Решение по дело №3023/2020 на Окръжен съд - Пловдив

         

Р Е Ш Е Н И Е № 260392

гр.Пловдив, 16.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

               

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                    

 

при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 3023/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                 Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на В.Ф.И. и Г.С.И. срещу решение № 260056/26.10.2020г. на Асеновградски районен съд, І-ви граждански състав, постановено по гр.дело № 472/2020г. С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск от В.Ф.И. и Г.С.И. против М.Г.Н. за ОТМЯНА на дарение, извършено с нотариален акт №1153, том VІ, дело №1703/1993г. по описа на нотариус Карамфила Буюклиева с район на действие Районен съд Асеновград, вписан под №277 в регистъра на Нотариалната камара, с който договор В.Ф.И. и Г.С.И. са дарили на дъщеря си М.Г.Н., правото на собственост върху ½ идеална част от парцел ІІІ-377 в кв. 35 по плана на с. Бачково, целият с площ от 194 кв.м., при граници: улица, А.К., и В.М., и първи жилищен етаж от жилищна сграда, построена върху горния парцел, както и 1/2 идеална част от тавана и 1/2 идеална част от избата на същата сграда, който имот по КККР на с. Бачково съставлява 1/2 идеална част от поземлен имот 02974.11.350, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02971.11.350.1.1, адрес: ***, намиращ се в сграда 1, разположена в ПИ 02974.11.350, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 72,79 кв.м., прилежащи части: ½ идеална част от тавана и от избата и съответните идеални части от общите части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта - 02971.11.350.1.2.

                Решението се обжалва изцяло.

Предявен е иск от жалбоподателите В.Ф.И. и Г.С.И. против М.Г.Н. с правна квалификация чл.227 б.”в” от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, сключен на 06.08.1993г.

                Жалбоподателите В.И. и Г.И. навеждат доводи за неправилност на решението. Твърдят, че решение е неправилно. Сочи се, че не е доказано твърдението на ответницата, че ищците разполагат със средства за издръжка извън пенсиите. Сочи се, че жалбоподателите са изпаднали в крайна нужда, което е доказано по делото, като Районен съд неправилно е приел, че законът не поставя изисквания дареният да е отказал да дава издръжка  в поискания от дарителите размер, а да е отказана издръжка изобщо. Сочи се, че размерът на издръжката трябва да е такава, че да покрие нуждите на дарителите, като ответниците не са доказали размера на доходите си и на нуждите си от доходи. Иска се отмяна на това решение и уважаване на иска. Претендират се разноските по делото. 

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М.Н., с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: 

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

РС Асеновград е приел следната фактическа обстановка. С нотариален акт №1153, том VІ, дело №1703/1993г. по описа на нотариус Карамфила Буюклиева с район на действие Районен съд Асеновград, вписан под №277 в регистъра на Нотариалната камара, Г.С.И. и В.Ф.И. са дарили на своята дъщеря М.Г.И. недвижим имот – ½ идеална част от парцел ІІІ-377 в кв. 35 по плана на с. Бачково, целият с площ от 194 кв.м., при граници: улица, А.К., и В.М., и първи жилищен етаж от жилищна сграда, построена върху горния парцел, както и 1/2 идеална част от тавана и 1/2 идеална част от избата на същата сграда, като си запазват правото на ползване до края на живота си. Не е спорно между страните, че по КККР на с. Бачково парцелът е заснет като ПИ 02974.11.350, а първи етаж от сградата като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02971.11.350.1.1. На 02.12.2019г. дарителите са изпратили до ответницата нотариална покана за заплащане на издръжка в размер на по 300 лева, като в същата са посочили, че нуждата от такава се обуславя от влошеното им здравословно състояние и ниските доходи от пенсия. От заключението на ССЕ е видно, че средностатистически издръжката за едно домакинство за първото тримесечие на 2020г. е 1058,49 лева месечно, а за едно лице – 492,97 лева месечно. Пенсията на В.И. е определена месечна сума за изплащане от 228,99 лева, а с Разпореждане от 13,12,1996г. на Г.И. е отпусната пенсия от 8206 лева. Действително те са получила доходи от продажба на недвижим имот (нотариален акт №23/2017г.), но същите са осигурили необходимите им средства за кратък период от време.

Идводът на РС Асеновград е че в тежест на ищците е да установят, че ответницата както преди, така и към настоящия момент, разполага с доходи, които й позволяват заплащане на издръжка, без с това да постави себе си в по-лошо положение от това на дарителя. Такива доказателства не са събрани. Напротив, видно от епикриза на М.Н., тя също страда от заболяване, което налага лечение. Съпругът й не работи, а синът й е студент, като същата заплаща дължимите от тях здравно-осигурителни вноски. Поради това не може да се направи извод, че тя разполага със средства за заплащане на издръжка на ищците, и то в по-висок от предложения размер от 50 лева.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че размерът на издръжката трябва да е такава, че да покрие нуждите на дарителите, като ответниците не са доказали размера на доходите си и на нуждите си от доходи. По делото има събрани доказателства за трудовата дейност на ответницата /има сергии преди манастира в с.Бачково и продава там направени от нея сладка и други подобни вещи/, като доходите на надарената М.Н. видно от годишната й данъчна декларация по ЗКПО за нейното ЕООД за 2019г. /л.81-л.84/, данъчната й печалба за годината е 2 365,57 лв. Тоест месечния й приход е в размер на 197,13 лева. Има и доказателства за мъжа й А.Н., че не получава обезщетение за безработица /л.80/. Синът на ответницата – Д.Н. е пълнолетен и същата не е длъжна да го издържа, независимо от това че учи висше образование /л.41 и л.43/. Видно от обясненията на ищцата В.И. към 2020г. пенсията й е в размер на 350 лв. /л.140/. Тоест доказаните доходи на надарената дъщеря на дарителите са по-малки от доходите на родителите й. При тези факти правилно е прието от РС Пловдив, че съгласно ТР № 1 от 21.10.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, надареното негово дете би поставило себе си в по-лошо положение от това на дарителя си. В казуса следва да се вземе предвид и факта, че през 2019г. е безспорно доказано по делото, че дарителите даряват на дъщеря си 4 000 лева за закупуване на личен автомобил «Тойота Рав 4» /л.139 и л.42 от делото/. Автомобила е закупен на 02.04.2019г., а на 02.12.2019г. дарителите са изпратили до ответницата нотариална покана за заплащане на издръжката. Въззивният съд намира решението на РС Асеновград за правилно по горните причини. Като в казуса следва да се има предвид, че пак безспорно / л.142/ причината за влошените отношения на родителите и дъщеря им е нейна реакция и отказ да даде пари за ремонт на покрива на къщата в с. Бачково, която е съсобствена между нея и брат й С.. Тоест при тези факти и отношения между страните не следва да се приеме, че е изпълнена хипотезата на чл.227 буква „в“ от ЗЗД. Ето защо обжалваното решение на РС Пловдив като правилно следва да бъде потвърдено изцяло.

                Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК, а именно 500 лева за адвокатски хонорар платен за тази инстанция /л.13/.

Мотивиран така съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА решение № 260056/26.10.2020г. на Асеновградски районен съд, І-ви граждански състав, постановено по гр.дело № 472/2020г.

                ОСЪЖДА В.Ф.И., ЕГН ********** и Г.С.И., ЕГН ********** ***, да заплатят на М.Г.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 500 лева за разноски направени пред въззивния съд.

                Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.