№ 1175
гр. Перник, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720104862 по описа за 2022 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от Л. Д. М. с
ЕГН: ********** и Н. С. Н. с ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: г. П., ж.к.
***** против ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД с ЕИК : ********* , със седалище и адрес
на управление: г. София, кв. Мотописта, бул. „България", 49, бл.53Е, вх. В, представлявано
от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Ц. Г. С., като се иска да бъде да бъде признато за установено по
отношение на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, че сключеният потребителски кредит
Стандарт с № ******, сключен на 26.02.2021 година между ответника Профи Кредит ЕООД
и физическите лица - Л. Д. М. в качеството си на титуляр на кредита и Н. С. Н. в качеството
си на солидарен длъжник, на основание чл.19, ал. 4 и 5 от Закона за потребителския кредит
във връзка с чл.143, ал.2, т.З от Закона за защита на потребителите в раздел VI от договора
за кредит е нищожен в частта , установяващ задължение за потребителя да заплати сума в
общ размер от 3000.00 лева за допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", както и да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на първата ищца сумата от 250.02 лева, равняваща
се на 3 заплатени неправомерно вноски по 83.34 лева , ведно със законната лихва, считано от
датата на последната заплатена вноска - 07.07.2021 година до окончателното плащане, като
се присъдят и направените по делото разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани и се
присъдят направените разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
1
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на 26.02.2021 година по силата на сключения договор за потребителски
кредит, Л. М. е получила сумата от 4000 лева, която е трябвало да върне на равни месечни
вноски от по 190.95 лева, или размер на обща сума за връщане - 6 496.05 лева. За ГПР е
посочено, че е в размер на 49.02%, а ГЛП е 41%, като на ден е по 0.11%.
Като солидарен длъжник е посочено физическото лице - Н. С. Н. с ЕГН: **********, който е
и роден син на Л. М.. От точка V на същия договор е видно, че кредитът е бил поискан от Л.
М. за рефинансиране на съществуващо задължение отново към същата небанкова
институция, като остатъка е посочен в размер на 980.66 лева, след това в размер на 554.54
лева, а като крайна сума е посочено, че размера на рефинансирането е 1010.93 лева. В точка
VI от сключения договор се установява, че получателят на кредита е бил „ поискал и
закупил от кредитодателя две допълнителни услуги - „Фаст" в размер на 1000 лева и
„Флекси" в размер на 2000 лева. Вноската за тези две допълнителни услуги е в размер на
83.34 лева и се дължи всеки месец. Пак в същата точка е посочено, че възнаграждението за
тези допълнителни и незадължителни услуги става изискуема с подписването на договора за
потребителски кредит, като се разсрочва допълнително за срока на сключване на договора и
се добавя към месечната вноска. Така общия размер на задължението възлиза на 9872.18
лева, а месечната вноска е в размер на 274.29 лева.
Съгласно точка 3.6 от Общите условия към договора, се установява, че договорът
влиза в сила веднага с неговото подписване, а съгласно чл.12.3 от Общите условия , при
обявяване на предсрочна изискуемост, длъжника и солидарния длъжник , съответно техните
наследници, настойници или попечители дължат остатъчната непогасена главница,
остатъчно непогасено възнаграждение при закупена допълнителна услуга, падежиралата
договорна лихва, лихвите за забава и таксите, дължими по реда на чл.17,т.4.
От изготвения погасителен план, представен ведно с договора е видно, че в размера
на погасителната вноска от 274.29 лева влиза месечна вноска от 83.34 лева за закупените
допълнителни услуги.
С молба от 04.11.2022г. от ответната страна се излага становище, че ответното
дружество не оспорва, че първата ищца е заплатила три вноски за допълните услуги в
посочения размер и моли да не се допуска назначаване на съдебно икономическа експертиза
която да установи този факт, което би довело до допълнителни разходи в процеса.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата.
Също така в тежест на ответната страна е да докаже, че е било изпълнено изсекването
2
чл. 10. (1) ЗПК, Договор за кредит, да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. От представената разпечатка на хартиен носител, може да се
направи извод, че договора е формуляр, който видно от изложените параметри, е бил
подписан от ищцата при предварително посочени от кредитора условия, както и дължимото
се възнаграждение по клаузата за допълнителни услуги, като тази клаузи са част от
договора за потребителски кредит. Наред с това ищцата не е била запозната с начина на
формиране на ГПР и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия не е посочено как се
изчисляват приложимия лихвен процент и ГПР по ДПК във връзка изискванията на ЗПК.
Посоченото не дава основание да се приеме, че ищцата е била наясно с начина на
формиране на дължимото към кредитора възнаграждение, като не е имала възможност да
влияе върху съдържанието на договора, като този извод може да се направи от
гореизложеното. Не се установи с ищцата да е бил съгласуван и индивидуално уговорен
размерът на възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил
налице страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено
от самия ответник.
Настоящият състав счита също, че договора за допълнителни услуги, следва да се
счита за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите
нрави. Посочените в сключения договор, допълнителни услуги не оправдава разходи за
ответника и предложена цена при размера на заема. Подобни клаузи са увреждащи страната
и сключени при нарушение на правилата на ЗПК. Посочените клаузи за допълнителни
услуги всъщност е част от ДПК, макар и оформен като отделна сделка. По този начин се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по-
голям от петкратния размер на законната лихва. Посочената допълнителна сделка на
практика води до заобикаляне на разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване на
кредита. Именно по тази причина възнагражденията за договора за допълнителни услуги са
възнаграждения по ДПК, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в
ГПР, но това не е сторено в нарушение на закона.
Отделно от това, възнаграждението по уговорените допълнителни услуги е на
стойност повече от половината от стойността на отпуснатия кредит, което противоречи на
добрите нрави и води до нищожност на същия. От гореизложеното може да се направи
извод, че клаузите за допълнителни услуги са сключен единствено с цел обогатяване на
заемодателя, като се формира печалба за същия по договора за заем като се заобикалят
императивните норми на закона забраняващи такъв размер печалба. Нищожността на
посочените клаузи не водят до нищожност на целия договор.
След като ищцата е заплатила суми по нищожни клаузи по договор за кредит то тя
ги е платина без основание и същите подлежат на връщане. Предвид на това ответното
дружество следва да заплати на ищците сумата от 250.02 лева, равняваща се на 3 заплатени
неправомерно вноски по 83.34 лева.
3
Неоснователно се явява искането, ответното дружество да заплати на ищците
законната лихва, считано от датата на последната заплатена вноска - 07.07.2021 година.
В случая лихва се дължи от поканата до кредитора за заплащане на такава, каквато се покана
се явява исковата молба. Предвид на това следва да се присъди законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска 31.08.2022г. до окончателното
плащане.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 50.00 лева, сумата от 1000.00 лева
адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила възражение, за прекомерно
изплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че в случая са налице четири
обективно и два субективно съединени иска то изплатеното адвокатско възнаграждение не
надвишава минималния размер на същото по всеки един от предявените искове съобразно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска предявен от Л. Д. М. с ЕГН: ********** и Н. С. Н. с
ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: г. П., ж.к. ***** против ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД с ЕИК : ********* , със седалище и адрес на управление: г. София, кв.
Мотописта, бул. „България", 49, бл.53Е, вх. В, представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Ц. Г.
С., нищожността на раздел VI от сключеният между страните договор за потребителски
кредит Стандарт с № ******, сключен на 26.02.2021 година в частта, установяващ
задължение за потребителя да заплати сума в общ размер от 3000.00 лева, за допълнителни
услуги „Фаст" и „Флекси".
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД с ЕИК : ********* , със седалище и
адрес на управление: г. София, кв. Мотописта, бул. „България", 49, бл.53Е, вх. В,
представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Ц. Г. С. да заплати на Л. Д. М. с ЕГН: ********** от
гр. П., ж.к. *****, сумата от 250.02 лева, равняваща се на 3 заплатени неправомерно вноски
по 83.34 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
31.08.2022г. до окончателното плащане, както и 1050.00 лева направени разноски по делото,
като искането за заплащане на законната лихва, считано от последната заплатена вноска -
07.07.2021 година до датата на предявяване на иска – 31.08.2022г., ОТХВЪРЛЯ същото като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4