№ 11680
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110174315 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Сдружение „Български хелзинкски комитет“
срещу Министерски съвет на Република България и К. Г. АНГ..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.
Искането на ответника Министерски съвет на Република България за конституиране
като трето лице – помагач на негова страна на Министъра на здравеопазването е
неоснователно. Така е, защото изложените от ищеца твърдения за осъществена
дискриминация касаят дейността на Министерския съвет на Република България и
дейността на предходен Министър на здравеопазването, поради което срещу последния са
предявени искове в качеството му на физическо лице. Следователно настоящият Министър
на здравеопазването няма правен интерес в качеството си на физическо лице от
постановяване на решение в полза на Министерския съвет на Република България. На второ
място, при евентуално уважаване на осъдителния иск за изменение на Ваксинационния план
съдебното решение би било задължително за ответника Министерски съвет на Република
България, чийто член е и настоящият Министър на здравеопазването, като въпросите
относно неговите правомощия по изменение на Ваксинационния план излизат извън обхвата
на гражданския процес.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се допуснат като писмени доказателства.
Документите по т. 3 от доказателствената част на исковата молба са относими и
необходими за изясняване на делото, но искането на ищеца за задължаване на ответниците
да ги представят е неоснователно, защото те очевидно не се намират в тяхно държане.
Вместо това следва да бъде уважено искането на ответника Министерски съвет на
Република България за задължаване на Министъра на здравеопазването да ги представи.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за задължаване на
ответниците на основание чл. 190 ГПК да представят посочените в т. 2 и т. 4 от
доказателствената част на исковата молба документи, тъй като те са представени с отговора
на ответника А..
Искането на ответника А. за допускане на експертиза, която да отговори на
поставените в отговора въпроси, е неоснователно като не-необходимо, тъй като за същите
1
обстоятелства са представени от него писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Министерски съвет на
Република България за конституиране като трето лице – помагач на негова страна на
Министъра на здравеопазването.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 30.06.2022 г. от 09:30 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
преписи от отговорите на исковата молба и приложенията към тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и
отговорите на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК да бъдат
задължени ответниците да представят посочените в т. 2 – 4 от доказателствената част на
исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА Министъра на здравеопазването на основание чл. 192 ГПК в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документи относно
това колко възрастни лица на и над 65-годишна възраст са ваксинирани във ваксинационни
центрове и колко са ваксинирани от общопрактикуващите лекари за периода от началото на
ваксинационната кампания до началото на м. 04.2021 г., когато фактически
общопрактикуващите лекари получават безпрепятствен достъп до ваксини, както и относно
броя на наличните ваксини в периода след приемането на Ваксинационния план от
07.12.2020 г. до започване на масовата ваксинация за всички желаещи, както и относно броя
желаещи от групите от фаза І до фаза V в периода от 07.12.2020 г. до края на м. 04.2021 г.,
когато започва масовата ваксинация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника А. за допускане на експертиза,
която да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 71, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр от Сдружение „Български хелзинкски
комитет“ срещу Министерски съвет на Република България и К. Г. АНГ., както следва:
иск за признаване за установено по отношение на ответника Министерски съвет на
Република България, че приемането на Националния план за ваксиниране срещу
COVID-19 в Република България на 07.12.2020 г. с РМС № 896/07.12.2020 г., в който
възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични
заболявания са поставени като група с нисък приоритет, съставлява нарушение на
забраната за пряка дискриминация по отношение на тях по признаците „възраст“ и
„увреждане“;
иск за признаване за установено по отношение на ответника К. Г. АНГ., че с
действията си по предлагане на Ваксинационния план и издаване на Заповед № РД-01-
726/23.12.2020 г. за организацията на имунизационната кампания срещу COVID-19 е
извършил пряка дискриминация по признаци „възраст“ и „увреждане“, като не е
приоритизирал възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с
придружаващи хронични заболявания;
иск за признаване за установено, че ответниците с действията си по организация на
ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен
здравен ресурс, включително, но не само, чрез последващи изменения в първоначално
2
приетия Ваксинационен план, са извършили нарушение на забраната за непряка
дискриминация на основата на признаците „възраст“ и „увреждане“ по отношение на
възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични
заболявания;
иск за признаване за установено, че ответникът К. Г. АНГ. с действията си, които
практически приоритизират ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите
лекари в процеса на ваксинация в първите месеци на ваксинационната кампания,
включително след отварянето на т. нар. „зелени коридори“, е извършил
дискриминация спрямо възрастните хора на и над 65-годишна възраст и хората с
придружаващи хронични заболявания, които са били непропорционално затруднени да
бъдат ваксинирани във ваксинационни центрове;
иск за осъждане на ответника Министерски съвет на Република България да
преустанови нарушението, като измени Ваксинационния план, приоритизирайки
възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични
заболявания, както и да се въздържа от по-нататъшни нарушения.
Ищецът твърди, че след глобалното разпространение на вируса COVID-19 в края на
2019 г. и началото на 2020 г. най-ефикасното и успешно средство за защита срещу тежко
протичане на заболяването или смърт са станали одобрените за употреба ваксини. Излага, че
с приетия от Министерския съвет на Република България Ваксинационен план били
въведени препоръки за провеждане на имунизации, като били посочени по фази групите от
населението, които да бъдат ваксинирани с приоритет, тъй като първоначално наличните
дози ваксини не били в достатъчно количество. Счита, че с приемането на Ваксинационния
план, последващото му изменение и допълнение с РМС № 91/03.02.2021 г., РМС №
144/19.02.2021 г. и РМС № 145/22.02.2021 г., начина на приложението му и начина на
организиране на имунизационната кампания, включително чрез въвеждането на т. нар.
„зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс и приоритезиране на
ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите лекари в процеса на ваксинация в
първите месеци на ваксинационната компания – до края на м. 05.2021 г., възрастните хора
на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания са поставени
в по-уязвимо положение спрямо другите групи по отношение на достъпа им до ваксиниране,
поради което по отношение на тях е извършена дискриминация по признаци „възраст“ и
„увреждане“. Излага, че в качеството си на Министър на здравеопазването ответникът А. е
следвало да отговаря за създаването на Ваксинационния план по начин, който да гарантира
запазването на най-много човешки животи и който не застрашава най-уязвимите от
населението лица, каквито са лицата на и над 65-годишна възраст и тези с хронични
заболявания. Сочи, че до 12.05.2021 г. той е отговарял за изготвянето на Ваксинационния
план /доколкото се касае за дейност, тясно свързана с извънредната епидемична обстановка,
при която Министърът на здравеопазването има широки правомощия/ и предлагането му на
Министерския съвет за гласуване. Сочи, че с негова заповед е сформирана работна група за
изработването на Плана, включваща и експерти от МЗ на пряко подчинение при него, че той
е предложил фазите за ваксинация и фактически е организирал процеса по ваксинация по
начин, изключващ възрастните хора на и над 65-годишна възраст и хората с придружаващи
хронични заболявания от равен и ефективен достъп до ваксини. Счита, че с включването на
тези групи лица в IV фаза на Ваксинационния план те са поставени в по-неблагоприятно
положение в сравнение с лицата на по-ранна възраст и с тези, които нямат увреждания,
изразяващи се в придружаващи заболявания, като не е отчетено обстоятелството, че те са
сред най-уязвимата част от населението и нуждата от имунизация поради възрастта и
увреждането им е в най-голяма степен и с приоритет, защото са изложени на висок риск от
развиване на тежки усложнения или смърт. Изтъква, че с отварянето на „зелените коридори“
всякакъв ред за ваксинацията съобразно Ваксинационния план е премахнат и тя е станала
хаотичен процес. Счита, че на практика ІV фаза на ваксинацията никога не е достигната.
3
Твърди, че възрастните хора и хората с увреждания са фактически приоритизирани едва след
издаване на Заповед № РД-01-350/17.05.2021 г. на служебния Министър на здравеопазването
Стойчо Кацаров.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника
Министерски съвет на Република България. Оспорва осъществяването от него на пряка
дискриминация срещу възрастните лица на и над 65-годишна възраст и лицата с
придружаващи хронични заболявания, като счита, че не е налице неравното им третиране по
признаци „възраст“ и „увреждане“ и липсват сравними сходни обстоятелства. Излага, че
приоритизирането на отделни групи лица се налага поради липсата на достатъчен брой
ваксини в началото на ваксинационния процес, като в първите три групи са включени лица
съобразно риска от инфектиране и необходимостта от поддържането на критичните
структури за функционирането на обществото, т.е. поради обективни причини тези лица са
обособени като приоритетни групи, като тези обективни обстоятелства не са идентични по
отношение на лицата, поставени във фази ІV и V. Изтъква, че в случая разликата в
третирането е обоснована и легитимна, защото преследва допустима от закона цел и се
основава на обективни и разумни критерии – липсата на достатъчно ваксини в началния
етап и необходимостта лицата от първите три групи да участват активно в борбата срещу
пандемията и функционирането на държавата и обществения живот. Оспорва
осъществяването на непряка дискриминация чрез въвеждането на т. нар. „зелени коридори“,
като изтъква, че и след това лицата на и над 65-годишна възраст и тези с увреждания
продължават да са в приоритетна група, а измененията във Ваксинационния план
единствено дават възможност и на останалите да се ваксинират в определени часови зони и
дни, поради което не е налице неравно третиране, още по-малко – причинна връзка със
защитен признак, след като „зелените коридори“ са достъпни и за лицата, включени в
приоритетните фази. Оспорва осъдителния иск поради неоснователност на установителните
искове, както и предвид това, че понастоящем има неограничена възможност за ваксиниране
и за избор на ваксина.
В законоустановения срок ответникът К. Г. АНГ. е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че
с Ваксинационния план е извършена твърдяната пряка дискриминация на лицата на и над
65-годишна възраст и тези с хронично заболяване. Сочи, че единственото действие,
извършено от негова страна във връзка със съдържанието и приемането на Ваксинационния
план, било да назначи работна експертна група, която да създаде плана и да извършва
необходимите действия по неговата промяна, вземайки предвид непрекъснато променящата
се епидемиологична обстановка, както и процедурното представяне на плана пред
Министерския съвет за обсъждане и евентуално приемане, като изтъква, че решението за
неговото приемане е взето от колективния орган Министерски съвет. Счита, че
Ваксинационният план е изцяло съобразен с медицинската наука към датата на приемането
му и с препоръките на Европейската комисия в съобщение от 15.10.2020 г. до Европейския
парламент и Съвета, в което са очертани възможни приоритетни групи от населението в
началните етапи на внедряването на ваксините, като изрично е посочено, че те не са
подредени по важност, а всяко правителство на държава-членка трябва да избере конкретен
ред в зависимост от особеностите в процеса по разпространение на заболяването в тази
държава. Посочва, че разкриването на т. нар. „зелени коридори“ за ваксинация е в унисон с
препоръката в съобщението държавите-членки да насърчават посланието си към младите
хора относно сериозността на ситуацията. Твърди, че ваксинирането на медицинските лица
в първа фаза е обусловено от високия риск от заразяване по отношение на тях и от предаване
на инфекцията от тях на рискови групи от населението и от нуждата тези лица да продължат
да изпълняват професионалните си ангажименти, включително и като предоставят здравна
грижа и лечение на рисковите групи. Счита, че поставянето на лицата във втора и трета
ваксинационна фаза е с оглед по-голямата опасност и вероятност от разпространение на
4
вируса сред тях или с оглед общественото значение на извършваната от тях дейност.
Посочва, че в периода 27.12.2020 г. – 13.03.2022 г. най-голям брой ваксинирани има именно
сред лицата над 60-годишна възраст, поради което тази група лица не е дискриминирана.
Излага, че не е бил включен в състава на Националния ваксинационен щаб, който е имал
правомощия по координиране, контролиране и изпълнение на плана, поради което счита, че
не би могъл да носи отговорност за ефективността от неговото приложение. Твърди, че
всички изменения на Ваксинационния план са предприети по препоръка на Националния
ваксинационен щаб. Посочва, че т. нар. „зелени коридори“ за ваксиниране са въведени,
защото в първите месеци на ваксинационната кампания темпът на ваксинация не е бил
добър, много от лицата в приоритетните групи не са се явили за ваксинация, лица извън
групите са имали интерес към ваксинацията и е имало реална опасност наличните дози
ваксини да не могат да се оползотворят поради изтичане на срока им на годност. Изтъква, че
поставянето на лицата на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи заболявания в
четвъртата приоритетна група не е поради тяхната възраст или заболяване, а поради по-
голямата уязвимост на лицата, поставени в първите три групи, предвид естеството на
тяхната работа и незаменимостта им в процеса по забавяне и спиране разпространението на
болестта и поддържането на функционирането на основни за обществения живот дейности.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В доказателствената тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи
предположение за дискриминационно поведение от страна на ответниците спрямо лицата на
и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания, което в случая
предполага да установи: неблагоприятното третиране на тези лица от ответниците при
приемането, изменението, допълнението и изпълнението на Ваксинационния план; че то е
извършено по признаците „възраст“ и „увреждане“; случай за сравнение – че други лица при
същите обстоятелства са по-благоприятно третирани; наличието на пряка причинно-
следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитените признаци, т.е. че
неправомерният диференциран подход към лицата на и над 65-годишна възраст и към
лицата с придружаващи хронични заболявания е обусловен или обвързан от защитен
признак.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят, че правото на равно
третиране на лицата на и над 65-годишна възраст и на лицата с придружаващи хронични
заболявания в конкретния случай не е нарушено.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
5
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението в частта, с която е оставено без уважение искането за
конституиране на трето лице – помагач, подлежи на обжалване с частна жалба пред
СГС в 1-седмичен срок от връчването му на ответника Министерски съвет на
Република България, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6