Решение по дело №532/2018 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

635/30.10.2018г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Пазарджик, в съдебно заседание на втори октомври , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:

МАРИАНА ШОТЕВА

 

при секретар	Тодорка Стойнова	изслуша докладваното
от съдия	ШОТЕВА
по адм.д. № 532/18 година., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл.).

Образувано е по предявен иск от С.К.Д. ***, чрез адв.Ц.  срещу Българска агенция по безопасност на храните – София, с изп.директор Д. И., с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за присъждане на обезщетение в размер на 5 562 лв. лв. за период от 6 месеца, през които е останала без работа поради незаконно уволнение, признато за такова от съда. Претендира се присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че поради незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение с ищцата и на основание чл. 104 от ЗДСл ответникът дължи обезщетение за период от 6 месеца, през който не е заемала държавна служба. В съдебното производство ищцата се представлява от адв. Ц., който моли съда да уважи предявения иск.Сочи доказателства.

Ответната страна - Агенция по безопастност на храните, чрез процесуален представител юрк. С., в съдебно заседание и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на предявения иск, алтернативно за частична основателност.Твърди, че лицето е получило обезщетение за оставане без работа в размер на 2 месеца, поради което ако се дължи обезщетение то е само за 4 месеца. Подробни доводи за неоснователност на предявения иск са изложени в представени по делото писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 236, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № ОСОС-112/ 29.05.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ гр. София д-р Д. И. служебното правоотношение на ищеца д-р С. К.Д. (заемала длъжност „главен инспектор" в отдел „Контрол на храните" при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) гр. Пазарджик с ранг 1-ви младши) е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - „поради съкра­щаване на длъжността". Със същата заповед е било разпоредено „...На държавния слу­жител да се изплатят следните обезщетения: l. Ha основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. - за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца, след предста­вяне на копие на служебна и трудова книжка и собственоръчно попълнена деклара­ция... 2. На основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. - в размер на една основна месечна заплата за неспазен срок на предизвестието...3. На основание чл. 61, ал. 1 от ЗДСл. - за 7 дни неизползван отпуск за 2015 г....".

Основната заплата на ищцата Д. към датата на прекратяване на служебното й правоотношение е била в размер на 927 лв. - видно от представен фиш относно изплате­ни замесец май 2015 г. заплата в размер на 927 лв. и еднократна парична сума за рабо­тно облекло в размер на 250 лв..

Видно от представен фиш за месец юни 2015 г., на ищцата Д. са били изпла­тени, както следва: обезщетение по чл. 61, ал. 1 от ЗДСл. (за 7 дни неползван платен го­дишен отпуск) в размер на 294,95 лв.; обезщетение за един месец по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. (за неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването при прекра­тяване на служебното правоотношение) в размер на 927 лв.

Видно от представен фиш за месец юли 2015 г., на ищцата Д. е било изпла­тено обезщетение за един месец по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. (за времето, през което е останала без работа, но не за повече от два месеца) в размер на 927 лв. Видно от пред­ставен фиш за месец август 2015 г., на ищцата Д. е било изплатено обезщетение за още един месец по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. (за времето, през което е останала без работа, но не за повече от два месеца) в размер на 927 лв. На основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл., през месец юли и месец август 2015 г. на ищцата са били изплатени като обезщетение 2 основни месечни заплати в размер общо на 1854,00 лв. - за времето, през което е останала без работа поради прекратяване на слу­жебното й правоотношение .

С решение № 6388/ 30.05.2016 г. по адм. дело № 12820/ 2015 г. на Върховен административен съд (ВАС) на Р България - Пето отделение, влязло в законна сила на 30.05.2016 г., е било оставено в сила решение № 563/ 30.09.2015 г. по адм. дело № 488/ 2015 г. на Административен съд гр. Пазарджик, с което заповед № ОСОС-112/ 29.05. 2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ гр. София д-р Дамян Илиев относно пре­кратяване служебното правоотношение на ищеца д-р С.К.Д. е била отменена.

В изпълнение на горепосоченото влязло в сила съдебно решение, на 10.06.2016 г. ищцата Д. се явила за заемане на службата си, като в тази връзка представила и заявление с вх. № 1702/ 10.06.2016 г. по описа на ОДБХ гр. Пазарджик. Със заповед № BP-12/ 10.06.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ гр. София д-р Д. И. същата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен инспек­тор" в отдел „Контрол на храните" при ОДБХ гр. Пазарджик, „...считано от 13.06.2016 г....", с „...основно месечно възнаграждение в размер на 927,00 лв....".

Гореописаната фактическа обстановка е възприета от приетите по делото писмени доказателства, като същата е неоспорена от страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 ЗДСл е допустим, като съгласно чл. 205 от АПК е предявен срещу юридическото лице - Агенция по безопастност на храните, представлявано от органа, в резултат на чийто незаконосъобразен акт се претендира присъждане на обезщетение.

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В процесния случай е налице прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител със заповед № ОСОС-112 от 29.05.2015г. на Изпълнителния директор на БАБХ-София отменена с решение № 563/20.09.2015 г., постановено по адм. д. № 488/15 г. по описа на Административен съд Пазарджик, оставено в сила с решение № 6388/30.05.2016 г., постановено по адм.д. № 12820/15 г. по описа на ВАС. Осъществена е първата хипотеза на чл. 104, ал. 1 ЗДСл - по делото е безспорно установено, че ищцата не е заемала друга длъжност по трудово и/или служебно правоотношение за периода от 03.06.2015г. до 12.06.2016 г. / с оглед приетите по делото писмени доказателства от Бюро по труда и НАП/

Като основа за определяне на претендираното обезщетение законодателят с чл. 104, ал. 1 ЗДСл е посочил основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно. Съгласно справки за изплатени обезщетения изхождащи от ответника и неоспорени от ищеца заплатата на служителя към момента на признаване на уволнението и за незаконно е  927.00 лв..

С предявения иск се претендира присъждане на обезщетение за 6 месеца, без да посочи период, тъй като счита, че получаването на това обезщетение не е свързано с началния момент на прекратяване на служебното правоотношение.

Ответникът оспорва размера на обезщетението, тъй като счита , че то се препокрива с полученото обезщетение за оставане без работа за два месеца на основание чл.106 от ЗДСл.

Настоящият състав не споделя тези виждания на ответника. На първо място нормата на чл.104 от ЗДСл. касае само размера на обезщетението, но не и последователността на месеците, в които лицето не е заемало държавна служба. Нормата изрично указва, че лицето се обезщетява за целия период, през който не заема държавната служба, а не само за първите 6 месеца от този период, в случай че този период би могъл да бъде по-дълъг в зависимост от развитието на административното производство по оспорване на административния акт или съдебноадминистративното производство по оспорване на акта пред една или две съдебни инстанции. Нормата не следва да се тълкува стеснително поради факта, че правното положение на субекта не се променя в зависимост от времевите граници, обхващащи висящността на съдебноадминистративния спор.

Видно от данните по делото в периода на висящност на съдебния спор относно законосъобразността на съкращаването на държавния служител е бил налице срок в рамките на 6 месеца, в който лицето не е изпълнявало длъжност по служебно или друго трудово правоотношение и за който претендира обезщетение. Лицето е било без работа и след изтичане на периода през който е получило обезщетение за оставане без работа на основани чл.106 , ал.2 от ЗДСл. . Ищцата е получила това обезщетение за месец юни и месец юли, съответно през месец юли и месец август. Следователно обезщетението за 6 месеца се дължи от 03.08.2015г. до 03.02.2016г., когато тя е продължила да бъде без работа и е бил налице висящстност на оспорването относно законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.В подкрепа на тази теза е и обстоятелството, че обезщетение по чл.104 от ЗДСл се дължи и когато лицето е ползвало обезщетение за нетрудоспособност по КСО.Поради което искът следва да се прецени като основателен за размер на главница в размер на 5562 лева за период от 6 месеца с размер на основната месечна заплата 927.00 лева към момента на признаване на уволнението за незаконно, и законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на обезщетението.

Претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане е основателна. С  оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да се присъдят разноските по делото в размер на 450 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.05.2018 г. (л. 43 от делото) и 10 лв. заплатена ДТ.

Воден от горното, Административен съд Пазарджик, , І -ви състав,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Агенция по безопастност на храните София да заплати на С.К. Д. с ЕГН ********** сума в размер на 5 562 / пет хиляди петстотин шестдесет и два/ лева  , представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за период от шест месеца - от 03.08.2015 г. до 03.02.2016 г., заедно със законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сума в размер на 460 лева, представляваща съдебни разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните и получаването на препис от съдебния акт.

 

                                                                 СЪДИЯ:/п/

РЕШЕНИЕ № 2845 от 24.02.2020 г. по адм. дело № 14974/ 2018 г. на ВАС-  Пето отделение:

ОТМЕНЯ решение № 635/30.10.2018 г. по адм. дело № 532/ 2018 г., Административен съд – Пазарджик в частта, в която Българска Агенция по безопасност на храните- София е осъдена да заплати на С. К. Д. сумата над 3 708 до 5562лева,представляваща обезщетение по чл.104,ал.1 от Закона за държавния служител и вместо него постановява :
Предявеният от С. К. Д. иск срещу Българска агенция по безопасност на храните –София за сумата над 3 708 /ТРИ ХИЛЯДИ СЕДЕМСТОТИН И ОСЕМ/ до 5562/ПЕТ ХИЛЯДИ ПЕТСТОТИН ШЕСТЕДЕСЕТ И ДВА/ лева,представляваща обезщетение по чл.104,ал.1 от Закона за държавния служител – отхвърля като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите части.
ОСЪЖДА С. К. Д. да заплати на Българска агенция по безопасност на храните –София сумата 100/сто/ лева разноски в касационното производство.
Решението е окончателно.