№ 960
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100509085 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.05.2021 г. по гр.д. № 43677/20 г., СРС, І ГО, 162 с-в е
отхвърлил предявените от „Л.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, срещу Н. ВЛ. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „*******“, ул. *******, осъдителни искове е правно
основание чл. 92, ал. 1 и чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД за сумата от 5250 лв.,
неустойка за забава за периода 02.10.2019 г. - 14.01.2020 г. на основание чл. 6,
т. 4 от договор за изработка на уебсайт от 05.07.2019 г., за сумата от 10 000 лв.,
еднократна неустойка поради неизпълнение на задължението на ответника за
спазване на поверителност и добросъвестно изпълнение на задачите на
основание чл. 6, т. 5 от договора, както и за сумата от 14 750 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от
неизпълнението на ответника по договора, изразяващи се в пропуснати ползи
от прекратяване на предварително договорени проекти (споразумение №
1/12.06.2019 г.) и финансови загуби за ищцовото дружество поради
влошаване на отношенията с възложителя „Правен свят“ ЕАД и загуба на
потенциални клиенти. Осъдил е „Л.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
1
адрес на управление: гр. София, ул. „******* да заплати на Н. ВЛ. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, ул. *******, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв., разноски в производството. Осъдил е „Л.Т.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„******* да плати на адвокат Б.Д. К. от САК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1430 лв., разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Л.Т.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, чрез
пълномощника по делото адвокат Г.Х. Т. от САК, с адрес: гр.София,
ул.“******* I“ № ******* с мотиви, изложени в нея. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че сключеният между „Л.Т.“
АД и Н.В. процесен договор е развален. С молба уточнение от 04.11.2020 г.
ищецът недвусмислено оттегля изявлението, направено в исковата молба,
като изрично посочва, че процесният граждански договор не е прекратен de
jure, което от своя страна е основанието Дружеството да търси защита по
исков ред. Нито ищецът, нито ответникът релевират доводи, че договорът е
развален. Счита, че от събраните по делото доказателства може да се
установи съществуването на валидно облигационно отношение, но съдът
погрешно възприема, че в исковата молба и последващата такава от
23.09.2020 г. „Л.Т.“ недвусмислено заявява, че разваля договора с Н.В.,
поради голямата забава и съществените недостатъци на изработеното. Налице
е съдебна практика, която приема, че договорното правотношение може да се
развали с подаване на исковата молба, но тя не е относима към настоящия
казус. Съдът погрешно е възприел като идентични случаи с натоящия казус и
хипотезата съгласно съдебната парктика, че с исковата молба, с която се
претендират по делото последици от разваляне на договор, съдържа
имплицитно и предупреждение за изпълнение, дори и волеизявление за
разваляне на договора, даже и да не са изрично формулирани изявления.
Последиците в настоящия случай са израз на договорна отговорност за
виновно неизпълнение на насрещната страна, тъй като неустойката служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението. Правото да се развали
договорът принадлежи на изправната страна и е нейно преобразуващо
субективно право, т.е. то представлява призната и гарантирана от закона
възможност за страната по гражданското правоотношение с едностранно
2
волеизявление да прекрати съществуващото правоотношение за
задоволяване на признат от закона интерес, но „Л.Т.“ АД не е упражнило тази
своя правна възможност да развали договора с обратна сила.
По отношение на претендираната неустойка по чл.6, т.5 от сключения
между страните договор, съгласно която изпълнителят се задължава да
изпълнява добросъвестно приетите задачи съгласно Приложението
„Технически спецификации за изработка и системна поддръжка на интернет
сайт legalworld.bg от 10.06.2019г.“; да предостави изготвения окончателен
продукт съгласно спецификациите и да осигури неговото успешно тестване
от изпълнителя в присъствието на възложителя и да спазва всички срокове в
Приложение „Фази и срокове на изработката на уебсайт“. В случай на
неизпълнение на посочените задължения в срок до 25.09.2019г. изпълнителят
дължи неустойка в размер на 10 000 лв (десет хиляди лева) в срок от 30
календарни дни, сочи, че съдът погрешно тълкува разпоредбите на договора,
свързани с неустоечните съглашения. Според съда, за ищеца възниква
правото да претендира неустойка само и единствено по чл.6, т.6 от договора,
тъй като тя според него представлява неустойка за пълно неизпълнение.
Става въпрос за друг вид форма на неизпълнение, а именно неточно
изпълнение, тъй като е свързана с правото на възложителя да откаже
приемане и заплащане на изпълнението, да даде нов срок за престиране и в
краен случай да откаже цялостното изпълнение за сметка на уговорената
неустойка. Според тълкуването на ищеца, неустойката по договора е свързана
с пълното му неизпълнение, а именно-недобросъвестност при изпълнение на
задълженията, непрестиране на готов продукт съгласно изискванията и
неизпълнение в срок. Освен това, уговореният размер на неустойката от 10
000 лв. не е свръхпрекомерен. От свидетелските показания на свидетеля М. се
установява, че договорът е сключен за сумата от 200 лв., плюс до 5 300 лв. за
материали, което значи че цялата стойност на престацията е в размер на 5500
лв. темплей и услуги, като 4 000 лв. са предварително предоставени в брой на
ответника. При изпълнение на главното задължение по договора, реално са му
се дължали 5 500 лв. Счита още, че страните в настоящето производство са
търговци и сключената сделка е търговска, а при търговски сделки
неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност - чл. 309 от ТЗ.
Твърди, че търговското качество на Н.В. произтича от обстоятелството, че
същият сключва по занятие сделки с интелектуална собственост (арг. от чл. 1,
3
ал. 1, т. 12 от ТЗ). В конкретния случай така посочената неустойка от 10 000
лв. не излиза извън пределите на нейната обезпечителна функция-тя не е
прекомерна по размера си и фактически не води до неоснователно накърняване на
имуществените интереси на ответника за сметка на неоснователно обогатяване
на ищеца.
По отношение на обезщетението за вреди и пропуснатите ползи.
Приетото като доказателство Споразумение № 1 от 12.06.19г
(„Споразумението“) между „Правен свят“ ЕАД и „Л.Т.“ АД е сключено във
връзка с Договор за изработка от 10.06.2019г. между страните, които се
споразумяват, че Дружеството ще извърши интеграция и ежемесечна
техническа поддръжка на собствената им Деловодна система за адвокати и
юрисконсулти в новия уеб сайт на legalword.bg, за което ще получат
възнаграждение в размер на 10 000 лв. Съгласпо т.7 от Споразумението
същото влиза в сила едва след изработката и приемането от страна на
„Правен свят“ ЕАД на новия уеб сайт legalword.bg. Сочи, че съдът погрешно е
възприел липсата на сигурност за увеличаване имуществото на „Л.Т.“ АД
поради несигурност за интеграция на предоставяната от тях деловодна
система. Причинната връзка между виновното неизпълнение от страна на
Н.В. и пропуснатите от Дружеството ползи, е именно невлизането в сила на
Споразумението. Влизането в сила на въпросното Споразумение по смисъла
на управленското счетоводство представлява бъдещо вземане и в случай, че
същото е влязло в сила, е щяло да бъде отчетено в бъдещите финансови
прогнози на дружеството. Под активи на дружеството се разбира сборът от
Нетекущи/дългосрочни активи (ДМА и финансови активи) и
Текущи/краткотрайни активи (търговски вземания и парични средства) и ако
Споразумението подписано от ищеца е било влязло в сила, същото е щяло да
увеличи актива на дружеството, увеличавайки частта „търговски вземания" и
“търговска репутация”, независимо от по-нататъшпото развитие на
търговските отношения между страните. Пропуснатата полза в конкретната
хипотеза представлява реална, а не хипотетична вреда, като нейното
установяване се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил
точно задължението си. В патримониума на ищеца действително е могла да
настъпи положителна промяна в случай, че ответникът В. не е осуетил пряко
и непосредствено пораждането му. Счита, че изпълнението на поетите по
Споразумението задължения от страна на Дружеството е ирелевантен въпрос,
тъй като на база доказаните обективни факти и при обичайното развитие па
нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи
извод, че в правната сфера на ищеца действително са могли да настъпят
целените правни последици.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното,
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира разноски за
4
настоящата инстанция.
Въззиваемият Н. ВЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„*******“, ул. *******, чрез пълномощника по делото адвокат Б.Д. К., от
САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Според уредените в чл.269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен само от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.92, ал.1 и чл.82 вр. с чл.258
ЗЗД.
Ищецът „Л.Т.“ АД твърди, че по силата на договор от 10.06.2019 г.
„Правен свят“ ЕАД е възложило изработката на уеб сайт legalworld.bg на
ищцовото дружество, което пък е възложило работата на ответника със срок
на изпълнение до 25.09.2019 г. На датата на падежа ответникът не е бил готов
с продукта, който е представил едва четири месеца по-късно и то с множество
неработещи функционалности и неща за доработване, поради което сочи, че
за периода 02.10.2019 г. - 14.01.2020 г. има право на неустойка за забава в
размер на 5250 лв. на основание чл. 6, т. 4 от договора. Твърди, че от
кореспонденция от 15.01.2020 г. е станало ясно, че ответникът е предоставил
неоторизиран достъп до информацията по поставената задача на трето лице -
компанията New Wave Digital, която Н.В. самоинициативно е ангажирал за
изпълнение на работата, без да уведоми възложителя си или клиента „Правен
свят“ ЕАД и по този начин е нарушил клаузата за конфиденциалност
(доколкото договорът между страните е бил сключен с оглед личността на
5
ответника-изпълнител) и не е изпълнил добросъвестно поетите задачи,
поради което дължи еднократна неустойка от 10 000 лв. на основание чл. 6, т.
5 от договора. Поради неизпълнението на възложената работа на 14.01.2020 г.
изпълнителният директор на „Правен свят“ ЕАД е развалил договора с „Л.Т.“
АД и отношенията между двете дружества са се влошили, а ищецът от своя
страна е развалил договора с ответника, доколкото към тази дата поради
голямата забава и съществените недостатъци работата е била негодна с оглед
уговореното предназначение. Ето защо претендира сумата от 5250 лв.,
неустойка за забава за периода 02.10.2019 г. - 14.01.2020 г. на основание чл. 6,
т. 4 от договор за изработка на уебсайт от 05.07.2019 г., сумата от 10 000 лв.,
еднократна неустойка поради неизпълнение на задължението на ответника за
спазване на поверителност и добросъвестно изпълнение на задачите на
основание чл. 6, т. 5 от договора, както и сумата от 14 750 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди от неизпълнението на ответника по договора, изразяващи се в
пропуснати ползи от прекратяване на предварително договорени проекти и
финансови загуби за ищцовото дружество поради влошаване на отношенията
с възложителя „Правен свят“ ЕАД и загуба на потенциални клиенти
(съобразно молба-уточнение от 23.09.2020 г.).
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. ВЛ. В. е оспорил предявените
искове по основание и размер. Твърди, че е изработил възложения уебсайт в
уговорения срок и съобразно договорените спецификации, въпреки че по
време на изпълнението ищецът многократно е изменял изискванията си. Сочи,
че предвид уговореното в договора възнаграждение за изпълнение на
възложената работа в размер на 200 лв., претендираните неустоечни клаузи се
явяват нищожни като свръхпрекомерни и уговорени в противоречие с
добрите нрави. Доколкото ищецът е предпочел реално изпълнение по
договора, не би могъл да претендира компенсаторна неустойка, като в
противен случай ще се стигне до неоснователно обогатяване. Твърди, че не е
изпаднал в забава, тъй като с определянето на нови и различни указания за
работа от възложителя в хода на изпълнението последният е удължавал
уговорените срокове. Оспорва да е предоставял конфиденциална информация
на трети лица и да е възлагал работата на трето лице - New Wave Digital, като
сочи, че в кореспонденцията между страните той само е отправил препоръка
за работа с тази компания, тъй като с допълнителните изисквания от ищеца
6
задачата значително се е усложнила. При условията на евентуалност счита, че
в договора не е уговаряна неустойка в случай на неизпълнение на клаузата за
конфиденциалност по чл. 4.6, както и че договорът не е сключен с оглед
личността на изпълнителя. Оспорва ищецът да е претърпял вреди в
претендирания размер от 14 750 лв., като намира, че неустойките по чл. 6.4 и
6.5 от договора са уговорени за обезщетяване на едни и същи вреди и се
припокриват.
По делото е безспорно, че между ,.Л.Т.“ АД и Н. ВЛ. В. е възникнало
облигационно правоотношение по договор за изработка на уебсайт от
05.07.2019 г. От него е видно, че ответникът е поел задължение да изработи
уебсайт по определени технически спецификации, приложени към договора, в
срок до 10.09.2019 г., срещу възнаграждение в размер от 200 лв. (чл. 2.1),
както и след заплащане на сумата от 5300 лв. за разходи по изпълнението,
като в случай на предоставяне на нужните материали и услуги за изпълнение
на задачата от страна на самия изпълнител, същият може да получи
заплащане за тях в размер на разликата над вече направените разходи (с които
сумата от 5300 лв. е намаляла) и предоставения аванс от 5300 лв. (чл. 6.1. и
чл. 6.2 от договора). Съгласно клаузата на чл.3.2.1 от договора, приемането на
работата се извършва с подписването на приемо- предавателен протокол, като
възложителят може да откаже да го подпише в случай на несъответствие с
определените технически изисквания и да определи срок за отстраняването
му, а ако констатираните несъответствия са неотстраними, възложителят има
право да откаже приемане и заплащане на изпълнението и да получи
неустойка по чл. 6.6.
От правна страна:
Относно сключеният между страните договор и изпълнението по него
от страна на ответника, то настоящата инстанция също приема, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
ответникът не е изпълнил в срок възложената му работа, а и 4 месеца по-
късно. Това се установява от свидетелските показания на свидетеля А.Д.М.,
служител в ищцовото дружество на длъжност „продуктов мениджър“ през
процесния период, който е осъществявал прекия контакт с ответника по
изпълнението на договора. Същият твърди, че в продължение на четири
месеца след изтичане на крайния срок по договора двамата са имали
7
постоянна комуникация, работата на ответника е била няколкократно
проверявана от свидетеля и други служители на ищцовото дружество, които
са давали списък с неработещи детайли, а изпълнителят е обещавал да ги
поправи, но въпреки това В. продължавал да предоставя неработещ продукт.
На свидетеля е станало ясно, че ответникът няма да се справи със задачата
през м. януари 2020 г., когато Н.В. прекъснал комуникация с ищеца, а до този
момент свършената от него работа е била връщана седем пъти за доработка,
но не е била изпълнена коректно. В подкрепа на свидетелските показания е и
приетото заключение на допуснатата СТЕ, според което изготвеният от
ответника уебсайт, представен като работен файл на приложен по делото
компакт-диск, и работещият към настоящия момент уебсайт legalworld.bg не
са идентични по визия, тъй като в тях се констатират множество различия - в
използваните фонови цветове, шрифтове, табове за превключване, екраните
за вход за потребители и администратори, пътищата към ресурсите в двата
уебсайта и др. Вещото лице уточнява, че двата сайта имат сходства във
визията, които се дължат на използвания идентичен дизайн, но всеки от
програмистите е използвал различна част от него и при констатираните
множество други разлики не може да се направи извод за идентичност на
двата софтуерни продукта. Изводът е същият, а именно, че работещият към
настоящия момент уебсайт legalworld.bg не е изграден въз основа на
изпълнената от Н.В. работа. Възложената по процесния договор работа не е
била изпълнена от ответника в срок, а и 4 месеца по- късно, поради което в
полза на ищеца е възникнало право да развали договора и да претендира
обезщетение за вредите от неизпълнението.
Другият същесвен момент е дали ищецът „Л.Т.“ АД е упражнил
признатата от закона правна възможност да развали договора с обратна сила.
Във въззивната жалба се твърди, че ищецът не е упражнил това свое право. В
исковата молба на стр. 3 се заявява “вследствие на прекратения договор с
„Правен свят“ ЕАД, „Л.Т.“ АД разваля договора, сключен с Н. ВЛ. В. на
основание чл.265, ал.2 във вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД.“ Сочи се и основанието за
разваляне, а именно чл.265, ал.2 ЗЗД, според който ако отклонението от
поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да
развали договора и чл.87, ал.2 ЗЗД, а именно кредиторът може да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало
8
невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало
безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време. В уточнителната молба от 23.09.2020 г. ищецът отново
заявява, че „ мораторната лихва по чл.6, т.4 от Договора се дължи за периода
от 02. Октомври 2019 г. до 14 януари 2020 г., когато изпълнителният
директор на „Правен свят“ ЕАД-С.Т. разваля договора между
представляваното от него дружество и „Л.Т.“ АД, вследствие на което Л.Т.“
АД прекратява правоотношенията си с изпълнителя Н.В..“ В молба
уточнение от 04.11.2020 г. ищецът сочи, че „след прекратяване на 14 януари
2020г. на договора за изработване на интернет сайт, сключен между „Л.Т.“ и
„Правен свят“ ЕАД от наша страна многократно беше търсен контакт с г-н В.,
но такъв осъществен и комуникация между двете страни по повод статуса на
договора им към настоящия момент не се е осъществила. Предвид
гореизложеното, считам, че процесният граждански договор, сключен между
„Л.Т.“ АД и Н.В. не е прекратен de jure, което от своя страна е и основанието
„Л.Т.“ да търси защита по исков ред с цел удовлетворяване на претенцията за
изпълнение на задълженията за неустойка.“ Съдът намира, че това не
представлява изрично оттегляне на изявлението, направено в исковата молба,
както се твърди във въззивната жалба, а само една констатация, че
правоотношението не е прекратено по право- de jure предвид липсата на
осъществен контакт с ответника и получаване на писмено волеизявление от
негова страна. Според трайната съдебна практика, обективирана в Решение №
178/12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010г. по описа на ВКС, II т.о., Решение №
186/15.07.2014 г. по гр.д. № 6836/2013 г. по описа на ВКС, III г.о., Решение №
218/29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о. и др.
изявлението за разваляне на двустранен договор може да се съдържа в
исковата молба и да бъде валидно направено с предявяването на иск от
изправната страна срещу длъжника, като с връчване на съдебните книжа на
ответника и при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД
потестативният ефект на развалянето настъпва. Дори и да се приеме, че е
налице твърдяното оттегляне от ищеца на развалянето, което според съда не е
така, то това е без значение предвид настъпването на потестативния ефект на
разваляне на договора с връчване на ответника на исковата молба по делото, в
която се съдържа изявлението на ищеца по чл. 87 ЗЗД. Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД в случай на неточно изпълнение кредиторът
9
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение, а от твърденията на ищеца и предявените от
него искови претенции-за вреди от неизпълнението еднозначно се установява
липсата на интерес за ищеца от реално изпълнение по договора към
настоящия момент, тъй като паралелното му правоотношение с възложителя
„Правен свят“ ЕАД е било прекратено, поради което необходимостта от
изготвяне на възложения уебсайт за „Л.Т.“ АД е отпаднала. В този смисъл
запазването на облигационната връзка между страните се явява безпредметно
за ищеца и на това основание той претендира компенсаторно обезщетение по
чл. 82 ЗЗД, а не реално изпълнение, макар и забавено на престация, станала
безполезна за кредитора и която обуславя интерес за последния единствено да
развали сделката и да претендира обезщетение за вреди.
Въззивната инстанция стига до същия извод, че към настоящия момент
договорът от 05.07.2019 г. е развален с обратна сила поради неизпълнението
на възложената работа от страна на ответника, който не е предложил
изпълнение и в хода на процеса, като в полза на изправния ищец е възникнало
правото да претендира обезщетение за неизпълнението под формата на
уговорена в договора неустойка в случай на разваляне или под формата на
други вреди (претърпени загуби или пропуснати ползи), подлежащи на
доказване на общо основание.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се
осъществи, за да възникне основание за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задълженията по договор е: наличие на валидно договорно
задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка.
Според чл. 6.4 от договора, при неизпълнение на крайния срок за
доставяне на продукта и неизправяне на закъснението в рамките на 5 работни
дни, изпълнителят дължи неустойка в размер на 50 лв. за всеки ден
закъснение. Клаузата урежда правото на изправната страна-възложител да
получи мораторно обезщетение, но единствено в случай че същото е
съпътствано от изпълнение на престацията. В случай на разваляне на договора
с обратна сила поради виновното неизпълнение на една от страните,
10
изправната страна няма право на обезщетение за забава, а единствено на
компенсаторно обезщетение, заместващо изпълнението, тъй като в тази
хипотеза развалянето на договора с обратна сила заличава всичко онова,
което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на
обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
7/13.11.2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно които не
се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор,
който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради
виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено
неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне -
неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. В противен случай е
възможна злоупотреба с право от страна на кредитора, който при липса на
интерес от реално изпълнение, каквато се констатира в настоящия случай,
може да претендира неустойка за забава по разваления договор без
ограничение във времето, респ. до изтичане на общата погасителна давност
при направено възражение за това, тъй като е невъзможно да се определи до
кой момент продължава състоянието на забава. В настоящия казус,
сключеният между страните договор за изработка не е за периодично или
продължително изпълнение, поради което и на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД
развалянето му има обратно действие. Ето защо, ищецът няма право на
мораторно обезщетение, а претендираната от него неустойка за периода от
02.10.2019 г. до 14.01.2020 г. (от преди разваляне на договора) несъмнено е с
мораторен характер и не е уговорена като компенсаторно обезщетение.
Следователно, в полза на „Л.Т.“ АД не е възникнало неустоечно вземане в
претендирания размер от 5250 лв. за периода от 02.10.2019 г. до 14.01.2020 г.,
поради което искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за тази сума се явява неоснователен.
Относно неустойката по чл.6.5 от Договара, съгласно която
Изпълнителят дължи неустойка в размер на 10 000 лв. в срок от 30
календарни дни при неизпълнение на поетите по чл.4.1,2,3 задължения.
Съгласно клаузите на чл. 4.1 и чл. 6.5 от договора, изпълнителят е длъжен да
изпълнява добросъвестно приетите задачи съгласно приложението към
договора, като при неизпълнение на това задължение в уговорения срок до
25.09.2019 г. възложителят има право на неустойка в размер на 10 000 лв.
Съгласно мотивите на цитираното по- горе Тълкувателно решение №
11
7/13.11.2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК, кредиторът по
развален с обратна сила двустранен договор може да търси обезщетение само
за вредите от цялостното неизпълнение на договора, но не може да търси
уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение, респ. ако даден договор е
бил развален на няколко основания, например неточно изпълнение по
количество, по качество или заради некомплектност, изправната страна не би
могла да търси отделна неустойка за всяко неизпълнение. В настоящия
случай ищецът претендира неустойка не за цялостното неизпълнение на
договора, а за неизпълнението на конкретно задължение на ответната страна-
да спазва поверителност и да изпълнява добросъвестно възложените задачи,
но при настъпилото обратно действие на развалянето на съглашението
договорното съдържание, предвиждащо подобно вземане в полза на
възложителя, се явява заличено. Ищецът би могъл да претендира единствено
неустойка в случай на разваляне на договора, т.е. такава, обезщетяваща
вредите от цялостното неизпълнение на договора, каквато е предвидена в
клаузата на чл. 6.6-при неостраними несъответствия в изработеното, когато
възложителят отказва да приеме работата, което по своята същност е
равнозначно на разваляне на правоотношението поради неизпълнение на
насрещната страна. По делото обаче не е предявена претенция за
предвидената в чл. 6.6. от договора неустойка в размер на 10 000 лв., а за тази
по чл. 6.5 поради нарушение на договорното задължение по чл. 4.1. Пред
изложеното, в полза на ищеца не е възникнало вземане за неустойка на това
основание по разваления с обратна сила договор, поради което искът по
чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 10 000 лв. се явява неоснователен.
Настоящата инстанция също намира, че уговорената по чл. 6.5. от
договора неустойка се явява и нищожна поради противоречие с добрите
нрави, тъй като е свръхпрекомерна. Същата обезщетява неизпълнението на
непарично задължение на изпълнителя за проява на добросъвестност в
отношенията, което не може да бъде оценено, но в случая е видно, че от
неизпълнението на това конкретно задължение на ответника ищецът не е
претърпял вреди-липсват данни възложителят да е претърпял загуби или
пропуснати ползи от самото недобросъвестно изпълнение на възложената
работа, респ. от неспазването на конфиденциалност, доколкото не са
представени доказателства „Л.Т.“ АД да е заплатил неустойка или друго
обезщетение на трето лице на това основание. Евентуално претърпените от
12
ищеца вреди се свързват не с неизпълнението на това конкретно договорно
задължение на ответника, а с цялостното неизпълнение на възложената
работа, което е обусловило прекратяване на правоотношението му с
възложителя ,.Правен свят“ ЕАД, но последното е обвързано със задължение
за плащане на отделна неустойка (тази по чл. 6.6). Ето защо, при извършване
на преценка към момента на неизпълнението чрез съпоставяне на размера на
уговорената неустойка от 10 000 лв., надхвърлящ близо два пъти уговореното
по делото възнаграждение на изпълнителя и настъпилите от конкретното
неизпълнение вреди е видно, че същата е прекомерна, тъй като не обезщетява
каквито и да било вреди, настъпили в патримониума на изправната страна.
Що се отнася до възнаграждението на ответника, което е в размер на 200 лв.,
според чл.2.1 , а според чл.6.1 е уговорена сума от 5300 лв., която цели да
поктрие разходи за допълнителни материали, хардуер и услуги, отнасящи се
до изработката на крайния продукт. Тези разходи следва да бъдат одобрени от
двете страни с протокол за предварително одобрение. В случай, че подобни
разходи бъдат извършени по преценка на изпълнителя, той може да получи
заплащане за предоставянето на тези материали и услуги в размер,
ненадвишаващ разликата между сумата от 5300 лв.-чл.6.2. В този смисъл е
уговорено възстановяване на сторени вече разходи, а не на дължимо
възнаграждение. Във въззивната жалба се развиват доводи, че процесната
сделка е търговска, но става въпрос за сделка от гражданско правен характер,
при която не намира прилъжение нормата на чл.309 от ТЗ, според която
неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност. Тази неустойка
се кумулира и с отделна компенсаторна неустойка по чл. 6.6 от договора, като
единствената цел на претендираната по чл. 6.5 неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради
което се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. по описа на ВКС, ОСТК) и на това
основание искът по чл. 92 ЗЗД за сумата от 10 000 лв. също е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че по
възникналото между страните облигационно отношение ответникът е поел
задължение да изработи възложен уебсайт по определени спецификации и в
определен срок, като в причинна връзка с неизпълнението на поетите
13
задължения са настъпили предвидими вреди за ищеца в претендирания
размер. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на договорните си
задължения, респ. погасяване на дълга.
В настоящия казус „Л.Т.“ АД основава вземането си на твърдения за
пропуснати ползи поради неосъществено бизнес партньорство с „Правен
свят“ ЕАД, обективирано в споразумение № 1/12.06.2019 г., което
представлява постигнато между ищеца и трето лице съгласие след успешното
изпълнение на възложената по основния договор между страните работа по
изработката на уебсайта legalworld.bg, ищцовото дружество да извърши
интеграция на собствената му деловодна система за адвокати и юрисконсулти
в новата уеб страница и в продължение на една година да извършва
техническа поддръжка срещу уговорено възнаграждение от 10 000 лв. при
успешно интегриране на деловодната система и по 300 лв. месечно за
поддръжката на сайта. Това се потвърждава от свидетелските показания на
свидетелите М. и Т., които сочат, че страните са се споразумяли
сътрудничеството между тях да продължи и след изработката на уебсайта с
изпълнение на описаните задачи за „Л.Т.“ АД. Това не се е случило поради
неизпълнението на основния договор от страна на ищеца, тъй като лицето, на
което е било възложено изработването на сайта, не е свършило работата. Ето
защо, с имейл от 14.01.2020 г. изпълнителният директор на „Правен свят“
ЕАД е развалил договора с ищеца от 10.06.2019 г. за изработка на уебсайт,
като всички получени по сделката суми са били върнати, а споразумението от
12.06.2019 г. изобщо не е породило действие предвид неизпълнената работа
по изработка на уебсайта (съобразно клаузата на чл. 7 от него).
Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/12.12.2012 г. по описа на ВКС по т.д. № 3/2012 г., ОСГТК, при
предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на
пропуснати ползи трябва да съществува сигурност за увеличаване на
имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, а следва да се
докаже от ищеца. Разпоредбата на чл. 82 ЗЗД регламентира обема и
границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на
договорните задължения, като обезщетението обхваща всички причинени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при
14
недобросъвестност на длъжника - всички преки и непосредствени вреди.
В настоящия казус се доказва съществуването на правоотношения
между ищеца-кредитор и трето лице, обективирани в споразумение №
1/12.06.2019 г., които са били осуетени от неизпълнението на ответника и въз
основа на които е съществувала обективна възможност за увеличаване
имуществото на ищцовото дружество. Настоящата инпстанция също намира,
че не е налице сигурност, че тази полза несъмнено е щяла да постъпи в
патримониума на „Л.Т.“ АД в случай на точно изпълнение на Н. ВЛ. В. по
договора за изработка на уебсайт, респ. претендираната от ищеца вреда под
формата на пропусната полза не е в пряка причинно-следствена връзка с
неизпълнението на ответника, тъй като увеличаването на имуществото на
ищеца е опосредено от негово допълнително поведение, изразяващо се в
изпълнение на задълженията му по споразумението с „Правен свят“ ЕАД - да
интегрира деловодната си система в сайта, както и да извършва ежемесечна
техническа поддръжка в продължение на година. В този смисъл, не може да
се приеме, че ищцовото дружество не е получило описаната имуществена
полза в размер на 13 600 лв. (10 000 лв. възнаграждение за въвеждане на
деловодната система и по 300 лв. на месец в продължение на 12 месеца за
техническа поддръжка) само в резултат на неизпълнението на възложената на
ответника работа да изработи уебсайта, тъй като това неизпълнение
единствено е осуетило пряко и непосредствено пораждането на действието на
споразумение № 1/12.06.2019 г., но няма отношение към получаване на
възнагражденията по него, които зависят от точното изпълнение на
задълженията по него от страна на ищеца - дори и Н. ВЛ. В. да беше
изработил възложения уебсайт, не е ясно дали ищцовото дружество със
сигурност щеше да получи посочената сума, тъй като е възможно да
възникнат пречки при интеграцията на деловодната система в сайта и същата
да не приключи успешно или ищецът да не изпълнява надлежно
задълженията си да извършва ежемесечна техническа поддръжка, което да
осуети постъпване на претендираната сума в патримониума му. В този
смисъл не може да се приеме твърдението във въззивната жалба, че
изпълнението на поетите по споразумението задължения от страна на
дружеството е ирелевентен въпрос.
Освен това, описаните вреди, за които ищецът претендира обезщетение,
15
не са били предвидими за ответника към датата на сключване на договора му
с ищеца. Касае се за правоотношение между ищцовото дружество и трето
лице, което има за предмет допълнителни функционалности на уебсайта,
свързани с дейността на ищцовото дружество, като въвеждането им в
софтуерния продукт или уговарянето на техническа поддръжка от ищеца не
следват автоматично при всяка изработка на подобна уеб страница, респ. при
възникване на задължението за ответника да изработи продукта той не би
могъл да предвиди, че изпълнението на работата му ще доведе до описаното
допълнително сътрудничество между възложителя и трето лице. Не може и да
се приеме, че Н. ВЛ. В. е бил недобросъвестен и отговаря за всички преки и
непосредствени вреди без оглед на тяхната предвидимост. За да е налице
недобросъвестност по смисъла на чл. 82 ЗЗД следва длъжникът да знае
фактите, обуславящи по-тежката му отговорност (в този смисъл - мотивите на
Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. по описа
на ВКС, ОСГТК), т.е. към датата на сключване на договора да е имал знание
за вредите, които биха могли да настъпят за кредитора в случай на
неизпълнение, а в настоящия случай не се доказва подобно знание, доколкото
в сключения между страните граждански договор не се споменават
правоотношения между възложителя и трето лице. От разменената
електронна кореспонденция, при която в копие е посочен и имейлът на
изпълнителния директор на „Правен свят“ ЕАД С.Т., е видно, че ответникът е
бил наясно кой е собственикът на софтуерния продукт, чиято изработка му е
възложена, като в този смисъл може да се приеме, че е налице знание у него
за възникнало правоотношение между ищеца и това трето лице за изработка
на уебсайта и евентуално основателна би била претенция за обезщетение за
пропуснати ползи по това правоотношение (например, за възнаграждението,
което ищецът би получил от „Правен свят“ ЕАД за изработка на уеб
страницата по договора от 10.06.2019 г.). В случая обаче се претендират вреди
от неполучени възнаграждения за допълнителни функционалности в сайта и
последваща техническа поддръжка по отделно правоотношение между ищеца
и третото лице, по отношение на което липсват каквито и да било данни да е
било налице знание у ответника, което да обуслови неговата
недобросъвестност и възникване в негова тежест на отговорност за
обезщетяване на тези пропуснати ползи.
Настоящата инснтанция стига до същия извод, а именно, че ищецът не е
16
провел пълно и главно доказване на твърденията му за претърпени вреди от
договорното неизпълнение на ответника в размер на общо 14 750 лв„
доколкото не се установява сигурното настъпване на пропусната полза на
посочената стойност в патримониума на ищцовото дружество, нито
предвидимост на вредите или наличие на недобросъвестност у длъжника,
поради което искът по чл. 82 ЗЗД се явява неоснователен.
На основание чл.271, ал.1,пр.I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
%
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на процесуалния представител на въззиваемия адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 2372,50 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.05.2021 г. по гр.д. № 43677/20 г. на
СРС, І ГО, 162 с-в.
ОСЪЖДА „Л.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, чрез пълномощника по делото адвокат
Г.Х. Т. от САК, с адрес: гр.София, ул.“******* I“ № ******* да заплати на
адвокат Б.Д. К. от САК, като пълномощник на Н. ВЛ. В., ЕГН **********, с
адрес за упражняване на дейността: гр.София, ул.“******* адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.38 ЗА в размер на
2372,50 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18