РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2084
Град Пловдив, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и двадесети трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
АДРИАН ЯНЕВ
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурор МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 1867 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на директора на Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ против решение № 1096 от 16.06.2023г.,
постановено по а.н.д. № 6218/ 2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което
е било отменено наказателно постановление № 04042022/ 4000/ Р8- 358 от 03.10.2022г.,
издадено от касатора за наложена глоба на А.С.Г. в размер на 1800 лв. на
основание чл. 179, ал.3а от ЗДвП за нарушение на чл.10, ал.1,т.2 от Закона за
пътищата.
Касационният жалбоподател намира решението за неправилно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита се, че нарушението е
безспорно доказано, без допуснати съществени процесуални нарушение в
производството от АНО. Посочва, че по силата на чл.139, ал.7 от ЗДвП на водача
е вменено задължение да плати тол такса преди управление/ движение по платен
път.В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител – юрк. В.,
поддържа касационната си жалба. Иска да се отмяна на съдебното решение и да се
потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Ответникът по касационната жалба – А.С.Г., не се явява и не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност
на касационната жалба, която моли да бъде уважена.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, от процесуално
легитимирано лице - страна в производството пред районен съд.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна, при
следните съображения:
Установено е, че на 04.04.2022 г., в 11:59 часа в направление излизане от
територията на граничен контролно-пропускателен пункт Оряхово - ферибот,Ц.Б. – в качеството и на инспектор в ТД Митница Русе,
е извършила проверка на пътно превозно средство с рег.№ ****, което тогава било
управлявано от ответника по касацията. Инспекторът установила нарушение,
извършено на 14.03.2022 г. и за същото съставила процесния АУАН срещу Г. за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Жалбоподателят го подписал, като отразил,
че няма възражения. Въз основа на него било издадено обжалваното наказателно
постановление.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН –
Ц.Б., която поддържа констатациите, изложени в акта.
При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до
извод, че са налице пороци в съдържанието на АУАН и НП. Изложени са доводи, че в
съответствие с описаната фактическа обстановка, отговорност за извършеното административно
нарушение по чл.10, ал.1, т.2 от Закона по пътищата носи собственикът или ползвателя на процесното ППС
по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съдът е приел, че в случая е била
приложима нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Приел е, че в случая от приетия
доклад от електронна система за събиране на данни, собственик на МПС с рег.№ ****
е „Ем Джи – Изток 2010“ ООД. Ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното
превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се
налага имуществена санкция по чл.179 ал.3а от ЗДвП. Съдът е посочил доколкото
нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява
контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл.
167а, ал. 3 изр. първо от ЗДвП електронната система създава доклади от всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал, както и поради това,че длъжностните
лица проверяват създадените записи, след което съставят актове за установяване
на административни нарушени при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 6, 189ж,
то е приел, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3– 3б в отсъствие на
нарушителя по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение,
за което електронната система е създала доклад. Поради това е приел, при
установената фактическа обстановка е следвало да издаде НП на собственика на
МПС – юридическото лице, а не на водача, доколкото няма възведено нарушение на
чл.139 ал.7 от Закона за движение по пътищата, установено с АУАН. Не е
установено делото да е налице подаване на декларация по реда на чл. 187а, ал. 4
от ЗДвП от страна на собственика, поради което се приема, че същият следва да
бъде приет за нарушител.
Решението на РС Пловдив е валидно, допустимо, и правилно.
Настоящият състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа
обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.
Нарушението е санкционирано на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на
Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв. Тази разпоредба обаче се допълва от текста на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП,
според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие
на нарушителя (каквото е процесното) се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя,
освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице. Съгласно ал. 2 на чл. 187а от ЗдвП ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл. 179, ал.
3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.; 3. по чл. 179,
ал. 3б – в размер 2500 лв. В ал. 3 на чл. 187а от ЗДвП е разписано, че когато в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател,
имуществената санкция по ал. 2 се налага на него. Ако вписаният ползвател е
физическо лице, се прилага ал. 1.
В конкретния случай, правилно РС е посочил, че от приложените по делото
доказателства не се установява за жалбоподателят Г. да е собственик, нито лице,
вписано в Свидетелството за регистрация, за да бъде ангажирана отговорността му
факта на управление на ППС на 14.03.2022 г, както и защо не е приложен реда по
187а, ал. 2 от ЗДвП.
На следващо място по делото не е доказано с категоричност, че именно
санкционираното лице е осъществило вмененото му деяние. Не е спорно, че на дата
04.04.2022 г. на водача на процесното ППС е извършена проверка. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, обаче, не се установява по категоричен
начин, че на 14.03.2022 г. товарният автомобил е бил управляван от същото лице.
От представения снимков материал по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установяват
единствено датата и часът на записа, като само на една от снимките се вижда и
регистрационният номер на ППС. Констатирано е също, че процесното ППС е
собственост на юридическото лице „Ем Джи – Изток 2010“ ООД. По преписката не се съдържат доказателства
относно отношения на дружеството собственик на МПС и водачът Г., както и
спазена ли е процедурата по установяване на лицето, което в действителност е
управлявало ППС на сочената дата, а именно – ангажирана ли е отговорността и на
собственика му – юридическо лице, и подадена ли е декларация, съдържаща данни
на лицето, което е извършило нарушението, ведно с копие от свидетелството му за
управление на МПС /чл. 187а, ал. 4 във връзка с ал. 2 ЗДвП във връзка с чл.
10б, ал. 3 ЗП/.
Липсват данни на 14.03.2022 г. товарният автомобил да е спиран за проверка
от контролните органи на Агенция "Пътна инфраструктура" или
установяването по друг начин на водача на автомобила на тази дата. Наказващият
орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал категорични
доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно Г. е
управлявал ППС и на 14.03.2022 г.
Ето защо на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав
намира, че възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Обжалваното решение на Районен съд Пловдив, като валидно, допустимо,
постановено при правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в
съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пловдив, ХХIV касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1096 от 16.06.2023г., постановено по
а.н.д. № 6218/ 2022 г. по описа на Районен съд Пловдив
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.