Р Е Ш Е Н И Е №
от 28.02.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на шести
февруари, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3394/2019г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Й.А.Т., чрез адв. Д. П. - ПАК, срещу ОД
на МВР - Велико Търново искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца по
делото развива съображения, че за периода от 04.11.2016 година до 03.11.2019
година, включително е полагал труд на длъжност "младши инспектор" в
група "ООР" на РУ - Полски Тръмбеш към ОД на МВР - Велико Търново, а
след 14.09.2017 година - "младши инспектор" в група "ООР"
на РУ - Велико Търново към ОД на МВР - Велико Търново. Твърди, че за този период
ищецът е полагал труд на смени с различна продължителност, включително на
такива по 12 часа, по утвърдени протоколи и графици при сумарно изчисляване на
работното време. Твърди, че в рамките на този период през 280 от
дежурствата си е положил нощен труд по 8 часа или общо 2240 часа. Развива
съображения, че в исковия период в ЗМВР е установена нормална продължителност
на дневното работно време - 8 часа дневно и 40 часа седмично, а разпоредбата на
чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР предвижда, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов
период. Посочва, че полагането на 8 часа труд през нощта представлява изключение,
поради което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следва
да се превръщат в дневни. Доколкото Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. липсва
изрична регламентация за подобно преизчисляване счита, че е налице празнота в
правото, която следва да бъде запълнена с разпоредбите на общото трудово
законодателство, а именно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Посочената разпоредба предвижда,
че коефициентът за преобразуване на нощните часове в дневни, при сумирано
изчисляване на работното време, е равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място и възлиза на 1.143.
Твърди, че при положени от ищеца 2240 часа нощен труд през периода, очертан с
исковата молба, след преобразуването им с коефициент 1.143 се получават 2560.32
часа дневен такъв, респективно - ищецът е положил 320.32 часа извънреден труд.
Посочва, че при часова ставка от 5.00 лева, предвид получаваната месечна
заплата, му се дължи възнаграждение в размер на 1 610.24 лева. Твърди, че така
посочената сума, представляваща възнаграждение за извънреден труд не му е
заплатена, поради което ответникът е изпаднал в забава, респективно - дължи и
заплащане на мораторна лихва. С определение, постановено в открито съдебно
заседание съдът е допуснал изменение на предявените искове, в частта относно
техния размер. Направено е искане ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата в размер на 1 946.75 лева, представляваща възнаграждение за извънреден
труд за периода от 04.11.2016 година до 03.11.2019 година, като и сумата в размер на 282.37 лева - обезщетение за забава за
периода от 01.12.2016 година до 01.11.2019 година, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задълженията. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца
разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника
развива съображения, че предявените искове са неоснователни, поради което и
като такива следва да бъдат отхвърлени. Оспорва ищецът да е работил извън
установеното за него работно време и в тази връзка да е положил извънреден
труд. Твърди, че разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ е неприложима. Посочва, че
ищецът е държавен служител, че уредбата на неговото служебно правоотношение се
намира в ЗМВР, който нормативен акт е специален по отношение на КТ и че в ЗМВР
и подзаконовите нормативни актове за прилагането му е дадена изчерпателна регламентация
на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР
извънреден труд. Твърди, че за положения от ищеца нощен труд през работните
смени му е заплатено възнаграждение за нощен труд, съгласно нормативно
установения ред. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника
разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не
се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че за исковия период - от
04.11.2016 година до 03.11.2019 година, включително ищецът е полагал труд на длъжност
"младши инспектор" в група "ООР" на РУ - Полски Тръмбеш към
ОД на МВР - Велико Търново, а след 14.09.2017 година - "младши
инспектор" в група "ООР" на РУ - Велико Търново към ОД на МВР -
Велико Търново и е бил държавен служител.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че ищецът е
полагал труд на смени с различна продължителност,
включително на такива по 12 часа, включително в периода между
22.00 часа и 6.00 часа, по утвърдени протоколи и графици при сумарно
изчисляване на работното време.
По делото са представени и Заповеди за процесния
период за разпределяне на работното време в структурните звена на ОДМВР -
Велико Търново /л. 28 - 53/, Протоколи,
приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 за отчитане на отработеното време между 22.00
часа и 6.00 часа за исковия период /л. 55 - 104/, както и Заповеди за
определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд
през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа /л. 105 - 108/.
Като
доказателство по делото е приложена и Справка за трудовото възнаграждение на Й.А.Т.
в периода от 01.11.2016 година до 31.10.2019 година /л. 54/, в която са
отразени помесечно размерът на основната заплата; допълнителното възнаграждение
за прослужено време; допълнителното възнаграждение за СУТ, броят отработени
нощни часове, както и дължимото за тях възнаграждение; дължимото възнаграждение
за работа на официален празник; дължимото възнаграждение за извънреден труд;
СУЦ и награди.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
от заключението /л. 128 -138/ по която се установява, че през процесния период
от време ищецът е полагал извънреден труд. в табличен вид са посочени помесечно
нормата за работните часове, общо отработените часове по график, както и както
и часовете компенсирани с възнаграждение. Положеният от ищеца нощен труд между
22.00 часа и 06.00 часа за исковия период е общо в размер на 2 154 часа, който
след превръщането му с коефициент 1.143 възлиза общо на 2 462.02 часа, с
разлика от 540.022 часа. При изчисляване на база ОМВ, увеличено с 50% на часове
над тримесечната норма, след преобразуването на нощни часове в дневни дължимото
възнаграждение би било в размер на 1 946.75 лева. При изчисляване на база ОМВ,
увеличено с 50%, след преобразуването на нощни часове в дневни дължимото
възнаграждение би било в размер на 2 140.93 лева. Размерът на лихвата за забава
върху възнаграждението над тримесечната норма би била в размер на 282.37 лева,
респективно - 287.11 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Обстоятелствата свързани с възникването и
съществуването на трудовото правоотношение между страните по делото не е спорно
между тях, а се установява и от събраните по делото доказателства, при което за
исковия период - от 04.11.2016 година
до 03.11.2019 година, включително ищецът е полагал труд на длъжност
"младши инспектор" в група "ООР" на РУ - Полски Тръмбеш към
ОД на МВР - Велико Търново, а след 14.09.2017 година - "младши
инспектор" в група "ООР" на РУ - Велико Търново към ОД на МВР -
Велико Търново и същият е бил със статут на държавен служител. Страните
не спорят и че за този период ищецът е полагал труд на по график, включително
за времето от 22.00 часа до 06.00 часа.
Няма спор по делото и че Й.Т.
е работил при ответника на смени при сумарно изчисляване на работното време,
при което работните часове се сборуват за определен брой дни, като средно
аритметичното число работни часове за съответния период трябва да бъде равно на
продължителността на работното време за един работен ден. Отработените часове в
повече от нормалната продължителност за съответния период при сумарното
изчисляване на работното време представлява извънреден труд с всички
произтичащи от това правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Ал. 5, т. 2 и ал.
6 пък уреждат, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
В разпоредбата на чл. 140 от Кодекса на труда е дадено
легално определение на понятието "нощен труд", като в ал. 2 е
предвидено, че това е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Различно е уреден обаче въпросът
за нормалната продължителност на нощния труд, като в чл. 140, ал. 1 КТ е
предвидено, че последният не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е
заложен 8 часа нощен труд за всеки 24-часов период. В тази връзка предвид
специфичните обществени отношения, които урежда, ЗМВР се явява специален по
отношение на КТ, респективно - последният се прилага само за неуредените в
специалния закон въпроси.
В ал. 9 на чл. 187 ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В случая по
делото за периода от 01.06.2016 година до 31.03.2019 година са действали Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 година, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 година, доколкото Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година
е отменена с решение по адм. д. № 5450/2016 г. на
ВАС, като в периода от отмяната до обнародването на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. приложима е била Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година.
В съответствие с чл. 187, ал. 3 ЗМВР и в трите наредби
в чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.8.2014 година е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. Действително в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 година и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година липсва
изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014
година, но това само по себе си е законодателно решение, с което е уреден един
конкретен въпрос по различен начин чрез отпадане на преизчисляването на
положения нощен труд. В наредбите е предвидено, че отработеното време между 22.00
и 06.00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Освен това и
в трите наредби е уреден редът за изготвяне на съответните графици на работните
смени, както и редът за отчитане и заплащане на положения извънреден труд.
В случая по делото ищецът претендира заплащане на "извънреден
труд", който се образува чрез превръщане на положените от него часове
нощен труд в дневен труд чрез коефициент 1.143, в съответствие с чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Легално определение на понятието "извънреден труд" се съдържа
в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ, съгласно която извънреден е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в съответствие с чл. 187,
ал. 9 ЗМВР наредби уреждат напълно въпросите във връзка с полагането,
отчитането и заплащането на полагания от държавните служители в системата на
МВР както нощен /по 0.25 лева на час/, така и извънреден труд - чл. 187, ал. 6,
във връзка с ал. 5, т. 2 ЗМВР /Извънредният труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение/. Няма спор по делото, а и от
събраните по делото доказателства - Справка за трудовото възнаграждение на Й.А.Т.
в периода от 01.11.2016 година до 31.10.2019 година, както и от
заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, безспорно се
установява, че ищецът е полагал извънреден труд в исковия период и той му е
заплатен от ответника. Настоящият съдебен състав обаче приема, че липсва
празнота в закона, налагаща прилагане по аналогия на разпоредбите на КТ и НСОРЗ,
касаещи нощния, превръщането му в дневен такъв и преизчисляването му като
извънредния труд. Това, че в специалната нормативна уредба въпросът за
полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо общата такава не води до
извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане по аналогия на
разпоредбите на НСОРЗ. Разликата идва именно от специфичните обществени
отношения, които регламентира ЗМВР, респективно - от спецификата на работата. В
този смисъл в ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са
компенсирани по друг, различен начин и съответно работещите получават редица
други привилегии, което се установява и от приложената по делото Справка за трудовото възнаграждение на Й.А.Т.
в периода от 01.11.2016 година до 31.10.2019 година.
Дори да се приеме, че е налице законодателна празнота,
доколкото в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 година не е предвидено броят на часовете нощен труд да се
умножава по 0.143, която да бъде преодоляна, чрез прилагане по аналогия на разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, съображенията на ищеца за преобразуване на нощните
часове в дневни също са несъстоятелни. При прилагане на наредбата чрез
превръщане на нощните часове в дневни се получава коефициент 1 /единица/ - 8
часа дневен труд към допустимия по ЗМВР 8-часов нощен труд. На първо място ал.
2 изрично препраща към ал. 1 и следва да бъде тълкувана във връзка с нея, при
което в същата изрично е посочено, че се отнася за случаите, при които нощната
продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, а настоящият
случай не е такъв. На следващо място в самата правна норма на чл. 9, ал. 2 от
наредбата изрично е посочено, че касае установеното работно време за
"съответното работно място", респективно - за приложимостта на ЗМВР
относно допустимия брой часове нощен труд. И освен това, както бе посочено
по-горе ЗМВР е специален по отношение на КТ и именно по тази причина намира
приложение по спорния въпрос.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни съображенията на процесуалния представител на
ищеца за превръщане на нощния труд в дневен такъв и определянето му като
извънреден такъв. Наред с това в цитираната НСОРЗ - чл. 18, ал. 3, е предвидено,
че ако след превръщането на нощните часове в дневни се стига до отработени
часове в повече от нормалната продължителност за съответния период при
сумарното изчисляване на работното време, същият представлява извънреден труд,
а както в КТ, така и в ЗМВР е предвиден конкретен начин за компенсиране на
положения извънреден труд. Именно това е смисълът вложен от законодателя при
превръщането на нощния труд към дневен - общият брой часове, получен след
превръщането да не надвишава допустимата продължителност на съответния отчетен
период, а ако го надвишава от една страна се дължи допълнително възнаграждение
за нощен труд и наред с това и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
В случая по делото, доколкото нормалата продължителност на нощния труд за
служителите в системата на МВР е 8 часа, дневната е също 8 часа, то няма какво
да се преобразува, съответно по този начин не може да се стигне до полагане на
извънреден труд.
Действително процесуалният представител на ищеца се
позовава на многобройна практика, в която съдилищата приемат, че положения от
държавните служители в системата на МВР нощен труд се преизчислява с коефициент
1.143. Следва да се има предвид обаче, че същата не е задължителна и не
обвързва настоящия съдебен състав. Освен това съдът приема за неоснователно
становището, че в противен случай държавните служители в системата на МВР ще
бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с работниците по
трудово правоотношение, регламентирано в КТ. Както бе посочено по-горе в ЗМВР е
отчетена спецификата на работата и специфичните условия на труд, при което
работещите са компенсирани по друг, различен начин и получават редица други
привилегии.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен
състав приема, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР е неоснователен, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният такъв с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
поради също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ответника за
присъждане на разноски се явява основателна, поради което и на основание чл.
78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в
размер на 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 23 НЗПП.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Й.А.Т. ***, с ЕГН **********
срещу Областна Дирекция на Министерство
на вътрешните работи - Велико Търново, град Велико Търново, ул. "Бачо
Киро " № 7, искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата
в размер на 1 946.75 лева /хиляда деветстотин четиридесет и шест лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща възнаграждение за извънреден труд за
периода от 04.11.2016 година до 03.11.2019
година и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 282.37
лева /двеста осемдесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 година до 01.11.2019 година,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА Й.А.Т. ***, с ЕГН ********** да заплати на Областна Дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Велико Търново, град Велико Търново, ул. "Бачо
Киро " № 7 сумата в
размер на 100.00 лв. /сто лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от решението
да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: