Р Е Ш Е Н И Е

 

         №  695,        26.10.2012 година                Гр. Търговище

                                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият районен съд        второ наказателно отделение

На седемнадесети октомври   две хиляди и дванадесета година

В  публично заседание в състав:

                                                                                   

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ДИМИТРОВА

 

Секретар И.В.,

 като разгледа докладваното от Председателя

 НАХД         № 695          по описа  за 2012 година,

 за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.          

Постъпила е жалба от   ЕТ „ ИППДП- Д-р Марияна Йосифова” представлявано от М.Й.М. от гр. Омуртаг,  против НП № 3958- ********* от 03.04.12 г. на Директор офис, гр. Търговище при ТД на НАП гр.Варна, с което за нарушение на чл. 5 ал. 4 т.2 от КСО във вр. с чл. 3 ал. 3 т. 1 от Наредба  Н-8 на МФ/29.12.05 година и на основание чл. 355 ал. 1 от КСО  са наложени  административни наказания   - “ имуществена санкция” по точки от  1 до 4, включително , в размер на по 500  лева. Жалбоподателят моли съда, на основанията изложени в жалбата, да отмени издаденото НП. Редовно призован,  явява се  лично.  Жалбата се поддържа.

Ответната страна поддържа НП, като правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено следното: При  извършване на проверка на подадена на 01.09.11 година Декларация образец № 6   в ТД на НАП, офис Търговище е установено, че ЕТ  ”ИППДП –Д-р Марияна Йосифова”  в качеството на работодател и осигурител , не е изпълнила задължението си да подаде в срок декларация образец № 6 за месеците – от януари  до април ,включително през 2011 година , не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са  били дължими осигурителните вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ.

 В НП е отразено ,че за месец януари 2011 година трудовите възнаграждения са изплатени на 10.02.11 година,декларацията обр. № 6 е подадена на 01.09.11 година, а е следвало да се подаде не по-късно от 28.02.11 година. С извършеното нарушение е осъществен състава на чл. 3, ал. 3 т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.05 година на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4 т. 2 от КСО.

 

За месец февруари 2011 година трудовите възнаграждения са изплатени на 10.03.11 година,декларацията обр. № 6 е подадена на 01.09.11 година, а е следвало да се подаде не по-късно от 31.03.11 година. С извършеното нарушение е осъществен състава на чл. 3, ал. 3 т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.05 година на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4 т. 2 от КСО.

 

За месец март  2011 година трудовите възнаграждения са изплатени на 15.04.11 година,декларацията обр. № 6 е подадена на 01.09.11 година, а е следвало да се подаде не по-късно от 29.04.11 година. С извършеното нарушение е осъществен състава на чл. 3, ал. 3 т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.05 година на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4 т. 2 от КСО.

 

За месец април 2011 година трудовите възнаграждения са изплатени на 05.05.11 година. Декларация образец № 6 е подадена на 01.09.11, а е следвало да бъде подадена не по-късно от 31.05.11 година. С извършеното нарушение е осъществен състава на чл. 3, ал. 3 т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.05 година на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4 т. 2 от КСО.

За констатираните адм. нарушения е съставен и връчен на М.Й.М. АУАН № 0102471 от 07.10.11 година, подписан от жалбоподателят .  В срока по ЗАНН е постъпил писмено възражение от жалбоподателката, оставено без уважение от наказващия орган.На основание АН е издадено и обжалваното НП № 3958 - *********    от 03.04.12 година.

След преценка на приетите по делото писмени доказателства и гласните такива в съдебно заседание, съдът установи следното:

Описаните по-горе административни нарушения са установени документално,  в ТД на НАП офис Търговище, за това, че ЕТ„  ИППДП- Д-р.Марияна Йосифова”, представлявано от  М.Й., като работодател и осигурител не  е подала в срок Декларации –образец № 6 за месеците януари до април вкл. 2011 година .  Нарушението е първи път. При така констатираното адм. нарушение, по документи, административнонаказващият орган се е произнесъл по преписката по реда на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, като е счел АН за законосъобразен и обоснован.

При проверка относно спазване процесуалните изисквания по ЗАНН при издаване на НП, съдът констатира следното: В обжалваното в НП , административнонаказателната отговорност на жалбопадетеля е ангажирана по ред на чл. 3, ал. 3 т. 1 от Наредба № Н8 на МФ, като на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено адм. Наказание „имуществена санкция” в размер на по 500 лева, за всяко констатирано нарушение. Видно от обстоятелствената част на НП, описаните адм. нарушения са за това, че жалбоподателят не е подал в срок декларация образец № 6. При този състав на адм. нарушение, санкционната норма която следва да се приложи е по  чл. 355, ал. 2 от КСО, а не ал. 1.

В жалбата М.Й. посочва, че е АН е съставен в нейно отсъствие, като са нарушени разпоредбите на чл. 40., ал. 2 от ЗАНН. В НП не е посочена датата на извършване нарушението. Посочва се като отменително основание и не мотивирано произнасяне относно обстоятелството, дали деянието не представлява  маловажен случай, като самото произнасяне противоречи на фактическото положение и доказателствата по делото, както и че наказващият орган е направил формална преценка ,без да се съобрази с обективната и субективна страна на деянията.

Описаното адм. нарушение –  подаване на Декларации образец № 6 за месец януари до април 2011 година със закъснение, е доказано по безспорен начин, както от писмените, така и от гласните доказателствени средства- разпитаните  по делото свидетели –Н., Й. и З.. Закъснението не се отрича и от жалбоподателя. Съдът счита, че от обективна страна е изпълнен състава на  чл. 5 ал. 4 т. 2 от КСО във вр. с чл. 3 , ал. 3 т. 1 от Наредба № Н-8 / 29.12.2005 година на МФ.  Нарушението е за първи път. Жалбоподателят не отрича да е  извършил констатираното адм. нарушение, но посочва мотивирани доводи  за наличие на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както и допуснати процесуални нарушения при издаване на АН и НП.

По отношение посоченото основание за отмяна –съставяне на АН в отсъствие на нарушителя, то това обстоятелство не се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства в съдебно заседание. Видно от АН , подписан от жалбоподателката, в него  изрично е отразено, че е съставен в нейно присъствие, като  в момента на подписването и връчването М.Й. не е направила възражение, че  това обстоятелство не отговаря на истината. От показанията на свидетелите се установява, че АН е съставен в присъствието на нарушителя. Предвид гореизложеното, съдът счита, че посоченото основание за отмяна в тази част от жалбата е неоснователно и недоказано, поради което и следва да се остави без уважение.

По второто посоченото отменително основание –нарушение разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН-не посочване в НП на датата и мястото на извършване на нарушение, то и в тази част възражението следва да се остави без уважение. В АН и НП е посочено начина на откриване на нарушението- по документи подадени в ТД на НАП,гр. Варна, офис Търговище, където жалбоподателката е следвало да подаде декларациите, посочените са датите на нарушенията, за всяко едно от тях. 

При служебна проверка на обстоятелствената част на НП, видно от последното, наказващият орган се е мотивирал ,че не намира случая за маловажен. Преценено е, като смекчаващо отговорността обстоятелство, че нарушенията са за първи път.- Като отегчаващо, че  периодът на закъснение е продължителен и че с неподаване на декларацията в срок, нарушителят е избегнал декларирането и установяването в срок на основанието и размера на дължимите осигурителни вноски. Предвид гореизложеното, наказващият орган е приел, че доколкото липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, не следва да се прилага разпоредбата за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият състав счита извода на наказващия орган за неправилен и незаконосъобразан.  Извършеното деяние се приема за нарушение, когато засяга установения ред на държавно управление и се явява адм. нарушение по реда на чл. 6 от ЗАНН. Така извършената преценка на наказващият орган относно наличие на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства  е задължение , но по преценка размера на адм. наказание, едва след като се произнесе относно това, дали нарушението притежава признаците на административно такава по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, или са налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Безспорно при приемане нормативните разпоредби на КСО, законодателят е имал предвид санкциониране на деяния, водещи до  избягване декларирането и установяването в срок на основанието и размера на  дължимите осигурителни вноски. Този принцип е нормативно залегнал в разпоредбите на КСО.Това не освобождава наказващият орган да направи индивидуализация на адм. нарушение, което е от съществено значение за правилното прилагане на закона, включително за постигане на целите, които преследва. При липса на нормативно определение на понятието „маловажен случай” следва да се изходи от всички факти, относими към конкретното нарушение. В тази връзка освен обективните критерии-начин на извършване, стойност на вредата/ липса тава в процесния случай/, засегнати обществени отношения/ следва да се конкретизира за всеки случай, ако има такива, а това не е сторено/, засегнати интереси/ не е посочено има ли и за колко лица, по какъв начин/, значимост на увредените обществени отношения и други, от съществено значение за тежестта са и субективните признаци- личността на дееца- нарушенията е за първи път, добросъвестен платец, като противното не е установено, платени задължения-внесени осигурителни вноски, форма на вина, мотиви -не са установени.

 В случая това не само не е сторено, но и изложените „мотиви” в тази част се опровергават от фактите и доказателствата по делото. Не е мотивирано и доказано, с какво подадените със закъснение декларации , в конкретния случай, а не изобщо,е затруднила контрола по определяне и събиране на осигурителните вноски. .В „ мотивите” е отразено, че с неподаване на  декларацията, жалбоподателят е избегнал декларирането и установяването в срок на основание и размер на  дължимите осигурителни вноски. Видно от изложеното по-горе, нарушението е, не за неподаване на декларация по реда на чл. 355 ал. 1 , а за подаване на такава със закъснение.. Видно от гореизложеното е , че наказващият орган е направил едно формално произнасяне, несъответстващо дори на изложената в НП фактическа обстановка.

 При така констатираните и доказани, като извършени адм. нарушения, то степента на  нарушенията  не съответства на тежестта на наложените санкции. Нарушението е първо по ред, жалбоподателя е доказано добросъвестен , факт който не се оспорва от ответната страна.. Наказващият орган не е посочил какво е имал предвид  при посочване :”… конкретното нарушение на КСО не се отличава по степенна общ. опасност от обичайната за съответния вид нарушение”. Какво е имал предвид наказващият орган под обичайна степен на общ. опасност, остава неизяснено. При определяне наличието на предпоставки за налагане на санкция или не, предвид изискванията на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, следвало е наказващият орган да направи задълбочена преценка на тежестта на нарушенията/  следва да се вземе предвид справката на л. 19,относно размера на осигурителните вноски, за които жалбоподателят е подал декларации със закъснение/,подбудите за извършването им, имотното състояние на дееца, нещо което не е сторено. Предвид гореизложеното, съдът счита, че изразеното становище на наказващия орган, относно не прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН ,  е  формално, не е обосновано, като не е направена реална преценка на всички обстоятелства в процесния случай и не е преценено съответствие между нарушение и наказание.

Предвид задължението на въззивния съд да направи  проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН, то в процесния случай настоящият състав счита, че неправилно и незаконосъобразно, въпреки наличието на предпоставки за това, административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на този текст, като при това формално произнасяне за съда липсва предмет за преценка по законосъобразност.

Необходимо е да се посочи, че „преценката”, относно наличието на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, кореспондира с правото на защита. Нарушителят ,освен за какво е наказан, има право да узнае както фактите, така и критериите, по които е определена степента на общ. опасност на нарушението му, съответно защо същото не е квалифицирано, като маловажен случай. В този смисъл липсата на такава оценка, означава липса на мотиви в тази част от НП, което пряко засяга правото на защита и води до отмяна на НП.

На основание гореизложеното, допуснати съществени процесуални нарушение при издаване на НП , съдът счита жалбата за основателно, а НП за неправилно и незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено на посочените по-горе основания.

Водим от горното,съдът

 

 

                              Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА  НП № 3958- ********* от 03.04.12 година на  Директор офис гр. Търговище при  на ТД на НАП гр.  Варна, с което на ЕТ ”ИППДП –Д-р Марияна Йосифова”, представляван от М.Й.М. от гр. Омуртаг, за нарушения на чл. 5 ал. 4 т. 2 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 3 т. 1 от Наредба № Н-8 от МФ от 29.12.05 година и на основание чл. 355 ал. 1 от КСО са  наложени административни  наказания по точки от 1 до 4 – “ имуществена санкция” в размер на  по 500 лева,  като неправилно и  н е  з а к о н о с ъ о б р а з н о.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му ведно с мотивите, пред  Административен съд ,гр. Търговище.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: