№ 2446
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20114954/13.05.2021г., постановено по гр.д. №
52475/2020г. по описа са Софийски районен съд, 25 състав е отхвърлен
предявения от Д. Й. Й. ЕГН:**********, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, адрес:
ул. „**** иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 439, ал.1 от
ГПК за признаване на недължимост на сумата от 1221,84 лв., представляваща
½ от главницата за доставена топлинна енергия за периода м.3.2004-
м.04.2012г. за която сума е издаден изпълнителен лист от 13.05.2014г., по
гр.д. №20322/2012г. на СРС и е образувано изпълнително дело №
20158490400264, по описа на ЧСИ А. П..
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца Д. Й. Й.. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно. Счита за неправилни и
незаконосъобразни изводите на съда относно идентитет на производството по
гр.д. № 52475/2020г. и това по гр. д. № 5973/2020г., тъй като се различават
периодите за които ищцата твърди че е настъпила давността. В
производството по гр. д. № 5973/2020г. е претендирано, че давността е била
изтекла през периода 30.01.2015г. -30.01.2018г., а в настоящото производство
29.03.2017 – 29.03.2020г.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата - „Т.С.“ ЕАД.
1
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че изпълнително дело 264/2015г., по описа на
ЧСИ А. П. Рег. № 849 и Район на действие Софийски градски съд, е било
образувано по молба от 30.01.2015 г. на „Т.С.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 13.05.2014г., по ч.гр.д. № 20322/2012г. на СРС 124
състав по което е влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, срещу Й.П.Й. за процесните суми. С молбата на частния съдебен
изпълнител били възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ.
На 23.11.2016 г. взискателят поискал налагането на запори на банкови
сметки и опис на движими вещи.
С молба от 29.03.2017г. взискателят е справка от НАП за регистрирани
трудови договори и извършване на опис на движими вещи.
С писмо от 24.09.2019г. ЧСИ е поискал от Столична община сектор
„Гражданско състояние и ЕСГРАОН“ данни за наследниците на починалия
длъжник.
Столична община сектор „Гражданско състояние и ЕСГРАОН“ е
изпратила удостоверение за наследници на Й.П.Й. от което е видно, че той е
починал на 30.09.2017г.
Със Съобщение от 16.10.2019г. ЧСИ е предоставил на ищцата Д. Й. Й.
на основание чл. 429, ал.2 от ГПК във вр. с чл. 51 от ЗН да заяви дали приема
наследството или прави отказ от него.
С декларация от 13.12.2019г. ищцата е заявила, че приема наследството
на починалия Й.П.Й..
С ПДИ от 07.01.2020г. ищцата е уведомена, че е конституирана като
наследник и за размера на нейната част от задължението.
2
На 18.01.2021г. на ищцата е наложен запор на банкови сметки.
Спорно пред настоящата инстанция е дали изпълнителното
производство е дали за периода от 29.03.2017г. до 29.03.2020г. вземането е
погасено по давност.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността
Съгласно чл. 432, ал. 1 т. 3 от ГПК изпълнителното производство се
спира в случаите по чл. 229, ал. 1 т. 2 /в случай на смърт на някоя от страните/
и т. 3 от ГПК, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било
вече направено обявление. В настоящия случай длъжникът Й.П.Й. е починал
на 30.09.2017г. Със смъртта на длъжника обаче този давностният срок спира
да тече, тъй като със смъртта му по силата на закона се спира и
изп.производство и спират да текат всички срокове, като не може да бъдат
извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до
конституирането на наследниците на взискателя /ако същите поискат това/, а
извършените биха били недействителни.
Както и по отношение на перемпцията, така и досежно спирането на
изп. производство, не е нужен нарочен акт за това на съдебния изпълнител,
тъй като и прекратяването и спирането в тези случаи настъпва по силата на
закона при осъществяване на съответните правно релевантни факти
/изтичането на две години от последното поискано от взискателя
изп.действие или извършено такова от съдебния изпълнител, респ.-смъртта на
взискателя/, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, респ.-спиране на изп.производство /в този
смисъл-т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/.
Действително, последното валидно извършено изп.действие е на преди
спирането на изпълнителното производство е извършено на 29.03.2017г., от
която дата съгласно посоченото по-горе ТР погасителната давност се
прекъсва и започва да тече нова давност. Същата обаче спира да тече с
настъпване смъртта на длъжника, тъй като до конституирането на неговите
наследници, не могат да бъдат извършвани никакви процесуални действия, а
и както е отбелязано в т. 10 на посоченото вече ТР, ако кредиторът няма
правна възможност да действа, давност не тече.
3
Тоест от датата на смъртта на длъжника 30.09.2017г. до датата на
конституирането на ищцата като наследник - 07.01.2020г. на давност не е
текла.
При това положение и при съвпадение на изводите на първата и
въззината инстанция първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на производството разноски не следва да бъдат
присъждани.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20114954/13.05.2021г., постановено по гр.д. №
52475/2020г. по описа са Софийски районен съд, 25 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4