците. Същите са претендирали в тяхна полза да
бъдат присъдени разноски в общ размер от 1641,01 лева, от които 41,01 лв. –
държавна такса и 1600,00 лева – адвокатско възнаграждение (по 800,00 лв. за
всеки от въззивниците). Представен е списък по чл. 80 ГПК, както и
доказателства за реалното извършване на разноските. Релевираното от
насрещната страна възражение за прекомерност на претендиранотото от всеки
от въззивниците адвокатско възнаграждение се явява основателно, доколкото
същият е в размер над посочения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) минимален размер
от 505,05 лв.
По частната жалба срещу Определение № 34492/02.10.2023 г. по гр.д.
№ 1490/2023 г., по описа на СРС, 157 с-в., постановено по реда на чл. 248
ГПК:
Подадената частна жалба е допустима като подадена до компетентния
съд, в предвидените от ГПК срокове, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Постановеното от Софийски районен съд по реда на чл. 248 ГПК
определение е валидно и допустимо, като направените оплаквания за
порочност в тази насока се явяват неоснователни.
Определението в обжалваната му част се явява правилно по следните
съображения:
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за
възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални
действия за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По
общите правила за възлагане на разноските в съдебното производство
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника - чл.78, ал.1 ГПК.
В процесния случай с оглед съдебно предявените претенции всеки от
ищците има самостоятелно правно положение в процеса. Всеки от тях е
представил пред съда доказателства за реално извършени разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което и предвид наличието на
постановено решение в тяхна полза, правилно първоинстанционният съд е
5
присъдил на всеки от тях разноски съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед на изложеното, подадената частна жалба от „Профи Кредит
България“ ЕООД се явява неоснователна, поради което и Определение №
34492/02.10.2023 г. по гр.д. № 1490/2023 г., по описа на СРС, 157 с-в, в
обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 13812/10.08.2023 г., постановено по гр.д.№
1490/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в, в обжалваната част,
в която съдът е отхвърлил предявените от А. И. Р., ЕГН ********** и И. В. Т.,
ЕГН ********** срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
искове за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника при
условията на солидарна отговорност чрез принудително изпълнение сумата
над 11999,76 лв. до 14050,21 лв. (или сумата от 2050,45 лева)– главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 25.06.2014 г., ведно със
законната лихва от 19.04.2019 г. до изплащането на вземането въз основа на
изпълнителен лист от 01.06.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 22550/2019 г. по
описа на СРС, 157 с-в, за събирането на които суми е образувано
изпълнително дело № 20229240401619 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924,
включително и в частта на присъдените в полза на ответника разноски,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. И. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. **** и И. В. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. ****, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** искове с правно
основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, че ищците не дължат на ответника
при условията на солидарна отговорност чрез принудително изпълнение
сумата от 2050,45 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 25.06.2014 г., ведно със законната лихва от 19.04.2019 г. до
изплащането на вземането, въз основа на изпълнителен лист от 01.06.2020 г.,
издаден по ч.гр.д. № 22550/2019 г. по описа на СРС, 157 с-в, за събирането на
която сума е образувано изпълнително дело № 20229240401619 по описа на
ЧСИ Г.К., рег. № 924.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на А. И. Р., ЕГН ********** и на И. В. Т., ЕГН ********** на основание чл.
273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 505,05 лв. – адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 41,01 лв. – държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 34492/02.10.2023 г., постановено по
гр.д. № 1490/2023 г., по описа на СРС, 157 с-в, в обжалваната част, в която
съдът е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
Решение № 13812/10.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 1490/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 157 с-в, в частта му, в която съдът е признал
за установено по предявените от А. И. Р. и И. В. Т. срещу „Профи Кредит
България“ ЕООД искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, че
ищците не дължат на ответника при условията на солидарна отговорност чрез
принудително изпълнение следните суми: сумата от 11999,76 лв. – главница
по Договор за потребителски кредит № ********** от 25.06.2014 г., ведно със
законната лихва от 19.04.2019 г. до изплащането на вземането, както и сумата
6
от 331 лв. – разноски по делото, въз основа на изпълнителен лист от
01.06.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 22550/2019 г. по описа на СРС, 157 с-в, за
събирането на които суми е образувано изпълнително дело №
20229240401619 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, като необжалвано е влязло
в законна сила, поради което и не подлежи на проверка.
Решението, подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7