№ 30427
гр. София, 26.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110102363 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Т.“ ЕООД срещу „Г.“
ООД, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В същия срок
ответникът е направил възражение за прихващане, което следва да бъде прието за съвместно
разглеждане в настоящото производство.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза по въпроси формулирани от
ищеца и ответника.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство евентуално възражение за
прихващане с вземане на ответника спрямо ищеца за сумата от 4 626,45 лв. с ДДС,
представляваща пълната стойност на направена търговска отстъпка с кредитно
известие № ********** от 02.01.2020 г., както и вземане в размер на 14 951,73 лв. с ДДС,
представляваща неначислена търговска отстъпка, за която не е издадено кредитно известие
от страна на ищеца.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице
1
да отговори на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба задачи, при
депозит в размер на 800 лв., вносим както следва: 400 лв. от ищеца и 400 лв. от ответника, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б.Б.
София, п.к. 1303, ул.”М.Б.” №2а
**********
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи след представяне на доказателства
за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.11.2024 г. в
13,45 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове от Т.“ ЕООД срещу „Г.“ ООД с правно основание чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 22 640,44 лв., представляваща възнаграждение по Договор за
производство на асфалтови смеси от 02.09.2019 г. (сбор от 116,68 лв., за която сума е
издадена фактура № **********/28.02.2020 г. и 22 523,76 лв. остатък от фактура №
**********/23.12.2019 г. на обща стойност 67419,00 лева), ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на исковата молба (12.01.2024 г.) до окончателно изплащане и
сумата от 7 206,19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2021 г. до
11.01.2024 г.
Ищецът твърди, че между страните на 02.09.2019 г. е сключен договор за
производство на асфалтови смеси от асфалтова база Ясен, обл. Плевен, като в изпълнение на
договора, ищецът произвеждал за ответника асфалтови смеси. Съгласно чл. 11.1. от
Договора Възложителят заплащал авансово цялото количество асфалтови смеси при заявката
им за производство, за което Изпълнителят издавал проформа фактура, а в срок до 5 дни,
считано от датата на авансовото плащане Изпълнителят издавал оригинална фактура. В
случай че авансовото плащане не покрива реалните количества произведени и изтеглени
асфалтови смеси, разликата подлежала на заплащане в срок не по-късно от 7 дни от
предаване на асфалтовите смеси. Стойността на авансовото плащане се приспадала от
фактурата за производство на асфалтовите смеси, издадена при условията на чл. 11.2. В
случай, че при изтичане на срока на договора има неприспаднат аванс Изпълнителят
възстановявал в 14-дневен срок неусвоената част. Съгласно чл. 11.2. Изпълнителят издавал
данъчна фактура всяка седмица въз основа на опис на кантарните бележки и/или други
2
разходооправдателни документи. Сумите по издадените фактури, ако такива са налице, след
приспадане на извършените от Възложителя авансови плащания, следвало да се заплащат на
Изпълнителя в 7 -дневен срок от издаването им. Съгласно чл.11.3. Възложителят имал право
на търговска отстъпка в случай че до 31.12.2019 г. реализира количества над 5000 т. общо за
всички асфалтови смеси при условията, посочени в Приложение № 2. В края на периода,
Изпълнителят извършвал рекапитулация на закупените количества асфалтови смеси от
Възложителя, като извършвал равняване на цените съгласно реализираните количества.
Документирането на търговската отстъпка ставало чрез издаване от страна на Изпълнителя
на данъчно кредитно известие към съответните издадени фактури, формиращи достигнатото
количество поръчани асфалтови смеси. Ищецът твърди, че е издал фактура №
**********/23.12.2019 г. на стойност 67419,00 лева и фактура № **********/28.02.2020 г. на
стойност 116,68 лева, въз основа на издадени кантарни бележки. Излага, че по фактура №
**********/28.02.2020 г., след приспадане на аванс, дължимият остатък възлиза на 116,68
лева, който не бил платен в договорния 7-дневен срок, считано от издаване на фактурата,
както и към настоящ момент. Сочи, че по фактура № **********/23.12.2019 г. на стойност
67419,00 лева са извършени прихващания: съгласно чл. 11.3 от договора, ищецът издал
кредитни известия № **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, които формирали вземане за търговска отстъпка за
ответника на обща стойност в размер на 40 266,89 лева; на 02.01.2020 г. ищецът прихванал
вземането по фактура № **********/23.12.2019 г. на стойност 67 419,00 лева със задължение
за плащане на търговска отстъпка в размер на 35 958,10 лева, за което ответникът бил
своевременно уведомен. С оглед прихващането остатъкът за плащане от ответника по
фактура № **********/23.12.2019 г. възлизал на сума в размер на 31 460,90 лева. След
следващо извършено прихващане, съгласно Писмо - Покана за доброволно изпълнение на
ищеца, получено от ответника на 08.02.2021 г., остатъкът за плащане по фактурата възлизал
на 22 523,76 лева. твърди, че с покана за доброволно изпълнение на ответника е даден 7
дневен срок за изпълнение, но плащане не постъпило. Сочи, че до ответника е изпратена и
нотариална покана. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва доставката на посочените във фактура № **********/23.12.2019 г. количества
асфалтови смеси – 1176.160 тона асфалтова смес и 72.340 тона биндер – неплътна асфалтова
смес. Излага, че представените кантарни бележки към всяка една от фактурите не
установяват действително произведените и доставени количества асфалтови смеси, т.к. не
съдържали индивидуализиращи признаци на ответното дружество. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане с негово насрещно вземане в размер на
4626,45 лв. с ДДС, представляващо пълната стойност на направена търговска отстъпка с
кредитно известие № ********** от 02.01.2020 г., издадено от ищеца, в която връзка сочи,
че ищецът неправилно е прихванал само сумата от 144,68 лв. Освен това, твърди, че
съгласно чл. 11.3 от договора ищецът дължи допълнителна търговска отстъпка на стойност
3
14 951,73 лв. с ДДС, представляваща неначислена търговска отстъпка за допълнителни
4153,26 тона от общо 19421,36 тона закупени асфалтови смеси, за която сума сочи, че
ищецът не е издал кредитни известия. С оглед изложеното прави възражение за прихващане
със свое насрещно вземане, а именно - 14 951,73 лв. с ДДС, представляваща неначислена
търговска отстъпка, за която не е издадено кредитно известие.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във
вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между страните е сключен Договор за производство
на асфалтови смеси, че е изпълнил възложената му работа – производство на асфалтови
смеси в уговорените количества и срокове асфалтови смеси, че работата е приета от
ответника в качеството му на възложител, размера на уговореното възнаграждение и
неизплатената част.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже наличието на главен дълг, изпадането в забава на ответника, както и размера на
обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По релевираните възражения за прихващане от страна на ответника, в негова
тежест е да докаже съществуването на насрещно вземане в размер на 4626,45 лв. с ДДС,
представляващо пълната стойност на направена търговска отстъпка с кредитно
известие № ********** от 02.01.2020 г., както и на вземане в размер на 14 951,73 лв. с
ДДС, представляваща неначислена търговска отстъпка, за която не е издадено кредитно
известие от страна на ищеца.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК факти: няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
4
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5