№ 17
гр. Свиленград, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200941 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 108/2024 от
30.10.2024 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „АЛЛЕГРО 2005“ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. *********,
представлявано от управителя Стоян Иванов Ванков, за нарушение на
чл.5,пар.1 във вр. с пар.2 , буква Ж от Регламент /ЕО/ №852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. във вр.с чл.8 от Закона за
храните/ЗХ/ е наложено на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.4 от Закона за
храните/ЗХ/ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 4000 лв.
Недоволен от така издаденото НП е останало дружеството- жалбоподател
„АЛЛЕГРО 2005“ЕООД ,което в предвидения за това срок обжалва същото с
доводи за допуснати процесуални нарушения,както на материалния
закон,така и за допуснати процесуални нарушения при съставянето на Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на НП .
В жалбата се твърди ,че нарушението било неясно и непълно и в тази връзка
създавало неяснота относно нарушението в което било обвинено дружеството-
жалбоподател. Оспорва се ,че цитирания в НП Регламент е съотносим за
дистрибуцията от бизнес операторите в търговските обекти,а се отнасял за
кланиците за добиване и преработка на месо. Твърди се ,че в ЗХ нямало
определение за понятието бизнес оператор.
По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП,като
1
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебната фаза, дружеството- жалбоподател редовно призовано, не
изпраща представител. За него се явява адвокат Ч., който пледира за отмяна
на обжалвания акт, като излага подробни съображения в тази насока.
Претендира присъждане на направените разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, изпращат
представител-Старши юрисконсулт Ц. Ч. ,която оспорва жалбата,счита
обжалваното НП за правилно и законосъобразно , поради което моли същото
да бъде потвърдено изцяло с мотиви изложени в подробни писмени
бележки,които представя. В съдебната фаза ангажира писмени и гласни
доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което
представя списък.Отправя възражение за прекомерност на претендираното от
наказаното дружество адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Във връзка с подаден сигнал с вх.№С-936/23.05.2024г. до ЦУ на БАБХ ,
относно консумирана храна за вкъщи приготвена от бистро „Алегро“ в
гр.Любимец ,след която консумация жалбоподателя имал силни болки в
корема и повръщане,сигналът бил препратен по компетентност до
АНО,входиран с вх.№4575/23.05.2024г.за извършване на проверка в срок до
30.05.2024г. и за предприемане на действия по компетентност,била издадена
Заповед №1595/27.05.2024г. изменена със Заповед №1626/28.05.2024г. на АНО
за извършване на проверка по постъпилия сигнал от комисия в състав д-р С.
А. и д-р М. Х. в срок до 30.05.2024г.
На основание горепосочената заповед,двамата свидетели д-р С. А. и д-р
М. Х. на 29.05.2024 година извършили проверка в бистро „Алегро“ ,рег.
№*********/видно от приложеното по делото на лист 19 -Удостоверение за
регистрация за заведение за обществено хранени №101/31820 от 21.12.2018г./,
находящо се в гр.********* , стопанисвано от дружеството-жалбоподател ,при
която проверка констатирали,че заведението работи, персоналът бил с
работно облекло и редовно заверени здравни книжки,но за някои хладилните
съоръжения свидетелите установили,че не били снабдени с термометри и на
проверяващите свидетели не били представени записи на температурата на
хладилниците.
Констатирали още,че има сместване при съхранение на готов
продукт/суфле и сладолед/ със сурово замразено месо,поради което
проверяващите приели,че не се спазва разделното съхранение на храните.
2
Абсорбаторите в обекта били с натрупани непочистени мазнини. Имало
наличие на яйца с произход Турция /около 30бр/ ,които нямали етикет с
превод на български език, а в санитарния възел за персонала нямало миещи и
подсушаващи средства и не им били представени записи за входящ контрол по
СУБХ и не представили придружаващи документи за храните от животински
произход. Не представили записи на контрола на критичните контролни точки
/ККТ /по система за управление безопасността на храните/СУБХ/ в обекта.
За така констатираното бил съставен Констативен протокол от
29.05.2024г. от двамата проверяващи,като едновременно с него връчена
покана за явяване на 07.06.2024г. от 10ч. в сградата на АНО в Свиленград, за
съставяне и връчване на АУАН на присъствалото на проверката лице-Иван
Стоянов Ванков-барман.
Изготвен е и доклад от св.С. А. до АНО за констатираното от
проверяващите свидетели ,входиран на 30.05.2024г. в регистратурата на АНО.
В следствие на извършената проверка и констатираното с Констативен
протокол от 29.05.2024г и връчената покана , на 07.06.2024година. свидетелят
С. М. А., в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател ,
съставил АУАН № 165-224 от същата дата/07.06.2024г. /.
В Акта са отразени констатациите от проверката,резултатите от нея и
правната квалификация на допуснатото нарушение по чл.5,пар.1 от Регламент
/ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 във вр.с
чл.8 от Закона за храните/ЗХ/, като същият е подписан от актосъставителя,
присъствалият на проверката свидетел – М. Д. Х. , както и от управителя на
дружеството.
Екземпляр от акта е връчен на управителя на дружеството на същата
дата,видно от приложената към акта разписка,като същият вписал,че има
възражения по акта ,тъй като бил нарушен чл.40 от ЗАНН.
В законоустановения седмоневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
постъпило Възражение по Акта.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства,
Директорът на ОДБХ – Хасково е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, а що се отнася до правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган е прецизирана ,като такава по
чл.5,пар.1 във вр. с пар.2 ,буква Ж от Регламент /ЕО/ №852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 във вр.с чл.8 от Закона за
храните/ЗХ/, видно от диспозитива на обжалвания акт.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 01.11.2024
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП с отбелязване
и имената на получателя й, а именно че е получено от Иван Ванков/барманът
3
присъствал на проверката/.
Както вече бе посочено в НП е прието за установено, че жалбоподателя е
извършил нарушение по чл.5,пар.1 във вр. с пар.2 ,буква Ж от Регламент /ЕО/
№852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 във вр.с чл.8
от Закона за храните/ЗХ/.
За това нарушение на основание чл.131,ал.2 във вр.ал.1,т.4 от Закона за
храните/ЗХ/ на дружеството е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 4000 лв.
По делото бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел-Иван Стоянов
Ванков,служител на дружеството който твърди,че присъствал по време на
проверката,но отразеното в Констативния протокол и АУАН не отговаряло на
обективната действителност.Същият твърди,че действително храните били
съхранявани в един хладилник,но същитя бил с три различни чекмеджета,като
в първото се съхранявало замразено пилешко месо,което било пакетирано,във
второто-се съхранявал сладоледа в кутии с капак,а в третото суфлето,което
също било в кутии с капак,но оспорва че същият бил готов продукт за
консумация,като твърди,че същото се печало на 200градуса около 25минути
след изваждането му от фризера. Оспорва също,че нямало тоалетни
принадлежности в служебната тоалетна,като твърди,че имало постоянно
тоалетна хартия,кърпи,сапун и топла вода. Що се отнася до аспираторите в
търговският обект, твърди,че се почиствали всяка втора неделя от месеца.Не
оспорва,че по време на проверката липсвали такива дневници и не се водели
записи в обекта,тъй като не знаел ,че трябва да се прави.
Налични по делото са фискален бон от 29.05.2024г.,процесния сигнал без
заличенни данни за подателя му, Удостоверение за регистрация на заведение
за обществено хранене №101/31820/21.12.2018г. и Заявление за регистриране
на обект за производство и търговия с храни,ведно с Протокол от 12.12.2018г.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда,
кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.
Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство.
Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите
д д-р С. А. и д-р М. Х. са относими към релевантните по делото факти и се
кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз
основа на показания на свидетелите д-р С. А. и д-р М. Х., разпитани по
делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви,
логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото
доказателства. Не се установява свидетелите д-р С. А. и д-р М. Х. да имат
личностно отношение към представителя на дружеството-жалбоподател,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – инспектори по
официалния контрол , т.е. служители на ОДБХ, в този смисъл и тяхната
служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
4
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от
друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените и гласните такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото.
Що се отнася до показанията на разпитания служител на дружеството-
свидетеля Иван Стоянов Ванков, следва да се посочи,че съдът кредитира
същите в частта в която потвърждава,че на процесната дата и място,двамата
свидетели –служители при АНО са извършили проверка на търговския
обект,стопанисван от дружеството-жалбоподател,както и че в обекта не се
извършвали записи, доколкото не противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал. В частта в която същият оспорва,че храните
в хладилниците се съхранявали смесено и че на хладилниците няма цифров
дисплей ,като подробно обяснява как и къде същите се държат от
служителите на дружеството и по какъв начин се съхраняват,доколкото не
противоречи на останалия събран по делото доказателствен материал,тъй като
свидетелите на АНО единствено пред съда заявиха че визираните в акта и
НП се съхраняват заедно,без подробно да опишат констатираното от тях,какво
представлява хладилното устройство в което са съхранявани ,къде точно са се
намирали процесните храни ,в какво са били поставени,то следва в тази му
част показанията да се кредитират като достоверни. Що се отнася до
твърдението,че суфлето не е готов продукт,съдът намира,че това е въпрос по
същество,за което ще изложи доводи по долу. А що се отнася до изложеното
,че в служебната тоалетна е имало тоалетни принадлежности,като твърди,че
имало постоянно тоалетна хартия,кърпи,сапун и топла вода,то в тази му част
същите противоречат на събрания по делото доказателствен материал в
частност останалите гласни доказателства и писмени такива,още повече,че
при съставянето на АУАН и констативния протокол такива възражения не са
били отправени,както и не са били отправени възражения,че аспираторите в
търговският обект са добре почистени и не отговаря на констатираното от
проверяващите,поради което в тази им част,съдът не ги кредитира и не
изгражда правни изводи въз основа на тях.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП и представени в съдебно заседание,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
5
признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН,като липсва плащане на процент от наложената ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ,съгласно посоченото в придружителното писмо до съда.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна като
Съдът привежда следните аргументи:
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при издаването
на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което
само по себе си е достатъчно отменително основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Закона за храните, "при
производството, преработката и/или дистрибуцията на храни се прилагат и
браншови стандарти и ръководства за добри производствени, търговски и
хигиенни практики за храните и за въвеждане, прилагане и поддържане на
постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на
системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР) в
съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от
Регламент (ЕО) № 853/2004.
Тази разпоредба препраща към чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004,
съгласно която:
"1. Операторите на предприятия за храни въвеждат, прилагат и
поддържат постоянна процедура или процедури, основаващи се на
принципите на НАССР.
2. Принципите на НАССР, посочени в параграф 1, се състоят в следното:
а) идентифициране на опасностите, които трябва да се предотвратят,
отстранят или редуцират до приемливи нива;
б) идентифициране на критичните контролни точки на етапа или етапите,
на който или които контролът е крайно необходим, за да се предотврати,
отстрани или да се редуцира до приемливи нива определена опасност;
в) установяване на критични граници в критичните контролни точки,
разграничаващи приемливостта от неприемливостта за предотвратяването,
отстраняването или редуцирането на идентифицираните опасности;
г) установяване и изпълнение на ефективни процедури на наблюдение и
контрол на критичните точки;
д) установяване на коригиращи действия, когато наблюдението показва,
че дадена критична контролна точка не е под контрол;
е) установяване на процедури, които следва да се провеждат редовно, за
проверка на това дали мерките, описани в букви a) д) действат ефективно;
ж) създаване на документи и записи, съизмерими с характера и размера на
6
предприятието за храни, за да се покаже ефективното прилагане на описаните
в букви a) е) мерки.
При всяко изменение в продукта, процеса или етапа, операторите на
предприятия за храни преразглеждат процедурата и правят необходимите
промени в нея.
Параграф 1 се прилага само за оператори на предприятия за храни,
извършващи дейност по производството, преработката и разпространението
на храни след първичното производство и тези от свързаните с него операции,
изброени в приложение I.
Операторите на предприятия за храни:
а) предоставят на компетентния орган доказателства за съответствието им
с параграф 1 по начина, изискван от компетентния орган, като взимат предвид
характера и размера на предприятието за храни;
б) гарантират, че документите, които описват процедурите, разработени в
съответствие с настоящия член, са винаги актуални;
в) съхраняват всякакви други документи и записи за подходящ период от
време.
Подробните мерки за прилагането на настоящия член могат да бъдат
определени в съответствие с процедурата по член 14 параграф 2.
Подобни мерки могат да улеснят изпълнението на настоящия член от
някои оператори на предприятия за храни, по-специално като разпоредят
използването на процедури, дадени в насоките за прилагането на принципите
на НАССР, за да са в съответствие с параграф 1. Подобни мерки могат също
да определят периода, за който оператори на предприятия за храни съхраняват
документи и записи съгласно параграф 4, буква в). "
В конкретния случай ,съдът намира,че неправилно е била приложена
материалната разпоредба на чл. 8 от Закона за храните, вместо тази по чл. 10
от Закона за храните вр с чл.9,ал.1 от Наредба № 14 от 9 декември 2021 г. за
хигиената на храните.
Разпоредбата на чл. 8 от Закона за храните се намира в Раздел II от
Закона за храните: "Изисквания към храните", а приложимата разпоредба на
чл. 10 и чл.9 от Закона за храните е в Раздел 3 от същия закон – "Изисквания
към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство,
преработка/ или дистрибуция на храни".
Съгласно чл. 9. ,ал.1 от Наредба № 14 от 9 декември 2021 г. за хигиената
на храните -Бизнес операторите, собственици или ползватели на обект за
производство, преработка и дистрибуция на храни, извършват дейността си в
съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и
изискванията, предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на
Европейския съюз за определени храни.(2) Лицата по ал. 1 осигуряват:1.
поддържането на чистотата на прилежащата към обекта територия;2.
поддържането на водопроводните, канализационните, отоплителните,
7
вентилационните, климатизационните и електрическите инсталации в
техническа изправност;3. специално работно облекло, лични предпазни
средства и обувки за работещите в обекта съгласно Наредба № 3 от 2001 г. за
минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на
работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
(ДВ, бр. 46 от 2001 г.);4. ефективна защита на обекта от насекоми и гризачи и
провеждане на дезинфекция, дезинсекция и дератизация в съответствие с
изискванията на Наредба № 1 от 2018 г. за условията и реда за извършване на
дезинфекции, дезинсекции и дератизации (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
При това положение съдът намира,че съгласно чл.10 от ЗХр. вр с чл. 9 от
Наредба № 14 от 9 декември 2021 г. за хигиената на храните бизнес
операторите, собственици или ползватели на обект за производство,
преработка и дистрибуция на храни, са длъжни да извършват дейността си в
съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и
изискванията, предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на
Европейския съюз за определени храни.
В тази връзка съдът счита, че редовното и коректно водене на записи за
температурата на хладилните съоръжения е задължение на жалбоподателя по
чл.10 от ЗХ вр с чл. 9 от Наредба № 14 от 9 декември 2021 г. за хигиената на
храните във вр. чл. 8 от Закона за храните и с чл. 5 от Регламент (ЕО) №
852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004.
Установи се по делото, че контролните органи са констатирали
нарушение, свързано с неизпълнение от страна на жалбоподателя-ЮЛ в
качествотвото му на "бизнес оператор", да води записи за входящ контрол по
системата за управление безопасността на храните /СУБХ/ в обекта,както и
записи от анализа на опасностите и контрола на критичните точки по
НАССР,в частност липсата на редовното и коректно водене на записи за
температурата на хладилните съоръжения.
Т. е., безспорно контролните органи са приели, че жалбоподателят-ЮЛ
има качеството "бизнес оператор" като правен субект, по поддържане на
технологичната документация за храните, а не към изискванията на самите
храни по преработка, търговски и хигиенни практики/за последното има
издадено НП на доклад на същият съдия докладчик,а именно АНД
№939/2024г. по описа на РС Свиленград/.
Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят в горното качество
не води редовно и стриктно записи по системата за самоконтрол в съответните
за това дневници, чрез които да се документират мерките и инструкциите по
прилаганата СУБХ, а не са налични отклонения в качеството на самите храни
/а и не би било възможно/.
Поради тази причина, установеното нарушение представлява нарушение
по поддържане на документацията за храните, а не по хигиената и
преработката на самите храни, предвид което неправилно е квалифицирано
нарушението е подведено под разпоредбата на чл. 8 от Закона за храните,
8
вместо по тази на чл. 10 от ЗХ във вр.с. чл.9,ал.1 от Наредба № 14 от 9
декември 2021 г. за хигиената на храните.
Нарушени са разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН, които регламентират задължителните реквизити от формата на АУАН и
НП, касаещи посочване на законните разпоредби, които са били нарушени,
респ. гарантират реализиране на правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, както и възможността съдът да
провери доказаността на фактическите обстоятелства при извършване на
нарушението и относимостта им към приложената санкционна норма.
Този порок е от категорията на съществените, който във всички случаи е
самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е довел до нарушаване
правото на защита на нарушителя.
От друга страна ,въззивната инстанция намира,че при описание на
административното нарушение в АУАН и НП е вписано, че бизнес
оператора,осъществяващ дейност по дистрибуция на храни,без да прилага и
без да поддържа постоянна процедура или процедури в съответствие с
изискванията на чл.5 от Регламент /ЕО/ №85/2004 относно хигиената на
храните,като не води записи за входящ контрол по системата за управление на
безопасност на храните /СУБХ/ в обекта,както и записи от анализа на
опасностите и контрола на критичните контролни точки по
НАССР,създавайки риск за здравето на потребителите
Системата за самоконтрол представлява система от правила за
осъществяване на необходимите дейности по осигуряване безопасността и
качеството на храните в процеса на търговия с тях.
Добрите производствени и търговски практики са система от правила
,разработени с цел да се поставят под контрол условията за работа с храни в
обекта. Те определят изискванията към терена, помещенията, технологичното
оборудване, процесите на приемане, съхранение, приготвяне и предлагане за
консумация на храните, персонала, борбата с вредителите и осигуряване на
проследяемост на храните.
Добрите хигиенни практики са правилата за:
Поддържане на хигиенното състояние на помещенията, контактните
повърхности, санитарните съоръжения и личната хигиена на персонала;
Осигуряване защита на храните от кръстосано замърсяване;
Контрол на здравословното състояние на персонала;
Съхранение на използваните в обекта химични вещества.
Прилагането на системата за самоконтрол гарантира спазването на
принципите и изискванията на ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ.
Отговорност на фирмата и служителите, както на нейните доставчици е
да търгува с храни по начин, който да осигурява тяхната безопасност за
здравето на потребителя.
9
Отговорността на ръководството се изразява в :
Поддържане на сградния фонд и технологичното оборудване;
Поддържане на всички инсталации и оборудването в техническа
изправност;
Гарантиране на входящ контрол на хранителните продукти и
спомагателните материали;
Поддържане на хигиенното състояние в обекта;
Осигуряване на необходимите материални ресурси за изпълнение на
всички хигиенни изисквания, необходими за безопасността на предлаганите
хранителни продукти;
Осигуряване на подходящо обучение на персонала от вътрешни и външни
лектори.
Това са нормативно установени правила, изисквания и процедури, които
търговците на храни трябва да прилагат, за да гарантират безопасността на
храните.
НАССР е методология за управление на риска, използвана от операторите
при производство и търговия с храни, за контрол на опасностите по
отношение на безопасността на храните и свеждането им до приемливи нива
на риск.
НАССР системата се базира на 7 основни принципа:
Принцип 1:Анализ на опасностите – анализиране на всички възможни
опасности (т.е. замърсявания), свързани с извършването на всяка дейност в
обекта. Опасностите се определят като биологични (болестотворни
микроорганизми), физични (чужди тела) или химични (остатъци от
почистващи препарати), за които съществува основателно причина да се
счита, че могат да причинят заболявания или увреждания, когато същите не
бъдат контролирани (отстранени).
Принцип 2: Определяне на Критичните Контролни Точки (ККТ) – при
него се установяват точките, в които процесът се наблюдава, измерва и
управлява, и в които отсъствието на контрол представлява риск. За всяка ККТ
трябва да бъде определена превантивна мярка.
Принцип 3: Установяване на критични граници (КГ) за всяка ККТ –
определят се допустимите граници в отклоненията на контролираните
параметри (температура, време, киселинност, ниво на сол, налягане и други)
за всяка ККТ. В обхватът на тези граници безопасността на продукта трябва да
бъде гарантирана. Например хладилното съхранение трябва да бъде при и под
4℃, топлинното съхранение при или над 63℃, топлинната обработка на
храните трябва да бъде при или над 75℃ и други.
Принцип 4: Въвеждане на система за наблюдение (мониторинг) – този
принцип е свързан с установяване процедури за наблюдение на дейностите,
свързани с критичните опасности за своевременно улавяне на всяка загуба на
10
контрол и предприемане на корективни действия, преди храната да е станала
опасна. Такива процедури са измерване на времето и температурата,
визуалната проверка при входящия контрол и други.
Принцип 5: Въвеждане на коригиращи действия – за всяка Критична
Контролна Точка се определят необходимите коригиращи действия, които да
се предприемат при данни, че контролът на критичната опасност не е бил
ефективен като например отново извършване на почистване на оборудването,
ако е установено, че е замърсено, поправка на хладилник, който показва
поддържане на температура над 5℃ и други.
Принцип 6: Въвеждане процедура за
проверка (верификация)– извършва се наблюдение, проверка, контрол и
управление на НАССР Процедурите с цел постигане на увереност в тяхната
ефективност и установяване на евентуалните й недостатъци. Верификацията
се извършва от независими по отношение на проверяваните процеси и
дейности компетентни лица.
Принцип 7: Разработване на документация на НАССР системата и
съхраняване на записи – трябва да се определят какви записи са необходими,
за да се докаже, че са спазени критичните граници и че системата за
самоконтрол е ефективна. Необходимо е да се регламентират регулаторните
изисквания и да се включат записи от развитието на системата НАССР и
нейната работа. Цялата документация се съхранява надлежно и е достъпна за
преглед.
Не става ясно от посоченото обаче коя е въведената в обекта постоянна
процедура (въобще има ли въведена такава), която не е приложена, за да се
установи ясно и недвусмислено обективния състав на вмененото на
дружеството административно нарушение и да се гарантира правото му на
защита срещу санкционния акт.
Описано по този начин, при липса на доказателства за въведена
процедура, основаваща се на принципите на системата НАССР, нито
административнонаказания субект, нито съдът имат възможност да разберат
липсата на кои записи от анализа на опасностите и контрол на критичните
точки по НАССР, води до неприлагане на процедура, задължителна за
оператора на предприятие за храни по член 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004.
Ненадлежното описание на обективната страна на административното
нарушение е съществено нарушение на процедурата по издаване на НП и
основание за неговата отмяна на формално основание.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
11
С оглед изхода на делото съдът намира, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лева , но от страна на АНО се отправя
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 при
интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.;
или в случая 700,00лева. Не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на адвоката по това дело се състои, написване на Жалба и
пледиране, т.е. е налице несъответствие между размера на възнаграждението
и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът
счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС
на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, че следва да намали подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира много над минималния такъв,
поради което е непропорционален на целта на закона, поради което подлежи
на намаляне. Т.е. намира, че този размер на хонорара цели преследване на
нелегитимни цели, както е посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело
С-438/2022 година,поради което следва да присъди в минимално предвидения
за това размер, а именно 700лева.
Същевременно с Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския
съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и настоящия Съд не е
обвързан с прилагането на тази Наредба и може да присъди възнаграждение и
под определените там размери. По мнение на настоящия състав въпреки това
този минимум следва да се приеме като един от ориентирите
(незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но и вземане на становище по делото, съдът намира, че
12
редуцирания от съда размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и
обоснован .Т.е. не намира, че така определения от съда размер на хонорара
цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено в Решение от
25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 вр с ал.2,т.1 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) №
108/2024 от 30.10.2024 година на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „АЛЛЕГРО
2005“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
*********, представлявано от управителя Стоян Иванов Ванков, за
нарушение на чл.5,пар.1 във вр. с пар.2 , буква Ж от Регламент /ЕО/
№852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. във вр.с
чл.8 от Закона за храните/ЗХ/ е наложено на основание чл.131,ал.2 вр с
ал.1,т.4 от Закона за храните/ЗХ/ административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 4000 лв.
ОСЪЖДА „Областна дирекция по безопасност на храните“ (ОБДХ) -
Хасково с адрес гр. Хасково, бул. "Освобождение" № 57 ДА ЗАПЛАТИ
на „АЛЛЕГРО 2005“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. *********,представлявано от управителя Стоян Иванов
Ванков, сумата в размер на 700,00лв. , представляващи извършени разноски
по осъществена адвокатска защита по АНД №941/2024г. по описа на РС
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13