Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 22 юли 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 13 юли 2022 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Пламен
Петков като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №303…… по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от „Сибел ХГ“
ООД, седалище и адрес на управление с. Секулово, обл. Силистра против решение №370/11.04.2022год.
на Русенския районен съд, постановено по а.н.д №1607/2021г. по описа на съда, с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) №38-0000497 от 08.03.2021г. С
НП на дружеството, в качеството му на превозвач и транспортно предприятие, на основание
чл.93г, ал.2, пр.2 от ЗАвП (Закон за автомобилните превози), директорът на РД „АА“
Русе е наложил административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.10,
§5, буква „а“ (i) от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета.
В жалбата и в съдебно заседание се релевират оплаквания,
че решението на съда е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и норми. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърдените касационни
основания.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно отмяна на наказателното постановление, алтернативно - връщане на
делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски за една
инстанция.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният
съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С решението, постановено по а.н.д
№1607/2021г. Районен съд Русе e потвърдил атакуваното пред него наказателно
постановление, издадено от директорът на РД „Автомобилна администрация ” Русе. С
НП на „Сибел ХГ“ ООД, седалище и адрес на управление с. Секулово, на основание чл.93г,
ал.2, пр.2 от Закон за автомобилните превози е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лева. Наказаното дружество не
осигурило записването на всички данни от дигитален тахограф с ид.№1391359, монтиран
в товарен автомобил с рег. №СС 3180 АР и от картата на водача Х. М. за периода
01.2020г. до 01.2021г. Това деяние нарушава изискването на чл.10, §5, буква „а“
(i) от Регламент (ЕО) № 561/2006.
Нарушението било установено, след извършена
на 19.01.2021г. комплексна проверка на транспортното предприятие, в сградата на
РД АА Русе.
Според проверяващите лица, служители на РД
АА, неосигуряването на тези данни от транспортното предприятие за съответния
товарен автомобил, е деяние, съставляващо административно нарушение и на същата
дата срещу „Сибел ХГ“ ООД, бил съставен АУАН.
Срещу акта управителят на дружеството подал в
законоустановения срок възражение, ведно с диск
с информация, с което твърдял, че така предоставя всички необходими
документи и не е налице нарушението, за което била ангажирана отговорността на
транспортното предприятие.
Възпроизвеждайки изцяло фактическите и правни
квалификации от акта, след отговор по възражението, АНО преценил, че няма
нужните данни от картата на водача Х. М. и така директорът на РД „Автомобилна администрация
” Русе издал и разгледаното от районния съд наказателно постановление.
Това е установената от районния съд
фактическа обстановка.
Съдебният състав е приел доказателствата от
административно-наказателната преписка, включително и компакт диска - ел.
носител, депозиран от управителя на дружеството още пред АНО с възражението срещу
съставения АУАН.
Счел е, че нарушението е безспорно установено
и доказано и с такива мотиви е отхвърлил
жалбата и потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Решението на районния съд е поставено при допуснати
съществени процесуални нарушения, касационно основание за неговата отмяна,
разписано в чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
В тежест на АНО е да докаже по безспорен и несъмнен
начин, че правилно и законосъобразно е ангажирал административно-наказателната
отговорност на лицето, което е прието за нарушител и че нарушението е налице
със всичките му съставомерни признаци. Това в проведеното въззивно производство
става с всички позволени и допустими по НПК доказателства и доказателствени средства.
В случая доказателствената тежест е обърната,
защото АНО твърди липсата на записване на данни от дигитален тахограф с
ид.№1391359, монтиран в товарен автомобил с рег. №СС 3180 АР и от картата на
водача Х. М. за периода
01.2020г. до 01.2021г. Тогава в тежест
на приетото за нарушител лице е да докаже обратното-че те са налични.
Това дружеството е опитало да стори, с
представянето на компакт диска - ел. носител, от управителя на „Сибел ХГ“ ООД
още с възражението срещу АУАН.
Вярно е, че АНО е отговорил на това възражение и в обстоятелствената
част на НП е посочил, че в диска няма нужните данни от картата на водача Х. М. за проверения
период.
В жалбата до съда обаче, „Сибел ХГ“ ООД отново твърдят, че дружеството
е осигурило записването на всички данни от дигиталния тахограф и са ги предоставили
на контролния орган.
Този диск, който по своята същност е веществено
доказателство, нито е бил огледан, нито е бил предоставен на вещо лице, което
да даде компетентно заключение какво има на него, откъде са извлечени данните,
записани на диска и т.н.
На практика, макар и приет по някакъв начин с
другите доказателства, с оглед на неизвършване на посочените по-горе действия
от съда, съдът е оставил това доказателство неоценено, непреценено и дори
некоментирано в съдебния акт.
А то може да съдържа информация, каквато се твърди
и която би имала съществено значение за преценка законосъобразността на НП.
Отделно възниква въпросът и за неговата автентичност
и достоверност. А тя би могла да се провери отново от вещото лице, включително
и по отношение на информацията, която се намира на диска, дали е именно от
дигитален тахограф с ид.№1391359, монтиран в товарен автомобил с рег. №СС 3180
АР и от картата на водача Х. М. за периода 01.2020г. до 01.2021г.
Всичко това е трябвало да наведе въззивната
инстанция, при липсата на специални знания, че трябва да извърши проверка на компакт диска - ел. носител. А такава проверка може да се направи след
назначаване на съответната експертиза и вещо лице, със знания в тази област.
Тук се връщаме на принципите, които следва да
съблюдава съдът във воденото въззивно производство.
Когато определени доказателства са необходими за
разкриване на обективната истина, съответно тяхната автентичност, достоверност е
необходимо да бъде проверена, при липса на процесуална активност от страните,
такава, с оглед на служебното начало следва да прояви съда. Това е основание за
повишена процесуална активност от страна на съда с цел обективно, всестранно и
пълно установяване на всички значими и относими обстоятелства. Съгласно чл.
107, ал. 2 от НПК, приложим в производството по обжалване наказателни
постановления пред районния съд по силата на чл. 84 от ЗАНН, съдът събира
доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато
това се налага за разкриване на обективната истина. На събиране и проверка подлежат както
доказателствата, които разобличават извършителя на нарушението и отегчават
неговата отговорност, така и тези, които го оправдават или смекчават
отговорността му (арг. от ал. 3 на чл. 107 от НПК). Вероятността, при събирането и преценката на всички относими
доказателства, свързани в случая със съставомерността на деянието, в тяхната
съвкупност, районният съд да достигне до различен правен извод, е
достатъчно основание да се приеме че допуснатото нарушение от районния съд е
съществено. В проведеното въззивно производство по а.н.д №1607/2021г. съдът е нарушил принципа за разкриване на
обективната истина.
Той е трябвало да изследва представеният диск чрез
назначаване на съдебно-техническа експертиза и едва след заключението на вещото
лице да се произнесе по законосъобразността на оспореното пред него наказателно
постановление.
Такава проверка касационната инстанция не би могла
да направи по две причини. Нормата на чл.219, ал.1 от АПК сочи, че „За установяване на касационните основания се
допускат писмени доказателства“, а с разпоредбата на чл.220 от АПК
законодателят е въвел в касационното производство забрана за нови фактически
установявания.
Тези две норми, съобразно и изложеното по-горе
досежно допуснатото от въззивната инстанция нарушение на принципа за разкриване
на обективната истина, разписан в чл.13 от НПК, водят към единствения възможен
в случая изход-делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
При това разглеждане съдебният състав следва да
назначи експертиза с вещо лице, което да изготви заключение по гореспоменатите
въпроси. Друг въпрос на който може да се даде отговор, отново касаещ записването на всички данни от дигитален
тахограф с ид.№1391359, монтиран в товарен автомобил с рег. №СС 3180 АР и от
картата на водача Х. М. за периода 01.2020г. до 01.2021г., е свързан с извършване на проверка от вещото лице в
документацията на транспортното предприятие и изследване какви данни има записани в картата
на водача Х. М. за периода 01.2020г. до 01.2021г.
Всичко изложено налага отмяната на въззивното
решение и връщането му на Районен съд Русе за ново разглеждане от друг състав
на районния съд, който при произнасянето си следва да съобрази
изложените в настоящия съдебен акт мотиви.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1
от ЗАНН, вр. с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се дължат
направените по делото разноски. Такива са поискани за една инстанция, за адвокатско възнаграждение, което видно от договор за
правна защита и съдействие е в размер на 350 лева. Съответно, отговорност за
разноски носи ЮЛ в чиято структура е АНО или това в случая е ИА „Автомобилна
администрация ” гр. София.
Мотивиран така и на осн. чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №370/11.04.2022год. на Русенския районен
съд, постановено по а.н.д №1607/2021г. по описа на съда и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
Русе.
Осъжда Изпълнителна агенция
Автомобилна администрация гр. София да заплати на „Сибел ХГ“ ООД, седалище и
адрес на управление с. Секулово, обл. Силистра, ЕИК ********* с управител Х.М. сумата от 350 (Триста и петдесет)
лева разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.