Определение по дело №1270/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

                                                O  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е:

 

            Днес 11.08.2017г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№1270/2017г. на ГОРС, след като се запознах   от една страна с  исковата молба,  документите към нея на С.В. Станчев с ЕГН**********,***(чрез адв.М.С. от ВТАК – съдебен адрес:***), против Р.В.Н. с ЕГН**********, с адрес на призоваване: гр.Г.Оряховица ул.„Първи май”№27(чрез Веселин Данков Николов), по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД;  чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД,  констатирах по реда на чл.129 ал.1 и чл.130 от ГПК, че  същата отговаря на изискванията по редовност и допустимост. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответната страна не депозира отговор на исковата молба.

С оглед на изложеното, делото следва да се внесе в открито заседание.

Съдът,  на основание чл.157 от ГПК,  чл.140 ал.3 от ГПК, чл.146 от ГПК, чл.274 ал.1 от ГПК,

                                                     О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

ВНАСЯ  гр.дело№1270/2017г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2016г. 13h15min., за която дата и час да се призоват страните: ищец С.В. ***(чрез адв.М.С. от ВТАК – съдебен адрес:***); ответница Р.В.Н. с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:*** и с адрес на призоваване: гр.Г.Оряховица ул.„Първи май”№27(чрез Веселин Данков Николов).

            ДОПУСКА  като  доказателства по делото: удостоверение за раждане на Решение№537/05.01.2016г. по гр.дело№856/2015г. на ГОPC; справка НБД”Население”; справка за месечно  възнаграждение и осигурителни вноски на С. В.Станчев(на анг.език и легализиран превод на бълг.език); справка от британската приходна и митчническа агенция(на анг.език и легализиран превод на бълг.език); договор за наем(на анг.език и легализиран превод на бълг.език); справка за данъчни задължение за  общински данък за имот-апартамент на първи етаж в Лондон „Уест Грийн роуд”№65-В.

            ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: С.В. Станчев и Р.В.Н. са живели на семейни  начала до началото на 2014г. През време на  съжителството имат родено дете  Начо Станчев Т. с ЕГН**********. С Решение№537/05.01.2016г. по гр.дело№856/2015г. на ГОPC родителските права по отношение на Начо Станчев Т. с ЕГН********** са предоставени на бащата С.В. Станчев и е било определено местоживеенето на детето при неговия баща - С.В. Станчев с настоящ адрес ***, като майката Р.В.Н. да има право на  режим на лични отношения: да  взема детето Начо Станчев Т. при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, от 9:00 часа в събота, до 17:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Със същото решение  майката  Р.В.Н. е осъдена да заплаща на Начо Станчев Т., чрез неговия баща и законен представител С.В. Станчев, месечна издръжка в размер на  105.00лв., считано от  влизане на решението в сила, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от настъпване на падежа, до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че бащата  отглежда детето с помощта на жената, с която живее на съпружески начала и от която има още едно дете. Бащата работи и живее през част от годината във Кр.Великобритания, а на Начо Станчев Т., който го придружавал при тези му пътувания, скоро предстои започване на учебни занятия във Кр.Великобритания. Понастоящем  детето  се намирало в обединеното кралство и въпреки, че имало голямо желание да се върне за лятото с баща си в Р.България/и да отиде на море/, нямало възможност за това, защото срокът на паспорта му е изтекъл в началото на календарната 2017г. Законът изисквал съгласието на двамата родители за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване с паспорт на малолетното дете, а по обективни причини/неизвестното пребиваване на майката/ такова съгласие не можело да бъде получено от нея. Счита, че следвало да се приеме, че е налице разногласие между родителите по смисъла на чл.127а от СК и моли съда да постановите решение, с което:  -да се замести липсващото съгласие от страна на майката Р.В.Н. за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване с паспорт на малолетното дете Начо Станчев Т., представлявано от своя баща и законен представител С.В.Т., за получаване на готовия паспорт; -да се разреши на малолетното дете Начо Станчев Т. да напуска пределите на Република България, придружавано само от баща си С.В.Т., както и детето да живее с баща си С.В. Станчев във Кр.Великобритания и да учи в учебните заведения в тази страна.

            Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето/децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак(бракът е бил прекратен) и са разделени.

            Според чл.127а от ГПК въпросите, свързани с пътуване на децата в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, като при липса на съгласие спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, като производството започва по молба на единия родител. В СК не съществува изискването родителските права да се упражняват единствено и само на територията на Р.България, нито има забрана родителя, на когото тези права са предоставени да живее и работи в друга държава. Ищецът в исковата си молба е отправил  искане във връзка с изискванията на чл.76 т.9 от ЗБЛД и необходимостта от нотариално заверено писмено съгласие от двамата родители за пътуване в чужбина на децата и обективната невъзможност да бъде дадено такова от ответника, съдът да даде разрешение издаването на паспорт за задгранично пътуване на  децата, без да е без да е необходимо за целта съгласието на  бащата. В случая с чл.127а ал.2 от ГПК е визирана една конкретна хипотеза на разногласие относно пътуване на детето в чужбина и то във връзка със специфичните изисквания на специалния закон – чл.45 от ЗБЛД  и чл.76 т.9 от ЗБЛД.  Съгласно чл.45 от ЗБЛД, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители, които  изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го документ в присъствието на длъжностно лице, като подписват заявлението, т.е. заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на един от родителите, освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила съдебно разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без съгласие на отсъстващия родител. В конкретния случай, липсва писмено съгласие на единия родител – бащата за издаване на задграничен паспорт. Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, като спорът се решава по реда на чл.127а от СК. За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост децата да пътуват в чужбина. Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането на съда. Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Република България.

            Предвид изложеното, съдът счита, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД;  чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД. Правната квалификация очертава обхвата на подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК между страните. Страната, която твърди даден факт и черпи изгодни за себе си правни последици от него следва да го докаже. Щом не стори това, то фактът се счита, че не е доказан. Така исканията/респ. възраженията/ си страната трябва да установи не със свои обяснения или писмени  без доказателствена сила, а с други допустими и събрани по законен ред доказателства.

            Препис от определението  да се връчи на страните.

            Определението  не подлежи на обжалване.

                                                                                                  Районен съдия: