№ 32708
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110134483 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 200930/13.07.2023 г. на ищеца Б. С. А., подадена чрез
адвокат Ю. Г., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело Решение №
10763/22.06.2023 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ищеца на сторените
от него разноски за платена държавна такса и присъждане в полза на процесуалния му
представител адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В молбата се развиват доводи за основателност на искането на ищеца за присъждане на
съдебни разноски в първоинстанционното производство предвид формирания краен извод
на съда за наличие на основание за уважаване на исковата му претенция по чл. 124 и сл.
ГПК и при своевременно ангажирани от молителя доказателства за сторени разноски.
Навеждат се аргументи за неприложимост на процесуалната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК
в разглеждания случай с оглед на данните по делото за предприето от ответника
извънсъдебно поведение за тяхното претендиране, обосновало извод на районната
инстанция за наличие на правен интерес за ищеца от предявения отрицателен установителен
иск по чл. 124 и сл. ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – [ фирма ] ЕАД, е изразила
становище за неоснователност на искането за допълване на решението в частта за
разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, което е легитимирано да иска допълване/изменение на постановеното съдебно
решение в частта за разноските.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
По подробно изложени в решението мотиви, които настоящият съдебен състав намира
за ненужно да преповтаря, съдът е приел, че в случая е налице хипотеза на злоупотреба с
процесуално право по смисъла на чл. 3 ГПК. При служебно извършена справка съставът на
СРС е констатирал, че освен производството по настоящото гражданско дело, ищецът Б. С.
А. е завел срещу ответника [ фирма ] ЕАД множество отделни искови молби с предмет
отрицателни установителни искове за недължимост на погасени по давност вземания за
топлинна енергия и лихви за имота в гр. София, ул., № ,, вх., ап., касаещи периода от 2006
г. до 2014 г. , т. е. период, значително предхождащ датата на депозирането им в съда, по
които за около година са образувани производства по 15 граждански дела, а именно: гр. д.
47749/2021 г. на СРС, 39 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от
01.11.2006 г. до 31.12.2006 г., гр. д. № 47751/2021 г. на СРС, 142 състав, за недължимост на
суми по фактури за периода м. 01.2008 г. до м.12.2008 г., гр. д. № 67638/2022 г. на СРС, 32
състав, за недължимост на суми по фактури за периода м.01.2010 г. – м. 07.2010 г., периода
1
м. 07.2013г. – м.01.2014г. и периода м. 07.2016 г. – м. 01.2017 г.; гр. д. № 34479/2022 г. на
СРС, 175 състав, за недължимост на суми по фактури за периода м.11.2010 г. до м.12.2010 г.,
гр. д. № 38012/2022 г. на СРС, 48 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от
м. 01.2011 г. до м. 04.2011 г.; гр. д. № 34489/2022 г. на СРС, 32 състав, за недължимост на
суми по фактури за периода от м.04.2012 г. до м. 06.2012 г.; гр. д. № 34487/2022 г. на СРС,
161 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от м.04.2013 г. до м. 06.2013 г.;
гр. д. № 34485/2022 г. на СРС, 26 състав, за недължимост на суми по фактури за периода м.
06, м. 08 и м. 09.2011 г.; гр. д. № 34482/2022 г. на СРС, 40 състав, за недължимост на суми
по фактури за периода от м.07.2012 г. до м. 09.2012 г.; гр. д. № 34481/2022 г. на СРС, 143
състав, за недължимост на суми по фактури за периода от м.10.2011 г. до м. 12.2011 г.; гр. д.
№ 34480/2022 г. на СРС, 140 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от
м.10.2012 г. до м. 12.2012 г.; гр. д. № 47751/2021 г. на СРС, 142 състав, за недължимост на
суми по фактури за периода от м.01.2008 г. до м. 05.2008 г. и от м. 11.2008 г. до м.12.2008 г.;
гр. д. № 47750/2021 г. на СРС, 32 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от
м.01.2007г. до м. 04.2007г. и от м.09.2007г. до м. 12.2007 г.; гр. д. № 47749/2021 г. на СРС,
39 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от м.11.2006г. до м. 12.2006г.; гр.
д. № 47748/2021 г. на СРС, 174 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от
м.01.2009 г. до м. 04.2009 г., м. 06.2009 г. и от м.10.2009 г. до м. 12.2009 г. Видно от
годината на образуване на настоящото производство, то не е първото от образуваните дела.
При процесуална възможност да получи защита на правата си в рамките на едно исково
производство, като предяви отрицателни установителни искове за всички оспорени от него
вземания с една искова молба, ищецът е образувал множество искови производства за
отделните вземания в малък размер. С тези свои действия той е увеличил многократно
задълженията за разноски по делата – за държавни такси и адвокатски хонорар. Районният
съд намира, че така проявеното от ищеца процесуално поведение, преценявано съобразно
основните начала на ГПК и в частност принципа за добросъвестност, сочи на явна
злоупотреба с процесуални права от негова страна /в този смисъл Определение №
10386/01.09.2023 г. по ч. гр. д. № 8928/2023 г. на СГС /, поради което и с оглед на подробно
изложените в решението мотиви съдът намира, че не са налице предпоставки за неговото
ревизиране в частта за разноските.
За пълнота и във връзка с доводите в молбата съдът намира за нужно да отбележи, че
при извод на същия за злоупотреба на ищеца с процесуални права ирелевантно е дали
ответникът е дал или не повод за завеждане на делото. Нещо повече в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт са изложени аргументи за неприложимост на нормата на
чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което и доводите на молителя в тази насока се явяват
необосновани.
Така мотивиран, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 200930/13.07.2023 г. на ищеца Б. С. А.,
подадена чрез адвокат Ю. Г., за допълване на постановеното по делото Решение №
10763/22.06.2023 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2