Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 29.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на дванадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при
секретаря Славея Янчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2789 по описа за 2017г. на ВОС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от “***“ ООД иск с правно основание чл.74 от ЗЗД за осъждане на ответника Н.В.К. да
заплати на ищеца сумата от 25087,35 лева, представляваща общ сбор на дължимите
от последната в полза на Етажната собственост на ул.“Фернандес де Кирос“ 3 в
гр.Варна такси за поддръжка на общите части в сградата за периода от
21.12.2014г. до 21.12.2017г. формирани както следва: дължима такса за поддръжка
за 2014г. в размер на 3788,05 лева; дължима такса за поддръжка за 2015г. в
размер на 8711,04 лева; дължима такса за поддръжка за 2016г. в размер на
7950,48 лева и дължима такса за поддръжка за 2017г. в размер на 4637,78 лева,
заплатени от ищеца поради наличието на правен интерес за него от извършване на
плащането на чуждото задължение, поради това, че е собственик на самостоятелни
обекти в същата сграда, чиито общи части следва да бъдат поддържани в добър
вид.
В исковата и в многобройните
уточняващи молби в това число и молбите от 20.02.2019г., 26.02.2019г.,
12.03.2019г. и 26.03.2019г.
ищецът „***“ ООД твърди, че притежава недвижими имоти – 19 броя самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост на ул.“Фернандес де Кирос“ 3 в
гр.Варна, а ответницата Н.К. притежава 4 броя апартаменти в същата сграда. Твърди,
че по отношение на общите части на сградата се извършват дейности по поддръжка,
ремонт, почистване, озеленяване, охрана и други, за които ответницата дължи
заплащане в полза на
етажната собственост на месечна такса съобразена с притежаваните от нея 7,7394
% ид.части от общите части на сградата. Твърди, че не е налице взето решение на
ЕС за определяне на дължимост и размер на такси за поддръжка на общите части в
сградата /т.3 от уточняваща молба от 20.02.2019г./, както и че дейностите по
ремонт и поддръжка на общите части не са извършвани от ищеца – лично или чрез
трети лица /уточняваща молба от 12.03.2019г./, а са предприемани от самата
етажна собственост и са разплащани от нея на изпълнителите. В уточняващите
молби от 26.02.2019г. и от 26.03.2019г. и таблична справка към нея ищецът
твърди, че ответницата дължи на етажната собственост „месечни такси за
поддръжка“ на общите части в сградата съобразена с притежаваните от нея права,
които са в размери както следва: дължима такса за поддръжка за 2014г. в размер
на 3788,05 лева; дължима такса за поддръжка за 2015г. в размер на 8711,04 лева;
дължима такса за поддръжка за 2016г. в размер на 7950,48 лева и дължима такса
за поддръжка за 2017г. в размер на 4637,78 лева. Твърди, че ответницата не е
заплатила дължимите такси към Етажната собственост, поради което това е сторил
ищецът, който е имал правен интерес за това, тъй като е собственик на
самостоятелни обекти в сградата, чиито общи части е следвало да бъдат
поддържани в добър външен вид, с оглед запазване на пазарната и наемната им
цена. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от общо 25087,35
лева, с която ищецът е изпълнил нейното задължение към Етажната собственост на
ул.“Фернандес де Кирос“ 3 в гр.Варна поради това, че е имал правен интерес от
това, с което е встъпил в правата на кредитора.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н.К. е депозирала писмен отговор чрез
процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на
предявения иск.
В съдебно заседание ищецът „***“ ООД,
чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен. Излага, че дължимите от всеки
етажен собственик такси за поддръжка на общите части на сградата се определят
на база на годишните разходи за поддръжката им и се дължат в началото на
текущата година, като размерът им е определяем. Посочва, че задълженията на
ответницата, които същата не е заплатила в началото на годината, ги е заплащал
ищецът в края на годината. Потвърждава изложеното в уточняващите си молби, че
не е налице взето решение на етажната собственост за дължимост на суми от
ответницата в претендираните размери. Моли предявеният иск да бъде уважен,
както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответницата Н.К., чрез процесуалния
си представител оспорва предявения иск. Твърди, че в нейна тежест не е
възникнало валидно задължение за заплащане на такси в полза на етажната
собственост на ул.“Фернандес де Кирос“ 3 в гр.Варна в посочения период и размер,
нито пък такова задължение да е било заплатено от ищеца по делото. Оспорва
твърденията му за наличие на правен интерес от заплащане на чужд дълг – такъв
на ответницата. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и също претендира за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, като прави възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, а и видно от
представените нот.актове № 34, том
3, рег.№ 4307, дело № 366/2014г., нот.акт № 122, том 3, рег.№ 6413, дело №
415/2013г.; нот.акт № 132, том 3, рег.№ 6530, дело № 422/2013г., ответницата Н.В.К.
е придобила чрез покупко-продажба собствеността по отношение на 3 броя
апартаменти - № 10, № 20 и № 21, ведно с прилежащите им ид.части от общите
части на сградата, находящи се в гр.Варна, местност „Ален мак“, ул.“Фернандес
де Кирос“ № 3.
На 20.08.2014г. съдружниците в „***“ ООД – А.Ш., Д.Ш., И.М.
и З.К. са взели решение, че дружеството /“***“ ООД/ ще заплаща в края на всеки
месец неплатените от останалите собственици такси за управление, с които
управителят на етажната собственост на комплекс „Роял Бийч Плаза“ – З.К. ще
покрива разходите за поддръжката му докато се съберат дължимите от останалите
собственици суми. Решението е мотивирано с това, че като собственик на апатраменти
в комплекса, предназначени за продажба, „***“ ООД няма интерес да бъде
влошавано качеството на обслужването в комплекса и състоянието на имота като
цяло.
С последващо решение от 16.10.2017г. съдружниците в „***“
ООД са констатирали, че платените за сметка на други етажни собственици суми за
такси управление са в размер на 55 118,51 лева за периода от 01.08.2014г.
до 31.07.2017г., а видно от приложената справка /л.16/ разписаното задължение
на Н.К., за което „плащането е поето от ***“ е съответно 3788,05 лева за
2014г., 8711,04 лева за 2015г., 7950,48 лева за 2016г. и 4637,78 лева – за
2017г.
По делото са проведени две Съдебно-счетоводни експертизи.
От заключението на първата – поддържано в съдебно заседание от вещото лице М.П.
се установява, че в счетоводството на Етажната собственост се водят записи за
вземанията на ЕС от собствениците за месечни вноски за поддръжка, като се
установява, че в периода от 01.09.2014г. до 31.08.2015г. на ответницата е
начислявана като дължима такса в размер на по 751,61 лева /385 евро/, а за
периода от 01.09.2015г. до 31.07.2017г. – в размер на по 662,54 лева /338,75
евро/. Посочва се, че начислено по този начин, задължението на Н.К. към ЕС е в
размер на 25087,35 лева за периода от 01.09.2014г. до 31.07.2017г., когато са
последните записи.
От заключението на повторната ССчЕ, поддържано в съдебно
заседание от вещото лице М.С. се установява, че счетоводството на процесната
Етажна собственост не е водено редовно по правилата на Закона за счетоводството
и счетоводните стандарти, в следствие на което не може да се установи нито по
какъв начин са определяни начисляваните ежемесечно такси за поддръжка и
управление на общите части на всеки от етажните собственици, нито какъв е
общият размер на годишните разходи сторени от Етажната собственост в процесния
период – 21.12.2014г. до 21.12.2017г. поради липса на кореспонденция и
съвпадения между записите в касовата книга и наличините първични счетоводни
документи отразяващи сторените разходи от ЕС.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х.О.М.,
О.Н. и А.Д., чиито показания са информативни касателно устройството на жилищния
комплекс, неговото поддържане, ползването на изградените в него съоръжения от
собствениците на обекти както и от наематели, както и за това че някой етажни
собственици плащат такса за управлението на комплекса.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Изложените фактически твърдения
на ищеца за това, че е заплатил чужд дълг – този на ответницата Н.К. към
Етажната собственост с адрес: ул.“Фернандес де Кирос“ 3 в гр.Варна
представляващ дължими годишни такси за периода от 21.12.2014г. до 21.12.2017г.
за поддръжка на общите части на сградата, поради това че е имал правен интерес
за това и формулираният въз основа на тях петитум на претенцията – ответницата
да му възстанови заплатената сума, обуславя извод за предявен иск с правно
основание чл.74 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл.74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да
стори това встъпва в правата на кредитора. От правото да встъпи в правата на
удовлетворения кредитор – т.е. от суброгационното право се ползва не всяко
трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което има
правен интерес от изпълнението. Наличието на правен интерес за третото лице от
изпълнението, според трайно установената практика, предполага облигационното
отношение между кредитора и длъжника, по повод на което е възникнало
задължението, да засяга конкретни имуществени права на третото лице, т.е от
незаплащането на чуждия дълг да произтекат неблагоприятни имуществени последици
за него. Субругационното /регресното/ право на третото лице му дава възможност
да иска от длъжника да му възстанови онова, което е изпълнил на кредитора, т.е
погасявайки задължението на длъжника към кредитора, третото лице всъпва в
неговите права, доколкото суброгацията е способ за преминаване на вземания, а
не за погасяване на задължения. Регресното право, освен като пораждащо се от фактът
на изпълнение на чуждото задължение, може да произтича и от различни вътрешни
правоотношения между длъжника и третото лице – може плащането на чуждият дълг
да е в следствие на договореност между страните-мандат, заем, дарение или да е
без основание. Във всички случаи обаче третото лице трябва да има правен
интерес да изпълни чуждото задължение, т.е от неплащането на чуждия дълг да е
възможно да бъдат засегнати или застрашени негови конкретни имуществени права.
Фактическият състав обуслаящ
извод за основателност на предявения иск предполага наличието на валидно
възникнало задължение на длъжника към кредитора, същото задължение да е
фактически заплатено от третото лице-ищецът и да е бил налице правен интерес у
него от заплащането на чуждия дълг.
В случая ищецът твърди, че е
заплатил задължение на ответницата Н.К. към кредитора – Етажната собственост, в
която и ищецът „***“ ООД и ответницата притежават самостоятелни обекти,
представляващо дължими такси за ремонт и поддръжка на общите части в сградата в
режим на етажна собственост на ул.“Фернандес де Кирос“ 3 в гр.Варна. Независимо
от многобройните указания до ищеца да посочи основанието, на което е възникнало
задължение за ответницата да заплаща в полза на Етажната собственост
претендираните от нея суми в общ размер от 25087,35 лева – дали това са дължими
ежемесечни вноски по чл.48, ал.8 от ЗУЕС, с което се попълва фонд „Ремонт и
обновяване“ по чл.50 от ЗУЕС, дали са суми, дължими от нея на друго основание,
въз основа на взето решение на общото събрание на етажната собственост, уточнения
не са направени. Във всички случаи обаче, за да възникне задължение за етажния
собственик за заплащане на каквито и да било суми в полза на етажната
собственост за поддръжка, ремонт или обновяване на общите части в сградата, с която притежава самостоятелен
обект, то е необходимо за това да бъде взето решение на общото събрание на
етажната собственост, с което да се определи техния размер и основанието за
дължимостта им. Ищецът не твърди и не установява с надлежни доказателства, след
отмяната по реда на чл.40 от ЗУЕС на решения на етажната собственост от
05.08.2015г. с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 11166/2015г. по описа на
ВРС, да е било взето решение на общото събрание на етажната собственост на ул.“Фернандес де Кирос“ № 3 в гр.Варна, с което
да е определен размер на дължимата ежемесечна такса за поддръжка съобразно
притежаваните ид.части от общите части по смисъла на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС.
Не се установи също да е взето решение, с което да се дължи такса в определяем
размер - като съотношение на общо сторените годишни разходи за поддръжка и
притежавните от етажния собственик ид.части от общите части, в какъвто смисъл
са уточненията на ищеца в първото по делото съдебно заседание. Нещо повече,
дори да се приеме, че е налице някакво основание за начисляване на месечни
такси на ответницата – обстоятелство, което съдът не приема за установено, проведените
по инициатива на ищеца 2 броя съдебно-счетоводни експертизи не посочиха начина,
по който е определян размера им – по 757,61 лева месечно до м.08.2015г. и по
662,54 лева месечно от м.09.2015г. до м.07.2017г. /а за периода след
м.07.2017г. до края на исковия период – 21.12.2017г. няма изобщо данни за
начислени суми/, нито пък установиха, поради нередовно воденото счетоводство на
етажната собственост, какъв е общият размер на доказано сторените разходи за
поддръжка на общите части в жилищния комплекс. Следователно ищецът, чиято е
доказателствената тежест не установи при условията на пълно и главно доказване
в тежест на ответницата да е възникнало валидно задължение за заплащане на
месечни такси в полза на етажната собственост, в която притежава самостоятелни
обекти и то в претендираните размери, за да се приеме, че е съществувал чужд
дълг, който ищецът да е погасил към кредитора, чрез заплащането му.
Не се установи и вторият елемент
от фактическият състав на предявения иск, а именно фактическо заплащане от
ищеца на дълг на ответницата в размер на 25087,35 лева в полза на кредитора
/Етажната собственост/. В заключението на повторната ССчЕ на вещото лице М.С. и
отговорите в съдебно заседание става ясно, че поради отказан достъп до счетоводството
на ищеца „***“ ООД не е установено дали посочените записи в касовата книга на
етажната собственост за „поемане на задължение“ на ответницата К. кореспондират
на аналогични записи за поето задължение в счетоводството на ищцовото дружеството,
респективно дали такова задължение действително е било заплатено – в какъв
размер, по какъв начин /касово или по банков път/ и кога. Липсата на два от
трите елемента обуславящи основателността на иска прави безпредметно
изследването на третия, а именно наличието на правен интерес у третото лице от
заплащането на чуждия дълг. На това основание искът за осъждане на ответницата
да заплати на „***“ ООД сумата от 25087,35 лева, за която ищецът претендира, че
е заплатил в полза на Етажната собственост на ул.“Фернандес де Кирос“ № 3 в
гр.Варна, с което е погасил чуждо /на ответницата/ задължение, защото е имал
правен интерес от това се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
И двете страни са направили искане за
присъждане на стоените по делото съдебно—деловодни разноски, като с оглед
изхода на спора такива се следват на ответницата. С предственият списък по
чл.80 от ГПК същата е претендирала за
възстановяване на сторените разноски в размер на общо 1400 лева - 400 лева - депозити
за вещи лица и 1000 лева - адвокатско възнаграждение. По делото са предствени
доказателства за заплатена сума за депозити в размер на общо 400 лева, от които
обаче използвана за заплащане на дължим депозит за вещото лице С. е само част
от 100 лева. Останалата сума от 300 лева внесена по сметка „депозити“ на ВОС на
16.01.2019г. /л.179/ по повод допусната с определение от 10.01.2019г., но
непроведена ССчЕ не следва да бъде възлагана в тежест на ищеца. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие /л.262/ на ответницата Н.К., в
който е направено отбелязване само за „платена сума – 1000 лева“, без
отбелязване същата да е заплатена в брой, за да има характер на разписка за
получената сума, нито доказателства да е заплатена по банков път. На това
основание и съобразно разрешението дадено в т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради липсата на доказателство за
заплащане на сумата на адвокатското възнаграждение, такова не следва да бъде
присъждано. Следователно на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответницата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „***“ ООД,
ЕИК ……… със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.“В.“ № .., представлявано
от З.К. иск за осъждане на Н.В.К.
родена на ***г. гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр.В., ул.“Ф.д.К.“ № .,
ет.., ап.. да заплати на
ищеца сумата от 25087,35 /двадесет и
пет хиляди осемдесет и седем и 0,35/ лева, представляваща общ сбор на дължимите
от последната в полза на Етажната собственост на ул.“Фернандес де Кирос“ 3 в
гр.Варна такси за поддръжка на общите части в сградата за периода от
21.12.2014г. до 21.12.2017г. формирани както следва: дължима такса за поддръжка
за 2014г. в размер на 3788,05 лева; дължима такса за поддръжка за 2015г. в
размер на 8711,04 лева; дължима такса за поддръжка за 2016г. в размер на
7950,48 лева и дължима такса за поддръжка за 2017г. в размер на 4637,78 лева,
заплатени от ищеца поради наличието на правен интерес от погасяването на
чуждото задължение.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ……… със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.“В.“ № .., представлявано от З.К. ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.К. родена на ***г. гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр.В., ул.“Ф.д.К.“
№ ., ет.., ап.. сумата от 100 /сто/ лева – съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне пред Варненския апелативен
съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: