РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Девня, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120101098 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
от “В.” ООД ***, ЕИК: ***, представлявано от ***, чрез пълномощник
юрисконсулт П. В. против Д. Х. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***.
Твърди се в исковата молба, че ответницата в качеството си на
потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес, които
се отчитат по партида с абонатен №3272019, чийто титуляр е ответницата.
Сочи се, че съгласно чл. 5 т. 6 и чл. 33 ал. 2 от ОУ на ищеца, потребителите са
длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране, което ответницата не е сторила. Поради това, въз основа на
подадено от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1282/2022 г. за сумата от 269,
46 лева, представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 08.11.2019 г. до 12.01.2021 г.; сумата от 61, 32 лева,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 09.01.2020
г. до 02.12.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 07.12.2022 г. до окончателното
плащане. Излага се, че при връчена съгласно чл. 47 ал. 5 от ГПК заповед на
ищеца било указано да предяви иск за установяване на вземането си, което той
сторил с настоящата искова молба. Моли се ответницта да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумите по заповедта. Претендират се разноски в исковото
1
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначен на ответника особен представител, в който предявения иск се
оспорва както по основание, така и по размер. На първо място се оспорва
наличието на облигационна връзка между страните, качеството на потребител
на ответницата, реалното доставяне на ВиК услуги на обекта, представените
фактури и справка за недобора. Сочи се в отговора, че от изложеното в
молбата не ставало ясно как е извършено отчитането на водомера в обекта,
дали това е станало в присъствие на абоната, при осигурен достъп от негова
страна или при отказ да осигури такъв, както и за какви по вид и количество
услуги ищецът предявява претенция. Оспорва се изправността на
измервателното средство, респ. неговата метрологична годност, респ.
наличието на водомер в обекта изобщо, основанието на което е начислено
дължимото количество вода. Моли се за отхвърляне на главния и акцесорния
иск.
В с.з. ищецът се представлява от редовно упълномощен проц.
представител, който поддържа иска и моли за положително произнасяне по
него. Уточнява, че водомера в процесния обект се намира в шахта, находяща
се в двора и се отчита два пъти годишно, като през останалото време се
начисляват прогнозни количества вода.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител,
който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
По ч. гр. дело №1282/2022 г. по описа на РС – Девня, приобщено към
настоящото гр. дело, е издадена Заповед № 822 от 09.12.2022 Г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. Х. Й., ЕГН:
********** да заплати на „В.“ ООД, ЕИК: *** сумата от 269, 46 лева,
представляваща главница, дължима за периода от 08.11.2019 г. до 12.01.2021 г.;
сумата от 61, 32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 09.01.2020 г. до 02.12.2022 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.12.2022 г.
до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 75 лева
разноски по делото, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсулско
възнаграждение.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
2
Представени и приети по делото са и решения на КЕВР за утвърждаване на
цените на ВиК услугите през процесните периоди.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с клиентски
№3272019, съгласно която за процесния период от 08.11.2019 г. до 12.01.2020
г. сбора от незаплатени главници за ползвани от ответника ВиК услуги възлиза
на сумата от 269, 46 лева, за които са издадени общо 10 бр. фактури през
периода 10.12.2019 г. – 13.01.2021 г., а сбора на начислените и незаплатени
лихви за забава върху главниците по всяка една от фактурите възлиза на 61, 32
лева.
От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда
приема като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от страните
/Таблица 1 за начислената сума и изчислените лихви/ се установява че размера
на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с
№3272019 за периода от 08.11.2019 г. до 12.01.2020 г. са в общ размер на 269,
46 лева. Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер на 61, 38
лева, начислено от падежа на всяка една фактура до 02.12.2022 г. Титуляр
според базата данни на ВиК на партида с № 2701382 е Д. Х. Й., с ЕГН:
********** /след уточнението, което в. л. прави в с.з. за допусната техническа
грешка в писменото му заключение/. Към датата на експертизата няма
налични плащания. Вещото лице след оглед на место е констатирало, че
показанието на водомера в имота е 215 куб. м.
Представен е и констативен протокол №010188 от 14.06.2024 г. за
извършена проверка на обект с аб. № 3272019, който се води на ответницата,
находящ се на адрес: ***, удостоверяващ, че към момента на проверката
водомера в обекта е на показание 215 куб. м.
Видно от справката от АВ - Варна има вписани възбрани върху
обекта на потребление на името на ответницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч. гр. дело №1282/2022 г. по описа на ДРС, поради което се
явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение и успешното му
провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена оспорената заповед. Тежестта на доказване, т.е. процесуалното
3
задължение да установи наличието на действително облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответницата е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и предоставянето
на потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни и
канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода
е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, принадлежи на
ищеца.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и
да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на
тези услуги, по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – Варна. Доказателства за това, че
ответницата е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния
период, действително не се представиха по делото. Представя се единствено
справка от Служба по вписванията – Девня, удостоверяваща, че върху
жилищна сграда, находяща се на адрес, съвпадащ с адреса на ответницата и
обекта, за който се претендират сумите за предоставени ВиК услуги – в *** е
наложена възбрана с длъжник ответницата Д. Х. Й.. Така представеното
доказателство дори и косвено да удостоверява, че ответницата е собственик на
процесния обект, то видно от същото е, че тя притежава ½ ид. части от него.
Следователно процесният имот е съсобствен, като няма данни да е налице
основание облигационното отношение да е възникнало единствено между
водоснабдителното дружество и ответницата, въпреки, че партидата се води на
нейно име. Облигационно отношение по повод предоставяните от „В.“ООД
услуги възниква между последното и всички съсобственици на имота.
Дружеството не е доказало да са налице хипотезите на чл. 59 ал. 3 или ал. 5 от
Общите условия на оператора. Това доказване е било именно в тежест на
ищеца, като то не е осъществено.
Не може да се приеме, че съвпадането на постоянния и настоящ
адрес с адреса посочен, като такъв на водоснабден имот, представлява
доказателство за качеството потребител на ответника. Съгласно действащата
към датата на регистрацията на постоянния адрес през 2005 г. разпоредба на
чл. 92 от ЗГР адресната регистрация се извършва от общините и кметствата
при заявяване от лицето т.е. не е било необходимо представяне на документи,
удостоверяващи, че това лице е собственик или ползвател или съответно
наемател или друго лице, допуснато от собственика да живее в имота.
На второ място, за да се приеме, че за абоната е налице възникнало
задлъжение, в тежест на ищеца е да установи, че осчетоводеното количество
ВиК услуги е реално доставено. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - услугите на
4
ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, следва да бъдат
съобразени правилата на ОУ на ищцовото дружество за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите. В чл. 23 ал. 4 от ОУ са предвидени условията и
начина за отчитане на средствата за търговско измерване /водомерите/ –
същото следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в присъствието
на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. Съгласно
горецитираната наредба, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите
на отчитане по електронен път. И то без значение е дали отчитането се прави
всеки месец, веднъж на три месеца или два пъти годишно. С подписа си върху
карнетния лист абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт. Последното
е от значение, с оглед доказателствената сила на карнетния лист – той
представлява частен свидетелстващ документ, поради което се ползва с
доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му
факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е подписала. В
конкретния случай, карнетни листи за отчитане на водомера на ответницата,
макар и в хипотезата на чл. 23 ал. 1 т. 3 от ОУ не са представени. В случаите
на електронно отчитане, по аргумент от чл. 32 ал. 4 от наредбата следва, че
при отчитането по електронен път не се нанасят ръчно показанията на
индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е
достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство. Ищецът не
ангажира доказателства за извършен електронен отчет в обекта на
ответницата, както и за това, че служебно начисленото - „прогнозно“
количество вода е определено въз основа на средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди на предходната година, както и че
потребеното количество вода е изравнено след реално отчитане на
показанията на водомера. Няма и доказателства, че водомерът в обекта е бил в
метрологична годност, предвид отразената в справката за недобора година на
следваща проверка – 2021 г. В заключение – ищецът не установи, че е спазил
задълженията си, произтичащи от чл. 23 ал. 1 т. 3 от ОУ на „В.“ООД за реално
отчитане на водомера на ответницата два пъти годишно /или поне веднъж,
предвид претендирания период/. Не се представиха и доказателства, същата да
е била уведомявана за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено
съобщение или да е уведомявана по друг начин и да е отказвала достъп до
обекта на отчитане /протокол по чл. 24 ал. 4 от ОУ/. Нито с исковата молба,
нито в хода на производството се твърди, а и не се събраха доказателства, чрез
които да се установи, че в имота на ответницата е бил извършван редовен
5
реален отчет – карнети или доказателства за електронно отчитане. В случай,
че се твърди, че количеството вода е реално потребено, то следваше ищецът да
установи начинът на отчитане.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите
твърдения. Ищцовото дружество не установи по безспорен начин
основанието на своите искове, а именно количеството доставена вода в
имота на ответника, основанието за тяхното начисление и съответно размера
им. При цялостно оспорване и твърдение от страна на ответника, в тежест на
ищеца бе да докаже претенцията си, в т.ч. че реално е доставил сочените ВиК
услуги в сочения период, както и че коректно е изчислил стойността им.
Ищецът не проведе по делото успешно главно и пълно доказване на исковете
си, като не установи по какъв начин са формирани претендираните суми за
главница, и лихва за забава.
При горните доводи, искът с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 от ГПК подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан, а
предвид акцесорния характер на иска с пр. основание чл. 86 от ЗЗД, то и
същият подлежи на отхвърляне като неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника се следват
разноски, но доколкото не се претендират, такива не следва да бъдат
присъждани.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от „В.”ООД, ЕИК: ***
против Д. Х. Й., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 от ГПК и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които по ч. гр. дело №1282/2022 г. по описа на ДРС е издадена заповед
№822/09.12.2022 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, а именно: сумата от 269, 46 лева, представляваща стойност на ползвани
и незаплатени В и К услуги за периода от 08.11.2019 г. до 12.01.2021 г.; сумата
от 61, 32 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода
от 09.01.2020 г. до 02.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.12.2022 г. до
окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението, на основание чл. 7
ал. 2 от ГПК.
6
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7