№ 10976
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110155090 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четиринадесети април две хиляди двадесет и втора
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Пейчева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 55090 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК .. представлявано от изпълнителния
директор ...., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против Г. И. И., с ЕГН **********, от гр. .... Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че на 04.11.2020 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г. И. И., Ангел Г.ев Константинов,
Миглена Ангелова Константинова, Гергана Ангелова Константинова и Ива Ангелова
Константинова, които да заплатят разделно на „....” ЕАД сумата от общо 71,67 лв., от която:
сумата от 56,30 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2019 г., сумата от 5,85 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2020 г., сумата
от 7,84 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец
април 2019 г., сумата от 1,68 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2020 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата
искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „Петра“ № 7, ет. 1, с
абонатен № 2464, за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2019 г., но не е
заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 35,83
лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „.....” ЕООД за
извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни
съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена
топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът
изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за
доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Г. И. И., че същият
дължи на „....” ЕАД – гр. София сума в общ размер на 35,83 лв., от която: сумата от 28,15 лв.
– главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
месец октомври 2018 г. до месец април 2019 г., сумата от 2,92 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2020 г., сумата от 3,92 лв. – главница за
дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от
0,84 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017 г. до 21.10.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
2
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и направените
по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Г. И. И., с който исковите претенции се оспорват като недопустими и
неоснователни. Оспорва се допустимостта на исковата претенция за дялово разпределение,
поради липса на основание, както и поради липса на договорни отношения между ищеца и
фирмата за дялово разпределение. Оспорва наличието на договорни отношения между
страните, като се твърди, че по заявление на Гергана Ангелова Константинова процесната
партида е открита на името на посоченото лице. Оспорва се дължимостта на претендираната
лихва за забава, както и доставка на топлинна енергия до процесния имот. Не оспорва
претенцията по размер. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика.
Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба, моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира
направените по делото разноски в исковото и в заповедното производство.
С определение от 25.02.2022 г. „.....” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „.....” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 54023/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
14.12.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Г. И. И., Ангел Г.ев Константинов, Миглена Ангелова Константинова,
Гергана Ангелова Константинова и Ива Ангелова Константинова са осъдени да заплатят
разделно на „....” ЕАД, при квоти: Г. И. И. – 36/72 идеални части, Ангел Г.ев Константинов –
3/72 идеални части, Миглена Ангелова Константинова – 11/72 идеални части, Гергана
Ангелова Константинова - 11/72 идеални части и Ива Ангелова Константинова - 11/72
идеални части от следните суми: сумата от 56,30 лв. – главница, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София,
ул. „Петра“ № 7, ет. 1, ап. 4, с абонатен № 2464 за периода от месец октомври 2018 г. до
3
месец април 2019 г., сумата от 5,85 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
от 15.09.2019 г. до 21.10.2020 г., сумата от 7,84 лв. – главница за дялово разпределение,
сумата от 1,68 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017 г. до 21.10.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
04.11.2020 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото
разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило възражение от длъжника И. и
дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “....” ЕАД, ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 29.11.2007 г., сключен
между ищеца и „.....” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях
да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „.....”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от договор за продажба на държавен имот съгласно
Наредбата за продажба на жилище от държавния жилищен фонд от 01.04.1969 г. Иван Г.ев
И. и Райна Генкова Г.ева са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „Петра“ № 7, ет. 1. От представения заверен
препис от удостоверение за наследници № 4369 от 19.11.2004 г., издадено от Столична
община, район „Оборище“, се установява, че Иван Г.ев И. е починал на 25.02.1992 г. и е
оставил за свои законни наследници съпругата си Райна Генкова Г.ева и децата си Мария
И.а Константинова и Г. И. И.. От представения заварен препис от удостоверение за
наследници № 1523 от 28.09.2005 г., издадено от Столична община, район „Подуяне“, се
установява, че Мария И.а Константинова е починала на 20.07.2005 г. и е оставила за свои
законни наследници съпруга си Ангел Г.ев Константинов и децата си Миглена Ангелова
Константинова, Гергана Ангелова Константинова и Ива Ангелова Константинова, а от
представения заварен препис от удостоверение за наследници № РОБ16-УГ01-2058 от
18.04.2016 г., издадено от Столична община, район „Оборище“, се установява, че Райна
Генкова Г.ева е починала на 05.11.2010 г. и е оставила за свои наследници ответниците по
делото.
Видно от представения заверен препис от заявление-декларация на 17.08.2016 г.
ответницата Гергана Ангелова Константинова е поискала да бъде открита партида за
абонатен № 2464.
4
От представения заверен препис от съобщение към фактура ********** от 31.07.2019
г. се установява, че дължимата сума за отопление и подгряване на вода за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 112,90 лв., а от представената справка за
абонатния номер се установява, че към 21.10.2020 г. задълженията възлизат на 71,67 лв., от
които: сумата от 64,14 лв. за главница и сумата от 7,53 лв. за лихва.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 4, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „Петра“ № 7, ет. 1, на който адрес е открита партида на абонатен № 2464.
Безспорно установено е, че ответникът е съсобственик на 1/2 идеална част от процесния
отопляван имот през процесния период. Спори се относно размера на дължимата лихва и
сума за дялово разпределение.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
5
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че размерът на дължимите суми за процесния имот и за
процесния период възлизат на 71,67 лв., от които: сумата от 64,14 лв. за главница и сумата
от 7,53 лв. за лихва.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до претендирания
размер от 28,15 лв., представляващ 1/2 част от главницата от 56,30 лв., поради което
претенцията следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Претендира се лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2020 г. На
основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма съдът определя размера
на лихвата за забава върху главницата от 28,15 лв. на 2,65 лв., като за периода от 13.03.2020
г. до 14.05.2020 г. лихва не е начислявана. Исковата претенция се явява основателна и
доказана за сумата от 2,65 лв., като за разликата над тази сума до първоначално
претендирания размер от 2,92 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Относно претендираната главница в размер на 3,92 лв. за разпределение на топлинна
енергия за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „.....” ЕООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „.....” ЕООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира,
че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 0,84 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.12.2017 г. до
21.10.2020 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 04.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
6
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
32,34 лв. от дължимата от ответника 1/2 част от общо направените разноски в размер на 75
лв., от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 161,18 лв. от общо направените
разноски в размер на 187,50 лв., от които: сумата от 87,50 лв. – платена държавна такса и
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
35,10 лв. от направените разноски в размер на 250 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Относно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира същото
за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, но доколкото в
исковото производство не е представено доказателство за договорено и платено адвокатско
възнаграждение, различно от платеното в заповедното производство, такова не следва да
бъде присъждано.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” ЕАД, с ЕИК
.. със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор
...., против Г. И. И., с ЕГН **********, от гр. ..., с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Г. И. И.
7
дължи на „....” ЕАД сумата от 28,15 лв. /двадесет и осем лева и петнадесет стотинки/ –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
октомври 2018 г. до месец април 2019 г., сумата от 2,65 лв. /два лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2020
г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 04.11.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 3,92 лв. /три лева и
деветдесет и две стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември
2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 0,84 лв. /осемдесет и четири стотинки/ – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2020
г., както и за лихва за забава за сумата над 2,65 лв. до първоначално претендирания размер
от 2,92 лв. /два лева и деветдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Г. И. И., с ЕГН **********, от гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК ..
със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор ....,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 161,18 лв. /сто шестдесет и един лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Г. И. И., с ЕГН **********, от гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК ..
със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор ....,
на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 32,24 лв. /тридесет и
два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 14.12.2020 г. по гр.д. № 54023/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. ....,
представлявано от изпълнителния директор ...., ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. И., с ЕГН
**********, от гр. ..., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
35,10 лв. /тридесет и пет лева десет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 14.12.2020 г. по гр.д. № 54023/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.....” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. ...., представлявано от управителя ....., в качеството му на трето
лице помагач на страната на „....” ЕАД, с ЕИК ..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8