РЕШЕНИЕ
№ 681
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300502426 по описа за 2021 година
Образувано по въззивна жалба на „Профи кредит България“ЕООД,ЕИК-
*********,гр.София против решение № 1214/18.07.21г.,постановено по гр.д.№ 5721/21г.по
описа на ПдРС,16-ти гр.с.,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от дружеството
против В. И. И. иск за признаване за установено,че същият дължи на „Профи кредит
България“ЕООД сумата по дължима главница по договор за потребителски кредит №
30038893315/21.08.19г. за разликата над уважения размер от 1639,87лв.до пълния предявен
размер от 1885,81лв.като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника в
общ размер на 245,94лв.платени суми по договора за главница,лихва и допълнителни
услуги,както и в частта,с която е отхвърлен иска на „Профи кредит България“ЕООД за
признаване за установено,че В. И. И. му дължи и сумата от 687,25лв.договорно
възнаграждение за периода 20.10.19г.-04.11.20г.,за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1920/21г.по описа на РС-
Пловдив.
В жалбата се излагат подробни съображения за твърдяната неправилност и
незаконосъобразност на решението в атакуваните части.Иска се отмяната му и
постановяване на друго,с което да се установи съществуването на вземането на „Профи
кредит България“ЕООД срещу длъжника В. И. И. за претендираната главница над
присъдената сума и договорно възнаграждение,дължими на основание договор за
1
потребителски кредит № 30038893315/21.08.19г.Претендират се разноски пред настоящата
инстанция,прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на въззиваемата
страна.
Въззиваемата страна-В. И. И.,ЕГН-**********,гр.***,чрез процесуалния си
представител адв.С.Н. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по
подробни съображения,изложени в писмен отговор. Претендира разноски.
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения
срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на решението.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда
на чл.410 от ГПК.В полза на „Профи кредит България“ЕООД е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 1920/21г. на ПдРС,с която е разпоредено
ответникът В. И. И. да заплати на ищеца сумата от 1885,81лв.главница по ДПК №
30038893315/21.08.19г.; сумата от 687,25лв.-договорно възнаграждение за периода
20.10.19г.-04.11.20г.;сумата от 112,09лв.лихва за забава за периода 21.09.19г.-04.11.20г. и
сумата от 118,04лв.законна лихва за периода 04.11.20г.-01.02.21г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от датата на постъпване на заявлението в съда-02.02.21г.до
окончателното погасяване.Заявлението е отхвърлено в частта,в която е поискано
присъждане и на сумите от 536,24лв.възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и
1613,34лв.възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.Срещу издадената заповед
длъжникът е подал възражение,а заявителят е предявил иск за установяване на вземането
си.С определение на съда е прието за съвместно разглеждане в производството направеното
с отговора на ИМ възражение за прихващане на: сумата от 55,52лв.възнаградителна лихва и
сумата от общо 190,42лв.възнаграждение за пакета допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“,платени на ищеца по твърдения на ответника без правно основание по нищожни
клаузи.
Ищецът „Профи кредит България“ЕООД твърди,че е сключил с ответника И. договор
за потребителски кредит № 30038893315/21.08.19г.със следните параметри:сума по кредита-
1950лв.,срок за изплащане-24 месеца,при размер на месечната вноска-119,71лв.,ГПР-
48,96%,ГЛП-41% и общо задължение по кредита-2873,01лв.Отделно И. закупил два пакета
допълнителни услуги,по които дължал възнаграждение: 536,24лв.за услугата „Фаст“ и
1613,34лв.за услугата „Флекси“,които следвало да се изплащат на вноски от по
97,51лв.,дължими заедно с месечните вноски.Ответникът получил сумата по своя банкова
сметка,но погасил само малка част от задълженията си,като общо погасената сума била в
размер на 519,60лв.Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 04.11.20г.,за което
длъжникът бил своевременно уведомен.
Ответникът е оспорил исковете,твърдейки наличието на неравноправни клаузи.Не
били спазени императивните изисквания за съдържанието на договора по
чл.11,т.9,11,12,15,16 и 20 от ЗПК,поради което той се явявал недействителен.Клаузата за
2
лихва била неравноправна и противоречаща на добрите нрави,клаузите за допълнителните
услуги накърнявали договорното равноправие и също противоречали на добрите нрави и се
явявали нищожни.Чрез тях се заобикаляла и нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК като така
неоснователно се обогатявал кредитора.
Безспорно е по делото,че между страните е сключен ДПК №
30038893315/21.08.19г.“Профи кредит Стандарт“,както и че сумата по кредита от 1950лв.е
изплатена по банкова сметка на ответника.Т.е.между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит,по който ответникът е
усвоил заетата сума.Доколкото ищецът е небанкова институция по см.на чл.3 от ЗКИ,а
ответникът-физическо лице,което е действало като такова при сключването на договора,то
страните по правоотношението имат съответно качеството на кредитор съгл.чл.9,ал.4 от
ЗПК и потребител по см.на чл.9,ал.3 от ЗПК.Сключеният между тях договор е такъв за
потребителски кредит,поради което приложим спрямо него е специалният закон-ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК ДПК е недействителен при липсата на всяко от императивно
дадените в чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК изисквания.Тази
недействителност е изначална,доколкото последиците й са изискуеми при самото
възникване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита,без връщане на лихвата и другите разходи.
Районният съд е приел,че уговореният размер на ГЛП от 41% не съответства на
предназначението му и води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между
страните.Действително в ЗПК няма предвидено ограничение на договорната лихва,каквото
има по отношение на размера на ГПР,но съдебната практика е наложила,че уговарянето на
лихвен процент повече от три пъти над законната лихва излиза извън рамките на
прогласената в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето.Т.е. тази свобода не е неограничена,а
зависи от принципите на добросъвестността и справедливостта.Целта на уговореното
възнаграждение (цената на услугата)по един договор за заем е покриване разходите на
кредитора,свързани с отпускането на кредита,а също и компенсирането на гражданските
плодове от финансовия ресурс,които заемодателят би могъл да реализира за срока на
предоставянето му на заемателя.В случая обаче уговореният размер на лихвата,(който е
почти половината от заемната сума),излиза извън посочените цели и в крайна сметка води до
неоснователно обогатяване на заемодателя.Поради това и районният съд е стигнал до
правилния извод,че уговорката досежно размера на лихвата противоречи на общоприетите
правила и норми на добросъвестност и следователно е нищожна на
осн.чл.26,ал.1,предл.трето от ЗЗД.
Във връзка с изложените във въззивната жалба съображения,че вече е преосмислена
съдебната практика,приемаща,че са нищожни като противоречащи на добрите нрави
клаузите за лихви,надвишаващи трикратния размер на законната лихва следва да се
отбележи,че наистина в разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК е визирано, че ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута,определена с постановление на Министерски съвет на Република България.В
3
настоящия случай към момента на сключване на договора е действащо Постановление №
426 на МС от 18.12.2014г.за определяне размера на законната лихва по просрочени
задължения (ДВ, бр.106 от 23.12.2014г.,в сила от 01.01.2015г.),съобразно което би могло да
се приеме, че така определеният с договора годишен процент на разходите от 48,96 %
формално не надвишава петкратния размер на законната лихва,при уговорен годишен
лихвен процент в размер на 41%.Действително не са налице императивни разпоредби в
Закона по отношение размера на възнаградителната лихва.Обаче в случая следва да се има
предвид,че се касае за потребителски договор по своята характеристика,който като такъв се
ползва със засилена защита по ЗЗП и ЗПК и именно затова трайно е прието от съдебната
практика,че максималният размер на лихвата (възнаградителна или такава за забава) следва
да е ограничен,а уговорка,предвиждаща възнаградителна лихва,надвишаваща трикратния
размер на законната лихва,(а за обезпечени кредити–двукратния размер на законната
лихва),противоречи на добрите нрави.В този смисъл Решение № 1270/ 09.01.2009г. по гр.д.
№ 5093/ 2007г. на ВКС – II ГО, Определение № 901/ 10.07.2015г. по гр.д.№ 6295/ 2014г на
ВКС – IV ГО.и др.)Настоящата инстанция намира тази съдебна практика за актуална и я
споделя.С оглед на това се налагат правните изводи за нищожност на уговорката относно
размера на възнаградителната лихва.
Не се споделят и доводите на жалбоподателя,че първостепенният съд неправилно е
направил прихващане на всички платени по договора суми от дължимата
главница.Възражението за прихващане е надлежно заявено и е допустимо,тъй като няма
пречка да се извърши съдебно прихващане с решението,което установява основанието и
размера на вземането по възражението и именно по този начин го прави ликвидно и
изискуемо,като погасителният ефект настъпва след влизането на решението в сила.Между
страните по делото са налице еднородни,заместими и изискуеми насрещни вземания и
съответно може да се извърши прихващане до размера на по-малката сума измежду
дължимите вземания на ответника за платени от него суми по нищожните клаузи от
договора за лихва и за допълнителни услуги с вземането на кредитора за главницата.
С оглед на гореизложеното решението на ПдРС като правилно следва да се потвърди
в атакуваните му части.
Разноски с оглед изхода на спора се дължат на въззиваемата страна.Същите са за
адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,видно от представения ДПЗС.В този случай
съдът следва да определи размера на адв.възнаграждение съобразно НМРАВ № 1/04г.в
размер на 300лв.,които следва да бъде осъден да заплати жалбоподателя на пълномощника
на въззиваемия И..Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение е безпредметно да
се разглежда,тъй като възнаграждението се определя от съда.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1214/18.07.21г.,постановено по гр.д.№ 5721/21г.по
описа на ПдРС,16-ти гр.с.,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от „Профи кредит
България“ЕООД,ЕИК-********* против В. И. И.,ЕГН-********** иск за признаване за
установено,че същият дължи на „Профи кредит България“ЕООД сумата по дължима
главница по договор за потребителски кредит № 30038893315/21.08.19г.за разликата над
уважения размер от 1639,87лв.до пълния претендиран размер от 1885,81лв.като погасен чрез
прихващане с насрещното вземане на ответника в общ размер на 245,94лв.платени суми по
договора за главница,лихва и допълнителни услуги,както и в частта,с която е отхвърлен
иска на „Профи кредит България“ЕООД за признаване за установено,че В. И. И. му дължи и
сумата от 687,25лв.договорно възнаграждение за периода 20.10.19г.-04.11.20г.,за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1920/21г.по описа на РС-Пловдив.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ЕООД,ЕИК-*********,със седалище
гр.София,представлявано от управителите С.Н. и Я.Ч. да заплати на адв.С.К. Н.,ЕГН-
**********,адрес на кантората ***,адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на въззиваемия В. И. И.,ЕГН-********** в производството
пред въззивната инстанция в размер на 300 (триста)лв. на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5