Решение по дело №869/2011 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 402
Дата: 3 август 2011 г. (в сила от 23 август 2011 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20115320100869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 03.08.2011                   Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На втори август                                         две хиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: А.П. 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 869 по описа за 2011 година

и за да се произнесе, взе предвид:

                   Производството е по иск с правно основание по член 150 от СК.

Ищцата – Е.А.С., в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Т.М. М.С. твърди, че ответникът е осъден с влязло в сила решение № 55/23.02.2009г., постановено по гражданско дело № 509/2008г. по описа на Карловски районен съд, да заплаща на малолетното дете Т.М. М.С. месечна издръжка в размер на 70.00 лева. От присъждането на същата изминал продължителен период от време, през който съществено нараснали нуждите на детето в резултат на неговата възраст и свързани с образованието и възпитанието му. Понастоящем дъщеря им завършва четвърти клас. За началото на изтеклата учебна година разходвала около 300.00 лева за закупуване на учебни помагала, учебни тетрадки, речници по английски език, спортни екипи и маратонки, дрехи и обувки и др. необходими вещи. Тъй като детето посещавало Учебен център за изучаване на чужди езици ***** град К., в който изучавало интензивно английски език, заплатила годишна вноска в размер на 440.00 лева и за учебник и учебна тетрадка - общо 52.00 лева. За Зелено училище от 26.05.2011г., за една седмица, заплатила такса в размер на 180.00 лева. Детето ползвало мобилен телефон, за да имат непрекъсната връзка, за който месечно плащала около 30.00 лева с таксата. В къщи ползвали интернет с кабелна телевизия на обща стойност 31.00 лева месечно. Стараела се да осигурява за дъщеря им качествена храна, като закупувала почти ежедневно плодове. През зимния период се наложило няколко пъти да купува антибиотици и други лекарства за лечение на простудни и вирусни заболявания на детето, които са доста скъпи, като понякога на месец плащала по 40-50 лева. От две години с детето живеели в жилище, за което заплащала месечен наем в размер на 120 лева. През зимния период за отопление на същото заплащала около 180 - 200 лева. Твърди, че повече от година била безработна и не получавала обезщетение от Бюрото по труда. Твърди, че била в процес на търсене на работа. Не притежава недвижими имоти, от които да реализира доходи. Получава за детето детски добавки по 35.00 лева месечно. Тъй като ответникът не плащал редовно присъдената издръжка била крайно затруднена да осигурява необходимите за детето средства. От друга страна присъдената издръжка била крайно недостатъчна и не била съобразена с нуждите на детето им, същата било почти на гарантирания от закона минимум съгласно член 142, ал. 2 от СК. Сочи, че ответникът бил работоспособен, работел като строителен работник и получавал сравнително добро трудово възнаграждение, живеел в жилището на своите родители и не заплащал наем, нямал задължения към други лица за издръжка, поради което ще му е във възможността да заплаща завишен размер издръжка за малолетното им дете. МОЛИ съда, да постанови решение, с което да увеличи присъдената с Решение № 55/23.02.2009г., постановено по гражданско дело № 509/2008г. по описа на Карловски районен съд, издръжка за малолетното дете, като осъди М.С.С. да ú заплаща в качеството на майка и законен представител на малолетното им дете Т.М. М.С., месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.

 Ответникът – М.С.С. не взима становище по така предявения иск.

         От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Обстоятелството, че страните са родителите на малолетното дете се установява от представеното удостоверение за раждане от ***г. (съдържащо се на лист 3 от делото).

         От приложеното гражданско дело № 509/2008г. по описа на РС – К. се установява, че с влязло в сила съдебно решение № 55 от 23.02.2009г., ответникът е осъден да заплаща на малолетното дете Т.М. М.С. месечна издръжка в размер на 70.00 лева, считано от 16.12.2008г.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетел на ищцовата страна. От показанията на свидетелката М.Д., се установява, че детето завършило ІV-ти клас и сега ще бъде в V-ти. Сочи, че с майката на детето се познавали от 10-12 години, с която се виждат ежеседмично, тъй като били приятелки и често са заедно. Твърди, че майката и детето живеели в град К., в апартамент под наем, който наем възлизал на 120.00 лева, като в разговор с нея, същата споделила, че ú е трудно да поема разходите си. Сочи, че в началото на учебната година за подготовка за училище на детето, същата правила разходи от порядъка на 300-400 лева за закупуване на дрехи, помагала и цялостна подготовка на детето. Същото било доста будно дете и въпреки трудностите които изпитвала, майката полагала максимални усилия за него. Детето ходило на извънкласни, допълнителни уроци по английски език във училище *****, където годишната такса е над 400 лева. В дома им, на детето бил осигурен компютър, ползвало и интернет. Детето имало мобилен телефон и със сигурност месечните разходи за всичко това не са по-малко от 100-120 лева. Твърди, че майката на детето - Е. не работила, което се дължало на финансовата криза в страната, но си търсила работа. През зимния период се отоплявали с електрическа печка. В разговор, Е. ú е споделяла, че разходите за отопление излизат около 200 лева месечно. Сочи, че бившият съпруг на Е. не помагал допълнително в издръжката на детето. Твърди, че бащата на детето работел в строителството, като бригадир.

Дирекция “Социално подпомагане” град К. в депозирания по делото социален доклад, обосновават заключение, съгласно което детето се отглежда от майка си, която се стреми да задоволява потребностите на дъщеря си от храна, подходящо облекло, социални контакти и медицинско обслужване. Майката изпитва финансови затруднения, поради факта, че е безработна.

         Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна: 

Предявен е иск с правно основание член 150 от СК, който съдът намира за основателен и доказан, по следните съображения:

Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В случая такова изменение на нуждите на детето безспорно е налице. От предходния момент на определяне размера на издръжката до настоящия момент е изминал период повече от близо три години. Детето е пораснало. Това обуславя обстоятелството, че потребностите му безспорно са се завишили, което обуславя и необходимостта от осигуряване на повече средства за неговата издръжка.

Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че последното определяне на издръжката на детето е преди три години, поради което съдът счита, че същото има завишени потребности за храна и облекло в сравнение с предходния момент. По делото са ангажирани доказателства за реализирани разходи във връзка с извънкласни учебни занимания на детето, с оглед изучаване на чужди езици, като годишната такса е над 400 лева. Отделно от това са реализираните месечни разходи за поддържане на компютър и интернет, както и за мобилен телефон на детето с оглед постоянната връзка и контрол от страна на родителя. Тези обстоятелства обосновават определянето на по-висока издръжка. В тази връзка, от приетите гласни доказателства се установи, че грижи за детето се полагат единствено от майката, която въпреки, че е безработна поема всички разходи – както за домакинството, така и за издръжката и отглеждането на детето. С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави извод, че разходите за отглеждането на детето са високи.

По отношение доходите на родителите: по делото съществуват данни, че майката е безработна. Същевременно, по делото не се представиха писмени доказателства относно местоработата и доходите на ответника, поради което съдът приема, че същият е в работоспособна възраст е във възможностите му е да реализира доход към средно определената за страната месечна работна заплата. 

Съдът определя, че необходимата издръжка на детето Т.М. е в общ размер на 200.00 лева, като в така определената издръжка, участието на бащата следва да е в размер на 130.00 лева, а участието на майката следва да е в размер на 70.00 лева, отчитайки че тя полага грижи по непосредственото отглеждане и възпитание на детето, а по-малкия размер в участието на издръжката произтича и от това, че същата е безработна. Така, предходно определена издръжка, която ответникът е осъден да заплаща в размер на 70.00 лева следва да се увеличи на 130.00 лева.

По делото не са ангажирани доказателства, ответникът да е задължено лице спрямо друго лице по закон. Установеното по делото и имайки предвид обстоятелството, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали имат имущество, обуславя извода, че така определената от съда издръжка следва да се увеличи. Изменената издръжка се дължи от датата на завеждане на исковата молба - 31.05.2011г., до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

За разликата до пълно предявения размер от 150.00 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се отбележи, че обективен факт е, че нуждите на подрастващите, с оглед създаването на нормални условия за живот, обучение и възпитание са големи, но задоволяването на същите не може да бъде за сметка собственото съществуване на родителите. Предвид това, в случая няма доказателства, от които да се обоснове извод за изключителни нужди на детето, налагащи присъждането на издръжката в пълен размер, включително и такива за значителни възможности на родителя, неполагащ непосредствени грижи за същото.

Разноски се претендират само от ищцовата страна. На основание член 78, ал. 1 от ГПК, такива следва да се присъдят на ищеца, съобразно уважения иск, в размер на 87.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху увеличената издръжка в размер на 86.40 лева. На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание член 150 от СК, определена по гражданско дело № 512/2008г. по описа на РС – К. издръжка, която М.С.С. *** с ЕГН ********** заплаща на детето си Т.М. М.С. с ЕГН **********, като малолетно чрез неговия родител и законен представител Е.А.С. с ЕГН **********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 70.00 (седемдесет) лева на 130.00 (сто и тридесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2011г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащането до окончателното плащане, като за разликата над 130.00 лева до пълният предявен размер от 150.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, М.С.С. *** с ЕГН **********, да заплати на Е.А.С. с ЕГН **********, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Т.М. М.С. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 87.00 лева.

ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, М.С.С. *** с ЕГН **********, да заплати по сметка на ВСС държавна такса върху увеличението в размер на 86.40 лева.

                   ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

А.П.