Определение по ЧНД №1346/2014 на Специализиран наказателен съд

Номер на акта: 1243
Дата: 21 октомври 2014 г. (в сила от 3 ноември 2014 г.)
Съдия: Андон Георгиев Миталов
Дело: 20141050201346
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2014 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

                   

2014 година                                                      Град София

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД,  10-ти  състав

На двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДОН МИТАЛОВ

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Н.А.

   2. Д.Р.

 

Секретар: И.М.

Прокурор: Ирина Арменова

Сложи за разглеждане докладваното от председателя на състава

НЧД № 1346 по описа за 2014 година

На именното повикване в 13.28 часа се явиха:

 

СП редовно призована, явява се прокурор Ирина Арменова.

ОСЪДЕНИЯТ Н.К.Ш. редовно призован не се явява. За него се явява адв. З. ***, редовно призован.

 

СЪДЪТ докладва постъпили справка за съдимост за Н.Ш., протокол от съдебно заседание от 31.10.2011г на РС П. по НОХД 309/11г, с което е постигнато споразумение за решаване на делото, заверен препис от протокол от 11.05.2005г на РС П. за решаване на НОХД 138/05г със споразумение, справка от ГДИН при МП от 20.10.2014г, че към настоящия момент Н.К.  Ш. не търпи наказание „Лишаване от свобода“ и не се задържа в затворите на страната на друго основание по НПК. От същата е видно,  че е постъпил в затвора в гр. София на 14.11.2011г за изтърпяване на наложеното наказание по НОХД 309/11 на РКС П. - 5 месеца „Лишаване от свобода“. Същия е освободен на 20.12.2011г, поради изтърпяване на наказанието.

 

ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуална пречка, да се даде ход на делото.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид, че са налице процесуални предпоставки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Осъденият Н.К.Ш. със снета по делото самоличност.

СЪДЪТ следва да отбележи и факта, че по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е длъжен да призове осъдения редовно, поради което неявяването на същия в тази процедура не е пречка за разглеждане на делото.

 

На страните се разясниха правата по 274-275 НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 274-275 НПК.

АДВ. З.: Нямам искания по реда на чл. 274-275 от НПК.

 

СЪДЪТ като взе предвид, че са изпълнени изискванията на чл. 271-275 от НПК и на основание чл. 276 от НПК,

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Делото се докладва чрез прочитане предложението на Специализирана прокуратура за определяне на общо най-тежко наказание на осъдения Ш..

ПРОЧЕТЕ СЕ.

 

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението на административния ръководител на СП за групиране на наказанията на осъдения, няма да соча нови доказателства. Моля да се даде ход по същество.

АДВ. З.: Считам, че искането е основателно за групиране на наказанията, но считам, че не е основателно да бъде изтърпяно ефективно. Нямаме доказателствени искания. Моля за ход по същество.

 

На основание чл. 283 от НПК,

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

 

СЪДЪТ НАМИРА ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА

 

На основание чл. 286 от НПК

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

ПРОКУРОРЪТ: Внесено е предложение за определяне на общо наказание на осъдения Н.К.Ш. по реда на чл. 306, ал. 1 НПК от административния ръководител на СП. В случая, СпНС действително се явява компетентен съд, относно разглеждане на предложенето, тъй като последното споразумение има сила на влязла в сила присъда е одобрено от този състав. Налице са основание за прилагане на чл. 25 вр. чл 23 НК по отношение на наказанията, които са наложени на осъдения Ш. с определение от 18.07.2014г по НОХД 532/14г по описа на СпНС - 10 състав, като съдът на основание чл. 23, ал. 1 НК е определил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и за трите деяния, като на основание чл. 66 НК изтърпяването е отложено за срок от четири години „Лишаване от свобода“. Разбира се определено е и наказани и глоба в размер на 5 420лв. Деянието, за което обаче осъденият Ш. по цитираното НОХД на СпНС са извършени в периода от месец януари 2009г до 21.07.2009г, тоест преди да е влязло в сила определение от 31.10.2011г по НОХД 309/11г на РС П., с което на същия е наложено наказание за срок то пет месеца при първоначален общ режим на изтърпяване. Именно поради това са налице основанията на чл. 25, ал. 1 вр. 23, ал. 1 и ал. 3 НК за определяне на общо и най - тежко наказание измежду цитираните наказания, наложени и описани в наказателни производства. На основание чл. 25, ал. 2 НПК следва да се приспадне изцяло изтърпяното наказание, за което има справка от ГДИН „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца по НОХД 309/11г на РС П., като бъде приспаднато на основание чл. 25, ал. 1 времето, през което осъдения и бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 20.07.2011г до 31.10.2011г по НОХД 309/11г на РС П.. Разбира се, към определеното общо най - тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години следва да се присъедини наказанието „Глоба“ в размер на 5 420лв. Наказанието „Лишаване от свобода“ следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Поради изложените съображения, моля да постановите вашето определение.

 

АДВ. З.: Моля съда да определи общо наказание между наложеното наказание по НОХД 532/14г на СпНС и по НОХД 309/11г на РС П., а именно две години „Лишаване от свобода“ и към него да бъде присъединено наказанието „Глоба“ в размер на 5 420лв. Относно това наказанието да бъде търпяно ефективно, както се иска в предложението, считам, че същото е неоснователно и недоказано, и необосновано. Твърдението, че осъдения има упорито престъпно поведение и висока степен на обществена опасност за извършените от него престъпления не се доказа по никакъв начин. От изтърпяването на присъдата по НОХД 309/11г, също е освободен на 30.11.2011г. От тогава са минали три години и няма доказателства той да има други укорими деяния. Именно поради това ще моля изпълнението на така определеното общо наказание да бъде отменено на основание чл. 66, ал. 1 НК.

 

В залата се явява осъдения Н.К.Ш..

 

Съдът сне самоличността на осъдения:

Н.К.Ш. – роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, не работи, с постоянен адрес гр. П., обл. С., ул. *****, ЕГН **********.

 

СЪДЪТ запозна осъденият Ш. с проведените до момента в негово отсъствие процесуално-следствени действия, както и с правата му по чл. 274-275 НПК.

ОСЪДЕНИЯТ Ш.: Разбирам правата си. Нямам доказателствени искания. Не правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ш. /ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА/: Знам за какво е делото. Запознат съм с предложението на прокуратурата. Не възразявам с това, което е направено докато дойда. Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

 

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК,

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ

 

ОСЪДЕНИЯТ Ш.: Поддържам казаното от адвоката ми. Желая да бъдат групирани наказанията по двете ми присъди.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът, след проведеното съвещание и след като изслуша доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено и обяви на страните следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

Осъденият Ш., видното справките и бюлетините за съдимост, е осъждан, както следва:

По НОХД 309/11г с влязло в сила определение на РС – гр. П. за одобряване на споразумение от 31.10.2011г за извършено в периода от 11.05.2011г до 20.07.2011г престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 1 е зачетено времето, през което Ш. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 20.07.2011г. 

По НОХД 532/14г по описа на СпНС с влязло в сила на 18.07.2014г определение за одобряване на споразумение за извършени престъпления, както следва:

По чл. 249, ал. 1, вр. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК с определено наказание - две години „Лишаване от свобода“ при четири години изпитателен срок и „Глоба“ в размер на 5 420лв;

По чл. 244, ал. 1, пр. 3, вр. чл.  243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 21 и вр. чл. 26, ал. 1 НК, му определено наказание две години „Лишаване от свобода“, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок - четири години;

По чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК с наказание определено от две години „Лишаване от свобода“, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от четири години;

На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание за изтърпяване две години „Лишаване от свобода“ при четири години изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 и „Глоба“ в размер на 5 420лв.

Към така определеното наказание - две години „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок - четири години е изцяло присъединено наказанието „Глоба“ в размер на 5 420лв на основание чл. 23, ал. 3 НК.

На основание чл. 59, ал. 1 НК от така определеното наказание е приспаднато времето, през което Ш. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 24.07.2009г до 04.06.2010г, като един ден „Задържане под стража“ се счита за един ден „Лишаване от свобода“.

Компетентността на настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК се определя от посоченото по - горе осъждане по НОХД 532/14г по описа на СпНС, 10 състав. Следва да бъде отбелязано, че Ш. има още едно осъждане през 2005г - споразумение от 11.05.2005г по НОХД 138/05г по описа на РС П., за извършено от него престъпление по чл.150 НК. Определено му е наказание „лишаване от свобода“ - 3 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. Това престъпление е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т.  7 НК. Това осъждане е извън предмета на настоящото производство с оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 вр. чл. 85, ал. 1 НК - реабилитация по право, но въпреки заличаването на правните последици от това осъждане, съдът следва да има предвид, че наличието на вина, заради което е бил осъден по това дело не може да бъде реабилитиран по право и същото следва да бъде зачитано при последващо поведение в негативен аспект, проявено от лицето.

 СЪДЪТ, като взе предвид горните данни, съдържащите в справките и бюлетините за съдимост, и като съобрази датите на извършване на престъпленията, както и датите, на които са влезли в сила съдебните актове, с които Ш. е бил осъден за тези престъпления, воден от принципа за най - благоприятното групиране, визирано в ППВС № 4/65г, ТР № 14/66г на ОСНК ВКС, ТР № 2 /05г на ОСНК ВКС и ТР № 3/09г на ОСНК ВКС, и като съобрази разпоредбите на чл. 130, ал. 1 ЗСВ, а именно, че същите за задължителни за приложението намира, че на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК следва да се определи едно общо и най - тежко наказание измежду тези наложени по НОХД 309/11г на ПР П. и по НОХД 532/14г по описа на СпНС, 10 състав, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години.

 На основание чл. 25, ал. 2 НК следва да бъде приспаднато от така  определеното наказание „Лишаване от свобода“, времето от 14.11.2011г до 20.12.2011г, което е било изтърпяно ефективно и е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание. На основание чл. 23, ал. 3 НК към така определеното общо наказание следва да се присъедини изцяло наказанието „Глоба“ в размер на 5 420лв.

При преценката на приложението на чл. 25, ал. 4 СЪДЪТ прие наличие на сравнително висока степен на обществена опасност на личността на осъдения Ш.. Следва да се изтъкне обстоятелството, че Ш. е осъждан на ефективно наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД 309/11г на РС П. за тежко умишлено престъпление. С оглед на това и заради целите на индивидуалната и генерална превенция на наказания на поправително – възпитателната и предупредително – възпиращата функция на същото, Съдът намира, че така определеното на Ш. наказание – две години „Лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на основание чл. 60, ал. 1, чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. С оглед на изложеното Съдът намира, че така определеното едно общо и най – тежко наказание не следва да бъде увеличавано на основание чл. 24 НК и заради следното: Присъдата по НОХД 204/12г по описа на СпНС, 8 състав, сегашен номер 532/14г на СпНС, 10 състав е била протестирана пред АСпНС, образувано по този повод ВНОХД 376/13г с решение № 13 от 20.03.2014г, присъдата на СпНС е била отменена изцяло и делото върнато на СП, тъй като обвинителния акт, по който е приключило наказателното производство в СпНС е бил изготвен от некомпетентен  прокурор от ОП гр. Пазарджик и внесен в СпНС в нарушение на параграф 9, ал. 1 ПЗРНПК, тоест установената от СпНС присъда е било отменена само на процесуално основание, без съдът да навлиза в същността на въпросите по обвинението. Следва обаче да се отбележи, че всичките подсъдими са оправдани за престъплението по чл. 321 НК, а в него като вторичната престъпна дейност са изброени престъпления по чл. 244, чл. 249 и чл. 339, ал. 1. При липсата на престъпления по чл. 321 НК и наличието на специална разпоредба на чл. 411а, ал. 2 НПК, в която не фигурира нито едно от вторичните престъпления, по които са били обвинени седемте обвиняеми лица, съдебното производство е следвало да бъде прекратено и то да се изпрати на ОП Пазарджик по компетентност, но СП, подсъдимите и техните защитници са положили достатъчно усилия и са постигнали споразумение за решаване на делото, като подсъдимите са се признали за виновни по всички пунктове на обвинението. Всъщност, такава е била и претенцията на АСП в протестите й срещу постановената присъда по НОХД 204/12г на СпНС пред АСпНС /лист 21 и лист 40 от ВНОХД 376/13г/.

Освен това, с оглед възможностите по чл. 24 за увеличаване на определеното общо за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода“ следва да бъде отчетен и дългия срок, който е изтекъл от извършването на престъпленията до постановяването на наказанието, при условие, че поведението на подсъдимият и обвиняем преди това Ш. е било законосъобразно, процесуално поведение.

Поради всичко това, съдът намира, че не са налице законовите основания за увеличаването на така определеното едно общо и най - тежко наказание от две години „Лишаване от свобода“. Следва да се приспадне на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК от така определеното на Ш. едно общо и най - тежко наказание две години „Лишаване от свобода“. Времето през, което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД 532/14г /стар номер - НОХД 204/12г на СпНС/, считано от 24.07.2009г до 04.06.2010г включително, като един ден „Задържане под стража“ се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.

Така мотивиран

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

ГРУПИРА, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК наложените на осъдения Н.К.Ш. с ЕГН **********, българин, български гражданин, роден на***г***, неженен, осъждан, средно образование, безработен, живущ ***, наказание по НОХД 309/12г на РС П., и по НОХД 532/14г на СпНС ,10 състав, като му ОПРЕДЕЛЯ едно общо най - тежко наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал. 4 НК вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, така определеното наказание „Лишаване то свобода“ в размер на две години, да се изтърпи от осъдения Ш., със снета самоличност при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 3 НК към така определеното на Н.К.Ш., със снета по делото самоличност едно общо най - тежко наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“, ИЗЦЯЛО наказанието „ГЛОБА“ в размер на 5 420лв.

ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяното от осъдения наказание – „Лишаване от свобода“, считано от 14.11.2011г до 20.12.2011г

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК от така определеното на осъдения Ш. наказание - две години „Лишаване то свобода“, времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД 532/14г на СпНС /стар номер 204/12г на СпНС, 8 състав/ считано от 24.07.2009г до 04.06.2010г, като един ден „Задържане под стража“ се зачита за един ден „лишаване от свобода“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на жалба и протест в 15 дневен срок от днес пред АСпНС.

 

Протоколът е изготвен в СЗ, което приключи в 14.09ч.

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

  2.

 

 

                                 СЕКРЕТАР: