Решение по дело №993/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В.М.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.И.Р., срещу Решение № 345/05.03.2023г. по АНД № 20223110204825 по описа за 2022г. на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5677054 на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Касаторът оспорва решението на въззивния съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва и счита за неправилни изводите на въззивния съд за издаване на електронния фиш в съответствие с процесуалните и с материалните норми. Акцентира върху наличие на противоречие между данните от снимката, на базата на която е издаден процесния ЕФ, в която е посочена засечена скорост от 95 км.ч. и самият ЕФ, съгласно който тази скорост е 92 км.ч. Счита, че това е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, като се касае за порок, който не може да бъде отстранен от съда. На изложените основания претендира отмяна на решението на ВРС и на потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв.И.Р., поддържа жалбата. Излага, че няма данни наказващият орган да е приспаднал от посочената в ЕФ скорост, предвиденият толеранс от 3 %, в който случай наказанието щеше да е различно.

Ответникът – ОД на МВР - Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, доколкото същото е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като са обсъдени и всички събрани по делото доказателства, както и наведените от въззивника възражения. Счита за правилни изводите на съда за законосъобразно проведено административнонаказателно производство /АНП/ и за доказаност на повдигнатите обвинения. Сочи, че с оспорения ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че събраните по делото доказателства, водят до извод за неоснователност на наведените от касатора възражения, поради което решението на Районен съд-Варна, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на обжалване пред ВРС е бил Електронен фиш серия К № 5677054 на ОД на МВР Варна, с който на В.М.Т., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДП е наложена глоба в размер на 600 лв. Съдът е изложил, че съгласно оспорения ЕФ, отговорността на Т. е ангажирана за това, че на 06.03.2022г. в 10.08 ч. в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“, с посока на движение към бул.“Цар Освободител“, същата управлявала л.а.“Ауди А Олроуд Куатро“ с ДК № СВ **** РА, със скорост от 92 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч. Обстоятелството било установено от извършващите проверка служители на ОД на МВР-Варна за скоростта на движение на автомобилите с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 120с511. Фишът е бил издаден след извършена проверка, че Т. е собственик на процесното МПС.

Било установено, че автомобилът е собственост на Т., която в законоустановения 14-дневен срок от връчване на ЕФ не е депозирала в Сектор ПП - Варна декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е посочил, че описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – гласни, писмени и веществени. За да потвърди процесния електронен фиш, като се е позовал на ТР № 1/26.02.2014г. по т.д. № 1/20213г. на ВАС, ВРС е изложил мотиви, че същият съдържа изискуемите съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити; съобразени са сроковете по издаването му; нарушението е установено с мобилното автоматизирано устройство, притежаващо Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало последваща проверка със съответния протокол. Счел е нарушението за безспорно установено от събраните по делото доказателства. Приел е санкцията за правилно определена по основание и размер. Изложил е съображения, че установеното административно нарушение не е маловажен случай, поради което не може да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Обсъдил е възраженията на въззивника, в т.ч. и за несъответствие между приложената снимка и оспорения ЕФ относно засечената превишена скорост.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. ВРС е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя, като е намерил последните за неоснователни.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото доказателства фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, които настоящия състав напълно споделя като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби и възприема като свои, на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, поради което и не е необходимо да преповтаря същите.

Наведените в касационната жалба възражения, касационният състав намира за неоснователни. Освен това същите са били обсъдени от въззивния съд, като изложените в тази връзка мотиви напълно се споделят. Напълно обосновано ВРС е приел отсъствие на противоречие в данните по делото относно скоростта, с която е управлявала жалбоподателката. Съгласно снимката от автоматизираното техническо средство, тази скорост е 95 км.ч. В оспорения ЕФ правилно е приспадната допустимата грешка от 3 км.ч. и съответно скоростта посочена ва него е обосновано е посочена на 92 км.ч. Няма основание за повторно приспадане на този толеранс, от което следва и законосъобразно определен с ЕФ размер на глобата, съгласно чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП. В този смисъл необосновано касаторката твърди накърнено право на защита и допуснато нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на производството, тъй като такова не е налице.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.

Воден от горното и на осн. чл.221 ал.1 и ал.2 пр.1 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият съдебен състав

При този изход на делото , своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН вр. чл.143,ал.1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345/05.03.2023г. по АНД № 20223110204825 по описа за 2022г. на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5677054 на ОД на МВР Варна, с който на В.М.Т., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В.М.Т., ЕГН **********,***, да заплати в полза на ОД на МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: