РЕШЕНИЕ
№. 2105
гр. Пловдив, 20.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ПЛОВДИВ, ХХVIII състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Полина Цветкова, като разгледа административно дело №1741/2020 година по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК във вр. с чл. 76, ал. 5 Закона за здравното осигуряване ЗЗО/.
Образувано е
по жалба на УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.Пловдив,
бул.“Пещерско шосе“ №66, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р К.Д.,
срещу Заповед за налагане на санкции № РД-253С-61/06.04.2020г., издадена от Управителя
на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, с която на жалбоподателя са
наложени общо 9 броя санкции „финансова неустойка“, в размер по 500,00 лева всяка. В жалбата се сочат
съображения за незаконосъобразност на атакувания административен акт, дължаща
се на нарушение на административно производствените правила и на противоречие с
материалноправните норми. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от пълномощника адв.В., която поддържа жалбата и ангажира доказателства, като
се позозовава на изтекла давност за образуване на административно производство.
По същество на спора излага допълнителни съображения, че за констатираните
нарушения на лечебното заведение вече е наложена финансова санкция. Счита, че
липсва извършено нарушение на ДЛА от лечебното заведение, защото допуснатите
нарушения са формални, свързани с воденето на медицинска документация, но
същевременно е осигурено медикаментозно лечение на посочените пациенти. Навежда
основания за нарушение на административно производствените правила, като счита,
че в оспорваната заповед не са изложени мотиви при определяне на размера на
наложените санкции. Затова Моли обжалваната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна, а алтернативно предлага да бъде намален размерът на всяка
една от наложените санкции до нейния минимум. Претендират се сторените по
делото разноски.
Ответникът по
жалбата- Управител на НЗОК-София, редовно призован, се представлява от
процесуалните си представители юрк.Л. и юрк.Т., които оспорват жалбата и
ангажират писмени доказателства. По същество на спора считат издадената заповед
за закконосъобразна. Затова молят жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендират присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед №
РД-25-51/06.02.2020г. на Управител на НЗОК е разпоредено извършването на
самостоятелна проверка на територията на РЗОК-Пловдив, с обект на проверката УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66,
представлявано от проф. К.Д. в качеството му на управител. Проверката е
извършена в периода 10.02.2020г.-14.02.2020г. от проверяващ екип д-р. М.Л. /главен
експерт в Дирекция КАПДЗЗО/, д-р. Г.П. /главен експерт в Дирекция КАПДЗЗО/ и К.К.
/главен експерт в
Дирекция КАПДЗЗО/, със съдействието на РЗОК-Пловдив, със задача: контрол по
изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична помощ в
съответствие с НРД за МД за 2018г. и НРД за МД за 2020-2022г.; внезапна
проверка по смисъла на чл.2 ал.5 от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016г. за
условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72 ал.2 до ал.8 вкл. от ЗЗО;
проверка по сигнал с вх.№ 03-00-5/05.01.2020г.; проверка по жалба с вх.№
19-01-12/17.01.2020г. В хода на проверката са установени нарушения на условията
и реда за оказване на болнична помощ, изразили се в липса на отблязване в
лекарствен лист на пациента на лекарствата, използвани за лечението на пациенти,
които лекарства са взети от наличността в спешния шкаф на Клиниката, съответно
липсва разход по ЕГН и име по материал от болничната аптека. Установените
нарушения са по ИЗ с номера: ИЗ №11118; ИЗ №11034; ИЗ №11895; ИЗ №11060; ИЗ
№11059; ИЗ №11040; ИЗ №11130; ИЗ №11070; ИЗ №11045. С това лечебното заведение
е нарушило чл.289 т.15 от НРД 2018г. за МД изм. и доп. ДВ. Бр.4 от януари
2019г., във връзка с §10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022г.. За извършената
проверка е съставен Протокол от 13.03.2020 г., в който са описани подробно
проверените случаи и крайният извод на проверяващия екип е, че не са спазени
разпоредбите на чл.352 ал.1 т.3 във връзка с чл.354 ал.2 от НРД за МД
2020-2022г. Екземпляр от протокола от извършената проверка е връчен срещу
подпис на Й.Т.Н., в качеството му на упълномощено лице по силата на пълномощно
№ 8084 на 13.03.2020г. В законоустановения срок от страна на ЛЗ е депозирано
възражение срещу протокола. При така установените констатации и на основание
чл.74 ал.4 от ЗЗО във връзка с чл.408
ал.1 от НРД 2018г. за МД е издадена оспорената в настоящото производство
заповед, с която на жалбоподателя е наложена санкция „финансова неустойка“ за
следното: за девет броя нарушения по ИЗ №11118, ИЗ №11034, ИЗ №11895, ИЗ
№11060, ИЗ №11059, ИЗ №11040, ИЗ №11130, ИЗ №11070, ИЗ №11045, изразяващи се в
липса на отблязване в лекарствен лист на пациента на лекарствата, използвани за
лечението на пациенти, които лекарства са взети от наличността в спешния шкаф
на Клиниката, съответно липсва разход по ЕГН и име по материал от болничната
аптека - на основание чл.400 ал.3 от НРД 2018г. за МД и във връзка с §10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022г.в размер на общо 4 500 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от събраните в хода на съдебното
производство доказателства: Пълната административна преписка по издаване на обжалвания административен акт и
приетите в съдебно заседание на 15.09.20г. становище от 20.03.2020г. и заповед
за налагане на санкция от 04.12.2019г., както и приетите доказателства към
жалбата.
При така
установеното от фактическа страна, като се обсъди със становищата на страните,
на база събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена
от лице имащо правен интерес да обжалва оспорения административен акт, в
законовия 14-дневен срок и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, поради следните
съображения:
Заповедта е
постановена в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 59, ал.
2 от АПК и съставлява индивидуален административен кат по смисъла на чл.21 от АПК. Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, съдът е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146, а именно: административният акт издаден ли е от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Оспорената заповед за налагане на санкции е издадена на
основание чл.74 ал.5 от ЗЗО и чл.408 ал.1 от НРД 2018г. за МД за констатирани
нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ извършени от
страна на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за месец февруари 2019г. В конкретният
случай, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и
обстоятелства са установени от компетентни органи на НЗОК - София в хода на
проверка осъществена по реда на Глава Втора, раздел Х от ЗЗО. Следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО контролът по
изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ
се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК,
определени със заповед на управителя на НЗОК. От представената по делото
Заповед №РД-25-51/06.02.2020г. на Управителя на НЗОК – София, се установява, че
д-р. М.Л. /главен експерт в Дирекция КАПДЗЗО/, д-р. Г.П. /главен експерт в
Дирекция КАПДЗЗО/ и К.К. /главен експерт в Дирекция КАПДЗЗО/, които са
извършили проверката на лечебното заведение – изпълнител на болнична медицинска
помощ, са надлежно овластени по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, именно от Управителя
на НЗОК – София. Определените със заповедта органи на НЗОК, са издали
горецитирания протокол въз основа на който е издадена и оспорената в настоящото
производство Заповед за налагане на санкции от Управителя на НЗОК – София,
който в случая се явява компетентен орган по смисъла на чл.418, ал.4 от НРД
2018 МД и не са налице основания за нищожност.
По отношение
на проверката за съответствието на атакувания административен акт с
административнопроизводствените правила по неговото издаване и с материалния
закон съдът отчете следното:
Санкциите с
процесната заповед са наложени на основание чл.400 ал.3 от НРД 2018г. за МД и във връзка с §10 от ПЗР на НРД
за МД 2020-2022г., като касаят неспазване на нормативно установените изисквания
за водене на медицинска документация. Оспорената заповед е издадена на
основание чл. 74, ал.5 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба, в случайте, когато
лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от
него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал.
3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед,
с която налага санкция. Този задължителен административно производствен ред в
настоящият случай не е спазен. Това е така, защото фактическите основания,
изложени от административният орган в обстоятелствената част на атакувания административен
акт, не съответстват на посоченото от него правно основание. Липсва обсъждане
на съществени за административното производство писмени доказателства. По
делото е приобщено като доказателство Становище изх.№1370/20.03.2020година
/л.46-47 делото/, с което жалбоподателят е направил възражение против
констатациите по протокол от 06.02.2020г., издаден на основание Заповед №
РД-25-51/06.02.2020г. на Управителя на НЗОК, връчен на лечебното заведение на
13.03.2020г. и по протокол за неоснователно получени суми от 13.03.2020г.,
издаден на основание Заповед № РД-25-50/06.02.2020г. на Управителя на НЗОК.
Това възражение обосновава производството да продължи по реда на чл. 75 ал.1 от ЗЗО, която норма определя, че в случаите, когато лицето оспори констатациите на
съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно
директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл.
74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите
са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия
на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ –
обект на проверката, е сключил договор. Видно от материалите по пиложената по
делото административна преписка, в нарушение на посочената законова норма, арбитражна
комисия не е била сформирана, въпреки направените възражения,. Нещо повече, в
самия диспозитив на разглежданата заповед са изложени мотиви от страна на
органа за това, че санкциите се налагат след вземане предвид на резултатите от
извършената самостоятелна проверка проверка, като изрично е посочено, че в
предвидения за това срок, възражение от проверяваното лечебно заведение не е
постъпило и то не е обсъдено от страна на административният орган. В конкретния
случай е налице разминаване в правното основание по чл.74, ал.5 ЗЗО, посочено
от органа като сонование за издаване на оспорения адм. акт, по което органът е
излагал съображения в обстоятелствената част на оспорената заповед и
действително установеното такова, касаещо постъпило възражение срещу
констатациите. Това обстоятелство съществено нарушава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като редът, обстоятелствата подлежащи на доказване и самата
доказателствена тежест при постановяване на адм. акт при двете правни основания
са различни.По изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за постановена
при съществено нарушаване на процесуалните правила, което нарушение обосновава
нейната незаконосъобразност на собствено основание, без да е необходимо разглеждането на спора по същество. С оглед
на това, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а
оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна, следва да бъде
отменена.
При
посочения изход на спора и при направени от страните искания за присъждане на
разноски, такива се дължат на жалбоподателят съобразно разпоредбата на чл.143
ал.1 от АПК. Такива са направени за платена държавна такса в размер на 50.00
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Водим от
горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-253С-61 от 06.04.2020г., издадена от
Управител на Национална здравноосигурителна каса, с която на УМБАЛ „СВЕТИ
ГЕОРГИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Пловдив, бул.“Пеещрско шосе“ №66, са
наложени общо 9 броя санкции „финансова неустойка“, в размер 500,00 /петстотин/
лева всяка една от тях.
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса –София да заплати на УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД, ЕИК
*********, гр.Пловдив сумата от 410.00 /четиристотин и десет/ лева, разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне, по реда на АПК.
СЪДИЯ: