Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
…. октомври 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО,
6-6 състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Галина Стоянова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№12 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Положителен установителен иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.
В СГС е постъпила искова молба с вх.№307/03.01.2020
година, подадена от Н.А.П., гр.София, в която се твърди, че в законоустановения
срок по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, ищецът предявява положителен установителен иск за
наличие на привилегия по отношение на ищеца, представляваща запор, наложен с
постановление за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител,
вписани в Централния регистър на особените залози, касателно публични вземания
на държавата в размер на 676 910,87лева, от които главница в размер на
392 781,50лева и лихви в размер на 284 129,37лева.
Ищецът твърди, че е предявил тези вземания в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, те
са включени в списъка на приети вземания, съставен от синдика, обявен в ТРРЮЛНЦ
на 09.10.2019 година. Срещу този списък ищецът е направил възражение касателно
определената от синдика поредност и с определение от 18.12.2019 година,
постановено по т.д.№1113/2019г. година, подаденото възражение от НАП е оставено
без уважение и списъкът е одобрен във вида, в който е изготвен, касателно тези
публични вземания.
По същината на спора ищецът твърди, че за
обезпечаване на тези вземания, установени с изпълнителни основания, които е
описал в молба за предявяване, с Постановление от 21.09.2018 година, издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП- София, вписано в Централния регистър на
особените залози под №2019082300481, видно от което за обезпечаване на публични
вземания на държавата срещу длъжника, установени с подробно изброени в
приложената към молбата справка за размера, е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банковите сметки на „Б.Д.Е.“ ЕООД , е наложен запор на банковите сметки в изброените в
постановлението банки.
Съгласно нормата на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ кредитор,
чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените
залози, НАП има право на предпочтително удовлетворяване при разпределението на
сумите, получени от осребряването на обезпеченото имущество. Наложените запори
са по реда на ДОПК, налице е вписване на същите в Централния регистър на
особените залози, поради което поредността на удовлетворяване е т.1 на чл.722 ТЗ.
В постановеното от съда по несъстоятелността
определение по чл.690, ал.3 и 4 ТЗ съдът е приел, че не се касае за
привилегировани вземания, тъй като запорът, наложен с постановлението на
публичния изпълнител, е вписан в Централния регистър на особените залози след
датата на откриване на производството по несъстоятелност, а съгласно закона не
е възможно кредитор да иска вписване на обезпечителни мерки за принудително
изпълнение след решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Ищецът твърди обаче, че само вписването на
запорите е извършено след тази дата, а самото налагане на обезпечението я
предшества. Тъй като вписването не е елемент от състава за възникване на
обечпечението, то не е налице нарушение на забраната по чл.638, ал.4, изр. 3 ТЗ. Моли съда да уважи иска.
В срока за отговор ответникът по иска „Б.Д.Е.“
ЕООД не дава такъв.
Синдикът на дружеството, Р.А., представя становище
по предявения положителен установителен иск, не оспорва допустимостта на
предявения положителен установителен иск. Оспорва неговата основателност, като
излага доводи, че наложената привилегия на вземанията – запор върху пари и
безналични ценни книга - е породила
действие след извършване на вписването и в Централния регистър на особените
залози, като вписването представлява конститутивен елемент от ФС на
привилегията. Тъй като това вписване е извършено след решението по чл.630, ал.1 ТЗ, то е налице нарушение на нормата на чл.638 ТЗ. Моли съда да остави
претенцията без уважение.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не се спори между страните, а това се
установява и от направената от съда справка в ТРРЮЛНЦ, че на 20.08.2019 година,
на основание чл.630, ал.1 ТЗ, 6-13-ти състав на ТО на СГС, открива производство
по несъстоятелност и постановява решение с реквизитите на чл.630, ал.1 ТЗ по
отношение на„Б.Д.Е.“ ЕООД . Решението е вписано в ТР на 20.08.2019 година.
Не се спори по делото, че настоящият ищец е
предявил свои вземания от публичен характер общо в размер на
676 910,87лева в срока по чл.685, ал.1 ТЗ – молба с
вх.№112967/17.09.2019г. и те са включени в списъка на приети вземания, съставен
от синдика и обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Б.Д.Е.“ ЕООД, ЕИК ********, на 09.10.2019
година, като посочената поредност от синдика е по т.1 на чл.722 ТЗ- за
главницата и лихвите до размера, посочен в графа 5, съобразно цитираното
постановление за налагане на обезпечителни мерки, вписано в ЦРОЗ под №2017100600815,
а за лихвите над посочения размер в постановлението, изтекли до ДРОПН – т.6 на
чл.722, а след ДРОПН – т.9 на чл.722 ТЗ. В Списъка синдикът е отбелязал, че не
приема като привилегия запорът, наложен от публичен изпълнител при ТД на НАП за
налагане на обезпечителни мерки изх.№С180022-********** от 21.09.2018г. върху
суми по пет банкови сметки в три банки и върху безналични ценни книжа на
длъжника, вписан в ЦД, тъй като постановлението е вписано в ЦРОЗ под №
2019082300481 след 23.08.2019г. – ДРОПН и в съответствие с чл.638, ал.4 ТЗ,
изречение последно във вр. с чл.12 ЗОЗ същото не води до възникване на
привилегия.
Не се спори, че в срока по чл.690, ал.1 ТЗ,
настоящият ищец е подал възражение по поредността/ наличие на привилегия, по което
с определение №6774/16.12.2019г. съдът по несъстоятелността е оставил без
уважение възражението на НАП. Актът на съда е обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на
длъжника на 19.12.2019 година.
Не се спори и относно това, че исковата молба е
подадена по пощата на 02.01.2020 година – т.е. в срока по чл.694, ал.6 ТЗ,
поради което претенцията се явява допустима.
Приложим материален закон – чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.
С
определението, постановено по чл.374 във връзка с чл.140, ал.3 ГПК съдът е
указал на ищеца, че в негова тежест е да установи при пълно и главно доказване
наличие на привилегия, която му отрежда удовлетворяване по т.1 на чл.722 ТЗ,
която привилегия е възникнала без да е нарушена нормата на чл.638, ал.4 ТЗ-т.е.
че самата привилегия е възникнала преди откриване на производството по
несъстоятелност.
По фактите в това производство страните не спорят,
спорът е съсредоточен относно това дали вземанията на НАП са с привилегия,
отреждаща им място по т.1 на чл.722 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.722, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до
откриване на производството по несъстоятелност, които са обезпечени със залог
или ипотека или запор, или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, се ползват с право
на предпочтително удовлетворяване от сумата, получена при осребряване на
обезпечението. В теорията се приема необходимост от корективно тълкуване на
разпоредбата на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, в частта, предвиждаща привилегия при
удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда
на ЗОЗ, като се приема за недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй
като недвижимите имоти не са обект на обезпечение по ЗОЗ, а вписването на запор
има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по
отношение на кредитор, в чиято полза е учреден в по-късен момент залог върху
запорираното имущество. В тази случай при принудително изпълнение заложният кредитор ще има
качеството на хирографарен, а не за обезпечен. В този смисъл вписването на
запора не създава привилегия за
взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото върху, което е
учреден залога, поради което такова право не може да има и кредиторът с прието
вземане в производството по несъстоятелност. Целта на вписването на
обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ е създаване на предимство при конкуренция
на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като
вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване
към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. Съгласно
специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят,
ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо
конкуриращи кредитори (чл. 459, ал. 1 вр.457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7
от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и чл. 217, ал. 1
и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК) – така Определение № 519 от 15.11.2019г. по т.д. № 515/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В тази връзка
следва да се зачете и действието на нормата на чл.638, ал.4 ТЗ, която не
позволява противопоставимост на такива мерки, след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност.
В настоящия
случай вписването на запора, което има конститутивно действие, е извършено на 23.08.2019 година, а решението
за откриване на производство по несъстоятелност е вписано на 20.08.2019 година
– предшества го.
Ето защо съдът намира, че мотивите на съдът по
несъстоятелността следва да бъда споделени, а предявеният положителен иск
относно наличието на привилегия на настоящия ищец следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.А.П.на основание чл.694, ал.2,т.1 ТЗ, против „Б.Д.Е.“
ЕООД, ЕИК ******, за установяване наличие на привилегия на кредитора,
представляваща запор, вписан в ЦРОЗ под № 2019082300481. РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: