Решение по дело №1182/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260026
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Радостин Стоянов Радиев
Дело: 20202330201182
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е №260026/21.1.2021 г.

 

гр. Ямбол, 21.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение, VIII – ми наказателен състав, в публично заседание на девети декември две хиляди и двадесета година:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостин Радиев

 

секретар Я. С.

като разгледа докладваното от съдия Радиев АНД № 1182/2020г. по описа на ЯРС,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  жалба на  Е. „Е.  Т.- Т. С. гр.Я., ЕИК *** против наказателно постановление № 28-0000892/06.11.2020г. издадено от Директора на  Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол,с което на жалбоподателя за нарушение на чл.63,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 вр. чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на  1600 лв. Твърди ,че наложеното наказание е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален  закон ,поради което се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен адвокат.В представените писмени бележки се излага ,че към момента на проверката лицето е осъществявало трудова дейност, но между него и работодателя не е имало сключен трудово договор, което сочи на нарушение на чл.61,ал.1 от КТ, но не и нарушение на чл.63,ал.2 от КТ.Алтернативно  се излага и довод за   приложимост на разпоредбата на чл.28  от ЗАНН.Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

         Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин  извършеното нарушение, и че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. Пледира НП да бъде потвърдено и се иска присъждане на  юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

На  29.09.2020г. свид. Д.И. и колежката й Н. Х. - инспектори  в Дирекция „Инспекция по труда“  гр. Ямбол извършили проверка  по спазване на трудовото законодателство   на ЕТ „Е. Т.-Т. С.“ в обект-„монтаж на вентилационни съоръжения в сграда“ , находящ се в гр.Ямбол  ,ж. к.“Д.“ № *** хода на проверката инспекторите констатирали ,че лицето  Д. Г.Д. полага труд, като тенекеджия и монтирал ватилационни съоръжения, което обстоятелство  е  потвърдено и в подписана от лицето декларация. По чл.402 от КТ.

На 01.10.2020г. управителят на търговеца представил в офиса на Дирекция "Инспекция по труда” - гр. Ямбол  трудов договор № ***., сключен между " Е. „Е. Т.-Т. С.  гр.Я. и Д.Г.Д., както и справка за регистрация на уведомлението за сключения трудов договор в ТД на НАП с изх. № ***.,21:47,часа т.е. след извършване проверката на място в обекта на контрол.

На 06.10.2020 год. свидетелката Д.И. съставила АУАН на търговеца за нарушение на чл.63,ал.2 от КТ. АУАН е съставен в присъствието на управителя и  подписан от него ,  без възражения.

 

Въз основа на  акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, което е нръчено на жалбоподателя на 12.11.2020 год.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св. И..

Въз основа  така установената фактическа обстановка съдът прави  следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

От процесуална страна съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на имуществената санкция на жалбоподателя. АУАН  е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.  НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН .

От материална страна от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява,че жалбоподателя има сключен Трудов договор от 29.09.2020г. с Д.Г.Д., който е регистриран в  НАП  на 30 09.2020г.Това означава ,че към датата на проверката  работодателят обективно е лишен от възможността да представи на работника копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП и има задължението да не го допуска до работа. След като в хода на проверката е установено че Д. е предоставял работна сила от месец юли 2020 г. като общ работник с определено работно време, то следва извода, че лицето е допуснато до работа на посочената длъжност в  обекта на  жалбоподателя преди да му е продоставено копие от уведомлението на чл.62, ал.3 от КТ.По този начин жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ,тъй като е допуснал на  работа работника, без преди това да му е предоставил  копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в съответната звено на ТД на НАП, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя,  че трудовият договор с Добрев е бил сключен след извършването на проверката и че след като същия е осъществявал трудова дейност преди това е налице нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ. В цитирания от жалбоподателя текст се посочва само кога се сключва трудовия договор, докато вмененото му нарушение е допуснал до работа Добрев преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. В  писмената декларация от Д. се установява, че към момента на проверката договорът вече е бил налице. Нарушението е формално и е довършено в момента, в който работникът започне фактически да изпълнява трудовите си задължения,без да разполага с някой от документите, посочени в чл.63,ал.1 от КТ.

Съдът не споделя и доводите на  процесуалния представител на жалбоподателя ,че в случая са налице условията за  приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като  съгласно чл.  415в, ал.2 от КТ  не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 на нарушителя се налага глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В настоящия случай наложената от наказващия орган глоба е в размер на 1600 лв., което безспорно означава, че същата е определена към минимума,. Съдът приема, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.

 По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

  С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юристконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт  се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвърля определения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.

          Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 28-0000892/06.11.2020г. издадено от Директора на  Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол, с което на   Е. „Е.  Т.- Т. С. гр.Я., ЕИК *** за нарушение на чл.63,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 вр. чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на  1600 лв.

          ОСЪЖДА на  Е. „Е.  Т.- Т. С. гр.Я., ЕИК ***  да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”-Ямбол сумата от 100 лв., представляващи юристконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: