Решение по дело №1665/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 2
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20203630201665
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Шумен , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ в публично заседание на пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
Секретар:Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20203630201665 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №534661-F564771/01.09.2020г. на Директора
на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО на
жалбоподателя А. Д. Б., ЕГН ********** наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 лева. В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, считайки
същото за незаконосъобразно. Излага доводи, че АУАН бил съставен след изтичане на
тримесечния срок регламентиран в чл.34 ал.1 от ЗАНН, когато е била погасена възможността
за ангажиране на отговорността на нарушителя. В съдебно заседание, редовно призована, не
се явява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 31.07.2020г. в ТД на НАП, офис Шумен, св. В. И. М. -
1
гл.инспектор по приходите в ТД на НАП, офис Шумен, установил, че А. Д. Б. в качеството
си на самоосигуряващо се лице, не е изпълнила задължението си да подаде Декларация
обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“, съгласно чл.2 ал.2 от Наредба
№Н-13/17.12.2019г. на МФ, за дължимите осигурителни вноски за календарната 2019г. в
законоустановения срок, а именно до 30.04.2020г., вкл. съгласно чл.4 ал.3 т.2 б.“а“ от Наредба
№Н-13/17.12.2019г. на МФ. Декларацията била подадена по електронен път на 11.06.2020г.
На 13.08.2020г. св. В.М. съставил срещу А.Б. АУАН № F564771, в нейно присъствие
за това, че в качеството си самоосигуряващо се лице като не е подала Декларация обр.6 в ТД
на НАП, офис Шумен за дължимите осигурителни вноски в законоустановения срок –
30.04.2020г., вкл., с което на 01.05.2020г. осъществила състава на чл.4 ал.3 т.2 б.“а“ от
Наредба №Н-13/17.12.2019г. на МФ. При предявяването му не са отразени възражения.
Депозирано е писмено възражение в законоустановения срок, по което актосъставителят
изразил становище за неговата неоснователност. Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-
наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН. На основание чл.355 ал.1 от КСО на жалбоподателя А. Д. Б., ЕГН
********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.4 ал.3 т.2 б.“а“ от Наредба №Н-13/17.12.2019г. на МФ. НП й е връчено лично
на 09.09.2020г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя - свид. В. И. М.,
който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.
В При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ
всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и
връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че актът за установяване на
административното нарушение е съставен извън срока визиран в чл.34 ал.1 от ЗАНН, който е
2
давностен и пропускането му погасява възможността за реализиране на административно –
наказателна отговорност. За дата на отриване на нарушението следва да се приеме
31.07.2020г., на която е дата е била извършена проверката и е установено извършеното
нарушение. Срокът започва да тече от момента, в който компетентните да съставят акта
служители са стигнали до извода, че лицето е извършило процесното нарушение, формирали
извода си за нарушението и нарушителя. На 31.07.2020г., контролните органи са узнали, че
има извършено нарушение. В случая в хипотезата на цитираната разпоредба на ЗАНН, както
нарушението, така и нарушителят са станали известни на актосъставителя на 31.07.2020г.
От тази дата следва да тече тримесечният срок за съставяне на акта. Съдът намира, че при
съставяне на акта са спазени сроковете, съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо
да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за
нарушение на чл.355 ал.1от КСО, във вр. чл.4 ал.3 т.2 б.“а“ от Наредба №Н-13/17.12.2019г. на
МФ, извършено на 01.05.2020г. Съгласно чл.4 ал.3 т.2 б.“а“ от Наредба №Н-13/17.12.2019г.
на МФ, Декларация образец №6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция
на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица еднократно до 30
април, включително. Декларацията не е била подадена в законоустановения срок, поради
което правилно актосъставителя и наказващият орган са приели за дата на извършване на
нарушението 01.05.2020г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в
рамките на законово определения срок – 30.04.2020г., то на практика на 01.05.2020г. е било
формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава
на нарушението, както от обективна така и от субективна страна. За административните
нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице,
нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед
разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. При
последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и
е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. В
конкретната ситуация не се доказва, че жалбоподателката съзнателно не е подала Декларация
Обр.6 в срок, т.е. същата не е действала умишлено. Съдът намира, че деянието е извършено по
непредпазливост.
От друга страна съдът намира, че в конкретния случай се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Настоящият състав счита, че при издаване на НП
административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и
преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички
обстоятелства относно причините и условията, способствали извършеното нарушение. Съдът
3
намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005г. на ВАС,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За да се премине към
прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията
на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се
вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на
данъчната декларация, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината
обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП
правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът за приложимостта на
правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само
при налично противоправно поведение.
Действително обществените отношения, които са предмет на регулиране от КСО са
важни, тъй като се касаят осигурителното законодателство. Но също така следва да се
преценява и конкретното нарушението, което се санкционира, обстоятелствата при които е
извършено, формата на вината, както и причините способствали за извършването му. В
настоящия случай съдът преценявайки конкретната фактическа обстановка счита, че
извършеното е инцидентна проява в дейността на нарушителя. В случая декларацията не е
била подадена след осъществяване на определени действия от страна на органите на НАП по
установяване нарушението и откриване нарушителя. Напротив нарушението е установено,
когато данъчно задълженото лице е осъществило, макар и със забава, задължението си. Само е
предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния
срок. От бездействието на жалбоподателката не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи
обстоятелства. Няма данни и доказателства по делото, от страна на контролните органи да са
били установявани предходни нарушения, поради което слредва да се приеме, че се касае за
първо нарушение. Нарушението е от възможно най - лекия вид - неподаване в срок, т. е. само
забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението, поради което е налице и
изключително ниска степен на обществена опасност на нарушителя.
Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на
действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН,
административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият
орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които
изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За
това го задължава чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно
4
постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно
от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил
мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
От друга страна, съдът намира, че следва да бъде отчетето и обстоятелството, че с §27
ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците и §6а от
Наредба №Н-13/17.12.2019г. на МФ, през 2020г. срокът за подаване на годишна данъчна
декларация от някои самоосигуряващи се лица е удължен до 30.06.2020г., което според
настоящият състав би могло да доведе до неяснота и объркване у лицата, за кои точно срокът е
бил удържен.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно
нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин
биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №534661-F564771/01.09.2020г. на Директора
на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО на
жалбоподателя А. Д. Б., ЕГН ********** наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5